Нора Робъртс
Горчиво небе (26)

Двадесет и шеста глава

Из дневника на Тес:

„Да закараш говедата на пасищата не е като пътуването с мерцедес. Вече почти съм изгубила надеждата, че някога ще се върна към мерцедеса и към светлините на големия град.

Но придружаването на стадата е вълнуващо приключение. Пейзажът се сменя на всеки час, гледките са възхитителни, а вятърът развява косите ми. Макар че това си е всъщност доста тежка и изморителна работа.

Задникът ми така се натърти, че за да напиша тези редове, трябваше да си подложа най-меката възглавница. Но ми се струва, че преживяванията си заслужаваха мъките. Скалистите планини са истинско чудо! Дори и сега, през лятото, по върховете им се синеят снежни преспи. И въздухът е съвсем друг, кристалночист, по-чист от пролетна вода в кристална чаша.

Спряхме сред някакво скалисто плато, откъдето гледката стигаше чак до ранчото на Нейт. Той ми липсва донякъде, е, всъщност доста ми липсва. Странно чувство. Не си спомням досега да ми е липсвал някой мъж. Имало е периоди, когато ми е липсвал сексът, но това е нещо напълно различно.

През по-голямата част от изкачването говедата като че ли сами налучкваха пътя и само понякога възникваха неприятности. Адам ми каза, че повечето от тях вече знаят пътя към планините, а младите бичета и птици послушно следват стадото. Но вдигаха доста шум, особено когато всички замучат в хор. Понякога се опитваха да се отбият от стадото и тогава наставаше голяма олелия.

Уила ме смая с умението си да настига кравите с ласото си. Изглежда като родена на седлото. Стойката й е великолепна и много й завиждам за нея, но никога няма да й го призная. И се оказа много по-разумна, отколкото си мислех отначало. Родена е да командва, а в нейното положение това е задължително условие, за да запази ранчото. Работи като хамалин, но понякога прекалява, особено когато реши да размаха камшика си пред очите ми.

Струва ми се, че в отношенията ни е настъпила осезаема промяна. Не мога да отрека, че и тя има заслуга. Сигурна съм, че тя нарочно удължи пътуването, за да можем ние двете с Лили да видим най-красивите местности. Видяхме елени, лосове, алпийски кози, както и огромни планински птици. Нито веднъж не попаднахме на мечки, но не съм разочарована.

Лили нарисува десетки скици. Вече е напълно възстановена и никой не си спомня за ужасния кошмар, който преживя в онази пещера. Или почти никой. Но аз пак си мисля дали нещо не крие от нас дълбоко в душата си, въпреки че се възхищавам от способността й да се бори за щастието си.

Не, очевидно не може всичко да се забрави. Под строгата си, делова външност Уила е кълбо от нерви. Всички се стараем да я успокоим, да я убедим, че нищо няма да помрачи сватбата, но нещо все още я измъчва. Усеща се дори когато се смее и шегува.

От друга страна, успях да намеря време да прегледам ръкописа си. Ира е много доволна от него и работата потръгна. Като се върна в Лос Анжелис, очаквам да ме отрупат с покани за срещи и интервюта. Затова най-после се реших да й кажа за романа. Тя се въодушеви, което доста ме изненада, затова й дадох да прочете първите няколко глави и да ми каже дали са й харесали. Ще видим какво ще се получи.

Но сега не ми остава много време за писане, защото приготовленията за сватбата са в разгара си. Всички крием от Лили подаръците, но може би и тя се преструва, че нищо не подозира. Ще бъде много весело.“

— Какво планират твоите хора за прощалната ергенска вечер? — попита Тес и се облегна на оградата на Нейт, който проверяваше едногодишните жребчета.

— Нещо грандиозно, разбира се.

— Много ли гости ще присъстват?

— Ще поканим всички млади и неженени мъже от околността.

— А колко стриптийзьорки?

— Три. Ако са повече, вечерта ще се изроди в пиянска вакханалия. — Той хвана поводите, извърна жребеца към оградата и го подкара в тръс. — Да, сега е добре. Ще стане отличен бегач.

Тес не можеше да откъсне поглед от дългата му стройна фигура, гордо изправена на седлото. Устните й пресъхнаха от вълнение, когато видя как дългите му пръсти нежно погалиха гривата на коня.

— Казвали ли са ти някога, адвокат Торънс, че на седлото изглеждаш много добре?

— И това ми се е случвало. Ала най-много се радвам да го чуя от твоите уста.

— Да, наистина изглеждаш много добре. Кога ще ме поканиш да те видя в съда?

Изненадан, той рязко опъна юздата.

— Всъщност знаеш ли какво искаш?

— Да. Искам да те видя в адвокатската тога, строг и сериозен. Приятно ми е да те виждам всеки път в нова светлина.

Нейт скочи от коня, преметна поводите на гредата и се зае да сваля седлото.

— Защо не дойде по-рано?

— Имах много работа. Забрави ли, че до сватбата остават само десет дни? Утре пристигат родителите на Лили. Не може ли да ме заведеш до града, след като отмине цялата тази суматоха… за да видя родеото. А после… после може да нощуваме в някой хотел в града и да се позабавляваме. — Прекара език по пресъхналите си устни. — Искаш ли да се позабавляваме, Нейт?

— Но по моите или по твоите правила?

— Без никакви правила. — Тес се засмя, надигна се над оградата и го целуна страстно и горещо. — Липсваш ми, Нейт.

— Така ли? — Не беше очаквал толкова бърз напредък в отношенията им. — Звучи обещаващо.

Тя погледна към къщата и си помисли за спалнята.

— Не мисля, че бихме могли…

— Мария няма да понесе такъв шок, при това посред бял ден. Може би ще останеш за през нощта.

— Ммм. Би било чудесно, но не мога. И без това излязох, без да се обадя на никого, а не ми се иска да отсъствам дълго от ранчото след всичко, което се случи.

Очите му станаха студени и той се обърна, за да вземе седлото.

— Искаше ми се онази нощ да бях дошъл по-рано, за да помогна на Адам.

— Това едва ли щеше да има значение. Нито Адам, нито Уила можаха да го спрат и ти също едва ли би успял.

— Може би. — Преживя няколко ужасни мига, представяйки си, че някой заплашва Тес с дуло, опряно до челото й. Видя, че очите й бяха помръкнали, и импулсивно се метна на коня. — Хайде, ела да пояздим.

— Без седло? — Тя примигна, но после се засмя и отстъпи крачка назад. — Не мисля, че е добра идея. Обичам да се държа за лъка на седлото.

— Личи си, че си новачка. — Протегна й ръка. — Хайде, ще се държиш за мен.

Тес недоверчиво огледа коня.

— Много е голям за едногодишен жребец.

— Той е само едно бебе и обича да си играе. — Нейт наклони глава и зачака тя да поеме протегнатата му ръка.

— Добре. Но мразя да падам. — Сграбчи ръката му и се настани на гърба на коня зад младия мъж. — Различно е — отбеляза Тес, но бе хубаво, че можеше да се притисне до гърба му. Ръцете й обвиха кръста му. — Много е секси. Адам често язди без седло. Прилича на бог.

Нейт се ухили и подкара коня.

— Когато яздиш без седло, по-добре усещаш коня под себе си.

Когато се понесоха в галоп, на устните й разцъфна усмивка.

— Върховно е. Дори нещо повече.

— За теб всичко е върховно. — Нейт се наслаждаваше на допира на твърдите й гърди. Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите си, когато тя плъзна ръце под колана му.

— Хрумна ми нещо страхотно — прошепна тя, когато пръстите й напипаха твърдия му член. — Правил ли си го някога върху гърба на кон?

— Не. Ще паднем и ще си счупим вратовете, когато жребецът усети миризмата на секс и се разлудува.

— Готова съм да рискувам. Искам те, Нейт.

Той спря коня, извърна се и я издърпа пред себе си. Тес простена в очакване.

— Не — едва успя да промълви той, когато устните й се сляха с неговите, а пръстите й чевръсто разкопчаха катарамата на колана му. — Стой мирно и се дръж здраво за мен, Тес. Искам само да те целувам.

Тя се опита да се възпротиви, но Нейт силно я притисна към себе си и устните му се впиха в нейните. Шапката й падна и се търкулна в прахоляка. Сърцето й заби силно и ударите му отекваха в ушите й. После изведнъж целувката му се промени, стана нежна, сладка и чиста като планинския въздух.

— Обичам те. — Нямаше намерение да го казва, но чувството му бе толкова силно, че не можеше да го държи повече в себе си.

— Какво? — Тес смаяно го изгледа. — Какво каза?

— Казах, че те обичам.

Тя се отдръпна. Бе чувала тези думи. Някои мъже лесно ги казваха, без да влагат особен смисъл в тях. Но не и Нейт.

— Мисля, че малко се поувлякохме. Нейт, ние сме само…

— Любовници, които си пасват отлично в леглото? Не, не сме само любовници, Тес.

Младата жена пое дълбоко въздух.

— Мисля, че е по-добре да слезем от коня.

Нейт повдигна брадичката й, за да я погледне в очите.

— Аз те обичам от доста време. Ще направя всичко, каквото пожелаеш, за да бъдем заедно. Искам да останеш завинаги с мен, да се омъжиш за мен, заедно да отгледаме децата си.

Тес пребледня от изненада.

— Ти знаеш, че аз не мога…

— Трябва ти малко време, за да свикнеш с тази идея. — Скочи от коня. — През целия си живот не съм искал нищо по-силно от това. Постигнах много неща в живота си — адвокатска диплома, това имение, прекрасните коне. Имам всичко, към което съм се стремял. А сега искам теб.

Самодоволството му й помогна да се съвземе и очите й гневно заблестяха.

— Запиши си го някъде, адвокат Торънс. Аз не съм нито адвокатска диплома, нито ранчо, нито кобила за разплод!

— Не, не си. Ти си жена, упорита и твърдоглава, умна и амбициозна, изключително чувствена и съблазнителна. И ще бъдеш моя.

— Искаш ли да чуеш какво мисля за тази внезапна проява на каубойска сантименталност?

— Много добре си представям. Затова се прибери у дома и помисли върху предложението ми.

— Няма какво да мисля.

— Все пак не е зле да опиташ. — Той погледна към небето. Слънцето клонеше към планинските върхове на запад и обагряше хоризонта в златисточервено. — Тази нощ ще вали — подхвърли и прескочи оградата, като остави Тес да гледа изумено след него.

 

 

— Не знам каква муха те е ухапала — промърмори Уила, — но не е зле да се стегнеш. Лили всеки момент ще се върне с родителите си.

— Не си ти единствената, която може да има грижи. — Тес лапна една петифура.

„Всички изглеждат щастливи като клоуни — помисли си Тес и си взе още една петифура. — Празнуват смехотворното намерение на двама души да се обвържат до края на живота си.“

Нейт Торънс щеше да има много да чака, ако си мислеше, че може да я накара да направи подобна глупост.

Когато бъдещата невеста се появи, възторжено ахна, като видя пирамидата от чаши, по които се стичаше пенливата течност, въпреки че знаеше предварително за идеята на Тес. Сетне младоженката се зае с отварянето на сватбените подаръци и отвсякъде се разнесоха възхитени възклицания.

Тес видя как майката на Лили примигна, за да спре сълзите си, и излезе навън.

Интересна жена, реши Тес. Привлекателна, добре облечена и образована. Какво, по дяволите, бе видяла такава жена в онзи кучи син, Джек Мърси?

Бес наля две чаши шампанско и също се измъкна от салона, а Тес сви рамене и се опита да изглежда въодушевена, когато й подадоха няколко бродирани кърпички.

— Ето къде си била, Адел. — Бес подаде на Адел чашата, докато жената бършеше очите си. — Доста време мина, откакто се видяхме за последен път.

— Чудех се какво ли ще изпитам, когато се върна отново тук. Почти нищо не се е променило.

— Е, има някои промени. Но ти никак не си се променила.

— Само дето имам бръчки — позасмя се тя. — Не знам откъде се взимат, но всяка сутрин откривам по някоя нова в огледалото.

— Такъв е животът — философски обобщи Бес. Адел все още притежаваше красиво лице с деликатни и хармонични черти. А и бе запазила фигурата си стройна. Бе облечена с вкус. Изглеждаше много елегантна в бледорозовите си панталони и блуза с цвят на слонова кост.

— Имаш чудесна дъщеря, Адел. Свършила си добра работа с нея.

— Можеше да бъде и по-добре. Трябваше да й отделям повече внимание. Като я гледам сега, си спомням каква беше като малка и си мисля за часовете, които съм пропуснала да й посветя.

— Трябвало е да работиш, а освен това си имала и собствен живот.

— Така е. — За да се успокои, отпи от шампанското. — През първите години ми беше много тежко. Тогава мразех Джек Мърси повече, отколкото някога го бях обичала.

— Това е естествено. Нямаше право да стори това на теб и момичето. Но ще ти кажа, че ти си срещнала прекрасен мъж.

— Роб? Да, той е добър човек. Солиден и улегнал, мъж, на когото можеш да разчиташ. — Леко се усмихна и си каза, че животът й наистина не бе толкова лош. — Роб не е човек, който показва чувствата си, но той обича Лили. Питам се дали не очаквахме прекалено много от нея и дали не сме били малко строги. Но и двамата я обичаме.

— Личи си.

Адел повъртя чашата си замислено.

— Господи, забравила съм колко красиво е тук. Това място наистина ми липсваше. Когато се върнах на изток, бях щастлива — харесвам Вирджиния с нейната зеленина и просторни равнини, но дивата красота на Монтана ми липсваше.

— Сега ще идваш по-често, защото Лили ще остане да живее тук.

— Да. Ще идваме. Роб е очарован от ранчото, пък и винаги е обичал да пътува. Досега избягвахме тази част от страната, но сега… Двамата с Адам отидоха при конете. — Жената въздъхна и се усмихна. — Той също е добър човек, нали, Бес? Говоря за Адам.

— Един от най-добрите, които познавам. Би влязъл и в огъня заради Лили.

— Тя е преживяла толкова много. Когато си помисля за това…

— Не мисли. — Докосна ръката й. — Всичко това е минало. Също, както и Джек Мърси е минало за теб. Тя ще бъде много красива булка и щастлива съпруга.

— О! — Сълзите отново бликнаха от очите й. В този миг Уила излезе на верандата.

— Извинете ме.

— Няма нищо. — Адел подсмръкна, изправи се и протегна ръка. — Малко се разчувствах. Досега не ми се удаде случай да си поговорим. Всичките писма на Лили бяха пълни с възторжени думи за теб и за Тес.

Женските сълзи винаги я смущаваха. Уила неловко пристъпи и плахо се усмихна.

— Изненадана съм, че е отделила място и за нас, защото тя е изцяло погълната от Адам.

— Имаш същите очи като неговите. — Тъмни и умни. И решителни, помисли си Адел. — Познавах майка ти, макар и бегло. Беше много красива жена.

— Благодаря.

— Бях много изплашена. — Тя се изкашля. — Знам, че сега не е време да се говори за това, но толкова се тревожех. Лили ми писа за ужасните неща, които са се случили тук. Но когато узнах за смъртта на Джеси, бях полудяла от тревога. И сега не съм съвсем спокойна, но се чувствам по-добре, след като се запознах с теб и Адам.

— Тя е по-силна, отколкото предполагаш. По-силна, отколкото си мислехме.

— Може и да си права. Искам да ти благодаря за гостоприемството, за поканата към Роб и мен да останем в дома ти. Знам, че може би това те е притеснило.

— Смятах, че ще се чувствам неловко, но не се оказа така. Родителите на сестра ми са винаги добре дошли в Мърси.

— Не приличаш много на баща си. — Адел пребледня и се ядоса на себе си. — Извинявай.

— Няма нищо. — Като видя приближаващата се кола, Уила присви очи и дяволито се усмихна. — А това е следващата изненада. Надявам се, че няма да се притесниш.

— Какво си направила, момиче? — попита Бес.

Уила се провикна към салона:

— Хей, Холивуд, я излез за малко.

— Какво? — Тес се появи на верандата с чаша в ръка. — Играем си на думи. Колко синоними могат да се измислят за „меден месец“? Струва ми се, че аз съм победител и заслужавам похвала.

— Приготвила съм ти по-голяма награда.

Тес се огледа и съзря пикапа на Нейт, който тъкмо влизаше в двора.

— Дори не искам да говоря с него. Той е един арогантен каубойски адвокат. Кажи му само, че… О, за Бога!

— Не богохулствай в такъв ден — смъмри я икономката, но в следващия миг вратата на пикапа се отвори и тя се усмихна. — Луела Мърси, докато съм жива, ти ще бъдеш радост за очите ми!

— Старая се — засмя се тя, пристъпи напред с червените обувки с високи токчета и прегърна смаяната си дъщеря. — Изненада, скъпа. — Целуна Тес, избърса червилото на бузата й и се извърна да прегърне Бес. — Все още си същата мърморана, нали?

— Старая се.

— А това трябва да е най-малката дъщеря на Джек. — Обърна се към Уила и я прегърна силно. — Господи, одрала си кожата на майка си! Като че ли виждам пред себе си Мери Улфчайлд.

— Аз… благодаря. — Тя смаяно я гледаше. Жената бе красива като кралица и от нея се разнасяше екзотично ухание. — Радвам се, че дойдохте — добави и наистина го мислеше. — Радвам се да се запознаем.

— За мен е двойно по-голяма радост, скъпа. Щях да падна от изненада, когато получих писмото с поканата. — Без да сваля ръка от рамото на Уила, тя се извърна и лъчезарно се усмихна на Адел. — Аз съм Луела, съпруга номер едно.

Адел слисано я изгледа. Нима тази жена наистина се бе облякла в блуза от златисто ламе, и то посред бял ден?

— Аз съм майката на Лили.

— Съпруга номер две. — Тя оглушително се засмя и прегърна Адел, както се прегръща сестра. — Е, онова копеле разбираше от хубави жени, нали? Къде е твоето момиче? Сигурно прилича на теб, а не на Джек, защото Тес ми каза, че е красива като картинка. Донесох й подаръци.

— Да ги внеса ли вътре, Луела? — обади се Нейт, който с усмивка наблюдаваше сцената. В ръцете си държеше две малки кученца.

Тес се взря в него и на лицето й се изписа ужас.

— За Бога, мамо, нима си домъкнала Мими и Морис?

— Разбира се. Не можех да оставя моите скъпоценни бебета сами в къщата. — Взе ги от Нейт и шумно ги разцелува. — Нали е очарователен, дами? — Тя подари една ослепителна усмивка на младия мъж и го целуна по бузата. — Кълна се, че сърцето ми подскача, когато го погледна. Отнеси всичко вътре, скъпи.

— Да, мем. — Той хвърли развеселен поглед към Тес и започна да разтоварва пакетите от пикапа си.

— Защо стоим още тук? — попита Луела. — Разбрах, че партито вече е започнало, и аз бих искала да пийна нещо. Нали няма да възразиш, Уила, ако се поразходя наоколо?

— Разбира се, че не. Ще се радвам аз сама да ви разведа. Нейт, занеси багажа на Луела в стаята до тази на Тес. В розовата стая.

— Почакай само Мери Сю да те види — започна Бес и поведе гостенката към къщата. — Помниш ли Мери Сю Рафърти?

— Онази с големите зъби или другата с отнесения поглед?

Тес предпазливо остави чашата си на перилото.

— Твоя ли беше тази идея?

— Моя и на Лили — ослепително се усмихна сестра й. — Искахме да те изненадаме.

— И успяхте. Ти си го измислила. По-късно ще си поговорим за това. — Тя я сграбчи за ризата и изсъска в лицето й: — Един дълъг и хубав разговор!

— Добре. А сега ще отида да видя дали Луела е получила питието си.

— Майка ти се е приготвила за продължително гостуване. — Нейт измъкна последния от петте големи куфара от багажника на пикапа. Всеки един тежеше така, сякаш бе пълен с олово.

— Тя носи толкова багаж и за един уикенд в Лас Вегас.

— Сигурно в този момент държи реч.

Тес се наежи, готова да защити майка си.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че тя е много непринудена и очарователна. Само пет минути след като се запознахме, вече бях влюбен в нея. — Той с любопитство я изгледа. — А ти какво си помисли?

Тя сви рамене.

— Хората реагират различно, когато се отнася за майка ми.

— Особено ти. Трябва да се засрамиш от себе си.

Изгледа го учудено, докато той минаваше покрай нея с последните два куфара. Изръмжа, грабна един от куфарите и тръгна след него.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че имаш майка за милиони. — Той остави куфарите на леглото, обърна се и излезе.

— Много добре знам каква майка имам — заяви тя, когато Нейт се върна с остатъка от багажа. — Кой друг, освен нея, ще се домъкне на сватбено празненство в Монтана в италиански панталони и блуза от златисто ламе? О, за Бога, изтрий това червило от бузата си! Приличаш на глупак.

Тес разкопча ремъците на един от куфарите, дръпна ципа и ахна:

— Кой друг ще вземе двадесет чифта обувки с високи токчета, когато отива за една-две седмици в ранчо с говеда? Виж и това. — Измъкна прозрачен пеньоар в светлолилаво, украсен с пурпурни пера. — Кой може да облече нещо подобно?

Той огледа пеньоара.

— На нея й подхожда. Ти си прекалено загрижена за благоприличието и външния вид, Тес, и това е най-големият ти проблем.

— За благоприличието ли? За Бога, та тя лакира ноктите на кучетата си. Има бетонни лебеди в градината си, а освен това спи с мъже, които са по-млади от мен.

— Сигурно се смятат за късметлии. Зак едва не катастрофирал със самолета от смях. Беше във възторг от нея и ми каза, че не е спрял да се смее, откакто тръгнали от летището в Билингс. Тя ме попита дали мога да й покажа конете. Искаше още днес да ги види, но нямаше търпение да дойде тук и да се види с теб. Тридесет секунди след запознанството ни вече бяхме приятели. През цялото време говори само за теб и трябваше поне десетина пъти да й повтарям, че си добре и в безопасност. И че си щастлива. Мисля, че не й отне много време, за да разбере, че съм влюбен в теб. После трябваше да спра, за да си оправи грима, понеже се разплака от вълнение.

— Знам, че тя ме обича. — Тес се почувства засрамена. — И аз я обичам, но…

— Не съм свършил — хладно я прекъсна Нейт. — Луела ми каза, че не таи лоши чувства към Джек Мърси, защото той й е подарил нещо специално, което променило живота й. Разбрала е какво означава да си майка и й е помогнало да се превърне в делова жена. Радваше се, че отново идва в Монтана и че ще се запознае със сестрите ти. Радваше се, че си тук и че ще получиш това, което ти се полага по право.

Той се надигна, без да откъсва поглед от нея.

— Ще ти кажа каква е моята реакция към майка ти, Тес Искрено възхищение, като към жена, която е получила ритник, но въпреки това е успяла да се съвземе. Жена, която е отгледала дъщеря си сама, създала й е дом, работила е и се е погрижила дъщеря й да не бъде лишена от нищо. Дала й е опора, самочувствие и любов. Не ме засяга как се облича и не би трябвало да засяга и теб — заключи той и излезе от стаята.

Тес се отпусна в края на леглото. Искаше й се да заплаче. Внимателно разстла пеньоара върху леглото, а после стана и започна да разопакова багажа на майка си.

Когато след петнадесет минути Луела връхлетя в стаята, Тес почти бе привършила.

— Защо, по дяволите, си губиш времето с това? Та в къщата има парти!

— Щеше да ти трябва цяла вечност, за да го разопаковаш. Реших да ти помогна.

— Не се безпокой сега за това. Опитвам се да убедя Бес да ни попее.

— Наистина ли? — учудено я изгледа Тес. — Не бих го пропуснала за нищо на света. — Обърна се и отпусна глава на рамото на майка си. — Радвам се да те видя, мамо. Радвам се, че дойде. — Гласът й потрепери. — Наистина се радвам.

— Какво ти става?

— Не знам. — Подсмръкна и се отдръпна. — Просто така. И аз не знам.

— Изглежда си преживяла доста неща. — Луела извади дантелена кърпичка и изтри лицето на дъщеря си.

— Да, малко или много. Не очаквах, че ще издържа на всичко това, но се справих.

— Разбира се, че ще се справиш. А сега да слезем долу при гостите. — Прегърна дъщеря си през кръста и я поведе към стълбите. — По-късно ще отворим бутилка френско шампанско и ще си побъбрим до насита.

— Това е чудесно. — Тя също обгърна кръста на майка си.

— И ще ми разкажеш за онзи красив висок рус мъж, на когото си хвърлила око.

— Днес Нейт никак не ме харесва — отвърна Тес и отново й се доплака. — И не съм сигурна, че вече въобще ме харесва.

— Е, това може да се уреди. — Майка й спря по средата на стълбите, заслушана в женския смях, долитащ от долния етаж. — Двамата сте чудесна двойка.

— Трябваше аз да те поканя. Трябваше да те поканя да дойдеш още преди месеци. Не те поканих отчасти защото мислех, че ще се чувстваш неудобно, но и отчасти защото смятах, че аз ще се чувствам неудобно. Съжалявам.

— Скъпа, ние сме различни като бирата и виното, но и двете си имат своите достойнства. Бог ми е свидетел, че неведнъж съм те вбесявала, както и ти мен. — Луела стисна ръката й. — Вслушай се в това женско бърборене. Напомня ми за времето, когато бях малка. Винаги съм обичала да се въртя край жените и да слушам разговорите им. Обичам сватбите и приготовленията за тях. А освен това трябва да ти кажа, че сестрите ти много ми харесаха.

— И аз ги харесвам. Сигурна съм, че нищо няма да развали сватбеното тържество.

 

 

Той си мислеше същото. До слуха му долиташе смях, примесен с мелодични женски гласове. Това го накара да се усмихне. Обичаше да си представя Лили, като кралица на празненството, толкова мила и сладка. Тя щеше да бъде мъртва, ако не беше той. Криеше тази тайна от седмици дълбоко в сърцето си. Той беше истински герой.

Бе спасил живота й и искаше да я види щастливо омъжена.

Знаеше, че тя се страхува да не се случи нещо. Но той щеше да се погрижи и за това. Написа й бележка с печатни букви и я пъхна под вратата на кухнята й.

Сега тя нямаше да се тревожи. Щеше да знае, че някой се грижи за нея. Сега вече и той можеше да се отпусне и да се наслади на женското бъбрене. Сякаш чуваше сватбените камбани, които щяха да заглушат за малко зова за кръв.