Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Stuntman’s Hot Love, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Стефан Витанов, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2012)
- Разпознаване и корекция
- cveata(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh(2012)
Издание:
Ким Стюарт. Марк
ИК „Слово“, Велико Търново, 1995
Американска. Първо издание
Редактор: Детелин Гинчев
ISBN: 954-439-317-X
История
- —Добавяне
IV
След свежия морски въздух горещината и задуха в Ню Йорк и се видяха почти нетърпими. Като се прибра в къщи, веднага застана под душа. Наслаждаваше се на ледените струи, обливащи разгорещеното й тяло.
Иззвъня телефонът.
Навлече бързо халата си и изтича в хола, който й служеше и за кабинет.
— Здрасти, Джени! Най-сетне те намерих. През целия ден се опитвам да се свържа с теб.
Дик!
Джанет се засмя.
— Нали трябва да ходя на работа, Дик!
— Да, разбирам. Но не си ли представяш колко съм се затъжил за теб? След като ти си замина, Маями ми се струваше най-тъпото място на света.
— Не, не е чак така, Дик! Като си помисля за горещината в Ню Йорк, веднага ми се дощява да съм на морския бряг.
— Само с мен обаче! Няма да те пусна да идеш сама!
— Какво ти става, Дик? Да не си се побъркал?
— Да, наистина. Защото съм се влюбил в теб. Затова. Не ми е лесно да изричам тези думи, по дяволите! Но бог ми е свидетел, че е така. Искаш ли да се видим довечера?
— Ако не друго, умееш да преминеш директно към същността на нещата — отбеляза Джанет.
— Всъщност съм много нерешителен — призна си Дик. — Но откакто те познавам, с мен стана нещо необичайно. Просто се промених! Непрекъснато мисля за теб. Ден и нощ кроя планове, за да те накарам да отвърнеш на чувствата ми. Джени, просто трябва да те видя! Моля те, дай ми шанс!
— Хмм, не знам какво да кажа. Довечера мислех да прекарам няколко часа на работната си маса.
— Моля те, Джени!
— Е, добре. Можем да се срещнем след един час.
— Къде?
— Аз живея в Гринуич вилидж. Знаеш ли бистрото на Стив?
— Знам го. Значи към осем!
Джанет въздъхна. За момент се уплаши, че ще дойде да я вземе от апартамента й. А при неговото състояние трябваше да си подсигури колкото се може по-голяма дистанция. Ако пристъпи прага на жилището, кой знае какви идеи ще му дойдат в главата.
Гримира се набързо и се облече. Избра светъл спортен костюм, който й стоеше много добре. Дългите руси коси падаха свободно на раменете.
Бистрото на Стив беше наблизо. Можеше да иде пеша. В заведението се събираха млади хора — предимно интелектуалци. Както винаги, цареше творческа атмосфера и се разговаряше на висок глас.
Джанет се огледа за свободно място. Дик го нямаше никъде. Странно, гласът му по телефона звучеше толкова настойчиво!
Една ръка легна на рамото й.
— Джени!
Обърна се. Срещу нея стоеше Марк. Втренчи в него неразбиращ поглед. Какво става всъщност? Нали има среща с Дик?
— Колко хубаво е да се видим отново! — каза тихо той.
— Къде е Дик?
Очите на Марк потъмняха.
— Защо питаш?
— Защото имах уговорка с него.
Ръката му се плъзна по рамото й и падна надолу.
— А, така ли? — беше много разочарован. — Не знаех.
Джанет се обърка.
— Наистина ли не знаеше? Искам да кажа — не те ли изпрати той тук?
— Мене ли? Не. Естествено, че не! Аз редовно се отбивам тук. Стив прави най-хубавата салата в Манхатън.
— Хмм… — тя загриза долната си устна.
Как да се държи с Марк? Като си спомнеше как си замина, без да се обади, отново я хващаше яд. Но като усетеше погледа му неочаквано се размекваше. Просто не можеше да разбере поведението му. Ако я харесва — а в това тя беше почти сигурна, — защо не иска да се срещнат отново? Това, че се видяха тази вечер, си беше чиста случайност.
В заведението влезе млад мъж и бързо се промъкна през навалицата. Като видя Джанет, очите му светнаха.
— Джени, скъпа!
В този момент Дик забеляза стоящия наблизо Марк.
— Ти пък какво правиш тук?
— Същото като теб — отвърна му Марк развеселен.
Дик погледна объркано към Джанет.
— Да не искаш да кажеш… да не искаш да кажеш, че имаш среща с Джени?
— Не, просто си седя и си пия бирата.
— Тогава продължавай да го правиш! А нас можеш да ни оставиш сами. Ела, Джени!
Марк го хвана за ръката.
— Почакай малко, Дики! Не сме се разбирали така. Аз заварих тук Джени. Значи можем заедно да пием бира, нали така? Е, някой може да пие и нещо по-твърдо — той погледна подигравателно към Дик. — Само като си помисля как заспа върху тоалетната чиния на партито у Естер…
Лицето на приятеля му почервеня.
— Всеки се е напивал… когато има причина.
— Да, не всеки може да се владее.
— Е, ти нали можеш!
— Точно така. Поне не се напивам до козирката всяка неделя.
Джанет, която до този момент беше наблюдавала с интерес двамата мъже, сега реши да се намеси.
— Ей, да не сте в детската градина! Ако сте решили да се карате, ще си намеря друга компания. Май си представях по-иначе днешната вечер.
— Добре, имаш право — измърмори Дик.
— Значи ще пием бира заедно, така ли? — попита Марк.
— Е, щом така и така си тук… — Дик хвърли към Джанет поглед, изпълнен със съмнение. — Човек тъкмо се запознае с най-готината мадама в Ню Йорк, и веднага пристига някой навлек, дето само си пъха носа, където не му е работата.
Джанет изведнъж се почувства страшно неловко, но положението същевременно я ласкаеше. Освен това вече беше съвсем сигурна, че Марк ще й принадлежи скоро.
„Но първо ще му дам един урок — реши тя. — Сам си го изпроси, като си обра крушите от Маями, без да се обади. Луд ще го направя!“
Намерението й беше един лек флирт с Дик. „Нека да видим как ще му се отрази това.“
Дик без съмнение беше взел много навътре думите на Марк. Поръча си само минерална вода, с което предизвика насмешливия му поглед.
— Няма нужда да се стараеш чак толкова.
— Ти…
Джанет го хвана за ръката и му хвърли поглед, преливащ от всеотдайност.
— Дик, скъпи — каза му тихо. — Я по-добре ми кажи кога ще бъде готов филмът?
Дик трепна и веднага забрави раздразнението си.
— След две седмици привършваме с монтажа.
— Ще правите ли парти по случай премиерата?
— Да, естествено, ще има празник. Но защо питаш?
— Не се ли сещаш? — намеси се Марк. — Джени, нали ще дойдеш с мен на партито?
На устата й беше да каже „да“. Но не искаше да се издаде толкова бързо.
— Не мога да кажа предварително — отвърна студено. — Трябва да видя първо какво има в програмата ми.
— О!
— Искаш ли да идем някъде другаде, Джени? — попита Дик. — Тук май е доста пренаселено.
— Защо, заведението ми харесва.
— Е добре, щом искаш да останеш тук… — Дик се втренчи в чашата си с минерална вода, като че ли там се намираше решението на всичките му проблеми.
„Ето че направих двама мъже нещастни — помисли си Джанет. — Наистина не е честно. Но може ли човек да бъде честен, когато става въпрос за чувства?“
Трябваше да разсъждава трезво. Отметна с две ръце русата си коса назад и се изправи.
— Ще ме извините ли за момент?
Докато се отдалечаваше, усещаше погледите им в гърба си като нещо материално.
Влезе в тоалетната, застана пред огледалото и започна да оправя грима си. Нямаше никаква нужда от това, но й трябваше малко време, за да размисли. Внезапно чу зад себе си звънлив малко остър женски глас:
— Ау, направихте ми дупка на ръкава!
„Откъде ми е познат този глас?“
— Извинявайте, съжалявам много — отвърна сдържано друг женски глас. — Не исках да го направя.
— Какво искате да кажете?
Бабс, разбира се!
— Тази блуза струва сто и осемдесет долара! — изплака актрисата. — Да не мислите, че ще мина с едно извинение?
— Но вие сама сте си виновна — възрази другата жена. — Защо се приближихте толкова до мен?
— Да не сте полудяла! Аз съм била виновна! Исках само да си избърша обувките. Ако искате да пушите, трябва да внимавате повече!
— А вие трябва да внимавате къде стъпвате.
— Какво да правя, като е такава навалица?
— Нямате свидетел на случилото се. Дупката може да е била и от преди.
— Няма да оставя тази работа току-така! — извика Бабс.
— Но моля ви се, госпожици! — приближи се чистачката. — Не правете трагедии от нищо. Застрахована ли сте? — обърна се тя към потърпевшата.
— Какво искате да кажете? — загледа я подозрително Бабс.
— Просто дайте на госпожицата застрахователния си номер и всичко се урежда.
Джанет, която беше станала неволен свидетел на разговора, се засмя беззвучно. Тези кинаджии наистина бяха все импулсивни натури. Не само мъжете, но и жените непрекъснато влизаха в конфликти помежду си и с другите хора.
Бабс влезе в умивалнята с почервеняло лице. Застана пред огледалото и погледът й мигновено падна върху Джанет.
— О! — извика тя. — Тук ли беше досега, Джени? Чу ли разправията преди малко?
— Трябваше да съм съвършено глуха, за да не чуя.
Бабс вдигна ръка и показа съвсем мъничка дупка от изгаряне върху блузата си.
— Онази крава ми я направи! — изруга тя. — Блузата ми е подарък от Рей. Страшно ми е скъпа! А ето сега…
В този момент в помещението влезе висока млада жена, която май се нуждаеше от лека диета за отслабване. Тя хвърли сърдит поглед към актрисата. Караницата заплашваше да започне отначало. Джанет хвана блондинката за ръка.
— Остави тази работа, Бабс. Нещата са уредени, ще си получиш обезщетението.
Бабс все пак изпроводи виновницата с убийствен поглед. След това се засмя.
— Имаш право, Джени. Прекалено съм известна, за да си позволявам да губя контрол над нервите си — тя стисна устни и допълни колебливо: — Във всеки случай, след като излезе филмът на Рей, ще съм много известна. Всички ще ме познават…
— Представям си.
Актрисата впери в нея горящ поглед.
— Ще ти издам една тайна — каза й тихо. — Ти си първата, която ще узнае. Зарязвам киното!
— Какво?
— Да, ще ставам домакиня и майка.
— Но аз мислех, че призванието ти е да бъдеш артистка!
— Е, безспорно с удоволствие бих правила и филми. Вече имам два зад гърба си. В първия имах само малка второстепенна роля. Но понякога си мисля, че не съм толкова добра актриса.
Джанет се вкамени от учудване.
— Откъде ти хрумна тази идея?
Бабс я погледна с огромните си невинни очи.
— Ако някой ме ангажира, то ще е, понеже съм секси. Даже и във филма на Рей почти през цялото време съм гола — тя вдигна решително глава. — Но Рей въпреки всичко ме уважава и харесва не само тялото ми, но и мен самата като личност.
Джанет усети как се изпълва със съчувствие. Бабс изглежда се чувстваше доста по-неуютно в положението си, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
— Сигурна съм в това.
Бабс я погледна недоверчиво.
— Какво искаш да кажеш?
Психоложката не можа да сдържи усмивката си.
— Ами, искам да кажа… това, което казах.
— Добре — успокои се Бабс. След това я загледа любопитно. — Ти сама ли си тук?
— Не, Марк и Дик са с мен.
— Май си хлътнала по Дик, а?
— Не.
— Защо тогава се срещаш с него?
— Трябва ли да съм влюбена във всеки мъж, с когото се срещам?
— Е, разбира се, че не! Просто се учудвам, че те срещам тук.
— Живея наблизо.
— О, това е изненада! Аз също — тя каза адреса си.
— Я виж ти, излиза, че ние живеем почти една до друга, а изобщо не се познаваме.
Бабс я погледна затворнически.
— Искаш ли да ми дойдеш на гости? Ще си поприказваме ей така, по женски.
Джанет се замисли за момент. Не можеше да остави Дик и Марк сами. Всъщност защо не? Двамата си прекарваха чудесно, а особено Марк трябваше да получи малък урок.
— Добре, нека си поприказваме по женски — реши тя. — Ще ида само да кажа довиждане на кавалерите си.
— Ще дойда с теб — засия Бабс. — Не съм ги виждала цяла вечност. Всъщност от около три часа.
— О, наистина е време да се видите! Те ще бъдат толкова радостни, че остават сами да си пият бирата!
Джанет още виждаше пред себе си разочарованите лица на Дик и Марк, когато двете с Бабс напуснаха бара. Артистката я хвана за ръкава и я завлече до една витрина.
— Я виж, тези бебешки дрешки не са ли много сладки?
Очите й просто грейнаха.
— Знаеш ли, не съм добре запозната с бебешката мода — отвърна Джанет.
— Разбирам, разбирам. Но ако ти и Дик по някое време…
— Какво искаш да кажеш? — сепна се Джанет.
— Е, да, след като сте влюбени един в друг, рано или късно ще си имате бебе.
Джанет се разсмя с глас.
— Имаш доста развинтена фантазия, Бабс! Аз познавам Дик от няколко дена, а ти вече ми избираш дрехи за бебето. Не! — поклати глава тя. — Тези работи не стават толкова бързо.
— Жалко — измърмори Бабс разочаровано. — Ако знаеш само колко е хубаво да си имаш бебе, нямаше да се смееш така.
— Рей също ли се радва за вашето бебе?
— Хмм, не знам със сигурност. Той е много затворен човек и не дава да се разбере какво мисли.
„Рей бил затворен! — засмя се вътрешно психоложката. — Странна преценка!“
Бабс тръсна решително глава.
— Във всеки случай аз се радвам, а в края на краищата това е най-важното.
— Съвсем права си, разбира се.
— Ако ти и Дик…
— Не съм влюбена в Дик! — прекъсна я Джанет. — Това е изцяло твоя идея. Просто се бяхме разбрали да пийнем тази вечер по едно питие.
Бабс я погледна недоверчиво.
— Я ми кажи, не си ли падаш малко и по Марк? Ако е така, жал ми е за тебе, Джени.
— Защо?
— Марк е страшно скучен човек.
— Виж какво, скъпа, според мен ти просто хвърчиш из облаците. Понеже ти и Рей сте влюбени, смяташ, че всички останали жени нямат никаква друга работа, освен по цял ден да се чудят на кого да посветят чувствата си. И тъй — тя пое дълбоко въздух, — за да свършим с тази тема, ще обобщя накратко, не съм влюбена нито в Дик, нито в Марк!
— Добре де, добре, всичко е наред.
— Във всеки случай ми е интересно защо смяташ, че Марк е скучен човек?
— Понеже е скучен.
— Това не е отговор.
— Просто знам. Може и да не съм права.
Джанет въздъхна.
— Но нали току-що го твърдеше със сигурност?
— Е, ти познаваш по-добре хората. Нали работиш там, в университета.
Джанет се предаде. Безсмислено беше да се опитва да води разумен разговор с Бабс. Тя беше просто едно малко момиченце.
Мнението й се потвърди напълно, когато пристъпи прага на нейното жилище. Актрисата гордо я покани в апартамент, чието обзавеждане напомняше на куклена къщичка. Навсякъде имаше порцеланови украшения и сервизи, столовете и креслата бяха отрупани с розови и светлосини възглавнички, а върху канапето, което служеше същевременно и за легло, имаше няколко кукли с огромни очи, също като притежателката им, наредени плътно една до друга.
„Един мъж сигурно ще хване клаустрофобия в този апартамент“ — помисли си Джанет.
В същия момент Бабс започна да се оплаква:
— Рей иска да сменяме изцяло мебелировката. Да беше видяла жилището му! Там е направо пустош! На стените има някакви картини, от които нищо не може да се разбере. А пък самите стени са съвсем бели. Направо да си умреш от скука! Е, да, мебелите не са съвсем лоши — естествена кожа. Обаче върху нея няма нищо!
Джанет посочи с жест около себе си.
— А това тук е много по-хубаво, нали? — Ами не е ли така?
— Всъщност — въпрос на вкус. Но мога да си представя, че Рей ще харесва нещо по-семпло.
„Все пак той разбира малко от малко“ — щеше да добави, но не искаше да огорчава приятелката си.
На входната врата се позвъни. Бабс моментално скочи.
— Това е Рей! Ама че работа, май нашата вечер по женски ще се провали!
Наистина беше Рей. Тя го въведе преизпълнена с гордост в кукления си дом.
— Представи си, Рей, бях в бистрото на Стив и изведнъж виждам Джени! Нали е страхотна изненада?
Рей се усмихна.
— Там можеш да срещнеш половината Манхатън.
— Марк и Дик бяха с нея.
Рей погледна изпитателно към Джанет.
— Изглежда киното доста те интересува.
Тя вдигна рамене.
— Дик ми се обади.
— А, така значи. Ти предизвика у него невероятна промяна. Нашият оператор изведнъж стана страшно примерен. За пръв път в живота си отиде на бръснар например. Кажи ми — изгледа я Рей внимателно, — искаш ли да ти направим малко пробни снимки? — приближи се и прекара пръсти през дългата й коса. — Цветът естествен ли е?
Джанет отстъпи една крачка назад.
— Виж какво — отвърна ядосано, — това си е моя малка тайна!
Бабс се доближи й се притисна към него.
— Ей, какво ти става? Нали ми обеща, че няма да се заглеждаш по други жени?
Той я прегърна нежно.
— Не съм направил такова нещо, скъпа! Но човек като мен трябва да мисли и за професията си. Както виждаш, Джени е доста надарена.
Бабс се отдалечи успокоена. Стрелна го влюбено с огромните си очи.
— Аз й казах.
— Какво си й казала?
Лицето й се изчерви леко.
— Ами… знаеш какво. Че скоро ще се женим.
— Аха!
Тя се сгуши в прегръдките му. След това го целуна по бузата.
— Всъщност е крайно време, скъпи, не мислиш ли така?
— Това се нарича оказване на натиск, любима моя.
— Не си искрен, Рей! Нали казваше, че ме обичаш?
— Разбира се — успокои я той и я притисна към гърдите си.
Джанет реши, че вечерта се очертава много вълнуваща, но тя самата очевидно е излишна.
— Трябва да си вървя, Бабс. Имам работа.
— Много се радвам, че дойде, Джени — тя погледна към Рей. — Кажи, скъпи, след като Джени вече знае, мога ли да кажа и на останалите ни познати? Може би трябва да организираме малко парти? Моля ти се, кажи да, Рей!
— Къде? В тази куклена къща ли? — Рей направи гримаса на отвращение.
— Можем да наемем зала в „Хилтън“.
Той изстена високо.
— Господи, какво ли ми предстои да преживея още! Така е, когато човек се хване на въдицата!
Бабс погледна гордо към приятелката си.
— В замяна на това получаваш една забележителна жена, Рей — измърка прелъстително. — Човек трябва да направи някаква малка инвестиция. И така — ще правим ли парти или не?
— Добре де, щом трябва.
— Ти разбира се ще дойдеш, Джени, нали? — Бабс я хвана за ръката.
— Кога ще бъде партито?
— Следващата събота. Нали си съгласен, скъпи?
— Прави каквото знаеш — отвърна й той равнодушно. — Ти искаш да организираш парти, ти ще се занимаваш с него. Като че ли и сега не сме принудени да изтърпяваме достатъчно скучни вечеринки! — въздъхна и се намръщи.
Бабс изобщо не го слушаше.
— Значи в събота вечер, Джени. Страшно се радвам! Дик естествено също е поканен — допълни тя.
Джанет пое дълбоко въздух, но в крайна сметка замълча. Бабс така или иначе нямаше да може да разбере, каквото и да й обяснява. Тя чуваше само това, което искаше да чуе. Сбогува се с Бабс и Рей и се запъти към къщи.
За момент се замисли дали да не се върне в бистрото, но веднага отхвърли тази идея.