Роже Борниш
Полицейска история (51)

Приложение
Какво стана с тях

Емил БЮИСОН. Погребан в гробището „Тие“, парцел на осъдените на смърт.

Жан-Батист БЮИСОН, наречен Нюс. Не можа да понесе обидните думи, изречени за брат му от един член на престъпния свят, Мишел Кардьор, в когото изстреля два куршума с колта си на 24 декември 1952. Арестуван в Жуан ле Пен на 3 април 1953 от Роже Борниш. Осъден на доживотна каторга. Болен, остарял, очаква края на дните си в централния затвор в Кдерво.

Анри БОЛЕК. Травматизиран от тежката присъда и мисълта, че е разделен от жена си, умря на 3 август 1957 г. в затворническата болница във Френ.

Антоан БОРЖО. Разхожда се с носталгията и със сто и трийсетте си килограма между Булон-Бийанкур, улица „Лап“ и улица „Жи льо Кьор“. Съжалява за времето, когато „мъжете бяха истински мъже“.

Пол БРЮТЮС, наречен Изпъчения. Съдът прояви снизхождение към него. Той почина в Париж, в пълна нищета, на 13 октомври 1962.

Франсис КАЙО. Осъден на смърт. След смекчаване, после и съкращаване на присъдата му на двайсет години каторга беше освободен под гаранция. Той се върна в родния си Бретан, където работи като ковач в едно земеделско градче.

Емил КУРЖИБЕ. Осъден на 24 април 1953 г. на пет години затвор и десет години изселване от Наказателния съд в Троа. Благодарение на застъпничеството на Роже Борниш пред кабинета на министъра на правосъдието Франсоа Митеран присъдата му бе съкратена. На 31 май 1954 се връща в Америка при жена си и заживява честно.

Роже ДЕКЕР. Осъден на двайсет години каторга. Избягва от централния затвор във Фонтевро на 15 юни 1955, след като открадва униформата на един надзирател и една карабина. Открит няколко дни по-късно в някаква гора. Убит от жандармерията.

Сюзан ФУРО. Изтощена от мъката и болестта си, преживя своя бивш любовник Роже Декер само с няколко години. На улица „Биша“ 57 остана споменът за едно много храбро момиче.

Рьоне ЖИРИЕ, по прякор Рьоне Бастуна. Неговите блестящи бягства го направиха светило. След освобождаването си от затвора окончателно скъса с престъпния свят. Държи в провинцията една работилница за полиране на метални повърхности. Професионалните му качества и работоспособността му удивляват съдебните сановници и полицаите. Клиентите не знаят истинското му име.

Пиер ЛАБОРИ. Починал в Париж на 18 ноември 1964 г., малко след излизането си от затвора.

Симон ЛУБИЕ. Излежава присъдата си — доживотна каторга — в различни затвори. Скоро трябва да го освободят.

Франсоа МАРКАНТОНИ. Продължава да бъде сензацията на съдебната хроника. Най-старият затворник във Франция.

Жан ОРСЕТИ. Отвратен от смъртоносната лудост на старите си приятели Абел Дано и Емил Бюисон, предпочете да се оттегли в Корсика. Държи хотел-ресторант, в областта Бонифацио.

Матийо РОБИЙАР, по прякор Нантчанина. След смъртта на жена си напусна Париж през 1956 г. и замина за Дюнкерк. Наеха го като докер. През 1962 се качи на един кораб и отплава за Океания. Оттогава ни вест, ни кост.

Жак ВЕРАНДО, по прякор Ницчанина. Освободиха го под гаранция и се оттегли на Лазурния бряг. По всичко личи, че е започнал нов живот.