Кристин Хемплин
Даниел (12)

XII

— Виждате ли, мис Роземунт, стана много бързо, както ви бе обещано. Вие лежите вече в леглото си, а няма още десет часа! Бих искал всички операции да протичат така без проблеми! — лекарят гледаше успокоително бледата Саманта, която преди няколко минути бе излязла от наркоза. — След няколко дни ще можете отново да ставате!

Саманта кимна с досада.

— Как се чувствате? — попита една сестра, след като лекарят бе напуснал помещението.

— Добре — отговори Саманта, — но съм ужасно изморена!

— Случва се. Това е от наркозата. Как би ви се отразила чаша топло мляко?

Саманта успя да потисне една гримаса — топло мляко! Още от дете мразеше топло мляко!

— А една чаша кафе не мога ли да получа? — тя погледна умолително сестрата. Навярно ще се съгласи.

— Всъщност, не. Но ще видя какво може да се направи — с едно намигване сестрата напусна стаята.

Защо имаше толкова много лош шанс? Е, поне болките ги няма. Тя се усмихна горчиво.

Позвъни се. Измина един миг, докато Саманта схване, че беше телефонът върху бялата нощна масичка до болничното й легло. Тя се наведе и взе слушалката. Зави й се свят и тя се отпусна отново върху възглавницата.

— Да? — попита тя.

— По дяволите, какво правите в болницата? — чу тя гласа на Джейк Кълиган.

— Но… — Саманта не разбра, — моята приятелка Джъстийн не ви ли каза защо?

— Нищо не знам от Джъстийн. Един ваш приятел ми позвъни преди час и ми даде вашия номер, но защо сте в болницата все още не зная! Един момент, мис Роземунт — Саманта чу, че той разговаря с някого. Защо Джъстийн не беше… — Тук съм отново. И така, искам да ви поздравя за интервюто. Наистина добра работа, мис Роземунт. Конкуренцията щеше да се пръсне от завист. Ние освободихме цялата втора страница за вашето интервю. Прочетете вестника. Но защо сте всъщност в болницата?

— Мистър Кълиган — започна объркано Саманта, — не зная нищо за интервю! Невъзможно е, аз мисля, аз не съм…

— Само не казвайте, че сте оперирана — я прекъсна Джейк.

— Напротив, и…

Кълиган отново не я остави да се изкаже.

— Е, разбирам, че сте все още малко объркана. Сигурно току-що сте се събудила от наркозата?

— Да, мистър Кълиган, но аз ви моля…

— Съжалявам, че така рано ви смутих, мис Роземунт! Ще позвъня след няколко часа отново, сигурно тогава ще бъдете вече на себе си. Не е нищо сериозно, нали?

— Не, мистър Кълиган, това е само едно скъсване на сухожилие и…

— Е, добре, до скоро! — Джейк Кълиган затвори.

Саманта остана известно време със слушалката в ръка. Навярно тя още не се бе събудила от наркозата? В този момент сестрата влезе в стаята с табла в ръцете.

Ароматът на прясно кафе изпълни помещението. „Не — мислеше Саманта, — не съм повече под наркоза, аз съм будна.“

— Ето ви кафето, ще ви подейства добре! Донесох ви също няколко вестника.

Сестрата разбуха възглавницата на Саманта и взе телефонната слушалка от ръцете й.

— Говоренето по телефона ви изтощава много — каза тя. — Затова трябва да почакате още малко. Между впрочем, имахте посещение, но бяхте все още под наркоза. Той каза, че ще мине по-късно.

— Той?

— Да! — сестрата се засмя замечтано. — И то какъв „той“? Рядко съм виждала толкова привлекателен мъж!

Саманта сбърчи чело и замълча. „Възможно е наистина още да не съм излязла от наркоза! — си мислеше тя. — Нещо тук не е както трябва!“

Тя отпи от кафето си. Сестрата показа вестниците.

— Почетете малко — каза тя бодро, след което остави Саманта сама.

Тя разгърна вестник „Уошингтън хералд“, и отвори втората страница. Не повярва на очите си. Едно интервю с Марсел Фресно заемаше цялата страница. Саманта се вгледа в последния ред, под който стоеше съкратено: „С.Р.“.

Не, нямаше смисъл да чете по-нататък. Фантазията й бе изиграла шега. Най-добре беше да се опита малко да поспи, докато всичко свърши!

Саманта се облегна назад, притвори очи и бе твърдо решена да не ги отвори отново, преди да бъде сигурна, че не сънува.

Тъкмо легна удобно, когато на вратата се почука тихо. За да остане вярна на току-що взетото решение, тя не отговори. Почука се втори път, след това вратата се отвори и Саманта чу как някой прекоси на пръсти помещението и спря пред нейното легло. Тя примигна, защото надделя любопитството, и тогава разтвори широко очи. Колко дълго щеше да трае въздействието на наркозата?

Един чудесен букет червени рози разнесе своя сладък аромат под носа й. Две зелени очи я разглеждаха внимателно и изпълнени с любов! И тогава Даниел Дъглас се наведе над нея.

— Здравей, Саманта — прошепна той, — как си?

Преди да успее да отговори, неговите топли устни затвориха устата й. Горещи трънки преминаха по тялото й. Нейното тяло изглеждаше, че гори. Тя обгърна с ръце врата на Даниел и приближи главата му по-близо до себе си. След това се освободи от Даниел, легна обратно със затворени очи и въздъхна.

— Съвсем не е лошо човек да сънува — промърмори тя. — Всички мои проблеми се решават от само себе си. Статията за интервюто с Марсел Фресно се пише сама. Кълиган е повече от приятелски настроен към мен. А след това тази целувка…

— Не искам да се изтъквам — Даниел се окашля, — но статията за Фресно написах аз.

При звука на гласа му Саманта трепна. Той беше все още тук.

— Сега вече ми стига! Ако наистина те има, тогава изчезвай и ме остави на мира! Аз искам да разбера дали сънувам или не.

Даниел сви рамене и я ощипа.

— Ау! — Саманта извика възмутено. — Така боли!

— Да, но ти го пожела така! — Даниел повдигна рамене. — Сега можем ли да говорим разумно? — той седна до нея на леглото. — Слава Богу, че не можеш да ми избягаш. Между впрочем, как е кракът ти?

— Кракът? Кой крак? Ах, да, напълно бях забравила! Но какво каза преди това? Ти си написал моето интервю с Марсел Фресно? И си го изпратил в нашата редакция? Но как така?

— Защото те обичам, Саманта! — Даниел се наклони отново, за да я целуне.

Саманта се отдръпна и го погледна през притворените си очи.

— Не ме докосвай! — изсъска тя. — Не позволявам на Казанова да ме целува.

— Това е заради снимката във вестника, нали, Саманта? А всичко е съвсем безобидно, мога да ти обясня…

Саманта се засмя сухо.

— Точно това каза и Джъстийн!

Даниел простена:

— О, Саманта, ти наистина ме затрудняваш! Отдавна да съм се отказал да се боря за тебе, ако Джъстийн отново и отново не…

— Джъстийн? — го прекъсна тя. — Какво Джъстийн отново и отново? Говорила е нещо зад гърба ми, без да ми каже нищо?

— Тя не е виновна. Аз й телефонирах непрекъснато, за да разбера как си. Бях загрижен за теб, когато внезапно ти потъна вдън земя. Почти бях умрял, когато ти ми каза да вървя по дяволите, след като видя тази проклета снимка във вестника. Саманта, аз просто не мога повече да живея без теб! От първия миг, когато те видях, се влюбих безнадеждно в теб.

Саманта усети, че внезапно бликват сълзи от очите й. Отчаяно тя се мъчеше да ги спре.

— И затова ти се измъкна тогава посред нощ и писа за мен в статията си като ме направи сексуална маниачка? — изстена тя.

Внезапно тя захълца безспирно:

— А аз мислех, че нощта и това с нас ще бъде нещо съвсем особено, и… — гласът й отказа.

Безпомощно Даниел я погледна.

— Не, Саманта. Не. Моля те, не плачи! — прошепна той. — Съвсем не е това, което си мислиш! В моята серия от статии никога не съм писал за теб. Нощта за мен беше също нещо особено. Тогава не знаех как да ти обясня фалшивото си име, заради проучванията за моята статия. Страхувах се, че няма да ми повярваш и няма да искаш повече да се срещаме, ако ти кажа всичко това. Нуждаех се от време за размишление. Когато се реших да ти кажа всичко и да те помоля да останеш при мен завинаги, те видях с друг мъж, а на по-следващата вечер — с Джеф! О, аз почти бях превъртял, защото мислех, че съм за тебе един от многото…

И очите на Даниел се навлажниха. Той взе лицето на Саманта в ръцете си и прошепна:

— Ще поправя всичко. Обещавам, че ние ще бъдем щастливи! Обичам те, Саманта! — една особена нежност го обхвана, когато той я притегли към себе си. — Аз те обичам — повтори той още веднъж и допря лице до студената й буза.

— Аз също те обичам — прошепна Саманта. — И никога няма да забравя нашата първа нощ, Даниел, никога…

— Напротив, скъпа, това ще направиш! И знаеш ли защо? Защото в бъдеще ще прекараме още много по-хубави нощи заедно.

Той се наклони към нея и я целуна.