Кристин Хемплин
Даниел (4)

IV

На другия ден слънцето грееше. Беше чудесен есенен ден. Саманта лежеше изпъната на брега на Потомак върху топлата трева и разглеждаше белите облаци, които се носеха по синьото небе.

Цял Вашингтон бе изглежда на крака, за да използва хубавото време. Паркът гъмжеше от хора, които ползваха топлия късен летен ден за един пикник. Ресторантите бяха препълнени, и навсякъде по моравите се тълпяха хора. Саманта и Джъстийн дълго търсиха тихо местенце.

Джъстийн седна и се изтегна.

— Това е добре — каза тя и придърпа кошницата за пикник към себе си.

— Сами, издай най-сетне какво хубаво нещо има вътре.

— Италианско, от най-финото — промърмори Саманта мързеливо, — подарък за рождения ден от Лоренцо. Бъди внимателна, Джъстийн. Ако опиташ от всички тези вкуснотии, вече си наддала два сантиметра повече в ханша.

— Това не ме вълнува, Сами! — Джъстийн се наведе над грижливо запънатите гозби и подуши. — Какво чакаме? Освен това трябва да изпием шампанското, иначе ще се стопли! — тя извади шишето и две чаши.

Саманта седна и погледна приятелката си как сръчно изтегли тапата и наля пенливата течност.

— За нашето приятелство и за най-лъчезарната рожденичка в цял Вашингтон! — каза Джъстийн и се чукна със Саманта.

— И за теб! — отговори Саманта и се усмихна.

— За едно щастливо бъдеще! — продължи Джъстийн след първата глътка, а Саманта допълни:

— И за това, все някога да срещнем нашите мъже от сънищата.

— Надеждата някога да срещна моя мъж от сънищата отдавна е погребана. — Джъстийн се засмя. — Перфектният мъж просто не съществува. Някои искат две-три нощи да прекарат с мен и тогава казват „Довиждане“ — обясняваше тя на Саманта и извади хартиени чинии и прибори от кошницата. — Другите, които имат сериозни намерения, се опитват да ти моделират живота според собствените си представи, също както в Средновековието! „Жената принадлежи на дома и на печката и трябва да има най-малко дузина деца“ — ги чувам да казват.

— Престани! — Саманта се смееше. — Да не би да искаш да ни развалиш целия ден с ужасии за тежкия жребий на слабия пол?

— Не, аз искам лично да се убедя, че е добре за мен дето не съм още под чехъл.

Джъстийн се наведе над кошницата и извади пластмасово блюдо.

— Това са тестени джобчета с говеждо месо. Провалящо вкусно, ти казвам аз.

Те си взеха от специалното ястие на Лоренцо.

— Защо не се омъжиш всъщност за Лоренцо? — попита Джъстийн с пълна уста и завъртя дяволито очи. — Най-малкото тогава няма да е необходимо да готвиш.

— И за една година ще съм кръгла като сачма, не, благодаря.

— Ти — никога! — Джъстийн взе едно парче салам от кошницата и заразглежда с лека завист елегантната фигура на приятелката си.

— Питам се защо никога не наддаваш? — каза тя, хихикайки. — Имаш ли някаква тайна рецепта?

— Не — просто гени! Или навярно това идва също от тичането в редакцията.

Джъстийн отпи от шампанското.

— Между впрочем как си представяш вечерта с Джеф Матър?

Саманта повдигна рамене.

— Съвсем точно още не зная. Първо, естествено ще пофлиртувам малко с него и ще оставя да заиграе моят неотразим чар. След това, по някое време трябва да го уведомя коя съм и каква съм и защо исках да изляза с него. Трябва да изчакам подходящия момент, и с малко късмет работата ще успее.

Тя приглади тъмните си къдрици.

— Но хайде да не говорим за това сега, Джъстийн! Това ме прави нервна и раздразнителна, а точно такава не бива да бъда тази вечер.

След като прекараха целия следобед в парка, Джъстийн отиде у Саманта. И докато Джъстийн, с крака върху перваза на прозореца, гребеше с удоволствие от сладоледа си, Саманта грабваше дреха след дреха от шкафа и ги разглеждаше критично.

— Аз просто не мога да се реша — каза тя, — помогни ми, Джъстийн! Как намираш черната? Много секси? Или бялата? Много фрапираща ли е? О, по дяволите, нямам просто какво да облека.

— Да, така е при нас, жените! Нашите гардероби са препълнени с дрехи, поли, блузи, панталони, обаче няма какво да облечем.

— Джъстийн, моля те! — Саманта й хвърли умолителен поглед.

— Добре, добре. Чакай — Джъстийн стана, отиде до гардероба и хвана една сива, високо затворена рокля от шифон с дълги, плътно прилепнали ръкави и една дълга до коленете пола с воали. — Как би изглеждала с тази тук?

— Да, това е подходящо — Саманта я целуна по бузата. — Благодаря ти. Без теб бих стояла вечно пред гардероба — тя погледна часовника. — Боже мой, крайно време е да взема един душ.

— Подейства ми добре — каза тя като излезе от банята и погледна приятелски Джъстийн. — Постепенно започвам да се радвам на вечерта. Това ще бъде сензацията! Моят шеф ще остане със зяпнала уста, мога съвсем точно да си го представя. Цялата нощ ще работя над статията, а утре рано…!

— Далеч ли си вече от разочарованието си, Сами? — прекъсна Джъстин пороя от думите й.

Саманта спря за секунда, след това поклати отрицателно глава.

— Не съм, Джъстийн! А ако трябва да съм честна, вярвам, че това ще трае още дълго. Даже не зная как можа да ми се случи, но се влюбих в Том Колинс. Не мога да ти обясня защо, Джъстийн, но тъкмо това се случи. Нощта беше прекалено хубава! Беше неописуемо, нещо подобно може трудно да се забрави — Саманта се усмихна горчиво. — Поне аз не мога.

Джъстийн я погледна съчувствено и искаше да каже нещо, но Саманта махна.

— Зная какво искаш да кажеш, Джъстийн: Времето лекува всички рани — тя се засмя. — Апропо, времето. Аз трябва вече да приключвам.

Тя посегна към дрехата, взе я в банята, за да се облече там и да се гримира.

— Сега как изглеждам? — попита тя, когато отново влезе след половин час във всекидневната.

Джъстийн кимна одобрително.

— Приказно — отговори тя. — Но друго би било и с една малка усмивка.

 

 

Със същите думи поздрави Джеф Матър Саманта, когато се срещнаха в бара на хотел „Четирите сезона“.

— Вие изглеждате приказно, Саманта, но как би било с една малка усмивка?

Те взеха един аперитив и отидоха в ресторанта, в който Джеф бе поръчал една маса.

Ресторантът беше малък и претъпкан. Докато Джеф Матър я отвеждаше към тяхната маса, Саманта разпозна половин дузина политици сред гостите. Все хора, с които човек би могъл да направи интервю. Саманта въздъхна. Жалко, че не можеше веднага да интервюира всичките. Но тя трябва да се концентрира изцяло върху Джеф Матър.

Джеф я отведе до една ниша, от която можеше да се вижда цялото помещение. Това беше най-доброто място в ресторанта.

Масата беше нагласена празнично. Свещи и рози я украсяваха. Върху чинията на Саманта лежеше бял куверт. Тя седна, отвори го и извади една карта.

„Всичко хубаво за рождения ден. Аз не знаех, какво да ви подаря, затова си запазете право на едно желание.“

Тя погледна към Джеф и се усмихна.

— Това е също като в приказките — каза тя.

— И какво си пожелава приказната принцеса? — попита Джеф и сложи ръце върху нейните.

— Трябва да си помисля добре — отговори тя и засия.

Всичко вървеше чудесно, много по-добре, отколкото бе очаквала. Той не би отказал едно интервю! Тя все пак има право на едно желание!

Един келнер дойде на тяхната маса и донесе първата поръчка от менюто, която Джеф бе направил предварително.

— Не размишлявайте дълго, Саманта — каза Джеф, когато келнерът се отдалечи отново. — Вие знаете как е в приказките. В дванадесет свършва вълшебството, мислете за бедната Пепеляшка! Ако до среднощ не ви хрумне нищо, ще завъртим вълшебната пръчица и тогава аз ще поискам нещо от вас.

Саманта се засмя, погледът й зашари из помещението и внезапно усмивката й замръзна.

Джеф я погледна недоумяващо и отправи поглед в посоката, в която се бе втренчила Саманта. Неговата физиономия светна. Той скочи и махна зарадвано на мъжа, който току-що бе влязъл в ресторанта.

Мъжът също махна и се отправи право към масата, на която седяха Саманта и Джеф.

Саманта пребледня като мъртвец. Том Колинс беше мъжът, който влезе през вратата и крачеше към тяхната маса.

Той носеше тъмен жакет, който подчертаваше широките му плещи, а бялата риза подчертаваше загара на лицето му. Саманта се разтрепери. Колко добре изглеждаше! Отново я налегнаха спомените за прекараната заедно нощ, и тя усети, че ръцете й са влажни.

Едва когато почти се добра до масата, Даниел разпозна Саманта. Той я погледна и за секунди беше като вцепенен. За кратък миг на Саманта й се стори, че видя болезнен израз в погледа му, но веднага след това очите му блеснаха подигравателно.

Джеф поръча на келнера да донесе трета чаша и нищо не забеляза от объркването на Даниел и Саманта. Той се обърна към Даниел, прегърна го и го потупа силно по гърба.

— Каква изненада, старо момче! — извика той усмихнато. — Дойде време да се видим отново! Остави да те огледам! — той го дръпна на ръка разстояние от себе си. — Все още старият разбивач на сърца? Боже, Дан, помниш ли още старите времена?

Саманта трепна. Дан? Защо Джеф го нарече Дан? Двамата мъже се обърнаха към нея и тя едва се сдържа да не загуби самообладание.

— Дан, това е Саманта, най-хубавата жена в цял Вашингтон! И не смей да ми я отнемеш! — Джеф тълкуваше мълчанието на Даниел като възхищение от придружителката му.

— Ти се чудиш? Огледай се и ми покажи по-хубаво момиче в залата? Няма да намериш такова!

Даниел се поклони сковано със студен поглед и отново се обърна към Джеф.

— Мога ли да говоря за малко с теб? — го попита той.

Джеф погледна Саманта. Тя отговори на въпроса му с усмивка и кимна. Джеф последва Даниел, който вече се бе обърнал и бе тръгнал към бара.

Джеф Матър бе израсъл в малък град в Средния Запад — в един много малък град. Той и Даниел в продължение на шестнадесет години бяха живели къща до къща и правили всичко заедно, което правят момчетата навсякъде по света. Обаче след „Хай скуул“ се изгубиха от очи. В началото те си телефонираха редовно, но след това контактът им все повече намаляваше, докато съвсем се загубиха.

Даниел поръча на мъжа зад бара две уискита със сода, след това се обърна към Джеф:

— Доста дълго не сме се виждали, нали?

Джеф кимна.

— Прекалено дълго! Но ние двамата сме много заети мъже, та едва ни остава време за нещо частно. Човек затова е прокълнат да остане нервозен самотен ерген. Но мисля, че има и по-лошо. Как намираш, между впрочем, Саманта?

Даниел натисна Джеф върху едно от столчетата на бара.

— Тъкмо това е причината, поради която исках да разговарям насаме с теб. Забрави жената, тя не струва нищо!

— Какво говориш ти? — Джеф погледна с недоумение Даниел. — Ти съвсем не я познаваш!

— Познавам я — отговори Даниел и се усмихна горчиво. — И как само я познавам! Познавам я гола и страстна, и услужлива! Преди два дни спах с нея! Един ден по-късно тя отведе следващия мъж със себе си, а днес по всяка вероятност си ти щастливецът! Избий си я от главата!

— Но, Дан — протестира Джеф. — Какво значи това? Пиян ли си, защото вероятно Саманта не иска да знае нищо повече за теб, и сега се опитваш да й отмъстиш, при което я представяш лоша? При цялото ни приятелство, Дан, това вече е много пошло, или?

— Не, Джеф, не е. Всъщност ти трябва да ме познаваш добре, за да знаеш, че това не е в моя стил — Даниел отпи от уискито си.

— С тази жена нещо не е наред. Аз я познавам всъщност като Ив Паркър.

— Ив Паркър? Но… — Джеф направи объркана физиономия и млъкна. — Това не го разбирам.

— О, аз вярвам, че това не е единственото непонятно и тайнствено нещо в тази жена. Погледни я. Намираш ли, че тя е такъв тип, който търси посредничеството на бюра за женитба?

— Не, естествено не.

— Слушай, приятелю мой, аз се запознах с нея по този начин.

Джеф се втренчи невярващо.

— Ти търсиш жена в бюро за женитба?

— Не, това естествено не го правя — Даниел тръсна нетърпеливо глава. — Пиша статия за тези бюра и затова се поогледах малко там, но това не свърши работа. Тази жена във всеки случай, както и да й е името, се е записала там в картотеката. Тя е посочила, че живее на хотел, но мен ме прие в едно жилище. И секретарка, както е посочила, тя сигурно не е.

Потънал в мисли, Джеф се наведе над своята чаша, докато Даниел продължи да говори.

— Джеф, аз наистина искам да ти дам само един добър съвет: Пази се от тази жена, ако продължаваш да държиш на това частният ти живот да не бъде разбит на пух и прах. Кой знае какви намерения има тя? А ако наистина е двулична и ако те гледат хората с нея, можеш да се сетиш какво ще се случи.

Джеф размишляваше.

— Може би имаш право, Дан. Жалко! Е, да, тогава ще прекарам една хубава нощ с нея и ще се разделим.

— Ти естествено можеш да направиш, каквото си поискаш — каза Даниел така провлачено, че Джеф го погледна изненадано… — но тук веднага ще дойдат още няколко колеги. А някои от тях никога не излизат от къщи без камера…

Джеф простена.

— О, не, само това липсваше! По дяволите, Дан, какво да правя сега? Така много те обичам, но повечето от твоите колеги журналисти са ми противни. Обаче аз не мога да си тръгна просто така…

— Напротив, Джеф, това ти можеш. А също трябва и да го направиш. Дай ми парите за яденето и всичко, след това изчезваш и аз ще оправя тук нещата заради теб.

— Наистина не зная. Как да обясня това на Саманта?

— Остави, аз се залавям за дамата, все нещо ще ми хрумне!

Джеф вдигна рамене, извади от портмонето си две стодоларови банкноти. Той стисна ръката на Даниел:

— Благодаря ти, Дан, че ме предупреди. Няма да е зле следващите дни да се срещнем и да поговорим за старите времена!

— С удоволствие, Джеф, обади ми се, когато имаш време!

Джеф изпи до капка уискито, тупна Даниел по раменете и напусна ресторанта, без да поглежда повече към Саманта.

Саманта бе видяла Джеф и Даниел как отиват към бара. Устата й внезапно съвсем пресъхна и хиляди мисли я нападнаха. Том или Дан, както Джеф Матър го нарече, — с появата си развали вечерта. Едно неясно чувство й подсказваше, че тя няма да стигне до интервюто си.

Колебанието й премина в гняв. Изглежда, този мъж й носи само нещастие. Тя стисна пръстите си, докато я заболя и хвърли поглед към гърбовете на двамата.

Двамата мъже изглежда спореха. От време на време Джеф я попоглеждаше. Саманта изпита неприятно усещане в стомаха си. Говореха за нея, почувства го съвсем определено, и при мисълта за това какво разказваше Том на Дан за нея, кръвта нахлу в главата й.

Тя видя как няколко банкноти смениха притежателя си, Джеф стана и тръгна към входната врата на локала. Отвори я, излезе и замина. Саманта стоеше като вкаменена. Какво означава това?

Неволно тя поклати глава. Не, Джеф не може да си тръгне така! Той ще се върне скоро! Тя не изпускаше вратата от погледа си.

Саманта трепна, когато усети една ръка върху рамото си.

— Моят приятел е възпрепятстван, Ив! За тази нощ ще трябва да си намерите друг мъж — това сигурно няма да ви е трудно! Ето — Даниел хвърли две стодоларови банкноти — за сметката! Надявам се, че скоро отново ще ви видя в някой бар при вашата смяна на мъже!

Той се обърна и си тръгна с широки крачки. Саманта седеше като ударена от гръм и гледаше втрещено след Даниел.

Това не е възможно! Не, сигурно тя ще се събуди веднага от този кошмар и всичко ще отмине!

— Желаете ли още нещо, мадам? — попита вместо това келнерът и Саманта трепна, уплашена до смърт, за втори път в разстояние на пет минути.

— Не, аз… мисля… — тя спря и прошепна: — Искам да платя — подаде двестате долара и стана.

— Но мадам, това е много!

Келнерът стоеше безпомощно пред нея. Саманта махна и тръгна безмълвно покрай него към изхода.

Едва се прибра вкъщи. Думите на Даниел не й излизаха от главата: „За тази нощ ще трябва да си намерите друг мъж — това сигурно няма да ви е трудно! При вашата смяна на мъже сигурно ще се видим някога в някой бар отново.“ Това или нещо подобно бе казал той. Какво, по дяволите, си мислеше той за нея?

В дванадесет звънна телефонът. Все още облечена, Саманта лежеше върху леглото и го остави дълго да звъни, преди да отиде до него. Беше Джъстийн.

— Ало, Сами — извика радостно тя, — тъкмо пристигнах вкъщи и исках да разбера как е минало?

— Зле — отговори Саманта сухо. — Мина зле, Джъстийн! Няма да повярваш какво се случи!

— А какво се случи? Хайде, Сами, разказвай!

— Случи се катастрофа, Джъстийн! Кошмар!

— Боже, звучиш драматично! Не ме измъчвай, казвай!

— Аз отново видях Том Колинс, Джъстийн… — Саманта заекна. Едно силно хълцане я разтърси внезапно.

— За Бога, Сами! Престани да плачеш! Да дойда ли при теб?

— Не, остави, ще се оправя сама — отговори Саманта, хълцайки.

Известно време двете мълчаха.

— Джеф Матър и Том Колинс, или по-точно Дан, са големи приятели. О, Джъстийн, беше ужасно. После Джеф просто си тръгна и…

— Бавно, Сами — я прекъсна Джъстийн. — Не разбирам нито дума. Сега ми разкажи всичко отначало…