Емил Габорио
Убийство в Орсивал (17)

XVII

Соврези беше по-добре. Той ставаше и започваше да се разхожда из къщата и дори да приема приятели. Но беше само сянката на стария Соврези. Живееше още, защото не искаше да умре, преди да си отмъсти.

Той търсеше навсякъде писмото, което му беше дала мис Фанси, а не го намираше. Това много го тревожеше:

Един ден Берт попита Треморел:

— Продължавате ли да мислите за г-ца Куртоа?

— А вие не ми ли позволихте да се надявам?

— Аз ви помолих да почакате, Ектор, и вие добре направихте, че не избързахте. Познавам една жена, която ще ви донесе не един, а три милиона зестра.

— И коя е тази жена?

— Аз съм единствената наследница на Клеман — му каза тя на ухото, — той може да умре, утре аз мога да бъда вдовица.

— Но той се подобрява!

— Какво знаете вие?

Треморел не се осмели да попита какво искаше да каже тя…

Същия ден Соврези отново легна болен… Само че симптомите коренно се измениха, като че ли сега страдаше от съвсем различна болест.

Оплакваше се от виене на свят, невралгии, ужасен вкус на черен пипер, който го караше през цялото време да отваря и затваря уста. Не можеше да спи. През цялото време му беше студено.

Макар и болен, Соврези продължаваше да се занимава със своите работи. Той канеше у дома си нотариуси, адвокати и прекарваше с тях по цели дни. Той приемаше също много свои приятели, говореше им много за Берт и Ектор, за тяхната жертвоготовност, наричаше ги само своите „ангели пазители“.

Разговорите на Соврези с деловите мъже тревожеха Берт. Един ден като остана сама с Треморел, тя му каза:

— Имам нужда от съвет, Ектор. Как да науча дали през последните дни Клеман не е променил своето завещание?

— Но той няма да го направи — отговори Ектор. — Той ви обича…

— Кой ви го гарантира? Аз ви обещах три милиона, имам нужда от три милиона, не за мен, Ектор, а за вас. Аз ги искам и ще ги имам. Но как да разбера, как да разбера?

Възмущението на Треморел беше голямо. Сега тя искаше да го купи. А той не смееше нищо да каже!

— Трябва да се чака…

— Да се чака какво, да умре ли? Остават му само осем дни живот — и тя добави: — Ето какво ми дава увереност, че не се лъжа — тя извади от джоба си и показа малко стъклено синьо шишенце.

Ектор пребледня. Сега той разбираше всичко.

— Отрова — прошепна той, — отрова!

— Да, отрова.

— Да не сте я използвали?

— Използвах я. И мога винаги да докажа, че вие, моят любовник, също сте и мой съучастник.

— Аз съм погубен!

— Погубен, защото аз ще бъда ваша жена!

— Едно толкова голямо престъпление! И защо? Той не знае нищо.

— Той знае всичко. Погледнете това писмо, което намерих в джоба на една от неговите дрехи.

Тя му показа писмото, което мис Фанси беше дала на Соврези.

— Сега ние защитаваме нашия живот. Вие не познавате Клеман. Въпреки че нищо не казва, той подготвя ужасен план за отмъщение.

— Какво да правим?

— Трябва да научим какво има в неговото завещание.

— Но как?

— Още не знам. Дойдох да ви поискам съвет, а се оказа, че сте по-страхлив от жена. Тогава не се занимавайте с нищо. Аз ще поема всичко върху себе си.

Вечерта той забеляза, че Берт слагаше няколко бели зрънца в чашата за вода на своя съпруг. Като остана сам с Берт, той й каза:

— Могат да възникнат подозрения…

— У кого?

— У всички. У прислужниците, у лекаря…

— Успях да намеря една непозната отрова, която не оставя никаква следа в организма.

— Кой ви я даде?

— Този, който ми я даде, се излага на същата опасност като мен. Следователно можем да не се страхуваме от него. Платих му доста скъпо. Но преди всичко трябва да разбера какво има в завещанието.

И тя се помъчи болният да й го каже… Една вечер Соврези говори за това… Тя се разплака.

— Лудетина, скъпа лудетина — каза Соврези, — мислиш ли, че от това се умира?

— Не, но не искам да говоря за това.

— Слушай, донеси ми копието от завещанието, което ти дадох след нашата сватба. То е в лявото чекмедже на шкафа е огледалата.

Берт излезе.

— Горката жена — каза Соврези на Ектор, — горката Берт. Ако умра, тя не ще ме надживее.

„И този човек бил подозирал нещо!“ помисли Ектор. „Това е невъзможно“.

Берт се върна с копието на завещанието. Соврези го взе и написа няколко реда.

— Прочети на глас какво съм прибавил — каза той на Треморел.

Ектор прочете:

„Днес (денят и датата) аз нищо не промених в това завещание. Аз никога не съм обичал повече моята жена.

Клеман Соврези“

— Сега трябва да побързам — каза Берт на Треморел по-късно, луда от радост.

През последните няколко дни Соврези почти не страдаше и по неговите думи спеше доста добре през нощта. Но от час на час ставаше по-слаб. Наложи се лекарски преглед. След този преглед д-р Р. каза на Ектор, че Соврези ще живее най-много два дни и го помоли да подготви Берт за този ужасен удар.