Емил Габорио
Убийство в Орсивал (3)

III

Следователят от съда в Корбей по това време беше г-н Антоан Домини — четиридесетгодишен мъж. Той беше посветил целия си живот на службата. Това беше извънредно сериозен човек.

Кметът и съдията станаха да посрещнат следователя.

Господин Домини ги поздрави тежко и им представи един мъж на около шестдесет години, който идваше с него.

— Господа — каза той, — това е д-р Жандрон.

Г-н Планта му стисна ръка, а кметът му се усмихна.

Работата е в това, че докторът е широко известен в Корбей и в целия департамент със своята наука и начина си на живот. През лятото и зимата той прави своите посещения само между пет и девет часа сутринта. След това той работи за себе си, в парника или в своята лаборатория. Той се занимава с отрови и усъвършенствува един апарат, с който ще могат да се откриват следи от всякакви отрови, неоткриваеми досега.

Г-н Куртоа разказа подробно какво беше установил при своята анкета. Той разказа с какво поведението на двамата Берто бе събудило подозрения и как бе решил да ги арестува.

— А сега — каза той — петима от моите хора и всички прислужници от къщата търсят трупа на графа в парка. Ако не го намерят, имам под ръка рибари, които ще го потърсят в реката.

— Вие сте действали много разумно, г-н кмете — каза следователят. — Нещастието е твърде голямо, но и аз мисля като вас, че сме по следата на виновниците. Бракониерите, които задържахме, градинарят, който е изчезнал, трябва да са замесени с нещо в това престъпление.

Г-н Планта отбеляза:

— Ако Геспен е виновен, той няма да бъде толкова глупав, че да се върне тук.

— О, ние ще го открием — подзе отново г-н Домини. — Преди да тръгна от Корбей, аз изпратих до префектурата на полицията в Париж телеграма. Един полицейски агент скоро ще дойде тук. А сега дайте ми някои сведения за граф и графиня Дьо Треморел.

— А, господине! — провикна се кметът — Какви очарователни хора! Графът беше на около тридесет и четири години, хубаво, много духовито момче. Понякога имаше пристъпи на меланхолия, по време на които не искаше да види никого, но обикновено беше толкова любезен, толкова учтив, толкова вежлив, че всички го обожаваха.

— А графинята? — попита следователят.

— Същински ангел, господине, ангел на земята! Горката жена! Тя беше кралицата на нашия край със своята хубост.

— Графът и графинята бяха ли богати?

— О, да, те имаха над сто хиляди франка рента, да, много повече, защото от пет или шест месеца графът продаваше земи, за да купи рента.

— От дълго време, ли бяха женени?

— Точно от десет месеца, знам го, защото аз самият ги ожених. Една година след смъртта на горкия Соврези.

— А кой е този Соврези, за когото говорите? — попита следователят, като спря да записва.

Г-н Планта стана и каза:

— Г-н Соврези беше първият съпруг на г-жа Дьо Треморел. Тя беше дъщеря на беден селски учител. На осемнадесет години хубостта й беше прочута на три левги наоколо, но зестрата и бяха само големите сини очи й възхитителните руси коси. Берт търсеше учителско място, когато наследникът на един от най-богатите собственици в нашия край се влюби в нея. Клеман Соврези току-що беше навършил тридесет години. Той имаше близо сто хиляди ливри рента и доста добри земи. Той поиска ръката на Берт и се ожени за нея. Настаниха се тук, в имението Валфьойо. Берт бързо свикна с новия живот. Човек би казал, че винаги е живяла по този начин. Тя съумя да остане скромна, макар че се държеше в тон с най-отбраното общество. Всички я обикнаха. Обичаха и Соврези, който притежаваше едно от онези златни сърца, дето дори не желаят да подозират, че съществува и зло.

Това младо семейство трябваше да бъде щастливо и беше… Живееха нашироко във Валфьойо. Даваха много приеми.

Соврези беше женен от две години, когато една вечер доведе от Париж един от старите си приятели — другар от колежа, граф Ектор дьо Треморел. Той остана във Валфьойо. Никой не се изненада. Ектор бе преживял една доста бурна младост, изпълнена с шумен разврат, дуели, облози, любовни приключения. Той бе разпилял благодарение на фантазията си едно колосално богатство. Относително спокойният живот във Валфьойо изглежда му хареса.

Той рядко отсъстваше, и то само за да отиде в Корбей, почти винаги пешком. Там, в хотела „Бел Имаж“, той се срещаше като че случайно с една млада дама от Париж. Те прекарваха следобеда заедно и се разделяха, когато тръгваше последният влак.

— Дявол да го вземе! — прошепна кметът. — За човек, който живее сам, който никого не вижда, нашият съдия е доста добре информиран.

Г-н Куртоа беше ревнив. Как е възможно той, първият човек в общината, изобщо да не знае за тези срещи!

Д-р Жандрон отговори:

— О, цял Корбей говореше за това навремето.

Г-н Планта продължи:

— Порядките в замъка си останаха същите. Г-н и г-жа Соврези се сдобиха с един брат и това е всичко. Соврези направи по това време много пътувания до Париж. Той се занимаваше с работите на своя приятел.

Този щастлив живот продължи една година. Една вечер на връщане от лов Соврези се почувства зле и беше принуден да си легне. Беше заболял от пневмония, възстанови се, но не се пазеше и болестта му толкова се усложни, че всички предвиждаха неговия фатален край.

Жена му и приятелят му бяха денем и нощем неотстъпно край леглото му. Един час преди да умре, той повика в стаята си всички прислужници от замъка. Когато дойдоха, той хвана ръката на жена си, постави я в ръката на граф Дьо Треморел и ги накарала се закълнат, че ще се оженят, когато си отиде завинаги.

— Г-н и г-жа Соврези нямаха ли деца? — попита следователят.

— Не, господине — отговори кметът. Г-н Планта продължи:

— Болката на графа и на младата вдовица беше толкова голяма, че г-н Дьо Треморел беше като луд. Графинята се затвори в покоите си и не искаше да вижда никого. Когато се появиха отново, те бяха неузнаваеми, толкова променени бяха и единият, и другият.

Следователят спря с един знак на главата г-н Планта.

— Знаете ли, г-н съдия — попита той, — дали срещите в хотел „Бел Имаж“ бяха прекратени?

— Мисля, че да, господине.

А аз съм почти сигурен в това — каза д-р Жандрон — говореше се за едно шумно обяснение между г-н Дьо Треморел и красивата дама от Париж. След него не са ги виждали повече в „Бел Имаж“.

— Бих ви помолил да продължите, господине — каза г-н Домини.

— Уви — каза г-н Планта — няма нищо вечно, дори болката. И една година след смъртта на Соврези г-н Дьо Треморел се ожени за неговата вдовица…

— Сега — каза г-н Домини — остава само да научим как живееха новите съпрузи.

Г-н Куртоа помисли, че сега е негов ред да вземе думата…

— Те живееха в пълно съгласие — каза той, — никой в моята община не знаеше това по-добре от мен. Аз бях техен приятел. Нито един облак, нито една лоша дума. Ектор обграждаше жена си с внимание като любовник, а Берт беше достойна за Соврези и за Ектор — двамата най-достойни мъже, които съм срещал в моя живот! По едно време ми се стори, че Ектор не е безразличен към моята по-голяма дъщеря Лоранс и си мислех да ги омъжа. Но стечението на обстоятелствата им попречи…

В този момент във вестибюла се чу силен шум. Всички станаха.