Лора Тейлър
Диво цвете (4)

Четвърта глава

Доктор Грифин дойде на другия ден следобед. След като прегледа пациентката си, лекарят заяви, че би могла да използва патерици.

Въпреки предупреждението да не слиза по стълбите, докато кракът й не се възстанови напълно, Алекса бе много доволна. Когато бе прикована на легло, тя имаше възможност да почива и размишлява върху бъдещето, но бездействието и самотата я отегчаваха.

След като поговори с доктор Грифин, Грей измъкна от обора чифт патерици, които сам бе използвал, когато падна от един кон и си счупи крака. На път към гостната той чу Алекса и племенника си да говорят. Спря пред открехнатата врата, готов да чака, докато го забележат.

— Майкъл, помниш ли за какво говорихме вчера?

— Да.

Грей долови жизнерадостния тон на детето. Любопитството го накара да замълчи и да не разкрива присъствието си.

— Дълго мислих дали да кажа на вуйчо ти за катастрофата — продължи тя, съсредоточила поглед в отчаяното личице на Майкъл. — Тъй като това няма да промени случилото се, а и ти обеща да внимаваш, когато си близо до пътя, реших подробностите да си останат между нас двамата.

— О, Алекса…

— Но, Майкъл, това не означава, че няма да споделиш отговорността за катастрофата. Ти изтича твърде безразсъдно след Кракърс, а аз се изплаших, когато те видях на пътя. И двамата сме виновни. Сигурна съм, че ще се съгласиш с мен — добави тя.

Алекса съзнаваше колко глупаво бе решението й да избяга от сватбата и от неудобното положение, в което бе поставила баща си и Том.

Докато наблюдаваше как Майкъл размишлява над думите й, Алекса разбра, че греши по отношение на ранчото на Ленъкс, смятайки го за неподходящо място за решаване на отношенията с баща й. През по-голямата част от трите дни, откакто бе напуснала Санта Барбара, тя бе мислила за себе си, за живота си и за своите родители.

Дневникът на майка й бе разкрил нещо повече от емоционалното уединение на самотна жена. Той обясняваше разочарованието на баща й, че не е имал свое собствено дете и чувството му, че е бил предаден, когато е научил за измяната на своята съпруга.

Алекса съжаляваше, че родителите й не са успели да си простят взаимно и да положат усилия да направят брака си щастлив, но осъзна, че няма вина за отчуждението и липсата на интерес към нейните чувства и емоционални нужди от страна на баща й в миналото. Тя дълго бе обвинявала себе си за неразбирателството между тях — още от дете и после като зряла жена. Сега знаеше, че не е виновна за бащиното отношение и за смущаващото му поведение. Не е бил прав да наказва едно невинно дете за грешките на друг.

Най-голямата й грешка бе, че се опиваше да му угоди за своя сметка, като по този начин се бореше за одобрението му. Точно така бе постъпила и когато се отказа от мечтата си да стане учителка, и когато почти се омъжи за Том Хендерсън. Вече не желаеше да жертва своите мечти, но все още се надяваше, когато се върне у дома, да изгради честни и открити отношения с този човек, за когото винаги бе мислила като за свой баща.

— Е, какво мислиш, Майкъл? — попита тя.

Момчето вдигна очи.

— Мисля, че направих нещо лошо и това никога няма да се повтори, защото знам как се чувства човек, когато обича някой, който пострада или умре. Ти можеше да се удариш и по-лошо, Алекса.

Тя се усмихна.

— И двамата можехме да се нараним лошо. Само си представи как щеше да се чувства твоят вуйчо Грей, ако е теб се беше случило нещо сериозно.

Майкъл отклони поглед, преди да промърмори:

— Предполагам.

Изненадана от отговора на детето, което иначе обожаваше вуйчо си, Алекса го придърпа до себе си и го прегърна.

— Няма да е лошо да вземеш книжка за кучета и да научиш Кракърс на някои основни команди.

— Днес Мина слиза в града за покупки. Може да ме остави в библиотеката — каза той нетърпеливо.

Грей въздъхна, сигурен повече от всякога, че доверието и приятелството между Алекса и племенника му ще расте и ще донесе и на тримата само добро.

Чула въздишката му, Алекса вдигна очи. Усмивката й угасна, докато търсеше по лицето му някакъв знак, че е чул техния разговор. Тя освободи Майкъл от прегръдката си, а погледът й се стрелкаше между двамата, докато момчето излезе от стаята, след като набързо поздрави вуйчо си.

Грей влезе и спря до леглото.

— Закъде бърза толкова?

— Малката вихрушка реши, че иска да посети библиотеката, докато Мина пазарува.

— Отиването до града обикновено означава сладолед. Библиотеката не е типичната му спирка.

Тя сви рамене, твърдо решила да не издава момчето. Малко се притесняваше, че трябва да крие от вуйчо му, но Майкъл бе осъзнал грешката си и нямаше нужда да бъде наказван.

— Знаеш колко са непредвидими малките момчета.

— Аз нямам представа, но ти изглежда ги познаваш доста добре.

— Казах ти снощи, че харесвам Майкъл.

— И той те харесва, както аз ти казах снощи, нали?

Тя кимна, смутена от намека за предишната нощ. Думите му често я объркваха, а точно сега не й се занимаваше с разгадаването им.

— За мен ли са? — погледна към патериците тя.

— Докторът каза, че можеш да ги ползваш, но трябва да се пригодят за теб. Последен ги използвах аз — Грей подпря патериците на стената и протегна ръце към нея. — Трябва да те изправим на здравия крак, за да преценя колко да ги скъся.

Когато мъжът приключи с измерването, Алекса се отпусна на стола и нетърпеливо зачака, докато той ги скъсяваше и затягаше.

— И какво чу? — попита накрая тя.

— Достатъчно, надявам се — отговори Грей, без да вдига поглед.

— Какво смяташ да правиш? — напрегнато попита Алекса.

— Смятам да наглася тези патерици — каза той, като умишлено пренебрегна въпроса й.

— Знаеш, че нямах предвид това.

Грей едва сдържа усмивката си.

— Ти се справи със ситуацията. Няма какво повече да сторя.

— Не одобряваш, нали?

— Одобрявам почти всичко, свързано с теб.

— Но…

— Никакво „но“.

Тя нервно подръпваше ръкава на бледосиния халат, сигурна, че Грей си играе с нея. Но защо? Чувството на безсилие отново се надигна в душата й. Тя зае отбранителна позиция, чудейки се дали това не е нов опит за манипулиране. Твърде добре бе запозната с този начин на действие.

— Има нещо, което не ми казваш.

— Позна. Но ще го кажа, когато му дойде времето — той протегна ръка и Алекса се подчини на мълчаливата му подкана да се изправи. — Да проверим дали патериците са готови.

Тя отпусна тежестта си върху тях и нетърпеливо опита да се разходи из стаята. И щеше да успее, ако не бе затиснала килимчето с гумения връх на патерицата. Опита да запази равновесие, но не успя и падна в обятията на Грей с вик на уплаха.

Грей инстинктивно я хвана. Когато сведе очи към лицето й, мъжът действаше под влияние на импулса, който напираше в него през тези три най-дълги дни в живота му. Леко отворените й устни, големите очи и поруменелите бузи го подтикнаха да допре устни в нейните. Усети едва доловимата й изненада и се наслади на приятния допир и бурното чувство, предизвикано от него. Младата жена нададе приглушен вик и опита да го отблъсне, но Грей я държеше здраво и пируваше с устните й, а езикът му бавно се плъзгаше по зъбите й и в меката топлина на устата й.

Алекса потрепери и заби пръсти в рамото му, не толкова, за да запази равновесие, колкото да се увери, че светкавиците, пронизващи нервите й, са истински, а не плод на трескавите й възприятия.

Въпреки че усети отклика й, Грей се отдръпна. Би продължил, но знаеше, че рискува, ако изостави предпазливостта.

— Нужна ми е помощта ти за Майкъл.

Смаяна, тя се втренчи в него. Бузите й пламтяха, а дъхът й излизаше на пресекулки.

— Майкъл?

— Нужна ми е помощта ти — повтори той и отстъпи назад, вече сигурен, че тя е достатъчно стабилна.

— Защо?

— Ще останеш ли?

Все още замаяна, Алекса се придвижи до леглото, за да седне. Грей я последва и пое патериците, преди тя да се отпусне.

— Ще останеш ли, Алекса?

— Престани да повтаряш. Чух те още първия път.

— Тогава ми отговори, по дяволите.

— Защо е толкова важно за теб да остана?

Мъжът зарови пръсти в косата си, преди да признае:

— Не мога да се справя сам с момчето.

— Това е лудост! — избухна тя. — Той те обожава.

— Не мога да се справя сам с него — настоя той.

— Не те разбирам.

Мрачният му вид й подсказваше, че залогът е голям и тя вероятно никога няма да го разбере.

— Чувствата ми към Майкъл не са нормални, откакто починаха родителите му. Трябва да взема важни решения по отношение на момчето, а ти би могла да ми осигуриш необходимото време. Той очевидно те харесва и ти вярва. Иначе нямаше да прекарва тук с часове денем и нощем.

— Не допускам да желаеш чужд човек да се намесва в личните проблеми на семейството.

— Ти не си чужд човек. Аз не целувам чужди хора.

— Това беше…

— Какво беше, Алекса?

— Моментна възбуда — отвърна тя.

Той й хвърли изпепеляващ поглед.

— Възбудата от последните три дни е по-силна, миличка.

Алекса отново пренебрегна сарказма.

— Не мога да повярвам. Ти наистина ме молиш да остана. Не ми заповядваш, както обикновено ти се случва.

— Може да съм си дал ден почивка от заповедите.

— Може би.

— Ако се случи нещо с родителите ми, аз поемам отговорността за Майкъл. Майка ми и баща ми го изпратиха тук през това лято, защото знаят, че досега не исках да го виждам.

— Защо, по дяволите?

Той я изгледа, а очите му преливаха от студена ярост.

— Трудно ми е да ти обясня.

Тя отчаяно вдигна ръце.

— Мъже! Не искате да говорите за нещата, които ви притесняват. Просто минавате през живота, сякаш е низ от пречки, командвате всички наоколо и променяте нещата така, както ви е удобно.

— Откъде, по дяволите, измисли това? — попита той, вбесен от правотата й.

— Не питай.

— Е, добре, ще поговорим ли за Майкъл?

— Не мога да разреша твоите проблеми с племенника ти. Никой не може да даде отговора вместо друг. Глупаво е дори да мислиш, че това ще ти помогне.

— Не искам да решаваш проблема. Просто имам нужда от време. Ти можеш да ми го дадеш.

— Как?

— Като останеш тук.

— Няма нищо по-просто от това.

— Може би. Но ще го направиш ли?

Тя въздъхна и разтри пулсиращите си слепоочия. Не можеше да забрави с каква безмилостна борба се справяше със собствените си проблеми. Още не бе обмислила всичко, но вече знаеше, че може да се върне вкъщи и да се изправи смело пред действителността. Съзнаваше, че ще бъде много по-лесно да се прибере у дома по свое желание, затова мисълта да остане в ранчото не бе приемлива.

Още повече, че според нея отношенията между Грей и племенника му можеха да се решат само от тях двамата. По същия начин, по който тя ще търси общ език с баща си.

— Всъщност се нуждаеш от буфер между вас.

— Точно така.

— Нека помисля — предложи тя, учудена, че е готова да приеме подобна идея.

— За какво ще мислиш? — нетърпеливо попита мъжът. — Никога ли не правиш нищо, без да разсъждаваш по него?

— Досега ми се случваше твърде често да не се замислям върху постъпките си. Но възнамерявам занапред да преценявам трезво възможностите. Утре ще ти отговоря.

Той приближи и седна на леглото. Не му убягна напрегнатото й изражение. Забеляза как тя сви юмруци.

— Наистина ми е нужна помощта ти, Алекса. Знам, че ще ти е трудно да разбереш, но мисля, че бих могъл да дам на Майкъл това, от което се нуждае, ако си осигуря достатъчно време.

Тя бе на път да се предаде и прехапа език, за да не проговори. С Грейсън Ленъкс бе опасно да се действа под напора на чувствата. Достатъчно доказателство бе целувката му. Искаше й се онзи миг да бе продължил вечно.

— Защо ме целуна?

Той се изненада, после учудено поклати глава, осъзнал, че тя няма представа за собствената си привлекателност, както и за неспособността му да й устои.

— Защо един мъж целува хубава жена?

— Ти ще ми кажеш — прошепна тя, твърде любопитна, за да позволи на смущението да й попречи да узнае какво го е накарало да постъпи така. Кога от „твърде слаба“ се бе превърнала в „хубава“?

— Целунах те, защото всеки път, щом приближа до теб, кръвта ми кипва — той се засмя на изумлението й. — Целунах те, защото тялото ми е на път да експлодира от желание по теб. Целунах те, защото съм прекарал три безсънни нощи в размишления какво ли би било да се любим с теб, да впиваш нокти в гърба ми и да шепнеш името ми заради удоволствието, което ти доставям.

Тялото й пламна от думите му. Копнееща да почувства тази дива любов, която той току-що бе описал, тя внезапно намрази липсата си на опит с мъжете. Мразеше и единственото си интимно увлечение в колежа, завършило с дълбоко разочарование.

Не можеше да откъсне очи от мъжа.

— Не трябваше да казваш това! — възкликна тя, а лицето й пламна.

— Защо да не казвам това, което мисля, Алекса?

Тя се отдръпна от него и се облегна на таблата на леглото, за да не падне в прегръдките на мъжа. Мисълта, че би приела на драго сърце вниманието му при други обстоятелства, прониза съзнанието й.

— Защо не? — попита отново той и присви очи, докато наблюдаваше обърканото й изражение. Забеляза уплахата, проблясваща в очите й. Обхванат от угризения, той добави: — Отговори ми, Алекса.

— Как бих могла да ти имам доверие, когато ми казваш, че искаш да спиш с мен?

— Не е проблемът в доверието. Освен това казах, че искам да те любя, а не да спя с теб, нали? — той се протегна и нежно я привлече към себе си, въпреки леката й съпротива. Почувства как младата жена трепна, когато я притисна към тялото си.

— Да! Не! За Бога! Има ли значение какво си казал, освен самия факт, че го изрече?

— Да спиш с някого и да се любиш с него са две съвсем различни неща, Алекса — на двайсет и три години тя сигурно знаеше разликата. — И никога не съм го правил с жена, която не ме желае, така че не се притеснявай, нямам намерение да започна сега.

Тя вдигна очи, за да се увери, че той говори истината. За миг удовлетворена, но и малко разочарована, че тъй лесно се бе разубедил, Алекса се отдръпна.

— Ако се съглася да остана, ще бъде само заради проблемите ти с Майкъл — гласът й потрепери, но тя се насили да продължи: — И никакви любовни истории с теб.

— Не си спомням да съм казвал подобно нещо — отбеляза Грей.

— Знам, но…

Той скочи на крака и тя замълча. Наведе се над нея и тя бе принудена да вдигне глава.

Сетивата й се възбудиха отново, докато очите й бавно се плъзнаха по стройните му крака и тесния таз, плоския корем, широките гърди и още по-широките рамене. Тя пребледня, когато забеляза доволната му усмивка.

— Няма да те докосна, ако не ме желаеш, Алекса — тихо рече той. — Но при най-слабия знак, че проявяваш интерес към мен, всичките ми добри намерения ще се изпарят, както бихме изгорели и ние, ако някога се любим.

През този ден Алекса не видя повече Грейсън Ленъкс. Въпреки посещенията на икономката и Майкъл, които би трябвало да разсеят обърканите й мисли, тя не можеше да забрави казаното от него, нито да изтрие от паметта си интимните картини, които думите му бяха предизвикали.

Късно същата вечер, преди да заспи, Алекса най-сетне призна пред себе си, че ако изобщо имаше разум, веднага щеше да напусне ранчото на Ленъкс. Грейсън Ленъкс бе заплашил чувствата й, новата й увереност в себе си като жена и решението й да изгради живота си смислено и по своя преценка. Беше решила да престане да се самоизмъчва в стремежа си да направи другите щастливи.

Загрижена бе за момчето. Знаеше, че отношенията между него и вуйчо му са изключително важни, ако Грей бъде принуден да поеме грижата за племенника си. И въпреки че не можеше да разреши проблема им, така както никой не можеше да разреши и нейния, тя чувстваше, че би могла да помогне за сближаването помежду им.

Майкъл й бе подсказал несигурността си в чувствата на своя вуйчо. И признанието на Грей му правеше чест.

Алекса не разбираше смущението му, но наистина се тревожеше за него, въпреки новите чувства и страха, които бе събудил у нея, и искаше поне да опита да застане като буфер между двамата, докато тя самата оздравее. Все пак той я бе довел в къщата си, вместо да я изпрати в местната болница в нощта на катастрофата. Беше му длъжница и се помъчи да пропъди мисълта, че го желае.

А дали тази нова роля нямаше да послужи като репетиция преди завръщането в Санта Барбара? Вече бе изненадана от себе си — решението да помогне на Грей би било първото й самостоятелно свободно решение, без значение правилно или погрешно.

Грейсън Ленъкс притежаваше силна воля и увереност във всичко, беше смайващо прям, порочно привлекателен, властен и прелъстителен, упорит и така непредсказуем понякога, че й идваше да скърца със зъби от отчаяние. Но когато се замисляше как би се чувствала в прегръдките му, липсата на опит вече нямаше значение и страстта бе на път да я завладее.

Все още сънена, Алекса отвори очи и се помъчи да стане от леглото, когато дочу гневния глас на Грей.

Отметна чаршафа и потърси патериците, а тревогата й растеше. Когато чу: „Отговори ми, Майкъл!“, тя бързо излезе от стаята и пое по коридора, като по гласовете се ориентираше къде да намери Грей и момчето.

Алекса внимателно слезе по стълбите, пренебрегвайки съвета на доктора. Останала без дъх, се добра до отворената врата на библиотеката.

В същия миг Грей и Майкъл я забелязаха, но реакциите им бяха различни.

Мъжът видя красавица със зачервено от съня лице, със светла коса, спускаща се по раменете и гърба й. Гърдите й се очертаваха под тънката материя на халата.

Обзет от болезнена възбуда и вълнение, Грей рязко пое дъх, а желанието му се смеси с внезапна ярост. Доктор Грифин я бе предупредил да не слиза по стълбите, а малката глупачка не се бе вслушала в съвета му. Като че ли всички в тази къща действаха, без да мислят. Дори Мина изразяваше мнението си по въпроси, които не я засягаха.

Момчето пък съзря милосърден ангел, съюзник, комуто може изцяло да се довери. Детето явно се поуспокои, когато я видя да влиза в стаята. Зачака тя да заговори, тъй като не съзнаваше, че Алекса използва нежното си тяло като преграда между него и вуйчо му.

— Чух ви, докато слизах по стълбите — каза спокойно тя, но в сиво-сините й очи, насочени към Грей, проблясваше майчински гняв. Бавно се обърна, за да вижда племенника му. — Какво ще кажеш, Майкъл?

— Пак направих беля, Лекса.

— Какво се е случило?

— Занесох кофа с моркови за конете на пасището, но забравих да затворя портата — той засрамено я погледна и сведе очи.

— Отишъл си да видиш кобилите и техните жребчета? — той кимна. — Майкъл, вината ти не е малка. Казвал си ми, че вуйчо ти полага специални грижи за конете си и особено за малките жребчета. Не мислиш ли, че му дължиш извинение и обещание, че ще внимаваш за в бъдеще?

— Да, госпожо — детето стана и приближи към Грей. — Съжалявам. Повече няма да правя така.

Смаян, Грей само кимна. Майкъл беше признал веднага грешката си пред Алекса, която познаваше само от четири дни. А на вуйчо си бе отговорил единствено с мълчание. Но този вуйчо бе изисквал и обвинявал. Не го бе изслушал. И не се опита да го разбере.

Искаше да се извини, че е избухнал, но не намери думи. Момчето се обърна и излезе, раменната му унило висяха. Грей се почувства като истински глупак.

Когато Майкъл поспря на вратата, Алекса окуражаващо се обади:

— Качи се в стаята си и помисли върху станалото. По-късно ще поговорим.

Момчето излезе, а Алекса изчака да чуе стъпките му нагоре по стълбите, преди да тръгне към вратата на библиотеката.

Промяната й бе мигновена — от милостив ангел тя се превърна в ангел на отмъщението, когато се обърна към Грей. Бе твърде разярена, за да мисли за последиците от думите си. Може би това бе реакция към отношението, на което бе подложена като дете.

— Как смееш? — започна тихо тя. — Това дете е само на осем години. Не е възрастен. Не мисли и не действа като възрастен. Сега е на години, когато трябва да се учи на отговорност. Не можеш да очакваш да бъде съвършен. Просто не е възможно.

— Алекса — предупреждаващо изрече Грей. Вече бе ядосан и на себе си. Нямаше нужда и друг да му обяснява, че бе постъпил като глупак.

— Как можеш да се отнасяш с него така безсърдечно? — Алекса вече не можеше да замълчи. — Ти го нараняваш, Грей. Върни го при родителите си. Те сигурно го обичат, въпреки погрешното им решение да го изпратят при теб. Бъди честен пред тях и пред себе си. Кажи им, че мразиш деца и приключи с въпроса. Не си първият, когото виждам да се държи така.

Лицето му се вкамени, очите му студено проблеснаха, устните му се свиха.

— Не ме обвинявай, Алекса. Не знаеш какво говориш.

— Бих искала да имам магнетофон и да те запиша, за да се чуеш как говориш. Е, добре. Аз мога да се справя с теб, но Майкъл не може, а и не трябва. Той е дете, а не мъж и не заслужава да се отнасяш така с него. Избери си някой по-подходящ на ръста ти.

— На кого, по дяволите, крещиш, Алекса? — гневно рече той.

Тя отговори на въпроса му с въпрос:

— Не разбираш ли как гневът ти може да уплаши едно дете?

— Не, но ти явно разбираш — тя го гледаше втренчено. — Разбираш, нали, Алекса?

Способността му да чете мислите й, я укроти и тя отговори честно:

— Да. Твърде много приличаш на баща ми. Добре знам какво е да се отнасят към теб с добре преценено презрение. Боли и болката дълго остава в сърцето ти. Пречи ти да общуваш и да се доверяваш на хората, дори когато го желаеш. Страх те е да вярваш на себе си и на малкото хора, на които държиш, защото дълбоко в подсъзнанието си усещаш, че рискуваш да ти захвърлят чувствата обратно в лицето.

Смутен от истината, която тя току-що му разкри, и от силната болка в очите й, мъжът пристъпи към нея. Поразителното безразличие, което бе понасяла като малко дете, все още бе живо в душата й. Грей разбра, че болката от миналото я бе принудила да защити Майкъл.

Той се възхити от силата й и изпита съчувствие към нея за разбитите в детството й илюзии. И за пръв път от смъртта на сестра си ясно разбра, че Майкъл заслужава и се нуждае от любовта му, от неговите напътствия и одобрение. Обеща си да намери начин да се освободи от собствените си задушаващи чувства. Може би ще заличи страха от грижите за друг, ще престане да се бои от загубата на някой, на когото държи.

— Алекса, няма нужда да…

— Винаги има нужда — остро каза тя. — Някой трябва да те спре, преди да нараниш чувствата на Майкъл. Когато си дете, не разбираш, че не е нужно да се поддаваш на натиска на възрастните. Единственото, което знаеш, е, че искаш да правиш това, което те молят, и се опитваш да бъдеш такъв, какъвто очакват от теб, за да те обичат. Така животът е ужасен — тя изстена, ядосана, че очите й се напълниха със сълзи. Яростно ги изтри. — Моля те, не постъпвай така с Майкъл. Не е заслужил подобно отношение.

Мъжът се овладя и не й предложи успокоението, което точно сега би отхвърлила.

— Алекса, ще останеш ли?

Тя премигна. Директният му въпрос предизвика отново гнева й. Тя импулсивно отвърна:

— Да, оставам, дори само за да се убедя, че разбираш колко грешиш по отношение на Майкъл. Точно сега той не ти дължи любовта или уважението си. От теб зависи да ги спечелиш. Надявам се, ще престанеш да се държиш като всемогъщ и ще се превърнеш в нормален човек, чието сърце не е от камък.

Грей постави ръце на раменете й, въпреки опита й да се освободи.

— Имаш очи, които обвиняват, лице и тяло, за които друга жена би убила, езикът ти е толкова остър, че би пробил стомана, кожата ти е като коприна, а характерът — като на опърничава сръдла — очите му се плъзнаха по пулсиращата шия, по стегнатите й гърди. Дъхът му излезе със свистене от дробовете и не й даде възможност да проговори. — Въпреки всичките си противоречиви качества ми напомняш диво цвете, което дава ухание на земята в първите седмици на пролетта.

— Защо винаги изричаш такива неочаквани неща? Искаш да ме подлудиш ли? — въздъхна тя.

— Защото ти ме принуждаваш.

Усмивката му бе подкупваща. Той плъзна пръсти по раменете нагоре към шията й.

Коленете й се подкосиха. Сърцето й заби учестено.

Така горещи си бе представяла пръстите му, предчувствието надхвърли фантазиите, когато той се притисна към нея. Тялото му изразяваше неговия копнеж по-силно от всякакви думи.

Алекса потръпна, ужасена от лекомислието си.

— Трябва да се кача и да поговоря с Майкъл. Искам да се уверя, че е добре.

Грей отпусна ръце, но не помръдна.

— Права си. Избухвам, въпреки волята си. Чувствам се като глупак.

Тя леко се отмести, изгубила отново равновесие, този път заради неочакваната му сговорчивост. Сърцето й се изпълни с надежда.

— Защо не поговорим по-късно? — предложи тя. — След като се успокоим.

Учуди се, че гласът й прозвуча тъй уверено. Бе доста неспокойна. Чувстваше се като прокъсано знаме, което дълго се е вяло на висок пилон.

Грей сякаш не забеляза отстъплението й. Обърна се и тръгна към прозореца. Алекса продължи да се придвижва бавно към вратата. Задушаваше се от чувствата, които не можеше да овладее, но мисълта за искреността на Грей и възможността отношенията с племенника му да се оправят я успокояваше.

Все още потънал в собствените си мисли, Грей не забеляза, че е останал сам. Бързо се втурна навън от стаята.

Алекса не бе прекрачила второто стъпало, когато той я настигна и леко докосна гърба й. Тя разбра загрижеността му, подпря патериците на стената и се остави да я занесе до стаята й. Преди да продума, Грей я изчака да легне и да се покрие с одеялото.

— Не съм жесток човек, но и аз имам някакви граници, до които мога да издържа. Един ден ще ти обясня. Дотогава ще трябва да ми вярваш — колебание се изписа на лицето й и той млъкна. Не й бе дал повод да му вярва. И трябваше да внимава, за да не я обърка и уплаши отново. — Превърнах те, без да искам, в арбитър. Извинявай.

— Аз… също трудно се доверявам, както вече знаеш — тихо промълви тя.

— Човек дълго скърби за разбити отношения или за загубата на любими хора. Ако си като мен, значи барикадираш сърцето си и всеки ден по мъничко умираш заради стените около себе си. Ако, разбира се, не се появи някой, който да ти каже в какъв глупак си се превърнал.

— Всичко важно в живота е свързано с голям риск. Успях да разбера това, преди да реша да напусна Санта Барбара.

— Ще ми разкажеш ли за тази сватба и защо не искаш никой да узнае къде си?

— Тайни ли ще си продаваме? — усмихна се тя.

— Вече знам някои от твоите.

— И аз, така че резултатът е равен, не мислиш ли, Грей.

— Името ми звучи добре в твоите уста.

Стаята се разлюля над главата й, таванът и стените сякаш я похлупиха.

— Все още те желая, Алекса. Нищо не се е променило. Остани в леглото. Аз ще се извиня на племенника си. Дължа му това, както и много други неща.

— Просто си позволи да го обичаш отново — посъветва го тя.

— Само ако разбираше какво искаш — тръсна глава мъжът.

След загадъчния си отговор той излезе от стаята. Алекса уморено се отпусна върху възглавниците и въздъхна. Грейсън Ленъкс винаги създаваше хаос около себе си. Днешният ден не беше изключение.