Роже Борниш
Полицейска история (36)

35.

Бюисон излиза от големия портал на номер 2, прекосява широкия тротоар на площад „Едуар Рьонар“ и се отправя към черното пежо, току-що спряло пред кафене „Каскад“. Настанява се отзад.

— Къде са другите?

— Идват — отвръща Жоайо. — Влязоха в бистрото да пийнат по един сок.

Бюисон мълчи. В сумрака на колата той изважда колта си и прави последна проверка на оръжието. Най-после идват Лубие и Лабори. Първият сяда до Жоайо, а вторият спокойно се настанява до Бюисон, без да промълви нито дума.

Зазорява се и е студено. Жоайо пали мотора и потегля към Шампини.

В същия час Роже Гумон, директор на „Банк режионал д’Есконт е дьо Депо“, дъвче филията с масло и се пита дали да вземе своя МАВ 7,65, а главният касиер Феликс Санту не чува будилника, след това се стряска, скача от леглото и се втурва в банята.

Осем и десет. Още не е съмнало. Пежото паркира близо до входа на старата банка. От него слизат трима мъже и тръгват по авеню „Жан Жорес“. Колата потегля, завива по „Пиер Рьонодел“ и спира пред глухата уличка, а моторът продължава да работи.

Бюисон, както винаги, е напълно спокоен. Само сърцето му бие малко по-бързо, но не от страх или безпокойство. Винаги когато преминава към действие, го обзема някаква възбуда, все едно че се готви да прегърне жена за първи път.

Той е застанал на ръба на тротоара, сякаш чака такси или някой колега от службата да мине да го вземе. Обърнат е с гръб към новата банка. А в действителност дебне и най-недоловимия шум от стъпки откъм строящата се сграда.

Преди няколко секунди е проверил дали съучастниците му са изпълнили заповедите. Жоайо с колата е на мястото си. Лубие стои пред вратата на старата банка като нетърпелив клиент, който чака да отворят гишетата. Лабори е застанал на пост на „Пиер Рьонодел“, на няколко крачки от глухата уличка, по която ще минат двамата служители.

 

 

През мрака започва да се процежда жълтеникава светлина и Бюисон се надява, че преносителите на парите ще излязат, преди да се зазори. Здрачът е неговият шанс, той не само ще попречи на евентуалните свидетели да ги разпознаят, но в случай че събитията вземат лош обрат, ще им позволи по-лесно да се измъкнат.

Изведнъж Емил се стряска и едва успява да се овладее. Зад гърба му се чуват гласове, не успява да разбере репликите, които си разменят, след това отекват бързи стъпки и се отдалечават. Емил рязко се обръща. В този миг той прилича на спотайващ се див звяр, който се готви за скок.

С гумените си подметки той безшумно тръгва с широки крачки след двете сенки, които пресичат булеварда. Първата е по-дребна и според описанието на Лубие е на касиера, който носи в ръката си куфар. Втората е на директора, който крачи с ръка, пъхната в джоба на палтото си. Емил си представя пръстите, стиснали дръжката на пистолета, и не може да се сдържи да не си каже: „Жалък глупак.“ Наистина какво може да направи този нещастник срещу двама решителни мъже? Емил знае, че докато онзи извади пищова си, той ще е изпразнил пълнителя в карантиите му.

Докато се приближава към двамата мъже, които следват пътя си, без да подозират опасността, Бюисон с усмивка си мисли, че директорът не е от тия, дето ще стрелят през джоба — жена му ще направи цял скандал, че е пробил пардесюто си.

Сега двамата банкови служители вървят покрай старата, все още затворена сграда, чиито помещения светят. Те подминават Лубие, който нервно натиска дръжката на вратата, без да го погледнат.

Бюисон е само на четири метра от тях и въздъхва с облекчение. Единственият му повод за безпокойство е изчезнал — боеше се да не би служителите да влязат през главния вход, защото тогава нито той, нито съучастниците му биха имали време да действат.

Откакто следи двамата мъже, са изминали само няколко секунди, а небето просветлява все по-бързо въпреки облачното време.

Бюисон ускорява крачка и влиза в тясната уличка почти едновременно с тях, а те все още не подозират присъствието му зад гърба си.

 

 

Изведнъж касиерът спира пред вратичката за персонала на банката. Директорът го следва по петите, той вече се готви да влезе в двора, когато чува категоричния вледеняващ глас на Бюисон:

— Не мърдайте! Горе ръцете!

Роже Гумон се обръща. Изненадан, той вижда един дребен мъж с черни очи, насочил пистолет към него. Не знае с кого си има работа. Несъзнателно мръдва ръка, опитвайки се да извади пистолета си.

Но времето му стига само за едно едва доловимо движение. Наистина опитът му да направи някакъв жест е незабележим. В уличката отеква изстрел. Роже Гумон усеща много силно, много остро парване в корема, почти без болка. Очите му се отварят широко, сякаш искат да кажат: „Виж ти! Нима не боли?“ Ако наистина си го е помислил, то вторият куршум разбива илюзиите му. Тогава у него нещо пламва, разкъсва се, раздира му стомаха. Задушен от болката, неспособен да извика, Роже Гумон рухва на паважа със сгърчено тяло, сякаш тази утробна поза може да облекчи страданието му.

Когато чува трясъка на двата изстрела, Лабори се спуска към уличката, за да помогне на Бюисон, но намесата му е ненужна. Тъкмо се появява и вижда как Бюисон стреля по Феликс Санту. С изненадваща бързина Емил грабва куфара, изтръгва го от ръката на касиера, преди още нещастникът да се е свлякъл на земята.

Както винаги предпазлив и последователен, Бюисон хвърля последен поглед към своите жертви, за да се увери, че не могат да му навредят, и след това хуква към колата. В началото на уличката среща Лабори и му заповядва:

— В колата! Изчезваме!

 

 

Лубие вече се е настанил до Жоайо с пистолет в ръка, готов за стрелба. Лабори направо се хвърля на задната седалка на пежото, следван от Емил. Още не са затворили вратата, когато Жоайо включва на скорост и колата потегля рязко.

Редките минувачи, станали неволни свидетели на сцената, са се скрили по входовете или са залегнали на тротоара. Те виждат как пежото се понася по „Пиер Рьонодел“ и завива по улица „Жозефин“.

Часът е осем и трийсет и една. В колата, която лети към Сен Мор, Бюисон отваря куфара, за да види плячката. Преценява я с един поглед.

— Има най-малко четири милиона, момчета — изрича той със задоволство. — Мислех, че са много повече в такъв голям куфар.

Преценката му е отлична — куфарът съдържа четири милиона и двеста хиляди франка, плюс сто хиляди в ценни книжа.