Нора Робъртс
Горчиво небе (15)

Петнадесета глава

Ако някой беше казал на Тес, че ще прекара една мразовита януарска нощ в конска клетка, коленичила сред кръв и родова течност и ще се наслаждава на всяка минута от това изживяване, тя щеше да му даде името на психиатъра на агентката си.

Но беше точно така. Присъства на раждането на две жребчета и дори имаше малко участие в събитието, което я изпълни с трепет и радостно вълнение.

— Със сигурност може да те накара да забравиш за всичките си проблеми, нали? — Стоеше заедно с Адам и Лили и гледаше как кончето се опитва да се изправи за пръв път на тънките си крачета.

— Ти се разбираш с конете, Тес — каза Адам.

— Не знам дали е така, но те ме успокояват. Всички тук са толкова напрегнати. Вчера, като излизах от кокошарника, налетях на Били. Не знам кой от двамата беше по-уплашен.

— Изминаха десет дни. — Сестра й разтърка ръце, за да ги стопли. — Започва да ми се струва нереално. Знам, че полицаите са разговаряли няколко пъти с Уила, но все още нищо не са открили.

— Погледни. — Младият мъж я прегърна през раменете и я притисна до себе си, докато жребчето започна да суче. — Това тук е реално.

— Както и болката в гърба ми — измърмори Тес. Това беше добро извинение, за да ги остави сами. А и една гореща баня и няколко часа сън щяха да я освежат, преди да се срещне с Нейт. — Аз се прибирам.

— Ти много помогна, Тес. Оценявам това.

Тя се ухили, взе шапката си и я нахлупи на главата си.

— Господи, ако някой от приятелите ми можеше да ме види сега. — Отново се засмя и излезе навън, в студената януарска сутрин.

В този миг видя Уила, която стоеше на верандата пред къщата, загледана в хълмовете. Ще замръзне, каза си Тес. Вероятно изобщо не осъзнава каква картина представлява. Уила беше единствената сред познатите й, която не осъзнаваше силата си като жена. За нея най-важното бяха работата, земята, животните, каубоите.

Тъкмо се опитваше да измисли някоя саркастична забележка, когато видя изтерзаното й лице. Шапката й се бе смъкнала, а черната й коса падаше по раменете. Гърбът й бе изправен като стрела, а брадичката — упорито вирната. Би трябвало да излъчва увереност и дори дързост и самоувереност, ако не бяха болката и безкрайната вина, стаени в очите й.

— Какво се е случило?

Уила примигна. Не извърна глава, не се помръдна.

— Полицаите бяха тук.

— Кога?

— Преди малко. — Бе загубила представа за времето и не знаеше от кога седи на студа.

— Изглеждаш така, сякаш ще паднеш всеки миг. — Тес пристъпи към нея. — Хайде да влезем.

— Открили са коя е била. — Не се помръдна, но извърна поглед и го прикова в стълбите. — Казвала се е Трейси Менърли. Била е на шестнадесет. Живяла е в Додж с родителите си и двамата си по-малки братя. Избягала е от къщи за втори път преди около шест седмици.

Сестра й затвори очи. Не искаше да знае името на момичето, не искаше да знае подробности. Беше по-лесно да живее без тях.

— Хайде да влезем.

— Казаха, че е била мъртва поне от дванадесет часа, преди да я намерим. Била е вързана за китките. По тях е имало синини и охлузвания.

— Достатъчно.

— И е била изнасилена. Няколко пъти. И е била… била е бременна във втория месец. Била е бременна, на шестнадесет години, от Канзас.

— Достатъчно — повтори Тес. Очите й плувнаха в сълзи и тя прегърна сестра си.

Без да го съзнават, двете се залюляха, притиснати една до друга, с мокри от сълзите лица. Над главите им се чу писък на ястреб. Тъмни облаци, предвещаващи сняг, закриха слънцето. Стояха вкопчени, обхванати от страх и мъка, каквито само жените можеха да споделят.

— Какво ще правим? — потръпна Тес и дълбоко въздъхна. — О, Господи, какво ще правим!

— Не знам. Вече нищо не знам. — Уила не се отдръпна. Дори и когато осъзна, че стоят плътно притиснати една до друга на студения вятър, тя не се отдръпна. — Мога да управлявам това място. Дори и с всичко това, пак мога. Но не знам дали ще мога да забравя онова момиче.

— Няма да ни помогне, ако мислим за него. Но можем да се опитаме да разберем защо го е донесъл тук. Трябва да мислим за това, но не и за момичето. Трябва да мислим за нас. — Тес се отдръпна и избърса сълзите си. — По-добре веднага да започнем да мислим за нас. Смятам, че двете с Лили трябва да се научим как да си служим с пистолет.

Уила се взря в нея за миг и видя, че под лъскавата холивудска фасада се крие нещо много повече.

— Аз ще ви науча. — Пое дълбоко въздух и намести шапката на главата си. — Започваме още сега.

 

 

— Това е доста обезпокоително — отбеляза Хам над чинията си с чили.

Джим си сипа допълнително и намигна на Били.

— Кое, Хам?

Той не отговори, защото в този миг се чу далечен изстрел от пистолет.

— Жена с пистолет — сухо рече. — А още по-обезпокоително е три жени с пистолети.

— Честно казано — Джим потопи залък в соса, — Тес изглежда много секси с пистолет в ръка.

Хам го изгледа със съжаление.

— Момче, ти май си нямаш достатъчно работа.

— Никаква работа не може да попречи на един мъж да забележи хубавата жена. Прав ли съм, Били?

— Прав си.

Въпреки че от Нова година Били не бе мислил много за жени. Да се натиска с Мери Ан в пикапа беше готино и вълнуващо. Ала ужасът, който преживя, когато намери тялото, провали всичко.

— Вече мина почти цяла седмица — каза той с пълна уста, — но не съм видял нито един път Тес да улучва мишената. Само стряскат мъжете с тази стрелба.

— Ще ти кажа какво мисля. — Джим силно се оригна и се изправи. Мисля, че имат нужда от мъж, който да им покаже как се стреля.

— Уила не се нуждае някой да й показва как се стреля — гордо се обади Хам. Все пак той я беше учил на това. — Може да надстреля теб или който и да е друг в Монтана, и то само с едното око. Защо не оставиш жените на мира?

— Нямам намерение да ги свалям — сви рамене Джим. — Освен ако не ми падне удобен случай.

Излезе навън и видя Джеси да излиза от пикапа си.

— Здрасти, Джей Кей — ухили се той и му подаде ръка. — От две седмици не съм те виждал.

— Бях зает. — Знаеше, че рискува, като идва през деня в Мърси. Беше идвал няколко пъти, но само нощем. Достатъчно често, за да разбере, че тази курва, жена му, си бе разтворила краката за Улфчайлд.

Но това можеше да почака.

— Бях в Инис да пазарувам. Дадоха ми това за теб. — Подхвърли един пакет на Джим и прокара пръст по мустака си. Харесваше му да го докосва.

— Задължен съм ти. — Джим остави пакета на перилото. — Отдавна не сме играли покер.

— Точно това мислех да ти предложа. Защо ти и момчетата не дойдете тази вечер в „Трите камъка“? — Той ослепително се усмихна. — Може да поизпразня джобовете ви.

— Кой знае — засмя се Джим и се озърна, когато се разнесе изстрел. — Тук си имаме три жени, които се упражняват да стрелят. Мислех да им предам няколко урока.

— Жените трябва да стоят по-далеч от пушките. — Джеси измъкна пакет цигари, издърпа една и му предложи.

— Те са уплашени. Сигурно си чул за неприятностите, които имахме тук.

— Да. — Издуха дима и се запита дали си струваше да рискува, за да зърне Лили през деня. — Лоша работа. Била е почти дете, нали? От Небраска?

— От Канзас, както чух. Избягала от къщи.

— Младите момичета трябва да си стоят по домовете. — Джеси присви очи и се загледа в дима от цигарата. — Да се научат как да бъдат добри съпруги. Ако питаш мен, жените напоследък искат да подражават на мъжете. — Усмихна се многозначително и добави: — Но може би това не те притеснява, тъй като си имаш жена за шеф.

Джим се намръщи, но кимна.

— Всъщност обикновено не обръщам внимание на жените, но Уила си знае работата.

— Може би. Но както подочух, следващата есен ще имаш не една, а три жени шефки.

— Ще видим. — Желанието му да отиде при жените се изпари. Той взе пакета. — Благодарен съм ти, че го донесе.

— Няма проблеми. — Джеси се извърна към пикапа. — Ела довечера и си вземи повече пари. Чувствам, че ще имам късмет.

— Да. — Джим кисело повдигна шапката си и изпрати с поглед отдалечаващата се кола. — Кучи син — промърмори и влезе в къщата.

 

 

Внезапно Лили потръпна.

— Студено ли ти е? — попита Тес.

— Не. Побиха ме тръпки. — Огледа се и примижа на слънцето. Видя проблясващия хром на отдалечаващия се пикап. — Сякаш някой се разхожда върху гроба ми.

— Е, много забавно, няма що. — Сестра й зае позиция и вдигна малкия „Смит и Уесън“. — Уила го нарича джобен пистолет — рече тя и натисна спусъка. Куршумът профуча поне на километър от мишената. — По дяволите!

— Трябва да улучиш — каза Уила и пристъпи към нея. — Концентрирай се.

— Концентрирах се. Просто този куршум е много малък. Ако имах по-голям пистолет, например като твоя…

— Щеше да паднеш на задника си в мига, в който стреляш. Ще стреляш с дамски пистолет, докато се научиш. Хайде, Лили улучи пет пъти мишената от десет изстрела.

— Просто не съм във форма. — Стреля отново и се намръщи. — Този път беше по-близо. Знам, че беше по-близо.

— Да, ако продължаваш по този начин, може би след една година ще улучиш стената на обора. — Уила измъкна колта си. Четиридесет и пети калибър бе тежък пистолет, но тя го предпочиташе. Прицели се и стреля шест пъти. И шестте консервени кутии бяха улучени.

— Шибана каубойка — изсумтя Тес, ядосана от възхищението, което изпита. — Как го правиш, по дяволите?

— Концентрация, стабилна ръка и точно око. — Усмихна се и прибра пистолета. — Може би на теб ти трябва нещо повече. — Мразиш ли някого?

— Освен теб ли?

Уила леко повдигна вежди.

— Кое беше първото момче, което те изостави?

— Никой не ме е изоставял, шампионке — изръмжа тя, но сетне сви устни. — Е, имаше един Джо Колъмбо в четвърти клас. Малкият кучи син ме сваляше, а после тръгна с най-добрата ми приятелка.

— Представи си, че там вместо консервена кутия стои той и стреляй между очите му.

Тес стисна зъби и се прицели. Пръстът й затрепери върху спусъка. Сетне отпусна пистолета и се засмя.

— Господи, не мога да застрелям десетгодишно момче!

— Вече е пораснал, живее в Бел Еър и все още се смее, като си спомни за малката глупачка, с която се е подиграл навремето.

— Копеле. — Устните й се изкривиха злобно и тя стреля. — Улучих! — извика и радостно се завъртя.

Уила бързо измъкна пистолета от ръката й, преди да си е простреляла крака.

— Кутията мръдна.

— Сигурно е от вятъра.

— Не. Аз застрелях Джо Колъмбо.

— Само малка драскотина.

— Той лежи на земята и животът му се изнизва пред угасващите му очи.

— Май започна доста да се вживяваш — обади се Лили. — Аз си представям, че съм на някой панаир и се опитвам да спечеля едно от онези големи пухкави мечета. — Сестрите й се втренчиха смаяно в нея и бузите й пламнаха. — Е, на мен ми помага.

— Какъв цвят? — попита след малко Уила. — Какъв цвят е мечето?

— Розов. — Тес избухна в смях и Лили сведе поглед. — Обичам малките розови мечета. Освен това щях да спечеля поне дузина, докато ти щеше да стреляш само във въздуха.

— О, тя вече става злобна. Май трябва да направим състезание. Без теб, шампионке. Само аз и тази любителка на розови мечета. — Наведе се над Лили. — Ще видим дали ще издържиш, сестро.

— Предлагам да презаредите пистолетите си, ако не искате да стреляте с празни оръжия — посъветва ги малката им сестра.

— Какво ще получи победителят? — Тес внимателно зареди пистолета си. — Освен удоволствието аз искам да получа и награда. Трябва да знам за какво се боря.

— Който загуби, ще пере прането цяла седмица — реши Уила. — Бес може да си почине.

— О! — Лили се изправи. — Аз ще се радвам да…

— Млъквай, Лили. — Поклати заплашително глава и погледна към Тес. — Съгласна ли си?

— Цялото пране ли? Включително и бельото?

— Включително и шикозните ти френски гащички.

— На ръка. Коприната не се пере в перални машини. — Доволна от сделката, отстъпи назад и кимна към Лили. — Ти си първа.

— По дванадесет изстрела за всяка. Кажи, когато си готова, Лили.

— Добре. — Тя пое дълбоко дъх, припомни си всичко, което Уила я бе научила за стойката и за дишането. Бяха й необходими няколко дни, за да престане да затваря очи, когато натиска спусъка, и бе горда от напредъка си. Стреля бавно и уверено. Четири кутии паднаха.

— Четири от шест. Не е зле. Свалете оръжията, дами — нареди Уила и отиде да вдигне мишените.

— Мога да го направя. — Тес изправи рамене. — Мога да ги съборя всичките. Все едно всички те представляват лицето на онова луничаво копеле Джо Колъмбо. Обзалагам се, че вече се е развел два пъти.

Всички останаха изненадани, а най-вече самата тя, когато събори три кутии.

— Чух, че съборих още една.

— Така е — великодушно се съгласи Лили. — Наравно сме.

— Заредете. — Сестра им се забавляваше. Отиде да сложи кутиите по местата им. Видя Нейт да се задава към нея и вдигна ръка за поздрав.

— Предавам се. — Той спря на няколко крачки зад състезаващите се и вдигна ръце. — Не съм въоръжен.

— Искаш ли за мишена да сложим ябълка върху главата ти? — Тес му подаде устни за целувка.

— Не бих го направил дори и за теб, Мъртво око.

— Двете се състезават — обясни му Уила. — Лили, твой ред е. Вече виждам онова розово мече. — Тя се засмя и сложи ръце на хълбоците си. — Трябваше да дойдеш по-рано — обърна се към Нейт и радостно извика, когато тя събори пет от шестте консервени кутии. — Спокойно може да участва в някое шоу за Дивия Запад.

— Сега е твой ред, Холивуд. Да видим дали ще улучиш повече.

— Мога да го направя.

Ала дланите й бяха потни. Усещаше миризмата на коне и одеколон, която се носеше от Нейт. Вдигна ръка, натисна спусъка и пропусна и шестте мишени.

— Бях разсеяна — заяви, когато Уила вдигна ръката на Лили. — Ти ме разсейваш — обърна се към младия мъж.

— Скъпа, ти си чудесна. Не всеки може да пропусне шест мишени от шест изстрела. — Внимателно взе пистолета от ръката й. — Зареден или не, по-добре да не е в ръката й — допълни той и целуна ръката й.

Уила самодоволно се ухили.

— Не забравяй да отделиш бялото от цветното пране, перачке. И си прибери празните гилзи.

Лили се приближи до Тес и двете започнаха да събират гилзите.

— Аз ще ти помогна — прошепна Лили.

— Върви по дяволите. Облогът си е облог. Но следващия път ще ти дам да се разбереш.

— Отивам в Инис да напазарувам — осведоми ги Нейт. — Реших да се отбия и да разбера дали нямате нужда от нещо.

„Разправяй ги на друг“ — помисли си Уила, докато наблюдаваше как зяпа сестра й.

— Благодаря, но Бес ходи преди два дни в града и напазарува.

— Искаш ли компания? — Тес се изправи.

— С удоволствие.

Тя подаде празните гилзи на Уила.

— Само да си взема чантата. — Хвана Нейт под ръка и хвърли дяволит поглед през рамо. — Кажи на Бес, че няма да се върна за обяд.

— Гледай да се върнеш за прането — подвикна сестра й след нея. — Здравата го е оплела в мрежите си.

— Мисля, че двамата са много хубава двойка. Той засиява, когато я види.

— Защото знае, че няма да чака дълго, за да си смъкнат гащите. — Засмя се, когато видя неодобрителния поглед на Лили. — И на двамата им се отразява добре. Аз просто не се интересувам от секс. Това е всичко.

— Страхуваш ли се?

Въпросът бе толкова неочакван, че Уила се стъписа и зяпна глуповато.

— Какво?

— Аз се страхувах. Преди да срещна Джеси, пък и след това. — Машинално подреждаше консервените кутии. — Преди смятах, че това е естествено. Когато не знаеш какво да правиш, можеш да сбъркаш и да се изложиш.

— Хубава философия. И какво си сбъркала?

— Много неща. Направих много погрешни неща. Или мислех, че съм направила. Но с Адам не се страхувам. И не само защото разбрах, че не съм му безразлична. Никога не съм се страхувала от Адам.

— Кой би могъл да се страхува от него?

Лили плахо се усмихна, но после изведнъж стана сериозна.

— Ти не си казала нищо за… Знам, че ти знаещ, че аз съм… че съм с него. — Въздъхна. — Че аз спя с него.

— Наистина ли? — Уила неодобрително зацъка с език. — Аз пък си мислех, че той те чака всяка вечер пред задната врата на къщата си, а после те придружава обратно преди зазоряване, защото цяла нощ играете на карти. Да не би да искаш да кажеш, че се любите? Шокирана съм!

Лили се отпусна и се засмя.

— Адам каза, че никого няма да заблудим.

— А защо да го правите?

— Той… той ме помоли да се преместя при него, но аз не знаех какво ще си помислиш. Той е твой брат.

— Ти го правиш щастлив.

— Искам да е щастлив. — Поколеба се, сетне бръкна под ризата си и измъкна верижката, която висеше на врата й. Пръстите й стискаха нещо. — Той иска… Той ми даде това.

Уила пристъпи по-близо и погледна в отворената й длан. Беше малък пръстен — златна халка, украсена с диамант.

— Бил е на майка ми — прошепна и гърлото й се стегна. — Бащата на Адам й го е дал, преди да се оженят. — Вдигна поглед към Лили. — Адам те е помолил да се омъжиш за него.

— Да. — Беше го направил толкова красиво, с прости думи, които обещаваха всичко. — Още не съм му отговорила. Чувствам се объркана. Преди направих толкова глупости… Сама обърках живота си. Освен това аз съм тук само от няколко месеца. Чувствах, че първо трябва да поговоря с теб.

— Това няма нищо общо с мен. Няма — повтори Уила, когато тя понечи да протестира. — Това е само между теб и Адам. Единственото ми желание е да бъдете щастливи. Сложи си пръстена, Лили, и иди да го намериш. Не плачи. — Наведе се и я целуна по бузата. — Може да си помисли, че нещо не е наред.

— Аз го обичам. — Свали пръстена от верижката. — Обичам го с цялото си сърце. Става ми — прошепна, когато го сложи на пръста си. — Той каза, че ще ми е по мярка.

— Да, става ти — съгласи се сестра й. — И е много красив. Върви и му кажи, а аз ще прибера пистолетите.

 

 

Когато колата се задруса по заледения път, Тес се изтегна блажено на седалката.

— Изглеждаш ужасно самодоволна за човек, който току-що е загубил състезание по стрелба.

— Доволна съм. И сама не знам защо. — Загледа се в заснежените върхове на планините. — Животът ми е пълна бъркотия. Наоколо броди луд убиец, аз не съм ходила на маникюрист от два месеца и съм наистина развълнувана, че ще пазарувам в някакво си забутано градче. Господ да ми е на помощ.

— Ти приличаш на сестрите си. — Нейт сви рамене, когато удивено го погледна. — Въпреки че не искаш да го признаеш, вие сте свързани. Наблюдавах ви трите една до друга и трябва да ти кажа, че наистина е така.

— Имаме обща цел, това е всичко. Защитаваме себе си и наследството си.

— Глупости.

Тес се намръщи и скръсти ръце.

— Май искаш да развалиш хубавото ми настроение, Нейт.

— Видях жените на Мърси. Вие не само работите заедно, вие сте привързани една към друга.

— Жените на Мърси. — Безгрижно се засмя, но сетне прехапа устни. — Е, може би вече не смятам, че Уила е непоносима. Но това е, защото тя се приспособи.

— А ти не си ли?

— А защо да го правя? Аз съм си съвсем наред, нали така? — Погали бедрото му.

— Котката никога не пада по гръб — изрече през зъби той и се стегна, когато пръстите й продължиха по-нагоре.

— Но ти се иска, нали? — Свали палтото си.

— Топло ли ти стана? — Нейт се наведе, за да регулира отоплението.

— Ще стане — обеща му и изхлузи пуловера през главата си.

— Какво правиш? — Бе толкова смаян, че едва не излезе от пътя. — Облечи се.

— Ъхъ. Спри колата и се съблечи. — Разкопча сутиена си и разкри пищните си гърди.

— Но ние сме на шосето. Освен това е посред бял ден.

Тя се пресегна, свали ципа му и напипа възбудената му мъжественост.

— И какво от това?

— Ти си полудяла. Всеки момент може да мине някой и… Господи, Тес — едва успя да прошепне, преди тя да впие устни в неговите. — Това е лудост.

— Съблечи се — повтори, ала този път в гласа й липсваше дяволитата нотка. Той бе дрезгав и изпълнен с желание. Рязко дръпна ризата му и копчетата се разхвърчаха. — О, Господи, искам те вътре в мен. Целият. Силно и бързо. Сега, сега!

Нейт с треперещи пръсти разкопча предпазния колан, спусна предната седалка и я събори назад, като в същото време се опитваше да свали джинсите й.

— Ще ни арестуват — задъхано прошепна той.

— Ще рискувам. Побързай!

— Ние… о, Господи… — Отдолу не носеше пликчета. — Ще замръзнеш. — Измъкна дългите й крака от панталоните. — Защо не си си сложила бельо?

— Сигурно съм луда. — От гърлото й се изтръгна стенание и тялото й се изви, когато той се наведе над нея.

Чуваха се само пъшкания, викове и задъхано дишане. Прозорците се запотиха, а телата им продължаваха да се движат в съвършен ритъм.

— Господи — простена Нейт, — сигурно съм полудял.

Тес отвори очи и започна да се смее.

— Нейт, ти, многоуважавани защитнико на закона и реда, как ще обясниш следите от ботушите ми върху тавана на колата си?

Той огледа тавана и въздъхна.

— По същия начин, по който ще обясня защо върху ризата ми не е останало нито едно копче.

— Ще ти купя нова. — Тя седна, намери сутиена си и си го сложи. Вдигна джинсите си, нахлузи пуловера си и прокара пръсти през косата си. — А сега да вървим да пазаруваме.