Нора Робъртс
Горчиво небе (12)

Дванадесета глава

Из дневника на Тес:

„Започвам да харесвам снега. Или сигурно започвам леко да откачам. Всяка сутрин, когато погледна през прозореца на спалнята си, го виждам — бял и блестящ. На километри наоколо. Не мога да кажа, че и студът ми харесва. Или пък шибаният вятър. Но снегът, особено когато го гледам от прозореца на стаята, наистина е красив. А може би отново започвам да се чувствам в безопасност.

Остава седмица до Коледа и нищо необичайно не се е случило. Няма убити мъже, нито нарязани на парчета диви животни. Само тайнствената тишина на забулената в бяло земя. Може би в края на краищата ченгетата са прави и този, който е убил онзи клет плешивец, е бил някой скитащ психопат. Можем само да се надяваме.

Лили е в празнично настроение. Тя е забавна и сладка. Прилича на дете, което с вълнение очаква Коледа — пълни чорапи с подаръци и пече курабийки с Бес. Вкусни курабийки и май трябва да удължа сутрешната си гимнастика с петнадесет минути, ако не искам да заприличам на лоена топка.

Ходихме до Билингс, за да направим някои покупки за Коледа. Подаръкът за Лили не ме затрудни. Открих една много изящно изработена брошка във формата на кон, изправен на задните си крака. Реших, че една готварска книга ще е подходящ подарък за вечно киселата Бес, и Лили одобри идеята ми. Виж, каубойката е друго нещо. Все още не мога да разбера що за човек е тя.

Дали тази жена е безстрашна или глупава?

Излиза всеки ден, и то почти винаги сама. През целия ден си скъсва задника от работа, а вечерта говори с работниците си. Когато е в къщата, обикновено е заровена до уши в сметки и отчети за кравите.

Опасявам се, че започвам да изпитвам възхищение към нея и не съм сигурна, че това ми харесва. Купих й за подарък един кашмирен пуловер, макар че и сама не знам защо. Тя винаги носи само вълнени дрехи. Кашмиреният пуловер е яркочервен, много мек и женствен. Сигурно ще го навлече върху грубото си долно бельо и ще отиде да кастрира кравите с него. По дяволите пуловера!

За Адам, който се държи много мило с мен, купих един акварел на планините. Картината ми напомня за него.

След известно колебание реших да купя подаръци и за Бен и Нейт. За Бен взех касета с филма «Червената река». Надявам се да му хареса.

След дискретни проучвания разбрах, че Нейт обича поезията. Надявам се, че ще оцени томчето на Кийтс.

Пазаруването и коледните подаръци ме изпълниха с празнично настроение. Току-що изпратих и цял тон подаръци на мама. За нея не е важно качеството, а количеството — може с часове да разопакова красивите шумолящи хартии.

По дяволите, тя наистина ми липсва!

Тъй като прекарвам повечето от времето си в къщата, реших да се заема с писането на роман, просто за забавление и за да запълня часовете до пет следобед, когато започва да се мръква, както и да има за какво да мисля през тези дълги нощи.

Като говорим за дългите нощи… Времето е тихо и смятам да се кача на един от джиповете — искам да кажа пикапите — и да отида до ранчото на Нейт, за да му занеса подаръка. Хам ми обясни как да стигна до там. От седмици чакам да ме покани в къщата си и да направи първата стъпка, но явно аз ще трябва да поема инициативата.

Все още не знам как да го примамя в леглото си, но ако трябва да разчитам на него, сигурно и до пролетта няма да се реши. Ще действам по интуиция и според обстоятелствата.

По дяволите, тези свенливи провинциалисти!“

— Отиваш ли някъде? — попита Уила, като видя Тес да излиза от стаята си.

— Да. — Тя наклони глава, за да огледа обичайното облекло на сестра си, състоящо се от дочени панталони, и вълнен пуловер. — А ти?

— Аз току-що се прибирам. Някои от нас нямат време да се труфят цял ден пред огледалото. — Изгледа я учудено. — Облякла си рокля?

— Така ли? — Като се преструваше на изненадана, Тес се взря в семплата, плътно прилепнала рокля от мек син вълнен плат, която разкриваше красивите й колене. — И аз не мога да разбера как е станало. — Усмихна се и безгрижно продължи към дрешника, за да си вземе палтото. — Трябва да разнеса някои коледни подаръци. Нали не си забравила, че идва Коледа? Дори и ти, с твоя претрупан график, все пак трябва да си чула за празника.

— Имаше подобен слух. — Много секси рокля, помисли си Уила, а парфюмът сякаш подканяше „чукай ме“. Изгледа замислено сестра си и присви вежди. — За кого е подаръкът?

— За Нейт. — Тес се завъртя. — Предполагам, че ще остане приятно изненадан.

— Мога да си представя — промърмори. — Ще си счупиш врата на тези високи токчета.

— Умея да пазя равновесие. — Безгрижно й махна с ръка и се понесе към вратата.

— Не ме чакай, сестричке.

— Да. Умееш — повтори, докато я гледаше как елегантно се приближава към пикапа. — Надявам се, че и Нейт ще запази равновесието си.

Обърна се, влезе в салона и се отпусна върху дивана. Хвърли поглед към високото, богато украсено дърво до прозореца и зарови лице в облегалката на дивана.

За нея Коледата винаги бе най-нещастното време от годината. Майка й бе умряла през декември. Не че си спомняше, но го знаеше и този факт винаги бе помрачавал празника. Бес се бе опитала да повдига духа й с коледна украса, курабийки, глупави подаръци и коледни песни. Ала в този дом семейството никога не се бе събирало около пианото и никога не бяха отваряли заедно коледните подаръци на сутринта.

Двамата с Адам винаги си разменяха подаръци. След като баща й се оттеглеше пиян да спи.

Коледната сутрин означаваше махмурлук, лошо настроение и плесници, ако се осмелеше да се оплаква.

Много отдавна бе престанала да очаква празниците.

А сега бе уморена, дяволски уморена. Зимата бе дошла твърде рано и твърде свирепо. Загубиха повече крави, отколкото очакваха, а Уд се тревожеше, че зърното няма да им стигне да изкарат зимата. Пазарната цена за глава добитък бе паднала. Все още нямаше основания за паника, но положението бе тревожно.

А тя всеки ден очакваше да открие нещо или някого заклан и захвърлен пред вратата.

Нямаше с кого да поговори. Трябваше да запази тревогите за себе си. Не искаше да плаши Лили и Тес, но не можеше да прогони страха, въпреки че бе помолила Адам и Хам да не оставят сестрите й сами, когато излизаха от къщата.

А сега Тес бе излязла сама, но Уила нямаше сили да я спре.

— Ако искаш да спиш, по-добре си легни.

Гласът на Бен я стресна.

— Не спя. Просто седнах да си почина. Върви си.

— Току-що дойдох и не можеш да ми казваш да си вървя. — Седна до нея. — Ти се преуморяваш, Уил. — Протегна ръка и обърна лицето й към себе си. Сълзите, които се стичаха по страните й, го накараха да отдръпне ръката си, сякаш се бе опарил. — Ти плачеш.

— Не плача. — Обидата я накара отново да зарови лице в кожената облегалка. — Просто съм уморена. Това е всичко. — Гласът й се пречупи и тя се почувства още по-унизена. — Остави ме сама. Уморена съм.

— Ела при мен, скъпа. — Той я вдигна без никакво усилие, сякаш беше дете, и я сложи в скута си. — Какво има?

— Нищо, аз просто… Всичко — промълви и облегна глава на рамото му. — Не знам какво ми става. Не плача.

— Добре. — Реши да се престори, че й вярва, и я привлече по-близо до себе си.

— Нека просто да поседим.

— Мразя Коледа.

— Не, не я мразиш. Само си уморена. Знаеш ли какво трябва да направиш, Уил? Ти и сестрите ти трябва да прекарате няколко дни в един от онези модерни санаториуми: да се оставите в ръцете на опитни масажисти или пък да направите по няколко кални бани.

Тя презрително изсумтя, но се почувства по-добре.

— Да, това е точно като за мен, да лежа и да клюкарствам в някаква кал.

— А може би е по-добре да заминем само двамата. Ще си вземем стая с една от онези огромни вани и спалня с огледален таван. Тогава ще можеш да се виждаш, когато се любим. Така ще се научиш по-лесно.

— Не бързам.

— Значи аз съм този, който бърза — промърмори той и се наведе над нея. — Отдавна не сме го правили — прошепна и впи устни в нейните.

Тя не протестира, нито пък се престори на недоволна, защото точно от това се нуждаеше в този миг. Топла, силна ръка и опитни устни. Обгърна шията му с ръце, привлече го към себе си и се остави на целувката, която изтри страховете и тревогите й. Беше толкова прекрасно да имаш някого, който да те изслуша и който може би се тревожи за теб. И Уила се отпусна в топлата прегръдка, забравила за всичко.

Бен знаеше, че трябва да внимава и да се сдържа. Ала неочакваната сладост на устните й, гъвкавото й тяло, притиснато към неговото, нежната й целувка го възпламениха. Тази комбинация между страст и невинност едновременно го очарова и изплаши. Затова събра цялата си воля, за да се откъсне от устните й, и нежно сложи главата й на рамото си.

— Нека просто да поседим тук за малко.

Под дланта си тя усещаше силните удари на сърцето му.

— Ти ме объркваш и възбуждаш, Бен. Не знам защо точно ти предизвикваш такива чувства у мен. Наистина не знам.

— Е, аз също съм доста объркан. — Въздъхна и наклони глава. — Това не е толкова лошо.

— Не, предполагам, че не е. — Седеше до него, опитвайки се да се успокои, загледана в блестящите лампички на дървото. — Тес отиде при Нейт — каза накрая.

По тона й разбра какво я вълнува.

— И ти се тревожиш за това, така ли?

— Нейт умее да се владее. Поне се надявам. — Размърда се и затвори очи.

— Тревожиш се за Тес, нали?

— Може би. Малко. Да. От седмици нищо не се е случвало, но… — Пое дълбоко въздух. — Не мога да я следя денем и нощем.

— Не, не можеш.

— Тя си мисли, че знае всички отговори. Мис Голям град с нейното самочувствие, курсове по джудо и елегантни дрехи. Глупости! Тук е толкова безпомощна, колкото мишка в стая, пълна с котки. Какво ще стане, ако пикапът се повреди по средата на пътя? — Пое дълбоко въздух и произнесе на глас това, от което се страхуваше най-много: — Ами ако убиецът на Пикълс е все още някъде наоколо и чака удобен случай?

— Както сама каза, нищо не се е случвало през последните седмици. Сигурно отдавна си е отишъл.

— Ако вярваш в това, защо седиш тук през по-голямата част от деня, като използваш някакви си тъпи извинения?

— Не са тъпи — промърмори Бен и сви рамене. — Ти си тук. Освен това имам задължения и към ранчото. И да, наистина мисля за убийството. — Наведе се над нея и бързо и силно я целуна. — Знаеш ли какво, ще отида при Нейт, за да проверя дали е пристигнала благополучно.

— Никой не те е молил да се занимаваш с моите проблеми.

— Не, никой — Изправи се и я погледна. — Може би някой ден ще ме помолиш за нещо, Уила. Просто трябва да се решиш и да ме помолиш. А дотогава ще правя това, което намеря за добре. Лягай си. Имаш нужда от сън, а аз ще се погрижа за сестра ти.

Тя го проследи с намръщен поглед, докато излизаше, питайки се за какво ли очаква да го помоли.

 

 

Тес караше към ранчото на Нейт. Реши, че пътуването през покритата със сняг Монтана е едно чудесно приключение. Зави по пътя и насочи пикапа към къщата. Тя бе хубава и спретната. Непретенциозна постройка, с просторна покрита веранда, с бели капаци на прозорците и с двоен комин, от който се виеше дим към снежното небе. Просто и хубаво. Също като мъжа, който живееше тук.

Усмихна се, взе чантата си и подаръка и излезе от колата. Успя да сподави вика си, когато видя дивата котка.

Тес се препъна и отстъпи назад, като се притисна до вратата на пикапа. Очите на животното бяха втренчени в нея. Беше мъртва, отдавна мъртва, но младата жена преживя няколко ужасни мига.

Що за хора са това, помисли си, които могат да оставят мъртва котка пред входната си врата? Засмя се нервно и си спомни за подаръка си. И при това четат Кийтс!

Още преди да почука, вратата се отвори. Тес едва не изпищя и не хукна презглава.

На прага се появи дребна жена с тъмни очи и внимателно я огледа. Беше колкото висока, толкова и широка, облечена в дебело палто и увита с множество шалове. Черната й коса едва се подаваше изпод тях.

— Сеньорита — попита жената с неочаквано плътен глас, — с какво мога да ви помогна?

Тес се усмихна ослепително:

— Здравейте, аз съм Тес Мърси.

— Си, сеньорита Мърси. — Щом чу името Мърси, веднага разтвори широко вратата и покорно отстъпи назад.

— Бих искала да видя Нейт. Разбира се, ако е свободен.

— Той е в кабинета си. По коридора. Ще ви покажа. Вамос, сеньорита.

— Не се безпокойте. — Младата жена искаше да го изненада. — Ще го намеря, сеньора…

— Крус. — Тя примигна нерешително при вида на протегнатата ръка на гостенката, но побърза да я стисне. — Сеньор Нейт ще се радва да ви види.

Наистина ли, запита се Тес, но продължи да се усмихва.

— Донесох му малък подарък. — Показа увитата в хартия книга. — Изненада.

— Много мило от ваша страна. Третата врата вляво. — Усмивката на жената я убеди, че тя се досеща за истинската причина за посещението. — Буенос ночес, сеньорита Мърси.

— Лека нощ, сеньора Крус — отвърна й и се усмихна, когато жената изчезна. Остана сама в притихналия салон.

Върху тъмния под от полирано дърво бяха пръснати малки килимчета, домашно производство; по стените с тапети в цвят на слонова кост висяха няколко картини, а върху месинговите поставки в ъглите на стаята бяха подредени сухи цветя. Сигурно всичко тук бе дело на сеньора Крус.

В камината гореше огън, а върху каменната полица се виждаше купчина вестници и списания. Мебелите бяха от тъмно дърво, удобни и прости и издаваха типично мъжки вкус, ала въпреки това цветът им добре контрастираше със светлите килими.

Когато приближи до отворената врата на кабинета, до слуха й достигнаха звуците от концерт на Моцарт.

Той беше там, разположил се удобно зад масивното дъбово бюро. Докато отбелязваше нещо с жълт маркер, настолната лампа хвърляше мека светлина върху дългите му пръсти. Веждите му бяха свъсени, възелът на връзката — разхлабен, а русата му коса стърчеше на всички страни.

„Нейт — реши тя, като притисна ръка до сърцето си, — ти си обречен!“

— Добър вечер, адвокат Торънс. — Усмихна се, когато той се стресна и вдигна глава. За миг я изгледа учудено.

— Здравейте, госпожице Мърси. — Тялото му се стегна от напрежение, когато я видя да стои там с блестяща от снега коса. Напрежението нарасна, щом забеляза загадъчната усмивка на устните й. Обаче безгрижно се облегна назад, като мъж, свикнал с женските капризи. — Това наистина е приятна изненада.

— Надявам се. И освен това се надявам, че не прекъсвам нещо жизненоважно.

— Не е жизненоважно. — Вече бе забравил за документите, върху които работеше.

— Сеньора Крус ме покани. — Тя се насочи към бюрото, мислейки за дивата котка. — Твоята икономка.

— По-скоро пазачка. Мария и съпругът й Мигел се грижат за къщата. Това приятелско посещение ли е, Тес, или се нуждаеш от адвокат?

— Приятелско, поне за момента. — Свали палтото си и видя как очите му блеснаха. — За да бъда честна, трябва да ти кажа, че ми се искаше да изляза от къщи. — Метна палтото върху облегалката на креслото и приседна върху ъгъла на бюрото му, разкривайки красивите си бедра. — Имах пристъп на клаустрофобия.

— Случва се. — При вида на дългите й стройни бедра устата му пресъхна. — Искаш ли нещо за пиене?

— С удоволствие. — Бавно кръстоса крака. — Какво имаш?

— Ами… — Не можа да си спомни и се почувства като пълен идиот.

„Става все по-добре“ — каза си тя и с грациозно движение се надигна от ъгъла на дъбовото бюро.

— Май е по-добре сама да видя, нали? — Отиде до масичката с напитките и избра бутилка вермут. — Да налея ли и на теб?

— Да, благодаря. — Отмести чашата с кафе, кофеинът едва ли щеше да му помогне да се справи със ситуацията. — Последните няколко дни нямах възможност да се отбия в Мърси. Как вървят нещата?

— Спокойно е. — Наля вермут в две чаши и се върна до бюрото. Подаде едната на Нейт и отново кацна на бюрото, но този път откъм неговата страна. — Готвим се за празника. — Наведе се и леко докосна чашата си до неговата. — Весели празници… — Отпи малка глътка. — Всъщност това е една от причините, поради които съм тук. — Протегна се и взе пакета, който бе оставила на бюрото. — Честита Коледа, Нейт!

— Донесла си ми подарък? — Недоверчиво изгледа пакета, сякаш очакваше да избухне.

— Съвсем малък. Ти си добър приятел и съветник. — При последната дума се усмихна. — Искаш ли да го отвориш сега или ще чакаш до Коледа? — Тес прокара върха на езика си по горната си устна и сякаш цялата кръв на Нейт се оттегли от главата му и запулсира в слабините му. — Мога пак да дойда.

— Обожавам подаръците. — Той разкъса хартията. Когато видя книгата, се почувства едновременно трогнат и смутен. — Освен това обожавам и Кийтс.

— Така чух и аз. Помислих си, че когато я четеш, може да си спомниш за мен.

Изгледа я напрегнато.

— И без това си мисля за теб.

— Наистина ли? — Тес започна да си играе с края на вратовръзката му. — И какво мислиш?

— В момента мисля, че се опитваш да ме съблазниш.

— Наистина си много умен — засмя се тя и се плъзна в скута му. Едно дръпване на вратовръзката и устните му бяха върху нейните.

Гладът му бе примитивен и непресторен също като къщата и самия него. Ръцете му погалиха гърдите й, а когато Тес се повдигна, за да разтвори краката си, се плъзнаха надолу и обхванаха задника й.

Тя вече бе махнала вратовръзката и се бореше с копчетата на ризата му.

— Ако трябваше да чакам още една седмица, за да почувствам ръцете ти върху тялото си, щях да запищя. — Ухапа го по врата. — Предпочитам да викам сега, когато ги усещам върху себе си.

Той дишаше учестено, но ръцете му бяха заети да дърпат нагоре късата прилепнала рокля, разкривайки великолепните й бедра и дантелените краища на чорапите.

— Не можем… тук. — Ръцете му отново се върнаха на гърдите й. — Горе — едва успя да промълви той. — Ще те отнеса горе.

— Тук. — Тес отметна глава назад и устните му се плъзнаха по шията й. — Тук, и то още сега. — Дръпна колана му, защото чувстваше, че всеки миг ще експлодира. — Побързай. Искам първия път да е бързо. По-късно ще мислим за финеса.

Той беше готов. Твърд като стомана, пулсиращ от желание, жадуващ да влезе в нея. Дръпна трескаво ципа на гърба на роклята.

— Аз нямам нищо… Господи, колко си красива! — Свлече роклята до кръста й, без да откъсва поглед от пълните, твърди гърди, чиито зърна се подаваха над ниско изрязаните чашки на черния сутиен. Трескаво, смъкна дантелената материя със зъби и засмука щръкналите зърна.

Като че ли по тялото й премина електрически ток. Винаги се бе смятала за чувствена, но владееща се жена. Ала когато устните му се впиха в гръдта й, тялото й се изпъна като струна и всички мисли излетяха от главата й.

— Боже! О, мили Боже… — Главата й се отметна назад и първият силен оргазъм я заля. — Искам повече. Сега! Още сега!

Тя беше великолепна, необуздана, опияняваща. Нейт притисна устни до нейните, като се опитваше да събере мислите си.

— Трябва да се качим горе, Тес… Обикновено не правя секс на бюрото си. Не съм готов за това.

— Всичко е наред. — Тялото й се притисна до неговото. Господи, трепереше като ученичка! — Аз пък съм… аз съм напълно готова…

Отпусна се назад и събори почти всичко от бюрото, докато той продължаваше да смуче гърдата й. Напипа чантата си, отвори я и от там изпаднаха няколко презерватива.

Той примигна. Забеляза, че са поне дузина. Смутено се изкашля.

— Не знам дали да се страхувам, или да се чувствам поласкан.

Думите му я разсмяха. Седеше полугола в скута му, възбудена и се смееше с ниския си чувствен смях.

— Смятай го за предизвикателство.

— Добре казано. — Но когато протегна ръка към презерватива, тя го отдръпна.

— О, не. Позволи на мен.

Без да откъсва поглед от него, разкъса опаковката и я отвори. После бавно разкопча панталоните му.

Той пое дълбоко дъх, пръстите му се вкопчиха в облегалките на креслото. Ръцете й бяха ловки и нежни като листенца на роза. Внезапно се изплаши, че ще свърши в ръцете й като неопитен младеж.

— По дяволите, ти наистина си добра.

— Мислех за това от първия миг, в който те видях — усмихна се Тес.

Нейт сграбчи бедрата й, а тя се изви над него, което накара и двамата да потръпнат.

— Така ли? Е, значи ставаме двама.

Обви ръце около врата му.

— Тогава защо сме чакали толкова дълго?

— Проклет да бъда, ако знам. — Бавно и без да откъсва очи от нейните, той проникна в нея и я изпълни докрай. Тя потръпна и от гърлото й се изтръгна дълго стенание. Затвори очи, сетне отново ги отвори.

— Да… — прошепна Тес и се усмихна.

— Да! — Ръцете му я държаха здраво, докато тя го яздеше бързо и силно.

 

 

По-късно, когато лежеше отпусната в ръцете му, Нейт се протегна за телефона. Тя промърмори нещо и въздъхна.

— Уил? Нейт се обажда. Тес е тук… Да. Ще остане през нощта. — Извърна глава и я ухапа по голото рамо. Не бе успял да я съблече докрай. Е, имаше достатъчно време за това, помисли си той и се заслуша в гласа на Уила. — Не, тя е добре. Чувства се великолепно. Ще се върне утре сутринта. Дочуване.

— Това зависи от теб — промърмори Тес. Копчетата на ризата му се бяха скъсали и сега тя се наслаждаваше на гладката кожа на гърдите му.

— Тя щеше да се тревожи. — Вдигна роклята и я измъкна през главата й. Сега беше гола, само с фините чорапи и обувките с високи токчета, а на устните й играеше самодоволна усмивка. Тази усмивка бе единственото, което не му харесваше у нея. — Как се чувстваш?

— Чувствам се чудесно. — Отметна косата си назад и го помилва по врата. — А ти?

Нейт пъхна ръце под задника й, повдигна я и се изправи.

— Щастлив — отвърна и я сложи да легне по гръб върху бюрото. Хвърли през рамото си подложката за документи и се наведе над нея. — И може би ще стана още по-щастлив.

Тя го изгледа изненадано и се ухили.

— О, вече си готов за втория рунд, така ли?

— Само се дръж, скъпа. — Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и изпита удоволствие, когато тя потрепери. — И се дръж здраво.

Не й отне много време, за да разбере, че той не се шегува.