Роже Борниш
Полицейска история (41)

40.

По време на разходката Франсис Кайо веднага забелязва новия питомец, който обикаля в кръга последен, на двайсетина метра зад него. Когато се изравняват, Франсис му подсвирва лекичко, а тъмничарят се преструва, че не е чул нищо. Но Матийо загрява веднага. Той бързо вдига цигарата, хвърлена от Франсис, благодари му с кимване и пъхва голоаза в джоба на палтото си. След това продължава да се върти в кръга.

Едва в килията си Матийо изтърсва тютюна, в който е скрита бележка:

„Говорено ми е за теб. Утре се вмъкни зад мен.“

На другия ден редицата на затворниците отново тръгва. Матийо ловко се намества зад Кайо. Докато се разхождат, Франсис прошепва:

— Имаш ли новини от малкия?

„Малкия“ е Бюисон. Но Матийо се прави, че не знае.

— Не познавам такъв.

Смаяният Франсис едва не се спъва.

— Емил — прошепва той.

— Не познавам никакъв Емил — упорства Матийо.

— По дяволите, ама ти познаваш Бюисон, нали?

— Не познавам никакъв Бюисон — отсича властно Матийо. — Всъщност какво точно искаш?

Франсис продължава разходката си. Не може да се каже, че поведението на Матийо не му харесва. Той става настоятелен:

— Глупаво е, защото бих искал да разбера как е. Изглежда, приятелите му Болек и Жоайо са прибрани…

— Тогава питай тях и не ми досаждай — отсича Матийо.

Той е доволен. Изиграл си е ролята съвсем естествено. Разходката продължава, а Франсис временно се примирява. Нантчанина не е от бъбривите, а съдейки по погледа му, човек няма сметка да му досажда. Дори и в пандиза.

 

 

След разходката Матийо се прибира в килията си. Откакто е в затвора, са изминали петнайсет дни и вече му се струва, че времето тече много бавно. Само веднъж са го викали при следователя, за да му връчат обвинителния акт. И оттогава — нищо. С нарастващо безпокойство той се пита какво става с жена му, дали тя ще издържи. Чува се превъртане на ключ в ключалката.

— Свиждане — обявява пазачът.

Матийо подскача изненадан, защото не очаква никакво посещение. Той се повлича подир тъмничаря, излиза на кръглата площадка и стига до стаята за среща с адвокатите. Там го очакват двама мъже с шлифери, единият — грамаден, с бебешко лице, другият — сбръчкан, с буйни сиви коси, ченгета. Идват по делото Етрьота. Матийо смръщен влиза в стаята за свиждане, докато надзирателят снове из коридора.

Матийо се обърква. Какво става с обещанията, които му дадоха? Ако каже, че е свързан със службите за сигурност, инспекторите несъмнено ще омекнат и делото Етрьота ще бъде приключено, но ще научат, че е доносник. Ако замълчи, ще го обвинят и преместят в Нормандия. В какви мръсотии се забърка само! За да спечели време, Матийо промърморва:

— Ще говоря само в присъствие на адвоката си.

— Какво каза? — пита дебелия инспектор, смръщил вежди.

— Казах, че ще говоря само пред адвоката си.

— Ама какво ти става бе, момче?

— Всичко е наред. Нямам какво да ви кажа, точка по въпроса.

— Вместо точка, ще получиш един по мутрата, боклук такъв — избоботва дебелият инспектор с вдигната ръка.

Робийар отскача назад.

— Какво?

— Да, боклук си — повтаря великанът, пристъпвайки към него, — ще ти смъкна кожата, ако не проговориш!

От обида стомахът на Матийо се свива. Той пребледнява. Обхванат от ярост, обръща масата, на която полицаите са поставили пишещата машина. Вдига един стол, размахва го и заплашва:

— Само се опитай да ме удариш, бъчво такава, опитай и ще видиш…

Надзирателят е видял сцената. Той бързо отключва вратата, а Матийо с пяна на устата продължава да крещи:

— Ти си боклук! Скапано ченге…

Кипящ от злоба, Нантчанина е върнат в килията си.

Другият, който кипи, е Поаре, когато ми описва сцената в стаята за свиждане. Не мога да се сдържа да не се изсмея:

— Значи те е нарекъл скапано ченге, теб, шампиона по свободна борба?

Поаре опулва очи и размахва ръце като боздугани:

— Да, мен. И ако не бях на служба, повярвай, щях да му размажа мутрата на твоя Матийо! Фраснах стъклото на часовника си, докато събирах хартиите, които беше разпилял по земята. Има късмет, че го върнаха в пандиза!

След обяд Нантчанина се явява при директора на затвора, съпровождан от две фуражки:

— Твърда глава си, така ли, Робийар? — избоботва той, без да го погледне. — Петнайсет дни карцер.

Наказанието изглежда тежко за Матийо, който със завивка под мишница се запътва към карцера. Новината за бунта му е обиколила килиите на опасните и те единодушно одобряват поведението му.

След като изтърпява наказанието си, Матийо напуска карцера и научава, че по заповед на директора е преместен в друга килия. Слагат го до килията на Кайо с надпис: „Опасен“ на вратата.

Двамата мъже започват да разговарят по тръбата за парното. Това не е най-съвършеният начин, то е добро средство, което им дава възможност да се опознаят и сприятелят. Те разговарят за жените си и никога за Емил. Матийо предпазливо чака Франсис да се разкрие, но знае, че е спечелил доверието му.

Изминали са двайсет дни. Заместник-директорът на затвора ме държи в течение за поведението на Робийар, който става все по-агресивен към пазачите. Той тероризира затворниците и заплашва с гладна стачка, ако веднага не го призоват пред съда. Само съседът му по килия Франсис Кайо сякаш има малко влияние над него. Ето защо заместник-директорът го извиква в кабинета си.

— Кайо, според това, което ми докладваха, вие май се разбирате с Робийар?

— Аз ли, господин директор? — отвръща Кайо, мачкайки каскета си.

— Да, вие. Не ви го вменявам като вина. Ето какво: мислите ли, че Робийар ще се поукроти, ако го сложа във вашата килия?

— Не зная, господин директор.

— Ще опитаме, Кайо, и ако не върви, съобщете ми.

— Добре, господин директор.

Още на следващия ден Робийар е преместен в килията на Кайо. Той дори не се е надявал на това.