Нора Робъртс
Магьосницата (4)

Трета глава

Моргана бе ядосана, когато в понеделник вечер зави по алеята, водеща към нейната къща. Очакваше от Чикаго стока, но кой знае защо, не я бяха изпратили и през последния час тя се бе опитвала да разбере по телефона какво бе станало. Изкушаваше се да прибегне до своите си методи, за да реши проблема — нищо не я дразнеше повече от некадърността, ала си даваше сметка, че подобни подтици често създават усложнения.

При всички положения бе пропиляла ценно време и когато наближи къщата, вече се мръкваше. Надяваше се да се поразходи на спокойствие сред дърветата, за да й се избистри главата и да си възвърне самообладанието преди срещата с Наш. Но явно не й беше писано.

Забеляза от колата лъскавия мотоциклет и се смръщи.

Себастиан! Само той й липсваше!

Луна скочи грациозно от автомобила, изприпка по пътеката и се отърка о задната гума на мотора „Харлей — Дейвидсън“.

— Има си хас ти да не се отъркаш! — изсумтя погнусено Моргана и затръшна вратата. — Само това знаеш, да се умилкваш на мъжете.

Луна изсъска нещо не особено ласкаво за своята стопанка и продължи нататък. Пан ги посрещна на входната врата с мъдрите си очи и изплезен език. Луна не му обърна никакво внимание, а Моргана го погали по козината и метна дамската си чанта. Вече чуваше нежните звуци на Бетховен, долитащи от стереоуредбата.

Завари Себастиан точно както бе очаквала. Беше се излегнал на канапето и бе вдигнал краката си, както бяха с ботушите, върху масичката, за да му е по-удобно, бе притворил очи и държеше чаша вино. Усмивката му бе в състояние да унищожи всяка обикновена жена — тя променяше изражението върху смуглото му лице, извивките на изваяните му чувствени устни, замъгляваше очите му, черни и пронизителни като на Луна.

Той вдигна лениво длан с дълги пръсти и махна на Моргана.

— Ето те и теб, единствената ми истинска любов!

Младата жена си помисли, че открай време, още от дете, братовчед й бе неотразимо красив.

— Чувствай се като у дома си, скъпи!

— Благодаря, скъпа — отвърна Себастиан и вдигна чаша. — Виното е чудно. Кой го е правил, ти или Ана?

— Аз.

— Моите поздравления! — Той се изправи грациозно като танцьор. Моргана много се дразнеше, задето се налагаше да отмята глава, за да погледне братовчед си в очите. Беше към метър и деветдесет, близо педя по-висок от нея. — Я си пийни! — подаде й чашата Себастиан. — Както гледам, ще ти дойде добре.

— Имах ужасен ден.

— Знам… — подсмихна й се лукаво.

На Моргана й се щеше да отпие, но не успя да се пребори с гнева си.

— Знаеш, че не обичам да ми четеш мислите.

— Не ми се е налагало да го правя — възрази той и разпери помирително ръце. Пръстенът с квадратен аметист и красива златна обкова проблесна върху кутрето му. — Изпращаше сигнали. Сама знаеш колко шумна ставаш, когато си ядосана.

— В такъв случай сега би трябвало направо да крещя.

Тъй като братовчедка му не пиеше от виното, Себастиан си взе чашата.

— Не съм те виждал, скъпа, чак от Сретение Господне — рече й с весели пламъчета в очите. — Не ти ли е мъчно за мен?

На Моргана наистина й бе домъчняло за братовчед й. Колкото и да се заяждаше с нея, а той го правеше още от люлката, тя пак си го обичаше. Ала това не бе причина да започне да се държи приятелски на мига.

— Бях много заета.

— Разбрах — рече Себастиан и я щипна под брадичката, понеже знаеше, че тя се дразни от това. — Я ми разкажи за Наш Къркланд.

В очите й проблесна гняв.

— Дявол те взел, Себастиан, махни мръсните си ясновидски пръсти, стига си бърникал с тях в мислите ми!

— Изобщо не съм бърникал! Ана ми каза — тросна се той и се направи на донемайкъде обиден.

— Така ли? — възкликна Моргана и се замисли. — Извинявай. — Знаеше, че най-малкото откакто бе съзрял, Себастиан рядко нахлува в личните мисли на другите. Освен ако не сметнеше, че се налага да го стори. — Е, няма нищо за разказване. Писател е.

— Знам. Филмите му не са лоши. Защо се е хванал с теб?

— Иска да проучи нещата. Щял да пише сценарий за магьосница.

— Виж го ти него, добър повод си е намерил!

Моргана едвам се сдържа да не прихне.

— Не бъди груб, Себастиан!

— Безпокоя се за малката си братовчедка.

— Няма нужда — рече му тя и издърпа силно къдрицата, паднала върху яката му. — Мога да се грижа сама за себе си. Пък и след час-два той ще бъде тук, затова…

— Чудесно! Тъкмо имаш време да ме нагостиш… — Себастиан я прегърна приятелски през раменете. Беше решил, че на всяка цена ще дочака въпросния писател, ако ще и братовчедка му да го гони с ритници от къщата. — В края на миналата седмица говорих с мама и тате.

— По телефона ли?

Той я погледна с разширени от учудване очи. Докато говореше, понякога се долавяше ирландски акцент, от който гласът му ставаше още по-пленителен.

— Божичко, Моргана, знаеш, че отвъдокеанските разговори струват луди пари. Човек може да се разори!

Моргана се засмя и го прегърна през кръста.

— Добре де, ела да ти дам нещо за вечеря, тъкмо ще ми разправиш какво става там.

Не бе в състояние да му се сърди дълго. В края на краищата й беше роднина. Когато си различен, понякога се случва да не можеш да разчиташ на никого, освен на близките си. Докато вечеряха в кухнята, Себастиан й разказа за последните подвизи на нейните родители, на чичовците и лелите й. След час тя отново се почувства напълно спокойна и бодра.

— От години не съм виждала Ирландия на лунна светлина — прошепна Моргана.

— Защо не отскочиш дотам? Всички ще ти се зарадват много.

— Може да ида за лятното слънцестоене.

— Защо да не заминем тримата — ти, Ана и аз?

— Няма да е зле — съгласи се младата жена и отмести с въздишка чинията. — Лошото е, че именно през лятото в магазина има най-много клиенти.

— Какво да те правя, като се върза с това свободно предприемачество!

Братовчедка му почти не бе хапнала от пържолата. Той се пресегна, премести я в своята чиния и я излапа.

— На мен ми харесва. Общувам с какви ли не хора. Е, на някои им хлопа дъската.

Себастиан отново наля вино в чашите.

— Кого имаш предвид?

Моргана се засмя и се подпря на лакти.

— Кого ли? Например онзи малък досадник. Седмици наред се мъкнеше в магазина всеки божи ден. Твърдеше, че ме познавал от предишния си живот.

— Колко трогателно!

— Да. За щастие грешеше, не съм го виждала никога преди това, в никой живот. Една вечер преди около половин месец тъкмо затварях, когато нашето приятелче връхлетя и пак започна да ме ухажва със сълзливите си историйки.

— Много интересно, няма що! — изсумтя Себастиан и изяде последното парче от пържолата. Знаеше прекрасно, че братовчедка му винаги ще се оправи и сама. Въпреки това се ядоса, че този кретен с развинтено въображение й бе досаждал. — А ти какво направи?

— Изръгах го в корема — вдигна рамене тя и той се засмя.

— Не си поплюваш, Моргана. Защо не го превърна в крастава жаба?

Самото въплъщение на достойнството, младата жена изправи гръб.

— Знаеш, че не си позволявам такива неща.

— Ами Джими Пакипски?

— Тогава беше друго — бях едва тринайсетгодишна — възрази Моргана и се усмихна пряко волята си. — Освен това моментално го превърнах обратно в гадно момченце.

— Само защото за него се застъпи Ана — вметна Себастиан и замахна с вилицата. — И му остави брадавиците.

— Това бе най-малкото, което можех да сторя. — Тя се пресегна и го сграбчи за ръката. — По дяволите, Себастиан, домъчняло ми е за теб.

Той обви с пръсти дланта й.

— На мен също. За теб и за Ана.

Моргана усети нещо — бяха свързани прекалено отдавна и прекалено силно, та да не го почувства.

— Какво има, скъпи?

— Не можем да променим нищо — отвърна Себастиан, после я целуна по пръстите и ги пусна. Не бе имал намерение да мисли за това, нито да позволява на братовчедка си да усети тревогите му. — Намира ли ти се нещичко с бита сметана?

Тя обаче поклати глава. Бе доловила мъката му. Той бе достатъчно опитен, за да отклони вниманието й, но Моргана не искаше да подминава с лека ръка въпроса.

— Мъчи те случаят, върху който работеше, за отвлеченото момченце, нали?

Внезапно го прониза остра болка. Себастиан отново се опита да си възвърне самообладанието.

— Закъсняха. Полицията в Сан Франциско направи всичко по силите си, но похитителите се уплашиха. А детето бе едва на осем годинки.

— Съжалявам — пророни тя, сетне стана и се сгуши върху коленете му. — Наистина съжалявам много.

— Само това оставаше, да се натъжаваш! — За да я утеши, братовчед й допря страна до косата й. Усети как мъката му се притъпява, смекчена от нейното съчувствие. — Няма да го позволя. И въпреки това ме е много яд, бях съвсем близо до малчугана. Случи се нещо такова и се питаш защо, защо ти е дадена тази дарба, след като не си в състояние да промениш нищо.

— Променил си толкова неща — възрази братовчедка му и обгърна с длани лицето му. Макар и просълзени, очите й излъчваха сила. — Не мога да преброя случаите, когато си помагал на другите. Ала този път явно не е било писано.

— Боли.

— Знам — отвърна Моргана и го погали по косата. — Радвам се, че дойде при мен.

Той я притисна до себе си, после я пусна.

— Слушай, дойдох да хапнем и да се посмеем, а не да се разкисвам. Извинявай.

— Я не говори глупости! — тросна се тя и Себастиан неволно избухна в смях.

— Добре, де, щом искаш да ме развеселиш, какво ще кажеш за битата сметана?

Моргана го целуна звучно между очите.

— Яде ли ти се мелба?

— Нямаш грешка, Моргана!

Тя се изправи и нали знаеше, че Себастиан много обича сладолед, извади голяма купа. Знаеше и че ще му помогне, ако оттук нататък не отваря дума за случая с момченцето. Той щеше да страда още известно време, после щеше да му мине. Просто нямате друг избор. Моргана насочи мислите си към хола и смени класическата музика, звучаща от стереоуредбата, с рок.

— Така е по-добре — похвали я Себастиан и вдигна крака върху празния стол. — Е, ще ми кажеш ли защо помагаш на този Къркланд да си прави проучването?

— Интересно ми е — отговори младата жена и се зае да карамелизира захар на микровълновата печка.

— Кое ти е интересно, той ли?

— Донякъде… — Моргана напълни купата с ванилов сладолед. — Е, Къркланд изобщо не вярва в свръхестественото, само го проучва за филмите си. Аз нямам проблеми с това — поясни тя и облиза сладоледа, полепнал по палеца й. — С филмите, де. Много забавни са. Колкото до отношението му… Какво пък, може и да се наложи да го променя, преди да сме приключили.

— Нагазваш в минирана територия, братовчедке.

— По дяволите, Себастиан, целият живот е минирана територия. — Тя наля цяла река карамелизиран сок върху купчината сладолед. — Защо да не се позабавляваме?

За да докаже, че говори сериозно, Моргана покри този сладкарски пейзаж с бухлати облаци бита сметана. Сложи със замах купата пред Себастиан.

— Ами ядки?

Младата жена му връчи лъжица.

— Не обичам ядки, а ти ще ми дадеш малко от твоята порция. — Отново седна и загреба от мелбата. — Сигурно ще ти стане симпатичен — продължи тя с пълна уста. — Наш, де. Държи се свойски и нахакано, качество, което според мъжете ги прави много мъжествени. И дума да няма, има развихрено въображение. Животните го обичат — Пат и Луна го посрещнаха радушно. Голям поклонник е на мама, има тънко чувство за хумор, пъргав ум. И кара секси кола.

— Като те слушам, оставам с впечатлението, че май си хлътнала.

Ако не беше преглътнала, Моргана сигурно щеше да се задави.

— Я не обиждай! Това, че го намирам за привлекателен и интересен, съвсем не значи, че, ако използвам жалкия ти израз, съм хлътнала.

Себастиан забеляза доволен, че братовчедка му се бе нацупила. Това неизменно бе добър знак. Колкото повече се ядосваше Моргана, толкова по-лесно му бе да откопчи информация от нея.

— Е, погледна ли в сферата за гадаене?

— Разбира се, че погледнах — тросна се тя в отговор. — Колкото да съм наясно с нещата.

— Погледнала си, защото си била нервна.

— Нервна ли? Я не ставай за смях! — И все пак Моргана забарабани по масата. — Той е просто мъж.

— А ти въпреки своята дарба си просто жена. Нужно ли е да ти казвам какво става, когато се съберат един мъж и една жена?

Тя сви пръсти в юмрук, за да не направи нещо крайно.

— И без теб познавам живота. Моя работа е, ако реша Наш да ми стане любовник.

Доволен, че братовчедка му бе загубила интерес към сладоледа, Себастиан закима, както гребеше от купата.

— Проблемът е, че винаги съществува риск да се влюбиш в своя любовник. Отваряй си очите на четири, Моргана.

— Има разлика между любовта и плътското желание — възрази високомерно тя.

Пан, който се бе излегнал под масата, надигна глава и изсумтя.

— И понеже стана въпрос за…

Моргана се изправи и го погледна заканително.

— Мери си думите, Себастиан. Говоря сериозно.

— Ти за мен не се безпокой. Иди да отвориш.

И наистина, след миг се чу звънецът. Себастиан се подсмихна и изпроводи братовчедка си с поглед.

Дявол го взел, изсумтя Моргана и отвори предната врата. Наш изглеждаше много очарователен. Косата му бе разрошена от вятъра. Носеше на рамо опърпана раница, върху коляното на джинсите му имаше дупка.

— Здравей! Май съм подранил.

— А, няма нищо. Влизай и се разполагай. Имам да довършвам нещо… Да почистя един боклук в кухнята.

— Бива ли да говориш така за братовчед си! — провикна се Себастиан и тръгна бавно към тях по коридора с купата сладолед, който бързо се топеше. — Здравейте — кимна той приятелски на Наш. — Вие сигурно сте Къркланд.

Моргана присви очи, но когато заговори, тонът й бе ведър:

— Това, Наш, е братовчед ми Себастиан. Тъкмо си тръгваше.

— А, мога да поостана още малко. Харесвам филмите ви.

— Благодаря. Май ви познавам отнякъде. — Той се взря в Себастиан и погледът му от любезен стана пронизващ. — Ясновидецът, нали?

Устните на другия мъж потрепериха.

— Тъй вярно.

— Запознат съм с някои от случаите, с които сте се занимавали. Дори врели и кипели полицаи признават, че благодарение на вас е бил арестуван убиецът на онзи млад бизнесмен в Сиатъл. Защо не…

— Себастиан мрази да говори за работа — прекъсна го Моргана. Когато се извърна към братовчед си, в очите й се четеше неприкрита закана. — Нали?

— Всъщност…

— Много се радвам, че намери време да наминеш — рече домакинята и грабна купата от ръцете му, а Себастиан усети как го пронизва силата й. — Стига си се натрапвал.

Той се предаде — помисли си, че още е рано и може да се отбие у Ана, за да обсъдят по-нашироко ситуацията, в която бе изпаднала Моргана.

— И умната, скъпа! — Целува я дълго, докато не усети как в главата на Наш започват да се въртят черни мисли.

— Е, всичко хубаво!

— И на теб! — отвърна по инерция Моргана и почти го изтика през вратата. — А сега да почваме, ала първо ми дай малко време. — Младата жена отметна назад косата си, доволна, че бе чула как братовчед й пали мотора. — Искаш ли чай?

Наш бе свъсил вежди и бе бръкнал в джобовете на панталона си.

— Предпочитам кафе — отвърна той и я последва към кухнята. — Какъв братовчед е?

— Себастиан ли? Често твърде досаден.

— Не, имах предвид… — подхвана Наш, но когато влязоха в кухнята, млъкна насред изречението, загледан в останките от интимната вечеря за двама. — Първи братовчед ли ти е или някакъв далечен роднина?

Моргана постави върху печката старовремски чугунен чайник, сетне се зае да слага чиниите в машината за съдове, последен модел.

— Бащите ни са братя. — Забеляза облекчението в очите на своя гост и едвам се сдържа да не прихне. — В този живот — изкуши се да допълни тя.

— В този ли… О, да, как не се сетих! — Наш остави раницата. — Значи вярваш в прераждането.

— То оставаше да не вярвам! Моят баща, бащата на Себастиан и бащата на Ана са родени в Ирландия. Близнаци са.

— Ама наистина ли? — Той опря хълбок о масата, а Моргана отвори малка ламаринена кутийка. — Все едно да си седмият син на седмия син.

Младата жена поклати глава и отсипа от билките, с които смяташе да направи чай.

— Е, невинаги се случва така, ала тримата братя наистина са се оженили за три сестри — продължи тя. — И те са близначки.

Кучето се протегна върху крака на Наш и той го погали по главата.

— Виж ти!

— Някой би казал, че е доста необичайно, те обаче са открили един в друг сродни души, своята съдба. — Моргана го погледна усмихната през рамо и запари чая в малко чайниче. — Орисани са да имат само по едно дете, което в известен смисъл за тях е голямо разочарование. Толкова се обичат, че биха могли да отгледат безброй малчугани. Но не им е било писано.

Младата жена сложи и кафениче върху сребърния поднос, където вече бе подредила чашки от тънък — претънък порцелан, а също съдче за сметана и захарница, и двете във формата на ухилени черепи.

— Нека го занеса аз — предложи Наш. Вдигна подноса и погледна надолу. — Това семеен сервиз ли е?

— А, някаква съвременна приумица. Реших, че ще ти се сторят забавни.

Тръгна първа към всекидневната, където Луна се бе свила на кравай насред канапето. Моргана се настани на възглавницата до нея и махна на Наш да остави подноса на масата.

— Сметана и захар? — попита го тя.

— И двете. Благодаря. — Наистина се развесели, докато я гледаше как вдига страховитите съдинки. — Обзалагам се, че по Вси светии си в своята стихия.

Моргана му подаде чашата.

— Хлапетиите изминават доста километри, само и само да ги почерпи вещицата или да се опитат да я надхитрят. — Тя обичаше децата и заради тях всяка година в навечерието на празника Вси светии не започваше празненството вкъщи, докато не дадеше и на последния дошъл при нея малчуган пликчето със сладкиши. — Мен ако питаш, някои са разочаровани, задето не нося островърха шапка и не яздя метла.

Сребърната халка върху пръста й блещукаше на светлината на лампата, докато младата жена наливаше дъхавия кехлибарен чай от жасминови цветчета.

— Повечето хора си представят магьосниците именно по тези два начина. Или като бабички с орлови носове, които раздават отровни ябълки, или като блещукащи призраци с вълшебни пръчици във формата на звезда, които ни убеждават, че най-хубаво е у дома.

— Опасявам се, че не влизам в нито една от двете категории.

— Точно затова тъкмо ти ми трябваш… — Наш остави чашата и бръкна в раницата. — Готови ли сме? — попита той, след като намести касетофона върху масата.

— Естествено.

Наш натисна копчето за запис и пак бръкна в раницата.

— Цял ден съм преглеждал книги — в библиотеката, по книжарниците. — Младежът подаде на Моргана тъничко томче с меки корици. — Какво ще кажеш?

Вдигнала вежда, тя прочете заглавието.

— „Слава, късмет, любов. Ритуали със свещи за всякакви случаи“. — После метна книгата върху коленете му доста силно и той се свъси. — Дано не си се охарчил много.

— Взех я за шест долара и деветдесет и пет цента. Броят ми се за разход и си ги приспадам от данъците. Значи не вярваш в тези неща?

Търпение, каза си Моргана, после изхлузи обувките си и подви крака върху канапето. Късата й червена пола се вдигна още по-нагоре върху бедрата.

— В кое, да паля свещи и да повтарям заклинания ли? Нима наистина смяташ, че всеки срещнат може да прави магии само защото е изчел някаква книжка?

— Е, все отнякъде трябва да се учим.

Тя изсумтя, грабна отново книгата и я разлисти.

— Как да предизвикате ревност — прочете погнусена. — Как да спечелите любовта на жена. Как да забогатеете. — Пак запокити книжлето. — Помисли само, Наш, и благодари на Бога, че не всеки е в състояние да прави магии. Закъсал си за пари, а сметките се трупат, ли трупат. Изгаряш от желание да си купиш кола, а си останал без цент. Палиш една-две свещи, пожелаваш си нещо, за по-голям ефект може би танцуваш гол. И абракадабра! — Моргана разпери ръце. — От небето ти пада чек за десет хилядарки. Единственият проблем е, че любимата ти баба е трябвало да умре, за да наследиш парите.

— Добре, де, значи човек трябва да внимава как формулира заклинанието.

— Изслушай ме! — прекъсна го тя и тръсна глава. — Всяка постъпка си има своите последици. Искаш мъжът ти да е по-романтичен. Сезам! И той става пръв донжуан — с всяка жена в града. Решаваш да си благороден и правиш магия, за да спреш някоя война. Успяваш, ала моментално избухват десетина други — изпъшка младата жена. — Магията не е за неподготвените и безотговорните. И изобщо не може да бъде научена от някакви книжлета.

— Добре де, убеди ме — вдигна ръце той, впечатлен от доводите й. — Просто исках да ти покажа, че срещу седем долара можеш да се сдобиеш в книжарниците с такъв наръчник. Хората се интересуват.

— Хората винаги са се интересували — каза Моргана и се намести на канапето, при което косата й се разпиля върху рамото. — Имало е времена, когато заради този интерес са ги качвали на бесилото или кладата или са ги хвърляли в реката да се удавят. — Тя отпи от чая. — Днес сме малко по-цивилизовани.

— Точно там е въпросът — съгласи се Наш. — И точно заради това искам сценарият да е съвременен. Днес разполагаме с клетъчни телефони и микровълнови печки, с факс апарати и модеми. А хората още са очаровани от магията. Мога да поема по два пътя. Да опиша разни ненормалници, които принасят в жертва кози…

— А, без мен.

— Така си и знаех. Но при всички положения е прекалено елементарно… И сиво. Мислех да наблегна върху смешната страна, както направих в „Почивай в мир“, и може би да добавя малко любов. Не просто секс. — Луна се бе сгушила върху коленете му и той я милваше, като прокарваше дълги пръсти надолу по гръбчето й. — Искам в центъра на интригата да е една жена, страхотна жена, която освен това има и малко по-особена дарба. Как общува тя с мъжете, как се справя с работата си, с… И аз не знам с какво… Как например пазарува? Няма начин да не познава и други магьосници. За какво си говорят? На какво се смеят? Кога реши, че си вълшебница?

— Вероятно когато започнах да левитирам над люлката — пророни едва чуто Моргана и забеляза как в очите му блясват развеселени пламъчета.

— Ето това ми трябва! — възкликна Наш и се облегна, а Луна се просна като килимче върху коленете му. — Сигурно си хвърлила майка си в ужас.

— Беше подготвена. — Моргана пак се намести и докосна с коляно бедрото му. Той усети как в миг го пронизва топлина, ала и през ум не му мина, че в това има някаква магия. Беше си най-обикновена химия. — Нали ти казах, че съм потомствена магьосница.

— Да, де — изрече Наш с тон, който я накара да си поеме дълбоко въздух. — Не ти ли е пречело някога да си мислиш, че си по-различна от другите?

— Да знам, че съм по-различна — поправи го младата жена. — Разбира се, че ми е пречело. Когато бях малка, ми беше по-трудно да овладея силата си. Заради емоциите човек често губи самообладание, по същия начин с някои мъже жените губят способността си да мислят.

Прииска му се да се пресегне и да я докосне по косата, но се отказа.

— Често ли ти се случва? Да губиш самообладание?

Моргана си спомни как се бе чувствала предния ден, докато той я целуваше.

— Не толкова често, както преди да съзрея. Доста избухлива съм, случва се да върша работи, за които после съжалявам, има обаче нещо, което никоя отговорна магьосница не забравя — да не причинява зло на другите — натърти тя. — Силата никога не бива да бъде прилагана във вреда на другите.

— Значи си сериозна и отговорна магьосница. И правиш любовни магии по поръчка на клиентите си.

Младата жена вдигна брадичка.

— Никога.

— Ама взе онези снимки, на внучката на жената и на нейното гадже.

Нищо не му убягва от погледа, помисли си Моргана.

— Нямах избор… — Беше притеснена и затова остави с трясък чашката. — Ала това, че съм взела снимките, съвсем не означава, че ще седна да ги ръся с лунна прах.

— Така ли става магията?

— Да, но… — млъкна тя насред изречението, съжалила, че изобщо отвори дума за това. — Ти ми се присмиваш. Защо изобщо ме питаш, след като не ми вярваш?

— Не е задължително да вярвам, за да ми е интересно. — А на него наистина му беше интересно, и то много. Усети, че се бе приближил още няколко сантиметра към Моргана. — Значи не си направила нищо за абитуриентския бал?

— Не съм казвала такова нещо — намуси се младата жена, а Наш не издържа на изкушението и започна да си играе с косата й. — Просто премахнах една малка пречка. Ако бях направила нещо повече, щях да се намеся в съдбата им.

— Каква пречка? — попита гостът.

Нямаше представа как мирише лунната прах, ала си помисли, че сигурно ухае като косата й.

— Момичето е отчайващо срамежливо. Просто й вдъхнах самочувствие. Останалото е в нейни ръце.

Имаше красиво вратле, тъничко и изящно. Наш си представи, че го целува. Ами работата, напомни си той. Не се разсейвай!

— Така ли влияеш на хората? Вдъхваш им едно — друго?

Тя се извърна и го погледна право в очите.

— Зависи от ситуацията.

— Изчел съм доста книги по въпроса. Едно време вещиците са били смятани за най-мъдрите жени по селата. Приготвяли са отвари, правели са магии, предсказвали са бъдещето, лекували са болните.

— Аз не съм специалистка по гадаенето и лечителството.

— А по какво си специалистка?

— По магии.

Не беше съвсем сигурна дали от гордост или от яд, но направи така, че да прокънти гръмотевица. Наш погледна към прозореца.

— Май се задава буря.

— Сигурно. Хайде, задавай ми въпроси, а аз ще ти отговарям, за да ти стане ясно.

Дразнеше се, че той бе още тук. Знаеше какво бе видяла в кристала за гадаене и ако се постараеше, ако проявеше умение, можеше да промени нещата. Ала каквото и да й беше писано да изживее, на нея не й се щеше всичко да се развива толкова бързо. Докоснеше ли я Наш, допреше ли връхчетата на дългите си пръсти до косата й, Моргана усещаше как я оборва страх. И това я вбесяваше.

— Не бързай толкова — рече нехайно младият мъж и се запита дали ако рискува и я целуне още веднъж, отново ще изпита онова неземно усещане. — Нямам нищо против да завали.

— Да, но се задава порой — прошепна тя нечуто. Защото щеше да има грижата за това. — Някои книги сигурно ще ти помогнат — продължи по-високо. — В тях ще намериш история, някои регистрирани случаи, най-общо описание на ритуалите. — Моргана посочи първото томче, което й бе дал Наш. — Тази не става… При магиите се използват някои атрибути.

— Пръст от гробищата ли?

Тя завъртя очи.

— Я не се занасяй!

— Може и да е несериозно, обаче е много зрелищно! — Той се намести на канапето и плъзна длан върху нейната — щеше му се и тя да си представи онова, което бе изникнало във въображението му. — Нощ на гробището. Красивата ни героиня върви през мъглата, прекосява сенките на надгробните камъни. Чува се писък на кукумявка. В далечината отеква дългият протяжен вой на куче. Близък план на бледото съвършено лице, обрамчено с черна качулка. Жената спира при пресен гроб и както повтаря заклинания, гребва от току-що разкопаната пръст върху могилата, която слага във вълшебната кесийка. Прокънтява гръмотевица. Край на сцената.

Моргана се постара да не се обижда. И таз добра, нима наистина Наш си мислеше, че тя обикаля като ненормална по гробищата!

— Опитвам се, Наш, да не забравям, че работата ти е да забавляваш хората и че имаш право да дадеш воля на творческото си въображение.

Той не се сдържа и целуна пръстите й.

— Значи не прекарваш много време по гробищата.

Младата жена преглътна яда си, а също и внезапно обзелото я желание.

— Ще се примиря с факта, че не вярваш в моите способности. Но няма да търпя и за миг да ми се присмиваш.

— Е, не се горещи толкова! — Наш отмести косата й от рамото и започна да масажира тила й. — Защо да си кривя душата, обикновено имам повече успех. Разговарях по дванайсет часа на ден с онзи смахнат румънец, дето се кълнеше, че бил вампир. Нямаше нито едно огледало в къщата си. Накара ме да нося през цялото време кръст. Да не говорим пък за чесъна — изсумтя той с гримаса. — Ала не ми се сърдеше, че го взимам на подбив, и ме засипа с безценна информация. Докато ти…

— Какво „докато аз“? — подкани припряно Моргана, като се мъчеше как ли не да не обръща внимание, че Наш плъзга пръст по ръката й със същата вещина и чувственост, с която бе милвал и Луна.

— Просто не мога да повярвам. Ти си силна и интелигентна жена. Имаш стил, вкус, да не говорим пък, че ухаеш невероятно. Невъзможно ми е да се преструвам как вярвам, че ти вярваш във всичко това.

Кръвта й вече кипваше. Тя не можеше, нямаше намерение да се примири, задето той я вбесяваше и в същото време я привличаше неудържимо.

— Така ли получаваш онова, което искаш? Като се преструваш?

— Когато някоя деветдесетгодишна бабка ми разправя, че мъжът, когото е обичала, е бил застрелян през 1922 година като върколак, няма да я нарека лъжкиня. Ще реша или че е много сладкодумна, или че си вярва. За мен е безразлично кое от двете.

— Стига да си набавиш материала, необходим ти за твоя филм.

— С това живея. С илюзията. И не вредя на никого.

— О, да, разбира се. Просто си тръгваш, пийваш една-две чашки с приятелите и ги разсмиваш с ненормалника, с когото си разговарял — тросна се Моргана с пламнали очи. — Опитай и с мен, Наш, и ще се събудиш с брадавици по езика.

Той видя, че тя се бе ядосала не на шега, и преглътна усмивката си.

— Казвам само, че разполагаш с много данни и факти, знаеш и доста предания, а на мен ми трябва точно това. Предполагам, че с тази своя слава на магьосница увеличаваш наполовина продажбите си всяка година. Добре си се сетила. Но защо да ми хвърляш и на мен прах в очите?

— Значи смяташ, че се правя на магьосница, за да увелича оборота, така ли?

Моргана се изправи бавно, уплашена, че ако остане прекалено близо до Наш, може да му нанесе телесна повреда.

— Няма такова нещо! Чакай… — извика той и скочи, понеже Луна заби нокти в бедрото му.

Моргана се спогледа одобрително с котката.

— Седиш в къщата ми и ме наричаш шарлатанка, лъжкиня и крадла!

— Не — възрази Наш, откопчи се от котката и се изправи. — Нямах предвид това. Исках само да кажа, че можеш да бъдеш откровена с мен.

— Виж го ти него, да съм била откровена!

Младата жена започна да снове из стаята с напразната надежда да си възвърне самообладанието. Той я съблазняваше пряко волята й и същевременно й се присмиваше. Мислеше я за мошеничка. Този високомерен тип пак имаше късмет, че не му бе лепнала на главата дълги магарешки уши. Моргана се усмихна лукаво и се обърна.

— Значи искаш да съм откровена?

От усмивката й му поолекна. Беше го дострашало, че тя ще започне да мята по него разни неща.

— Просто се отпусни. Кажи ми фактите, а аз ще имам грижата да ги превърна в литература.

— Да се отпусна, значи — кимна Моргана. — А защо не! Няма да е зле да се отпуснем и двамата. — Тя пристъпи с блеснали очи към него. — Хайде да запалим камината! Какъв по-добър начин да се отпуснем от това, да поседим пред приятния огън?

— Добре си се сетила. Нека я запаля аз!

— А, не! Аз! — спря го Моргана, като го хвана за ръката. Извърна се и протегна длани към камината. Усети как хладното ясно познание се влива във вените й. Това древно умение бе сред първите, които бе усвоила, и последното, което щеше да изгуби с възрастта. Впери очи в сухите цепеници, насочи натам и мислите си. След миг пламъците избухнаха с тътен, дървата изпукаха, вдигна се пушек. Доволна, че в камината бумти весел огън, тя отпусна ръце и се обърна към Наш. Стана й приятно, че той бе пребледнял като платно и я гледаше с отворена уста.

— Така по-добре ли е? — попита го донемайкъде любезно.

Наш седна върху котката. Извини й се, ала въпреки това Луна изсъска недоволно и побягна.

— Според мен…

— Като те гледам, едно питие няма да ти се отрази зле. — Моргана беше в стихията си и пак протегна ръка. Една от бутилките върху масичката на половин метър от нея политна във въздуха и се приземи върху дланта й.

— Бренди?

— Не, благодаря — прошепна той и въздъхна дълбоко.

— А аз ще пийна — рече домакинята и щракна с пръсти. До нея доплава чаша за коняк, която се рееше във въздуха, докато Моргана я пълнеше. Тя знаеше, че разиграва театро, но въпреки това изпитваше неописуемо задоволство. — Сигурен ли си, че не искаш?

— Да.

Моргана сви рамене и прати бутилката обратно върху масичката. Стъклото изтрополи лекичко по дървото, когато шишето се приземи.

— Докъде бяхме стигнали? — попита младата жена, след като се сгуши на канапето до Наш.

Халюцинирам, помисли си той. Изпаднал съм в хипноза. Отвори уста, ала се чу само някакъв нечленоразделен звук. Моргана се подсмихваше лукаво като котка. Специални ефекти! Бе ясно като бял ден и Наш се засмя на своята глупост.

— Сигурно някъде там има жичка — рече той и стана да провери. — Страхотен фокус. Нямаш грешка. По едно време дори се хванах.

— Ама наистина ли? — пророни Моргана.

— Миналата година наехме неколцина фокусници да ми помогнат. Добре се справиха момчетата.

Вдигна бутилката и затърси дали няма лостове и бутони. Но единственото, което съгледа, бе ирландският кристал и гладкото дърво. Вдигна рамене и отиде при камината. Подозираше, че под скарата има запалително устройство, включвано от разстояние. Ала както разглеждаше огъня, най-неочаквано се изправи и рече вдъхновено:

— Хрумна ми нещо. В града пристига нашият човек — учен, който се влюбва в героинята и непрекъснато си блъска главата, за да обясни онова, което тя прави. Да го осмисли. — Умът му препускаше напред. — Защо да не се промъкне и на някой от нейните ритуали? Ти можеш ли да извършиш някой ритуал?

Моргана се бе отърсила от раздразнението и сега бе само развеселена.

— Разбира се!

— Страхотно! Тъкмо ще ми опишеш подробностите. Защо нашият герой да не види как неговата любима прави магии? Или левитира? Биваше си го и този номер с огъня. Можем да заснемем голям огън на открито, който героинята пали без кибрит. Обаче ученият не е сигурен дали това не е фокус. Зрителите — също.

Тя отпи от брендито и усети как я облива топлина. Тези гневни пристъпи бяха толкова изтощителни!

— Каква е основната тема на сценария?

— Освен страховитите сцени искам да покажа дали този младеж, този най-обикновен човек може да се справи с мисълта, че е влюбен в магьосница.

Младата жена най-неочаквано се натъжи и впери очи в чашата.

— Би могъл да се запиташ и дали една магьосница е в състояние да се справи с мисълта, че е влюбена в най-обикновен мъж.

— Точно за това имам нужда от теб! — възкликна Наш, след което дойде бързо при нея и седна на канапето. — Искам да покажа гледната точка не само на магьосницата, но и на жената. — Потупа я по коляното — беше си възвърнал самообладанието. — Хайде сега да поговорим как се правят магии.

Моргана поклати глава, остави чашата и се засмя.

— Дадено! Хайде, Наш, да поговорим за магии.