Нора Робъртс
Горчиво небе (18)

Осемнадесета глава

Бен замислено наблюдаваше сновящите работници в „Ранчото на Мърси“ — между оборите, заградените пасища и купчините сняг. Всичко бе както в неговото ранчо „Трите камъка“. Само почернелият кръг върху снега напомняше за нощната касапница.

Но като се вглеждаше по-отблизо в лицата на мъжете, виждаше мрачните им лица и страха, стаен в очите. Беше виждал същия поглед и в очите на своите работници и също като Уила бе наредил да се организира денонощна охрана.

Не знаеше как да й помогне и това още повече го дразнеше. Стисна устни и се приближи към нея.

— Нямам време за празни приказки — рязко рече Уила. В очите й нямаше страх, а само умора. Нямаше я онази жена, която бе флиртувала с него по време на срещата им, която се бе смяла заедно с него над чаша бяло вино, с която бяха яли пуканки в киното. Искаше му се отново да я изведе някъде, но знаеше, че сега не му е времето.

— Наела си двама мъже от „Хай спрингс“.

— Снощи пристигнаха.

Тя се извърна и измери с поглед Мат Бодин, по-младия от двамата новодошли, който току-що бе завършил колежа. Червената му като морков коса бе скрита под светлосива каубойска шапка. Имаше по детски закръглено лице, което се опитваше да състари с тънки мустачки. Но май не бе постигнал особен успех. Макар че бяха почти на една възраст, Мат изглеждаше по-млад от нея и по-скоро като връстник на Били. Ала младежът бе умен, работлив и пълен с нови идеи.

Другият новодошъл, Нед Тъкър, бе дълъг и слаб като върлина, сдържан каубой на неопределена възраст. По лицето му имаше дълбоки бръчки от възрастта, слънцето и вятъра. Очите му бяха воднистосини, а от единия ъгъл на устата му винаги висеше тънка пура, говореше малко, но работеше яко.

— Сигурна съм, че ще се справят с работата — каза Уила след продължителна пауза.

— Отдавна познавам Тъкър — започна Бен, но в същия миг се запита дали наистина познава добре всички работници. — Дяволски добър е с ласото и печели родеото всяка година. Бодин е нов. — Присви очи и се вгледа в младежа. — Прекалено нов.

— Нуждая се от всеки допълнителен чифт ръце. Ако един от тях е онзи, който се опитва да съсипе ранчото ми, предпочитам да ми е под ръка. Така по-лесно ще го наблюдавам. — Уила въздъхна. По-добре беше да говорят за времето, за новородените телета, но не и за психопата — убиец. — Изгубих осем телета, Бен, но няма да позволя да загубя още.

— Уила. — Сложи ръка на рамото й. — Не знам как да ти помогна.

— Никак — остро отвърна тя, но веднага съжали за резкия си тон, пъхна ръце в джобовете си и продължи по-меко: — Никой не може да ми помогне. Ние сами трябва да се справим. През последните няколко дни не се е случило нищо, може би той е постигнал целта си и вече си е отишъл.

Не го вярваше, но й се искаше да е така.

— Как го приеха сестрите ти?

— По-добре, отколкото очаквах. — Стиснатите й устни се отпуснаха и тя леко се усмихна. — Тес помага при израждането на телетата. След първите две раждания и след куп оплаквания вече се справя много добре.

— Какво не бих дал, за да видя тази сцена.

Младата жена широко се усмихна.

— Особено когато джинсите се сцепиха на задника й.

— Не ме ли будалкаш? Трябваше да я снимаш.

— Съжалявам, че не се сетих. Тя сипеше проклятия, а мъжете се наслаждаваха на гледката. Дадохме й едни стари панталони на Уд. — Уила погледна към Тес, която идваше към тях, облечена в панталоните на Уд, с шапка, взета назаем, и късата шуба на Адам. — Панталоните й стоят по-добре от тесните джинси.

— Зависи от гледната точка — промърмори Бен.

— Добро утро, господин Маккинън.

— Добро утро, госпожице Мърси.

Тес му се ухили и предизвикателно килна шапката си.

— Лили приготвя кафето — обърна се тя към Уила. — След това ще отиде да забива иглите в задниците на кравите.

— А ти ще отидеш да изродиш още някое и друго теле?

Тес погледна Бен, а сетне сестра си. От изражението на лицата им разбра, че славата й се е разнесла.

— Смятам още един ден да се посветя на тази работа, като се има предвид, че ще прекарам уикенда в луксозните бани на „Биг Скай“.

Усмивката на Уила угасна.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За нашия малък облог — усмихна й се Тес. — Измъкнах две телета повече от теб. Хам ги брои.

— Какъв облог? — попита младият мъж, без да обръща внимание на гневното изражение на Уила.

— Това са глупости.

— О, не. Облогът си е облог и смятам, че сме заслужили да си починем в онзи чудесен хотел с калните бани. Вече направих резервациите. Тръгваме в петък рано сутринта.

— Нищо няма да излезе от тази работа. Няма да оставя ранчото за два дни, за да кисна в някакви си глупави кални бани.

— И то безплатно — обади се Бен.

Уила го изгледа свирепо и той смутено се изкашля.

— Не става въпрос за парите. Имах толкова много работа, че изобщо не съм мислила за някакъв си тъп облог. Трябваше да се обадя на доставчиците, за да осигуря семената за посев. Не съм израждала телета повече от два часа на ден.

— Аз пък съм. И спечелих облога. — Тес пристъпи към сестра си и лекичко я ритна по ботуша. — И ще заминем. Ако се опиташ да се отметнеш, ще се постарая всички да разберат, че твоята дума не струва пукната пара.

— Винаги съм държала на думата си и всеки, който твърди обратното, е лъжец.

— Дами, дами…

Уила рязко извърна глава и го стрелна с унищожителен поглед.

— Не се намесвай, Маккинън.

— Да не се намесвам — промърмори той и разпери ръце. — Добре, ще си мълча.

— Искаш да заминем тъкмо когато сме затънали до гуша в работа — обърна се тя към Тес и силно я блъсна по рамото. — Ти върви, а аз трябва да се погрижа за ранчото.

— И ти ще дойдеш. — Не й остана длъжна и също я удари по рамото. — Сделката си е сделка. Ти изгуби облога, а и Лили с нетърпение очаква да заминем. Освен това е крайно време да се научиш да уважаваш хората около себе си, а не да се отнасяш към тях като с добитък. През тези шест месеца си съдрах задника от работа в това забравено от Бога ранчо, защото някакъв си кучи син е решил да се забавлява и от гроба.

— А след шест месеца ще си заминеш. — Уила не можа да си обясни защо това я раздразни.

— Дяволски си права — озъби й се Тес. — Ще се махна оттук веднага щом изтече проклетият срок. Но дотогава ще играя според правилата. И ти също, да те вземат дяволите! Ще отидем дори и ако трябва да те нашибам с камшика, да те завържа и да те влача до онзи джип.

— Не е джип, а пикап. — Стисна юмруци. — Казва се пикап, Холивуд. Освен това не би могла да улучиш с камшика дори и едно сляпо и куцо куче.

— Майната им на тези пикапи. — Тес я бутна силно. — Майната ти и на теб.

Това преля чашата. Преди да се усети, юмрукът й се заби в челюстта на Тес. Тя се олюля и се пльосна по задник в калта. Бен тихичко изруга и се спусна към нея, но Уила го изпревари и се наведе над сестра си, за да й се извини.

— Съжалявам. Не биваше да го правя. Аз…

В следващия миг въздухът излезе със свистене от дробовете й, защото Тес се надигна и се стовари с цялата си тежест върху нея. Двете се затъркаляха в калта с преплетени ръце и крака.

Бен реши, че е по-благоразумно да не се намесва, ако иска да запази кожата си цяла.

Сестрите се въргаляха в снега, запъхтени и освирепели. Той очакваше, че скоро ще се хванат за косите, и не остана разочарован. Килна шапката си назад, за да наблюдава по-добре боя, а работниците наизлязоха от обора, привлечени от пронизителните писъци.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита смаяно Хам. — Защо се бият?

— Заради някакъв облог, заради някакви кални бани и заради пикапа.

Хам извади цигара, а мъжете наобиколиха борещите се жени.

— Уила е по-слаба, но е по-жилава. — Той се намръщи, когато юмрукът на Тес улучи окото на Уила. — Учил съм я да се бие по-добре — рече и поклати глава. — Трябваше да се дръпне назад.

— Мислиш ли, че ще започнат да използват ноктите си? — обади се Били.

— Мисля, че ще издерат всеки, който се опита да ги разтърве. — Бен пъхна ръце в джобовете си. — Тес има много дълги нокти. Не бих искал да ги усетя върху лицето си.

— Мисля, че Уила ще победи — рече Джим и отскочи назад, когато двете жени се дотъркаляха до него. — Залагам десетачка за нея.

Бен се замисли и поклати глава.

— За някои неща е по-добре да не се обзалагаш.

Тес бе толкова заслепена от гняв, че от главата й излетяха всички правила по източните бойни изкуства, които бе изучавала цели две години, и в момента се биеше като хлапачка от улицата. След всеки удар на Уила червена мъгла заслепяваше очите й. Това не беше бой с определени правила и съдия.

Лицето й се заби в калния сняг, тя изплю кишата и яростно изруга.

Пред очите на Уила избухнаха звезди, когато сестра й сграбчи косата й. По страните й потекоха сълзи от болка и гняв и мислено отправи молба към Бога да не остане без коса. Изви се, опитвайки се да се освободи от ръката, стиснала здраво косата й. Само гордостта я спря да не използва зъбите си.

Но съжали за това, когато се намери с лице завряно в снега. Тес си припомни уроците по джудо и възседна сестра си.

— Предай се — изкрещя, опитвайки се да се задържи върху гърба на Уила, докато тя се извиваше под нея. — Аз съм по-едра от теб.

— Махни тлъстия си задник от мен! — Напрегна цялата си сила и успя да я избута на земята. Надигна се и седна в калта.

Наобиколилите ги мъже стояха мълчаливо, докато двете жени се гледаха втренчено една друга. Уила почувства задоволство, като видя сплъстената коса на Тес и подутата й и кървяща устна.

Тес учестено дишаше. Всичко я болеше, всяка кост, всеки мускул от тялото. Скръцна със зъби и се взря в лицето на сестра си.

— Мисля, че е достатъчно.

Въпреки силното облекчение Уила кимна, а сетне изгледа хилещите се мъже. Видя, че десетачки сменяха притежателите си, и гневно изруга.

— Да не би да смятате, че ви плащам, за да се мотаете наоколо и да почесвате задниците си?

— Не, мем. — Джим предпазливо пристъпи към нея. Понечи да й подаде ръка, но свирепият й поглед го спря. — Почивката свърши, момчета.

Хам поклати глава, а мъжете се върнаха в обора. След малко оттам се чуха смях и шеговити забележки.

— Свършихте ли? — попита възрастният човек.

Уила кимна, опитвайки се да изтърка калта от коленете си.

— Чудесно. — Той хвърли цигарата и я стъпка с тока си. — Следващия път, когато решите да се биете, направете го така, че да не откъсвате мъжете от работата им. Довиждане, Бен — добави и вдигна ръка към периферията на шапката си.

Бен изчака Хам се отдалечи.

— Дами — каза той, като се надяваше, че изглежда достатъчно сериозен, — мога ли да ви помогна да се изправите?

— И сама мога да се изправя — отвърна му Уила, но не успя да потисне охкането си, докато се надигаше от земята. Цялата бе мокра и кална, ризата й бе скъсана, а лявото й око пулсираше от болка.

Прокара език по зъбите си и с облекчение установи, че всички са по местата си.

— Аз ще приема ръката ти. — Като принцеса в бална зала Тес грациозно протегна ръка и позволи на Бен да я изправи на крака. Знаеше, че когато се види в огледалото, сигурно ще потръпне от ужас, но се усмихна. — Благодаря ти. Освен това — добави и се извърна към Уила — вече смятам, че сме квит. Тръгваме в петък сутринта и не забравяй да си вземеш някоя по-прилична официална рокля.

Сестра й бе твърде ядосана, за да говори, обърна се и закрачи към обора. Вътре смеховете внезапно секнаха и настана тишина.

— Тя ще замине — прошепна Бен и внимателно изтри с кърпата си кръвта от устата на Тес. — Ти засегна гордостта и честта й, а за нея те са най-важни.

— Ъхъ. — Затвори очи и предпазливо опипа подутината на слепоочието си. — Тази сделка ми струва повече, отколкото очаквах. Не съм се била, откакто в гимназията разбих физиономията на Ан Мари Бристол, защото ме нарече дебела крава. Счупих й два зъба, но минах на диета и започнах всеки ден да правя гимнастика.

— И има резултат — Бен се наведе и вдигна смачканата й шапка.

— Да. — Тес нахлупи шапката върху мократа си и кална коса. — Сега съм в дяволски добра форма. Не мислех, че е толкова силна.

— Тя е слаба, но е много жилава.

— Изпитах го на гърба си. — Опипа подутата си устна. — Тя има нужда да се махне за малко оттук. Повече отколкото аз или Лили.

— Съгласен съм с теб.

— Не знам кога спи. Става преди всички, още в тъмни зори, и цял ден е навън, а когато се прибере, работи в кабинета. — Сви рамене. — И защо ли, по дяволите, ме е грижа за това?

— Мисля, че знаеш.

— Може би. — Погледна го и повдигна вежди. — Ще ти кажа от какво още се нуждае. От хубав здрав секс. Не мога да разбера какво, за Бога, чакаш още?

Това не беше нещо, което трябваше да обсъжда, но изпита желание да го сподели с Тес. Погледна към обора, хвана я за ръката и я дръпна настрани.

— Знаеш ли, Уила… ами тя… тя никога… никога — смутено изрече Бен.

— Никога какво? — Напрегнатият поглед в очите му я накара да затаи дъх. — Тя е девствена? Боже Господи! — Пое дълбоко въздух и смаяно поклати глава. — Е, това променя нещата, нали?

Въпреки че устните я боляха, тя го целуна по бузата.

— Ти си много търпелив и внимателен мъж, Бен Маккинън. Мисля, че това е много мило.

— По дяволите! — Той неспокойно пристъпи от крак на крак. — Според мен тя никога не е говорила за тези неща и не знае почти нищо. Някой трябва да й ги обясни.

— О, не, няма начин!

— Ами само си помислих, че след като сте сестри…

— О, да. Двете с Уила сме идеалните сестри, няма що. Нима си представяш, че ще ми позволи да й давам сексуални съвети?

— Да. Може би си права.

„А ти си един много объркан и смутен мъж“ — помисли си Тес и нежно го потупа по бузата.

— Само не се отказвай, голямо момче. Може би все пак ще измисля нещо през уикенда. — И като притисна ръка към натъртения си задник, тя се затътри към къщата.

 

 

— О, Господи! — бе всичко, което Лили успя да каже, когато видя хотела.

Главната сграда бе огромна, цялата в стъкло и дърво, заобиколена с грижливо поддържани алеи, лъкатушещи между боровете. Отляво бе разположен басейн с топла вода, покрит със стъклен купол, през който се виждаше как парата се издига от водата.

Когато влязоха във фоайето, тя стисна дръжката на чантата си и се огледа с възхищение. В дъното се виждаше голяма камина, а вратата отляво водеше към зимната градина с остъклен покрив и пищни растения.

Тес вече се бе насочила към администратора и с усмивка се обърна към него на малко име. Каза му колко доволна е останала от престоя си тук преди месец.

Администраторът се разтопи в любезни усмивки и веднага позвъни на пиколото да се погрижи за багажа и да ги отведе до малката вила, запазена за тях, сгушена сред боровете.

Вилата окончателно взе ума на Лили. Едната й стена бе изцяло в стъкло и разкриваше чудесна гледка към снежните планини. Естественият минерален извор, скрит сред скалите, бе използван, за да се изгради банята във вилата.

Камината в хола бе запалена, навсякъде имаше красиви вази с цветя, а по големия диван в средата бяха разхвърляни малки пъстри възглавнички. Срещу него бе поставен шкаф със стереоуредба, телевизор и видеокасетофон.

— О, Господи! — ахна Лили, когато пиколото отвори вратата на спалнята. Остъклена врата водеше към терасата. Двете двойни легла бяха покрити с пухкави юргани и възглавници, а в банята до спалнята имаше голяма вана с цвят на слонова кост и отделна душ — кабина.

Тя бе толкова смаяна, че бе загубила дар слово, но Тес вече нареждаше на пиколото:

— Оставете тези чанти тук. Благодаря. А тези вземете. — Стрелна Уила с поглед. — Тя ще се настани в другата спалня. Нали нямаш нищо против да спим в една спалня, Лили?

— Какво? Разбира се, че не. Аз…

— Добре. А сега да се заемем с багажа. Първата процедура е след един час.

— Процедура ли? Но какво…

— Не се тревожи — каза Тес и тръгна след пиколото.

— Аз ще се погрижа за това. Ще видиш, че ще ти хареса.

Лили се отпусна върху леглото, чудейки се дали не сънува.

 

 

— Какво е станало с окото ти, скъпа?

Специалистката, консултантката… или както там й викаха, състрадателно огледа синината под окото й. Уила лежеше гола върху тапицираната маса в малка стая, потънала в полумрак.

— Не гледах къде вървя.

— Хмм. Добре, ще помоля един от нашите дерматолози да те види. Сега се отпусни — нареди тя и започна да маже гърба й с нещо топло и мокро. — За пръв път ли идваш тук?

— Да. — И за последен, мислено си обеща.

Лечебната кал притисна ръцете към гърдите й и й се стори, че в следващия миг ще се задуши. Сърцето й натежа, дишането й се затрудни и тя се опита да стане.

— Не, недей, трябва да лежиш неподвижно. Опитай се да се овладееш. Дишай по-бавно и по-равномерно. — Тъканта, полепнала с кал, натежала и овлажнена, още по-силно притисна гърдите й. — Повечето от непосветените пациенти реагират по същия начин като теб. Но след първите десет минути вече ще се чувстваш по-добре. Към калта сме добавили специален разтвор, който помага за по-бързото отстраняване на подутините по тялото. Може би си толкова неспокойна, защото си уморена от пътуването.

До слуха на Уила достигнаха някакви звуци, но отначало не схвана, че е музика. Или това бе само шумът от водата, примесен с чуруликането на някакви невидими птички? Започна да диша по-бавно, по-равномерно, като не спираше да си повтаря, че й остават още само четири дни, след което ще се махне от това противно място.

След по-малко от пет минути вече спеше дълбоко.

Събуди се след двадесет минути, когато консултантката се върна при нея и зашепна нещо на ухото й.

— А? Какво? Какво става? Къде съм?

— Вече отстраняваме токсините от тялото ти. — Жената умело започна да маха горния слой на лечебната кал от тялото й. — Сега се нуждаеш от повече течности, затова пий колкото е възможно повече вода. Но внимавай — през следващите няколко часа не трябва да пиеш нищо, освен вода. А сега ще останеш легнала за още десет минути, докато се съвземеш напълно. Успокой се. Всичко е наред. Ще ти помогна да се облечеш.

Тя й подаде един снежнобял халат и бели чехли. После отидоха в съседното помещение, където ги очакваше медицинска сестра в светлорозова престилка. Уила отново се съблече и легна върху кушетката. Изохка още при първото докосване, ръцете на сестрата бяха намазани с крем, примесен с фини песъчинки.

— Да не би да те масажирам прекалено грубо? — попита сестрата. — Много съжалявам, ако…

— Не, само съм изненадана.

— След тази процедура кожата ти ще бъде гладка като коприна.

Уила замижа, усмирена и отпусната, докато сестрата разтриваше енергично гърба й.

 

 

При следващата си среща с Тес, Уила отново лежеше по гръб във ваната, пълна с лечебната тъмнокафява кал. Сестра й надникна през вратата и веднага избухна в смях.

— Ще ми платиш за това, Холивуд! — И в същия миг изтръпна, защото ловките пръсти на медицинската сестра се насочиха към гърдите й.

— Защо? Нали всички процедури са платени предварително от сметката на ранчото на Мърси? А ако искаш да знаеш, никога не си изглеждала по-съблазнително!

— Простете, госпожице, но нямате право да влизате в кабината, когато е заета от друга пациентка! — скара й се медицинската сестра.

— Няма нищо! Ние сме сестри. — Тя се облегна нехайно на вратата. — В пет часа отивам в залата за масажи на лицето, но след това съм свободна и можем да си побъбрим, сестричке, разбира се, ако нямаш нищо против.

— Скоро няма да мога да се измъкна от тази кална вана.

— Ако ти остане свободно време между различните процедури, не е зле да посетиш и сауната. Коя ще е следващата ти процедура.

— Нямам представа.

— След като приключим, за госпожица Мърси е предвидено посещение в залата за масажи на лицето — намеси се масажистката. — Там я очаква едночасов сеанс с най-модните биопрепарати.

— О, това е прекрасно! — възкликна Тес. — А сега се наслаждавай на сеанса. Лили е в съседната кабина. Успях да се отбия и при нея. Сподели с мен, че е много доволна от обслужването. Ще се видим след два часа — Тес махна с ръка и затвори вратата след себе си.

— Нима сте дошли трите сестри заедно? — учуди се медицинската сестра.

— Така е.

 

 

Минаваше шест, когато Уила се прибра в спалнята си, изтощена и капнала за сън. Коленете й се подгъваха от умора. Странно, но в същото време усещаше тялото си олекнало, разглезено, отпуснато. В замаяната й глава не се въртяха никакви мисли, освен една — как по-скоро да се добере до леглото.

— Ето къде си била… — промърмори Тес, заета с отварянето на бутилка шампанско. — С Лили тъкмо бяхме решили, че вече няма смисъл да те чакаме.

— О, изглеждаш чудесно! — извика Лили. — Направо си разцъфтяла!

— Струва ми се, че не мога да направя и една крачка. Май ми направи нещо този… този тип, Дерик, масажистът.

— Нима е бил мъж? — Лили ококори очи, скочи от кушетката и я задърпа за ръката. — И то за масаж на тялото, а не на лицето?

— Какво странно има?

— Ами… понеже ме изпратиха при масажистка, та си помислих, че и теб… — заекна и смутено извърна очи към Тес, преди да вземе чашата от ръката й.

— Поръчах за теб масажистка, Лили. Предположих, че така няма да се притесняваш. — Подаде чаша и на Уила. — А за Уила настоях да бъде мъж, защото реших, че е време да свиква с допира на мъжки ръце, макар и само на масажиста.

— Нямаше да ти се размине това, ако не бях толкова уморена!

— Скъпа, трябва да ми бъдеш благодарна. — Взе чашата си и се отпусна на кушетката. — Не ти ли беше приятно?

Уила отпи от шампанското. Мехурчетата приятно погъделичкаха гърлото й.

— Не беше зле. — Отново отпи и се облегна назад. — Той прилича на Харисън Форд и ми разтри ходилата. Господи! Освен това напипа една точка, малко под рамото ми. — Тя потръпна. — Има невероятни пръсти.

— Сега знаеш на какво са способни мъжките пръсти. — Тес се ухили самодоволно и вдигна чашата си за наздравица. — Забелязала съм, че Бен има много… дълги… пръсти.

— Нейт не ти ли е достатъчен?

— Нейт ми е напълно достатъчен, но аз съм писател. А писателите забелязват всички подробности.

— Адам има великолепни пръсти. — В мига, в който думите се изплъзнаха от устата й, Лили се задави и лицето й пламна. — Искам да кажа, че ръцете му са чудесни. Те са много… — Тя тихичко се изкиска и продължи: — Пръстите му са дълги и… Да продължавам ли?

— Разбира се — заяви Тес и посегна към бутилката. — Може би ще ни разкажеш за чудесните чувствени пръсти на Адам?

— О, не бих могла.

— Ще поръчам още една бутилка.

— Не я закачай повече — обади се Уила, но в гласа й не се долавяше язвителност. — Не всички обичат да споделят за преживяванията си в леглото.

— Нямам нищо против да ви разкажа. — Лили отново се изчерви. — Иска ми се да разкажа на целия свят, защото никога досега не съм изпитвала нещо подобно. Не знаех, че съществува. Не знаех, че мога да се чувствам по този начин. — Въпреки че обикновено не пиеше, тя пресуши на един дъх втората чаша шампанско. — А Адам е толкова красив. Искам да кажа… не само лицето и сърцето му, но и тялото му. О, Господи! — Притисна ръка до гърдите си и протегна чашата си към Тес, която веднага я напълни. — Тялото му сякаш е изваяно от кехлибар. Той е съвършен и аз цялата изтръпвам само докато го гледам. Той е толкова нежен, когато ме докосва. А след това вече не ме е грижа за нищо, защото го желая толкова силно, колкото и той мен. — Внезапно млъкна и преглътна. — Не мога да повярвам, че говоря всичко това. Никога досега не бих могла да изрека подобни неща пред никого. — Гласът й секна и сълзи потекоха по страните й. — Не бих могла да ги кажа пред никого, освен пред вас двете.

— Моля те, Лили, недей…

— Не. — Тя прекъсна Тес и поклати глава. — За мен всичко се промени. Всичко се промени от мига, в който ви срещнах. Аз самата се промених. Въпреки всички ужасни неща, които се случиха, аз съм толкова щастлива. Срещнах Адам и вас двете. Обичам ви толкова много. Наистина ви обичам. Съжалявам — прошепна и изтича в банята.

Уила се заслуша в течащата вода и неловко се размърда.

— Дали не трябва да отидем при нея?

— Не. — Тес напълни отново чашата й и седна до нея. — Нека да остане малко сама. Тя ще се оправи. В живота има и добро, и зло, но те винаги се балансират.

— Може би си права. Не съжалявам, че се запознахме. Това не означава, че те харесвам — побърза да добави, — но се радвам, че се срещнахме.

Сестра й се усмихна и вдигна чашата си.

— Пия за това.