Ким Стюарт
Марк (6)

VI

Вървеше потънала в мисли по един от безкрайно дългите коридори на университета. Предстояха изпити. Върху личното й разписание бяха отбелязани с кръстчета дванадесет дати. Това щеше да й отнеме доста време за подготовка.

Младата преподавателка трудно се концентрираше в работата си. Непрекъснато виждаше пред себе си Марк. Копнежът й за близост беше силен като никога.

„Ти си една глупава гъска! — каза си наум. — Въобразяваш си, че те обича, само защото те бил погледнал по-особено. И вече не можеш да мислиш трезво. Нали видя със собствените си очи, че е ангажиран!“

Ако можеше да разбере! Но как? Невъзможно беше да позвъни просто така на вратата на къщата и да попита жената дали бракът им е пълноценен. Защо се криеше от колегите си? Хората от неговата компания не криеха нищо от личния си живот. Точно тази откритост допадаше много на Джанет. Само Марк беше изключение. Но защо? Много необичайно беше да крие по този начин чувствата си.

Насреща й се зададе професор Нейвън.

— Е, скъпа колежке — започна той намръщено, — забелязахте ли, че учебните зали са наполовина празни?

Професор Джонатан Нейвън беше най-старият преподавател в Колумбийския университет. Имаше огромен авторитет сред академичната общност, а студентите го обожаваха заради тънкото му чувство за хумор.

— Забелязах — отговори Джанет. — Но все пак е лято. Времето не предразполага към посещаване на лекции.

— Времето също е причина, но нашите млади дами и господа май привършват парите по това време на годината и тръгват да си търсят работа.

— За да печелят пари ли? — учуди се тя.

— Ами чековете от родителите явно не ги задоволяват. Сега е много модерно нашите студенти да правят социологически проучвания.

— Вярно, предстоят избори. Партиите искат да знаят какво мислят хората.

— Само дето не ми е много ясно за какво им е на партиите да надничат в тенджерите на американските домакини — отбеляза професор Нейвън и продължи по коридора, като мръщеше чело.

Джанет се загледа след него с усмивка. Джонатан Нейвън беше същинско изкопаемо в академичния свят, но може би точно затова й беше много симпатичен.

Запъти се замислена към залата за лекции. Внезапно спря като закована. Дойде й една щура идея.

Защо да не иде в дома на Марк като представителка на фирма за изследване на общественото мнение? Жената няма да заподозре нищо необичайно, а от разговора сигурно ще научи доста неща.

Един студент мина покрай нея на път за изхода и я поздрави.

— Хей, Лари, я почакай — спря го Джанет. — Не искаш ли да присъстваш на лекцията днес? Нали знаещ, че скоро са изпитите?

— Ще прочета всичко по-важно вкъщи, доктор Къмингс. В момента съм хванал една допълнителна работа — той вдигна рамене. — Нали знаете, проклетите пари все не стигат. Човек трябва да свързва двата края по някакъв начин.

— Да не би да се занимаваш с проучване на общественото мнение?

— Да. Пада по някой и друг долар, а и е много интересно.

— Я кажи, как реагират хората, като им позвъниш на вратата?

— Ами… различно — махна с ръка младежът. — Някои са недоверчиви.

— Канят ли те вътре?

— Повечето ме канят. Но след като им покажа картата си.

— Карта ли?

— Да, една такава хартийка, дето я издават от „Галъп“. С нея се удостоверява, че са ме наели да анкетирам и така нататък… е, вие знаете.

— Ще ми я дадеш ли за тази вечер назаем?

Той я загледа учудено.

— Ами да, щом искате… Аз така и така ще съм зает… Нали трябва да погледна малко лекциите.

— Остави я следобед в кабинета ми, моля те! Ще ти бъда много благодарна.

— Разбира се, с удоволствие.

— Благодаря ти, Лари — усмихна му се тя очарователно.

„Страхотна жена“ — помисли си Лари Уилямс и я проследи с възхитен поглед.

 

 

Няколко часа по-късно Джанет седеше в кабинета си и разглеждаше документа, който лежеше на бюрото. Беше пределно лаконичен:

„Приносителят на това удостоверение извършва социологическо изследване по поръчка на нашия институт.“

Отдолу имаше саморъчен подпис — „Л. Уилямс“.

Тя облекчено въздъхна. Голям късмет, че студентът не бе изписал и малкото си име. Ако мисис Ривърс се загледа по-подробно в документа, ще има да се чуди кой е този Лари и какво общо има с жената, която стои пред нея.

Пулсът й се ускори, като си помисли за предстоящата среща. Беше се уверила, че Марк не си е вкъщи. От студиото й казаха, че отлетял за снимки в Сан Ремо. Щял да се върне вдругиден.

Таксито я стовари пред дома му. Изкачи се с твърди стъпки по стъпалата към входната врата и натисна бутона на звънеца. Възрастната жена, която беше видяла вчера, й отвори и я загледа учудено.

— Какво желаете, моля?

Джанет се опита да се усмихне.

— Идвам по поръчка на института за проучване на общественото мнение „Галъп интернешънъл“. Бих желала…

— А, да, тези дни все слушам, че правят анкети из цял Ню Йорк — засмя се дамата. — Но такива вечерни посещения все пак са новост за мен. Моля, заповядайте вътре, мис…

— Към… тоест — Уилямс — измърмори Джанет, без да може да прикрие изчервяването си.

Подаде картата. Домакинята й хвърли само бегъл поглед.

— Аз съм мисис Ривърс. Заповядайте, влезте, мис Уилямс.

Джанет я последва в обширното предверие. Дланите на ръцете й бяха потни.

Мисис Ривърс! Значи Марк е женен!

— Ще пиете ли чаша чай?

Трябваше да се стегне! Когато проговори, гласът й беше почти спокоен:

— С удоволствие, мисис Ривърс.

— Елате — жената отвори вратата към просторен, обзаведен в испански стил салон. — Знаете ли, много се радвам, като дойде някой. А вие ми станахте симпатична от самото начало. Сигурно сте студентка, мис Уилямс, нали?

Джанет кимна.

— Живея доста самотно, трябва да знаете — продължи домакинята. — Синът ми отсъства често и…

— Вашият син?

Мисис Ривърс я погледна изненадано.

— Да, моят син Марк. Той работи като дубльор в киното — допълни с неприкрита гордост.

— О, това е много интересна професия — Джанет с мъка изговаряше думите, а в главата й беше пълна каша.

Значи тази дама е майка, а не съпруга на Марк! Загледа я едва ли не с благодарност, когато изчезна в кухнята, за да прави чай. Сега нямаше причини да се тревожи. Значи все пак Марк не е женен.

Но защо не й е разказал за майка си? Между тях явно имаше много силна привързаност. Спомни си за сърдечното посрещане снощи.

Мисис Ривърс се появи с поднос, върху който имаше кана с чай и две чаши. Сложи ги на мраморната маса и се настани на канапето срещу Джанет.

След като отпиха по една глътка, домакинята я погледна с очакване.

— Е, сега можете да започвате, скъпа!

Джанет се обърка.

— Аз ли?… Какво да започвам?

— Ами нали сте дошла, за да задавате въпроси? Или може би греша?

— А, наистина! Точно така… извинете, бях се замислила за нещо.

— Точно така изглеждаше и отстрани, мис Уилямс — засмя се жената.

Сега трябва да задава въпроси. Но какви въпроси? По дяволите, трябваше да се подготви по-добре!

„Не е лошо да насоча разговора към Марк — каза си Джанет. — Явно майка му го обожава, а и нали тъкмо затова дойдох? Всичко около този човек ме интересува живо.“

Помъчи се да се концентрира.

— Мисис Ривърс, нека предварително ви обясня за какво става дума. Всичко, което ще кажете за себе си, естествено ще бъде запазено в тайна. Анкетата е напълно анонимна. Нашият институт се интересува от начина на живот на американските граждани като цяло, а не от отделни личности.

Мисис Ривърс кимна.

— Разбирам ви напълно.

— Много добре.

Джанет извади бележник и молив и започна с въпросите.

„Всъщност мога да използвам информацията и за собствената си работа“ — помисли си при това.

Трябваше да попита Лари какво всъщност иска да научи „Галъп“. Сега с някой необмислен въпрос можеше да събуди подозрението на мисис Ривърс.

Но майката на Марк един ден така или иначе щеше да научи истината. Най-късно, когато Джанет окончателно спечели любовта му. Защото вече нямаше да се спре пред нищо — това беше ясно.

— От колко члена се състои вашето домакинство?

— От двама — аз и синът ми.

— Значи синът ви не е женен? — не можа да се сдържи все пак да не зададе този въпрос.

Мисис Ривърс поклати глава.

— Не, синът ми и аз живеем сами. Той е твърде зает с професията си, за да мисли за женитба.

„Аха, значи майката ревнува!“ — мина през главата на Джанет. Сякаш за да потвърди мисълта й, мисис Ривърс продължи:

— Знаете ли, аз съм вдовица вече близо двадесет и пет години. Марк едва помни баща си. Ние винаги сме живели заедно и аз съм се старала да не чувства липсата на баща.

Тя стана и пристъпи към библиотеката. Взе от витринката една снимка в рамка и я подаде на Джанет.

— Това е покойният ми съпруг. Той беше прекрасен човек. Марк много прилича на него. Колко жалко, че Ендрю почина толкова рано!

„Горката мисис Ривърс — помисли си Джанет. — Понеже е самотна и тъжна, се е вкопчила за сина си. Само че дали това е добре за самия него? Значи Марк е истинско мамино синче.“

Полека-лека започна да разбира поведението му. Очевидно въздържанието му се дължеше на дълбоката връзка с майката. Може би му се струваше предателство спрямо нея да обича друга жена. Освен това по време на детството и юношеството си е формирал доста изкривена представа за жените.

— Мисис Ривърс — каза тихо, — ако моите въпроси ви натъжават, моля да ми кажете. Можем да говорим за друго.

Майката на Марк вдигна глава.

— Благодаря ви за разбирането, мис Уилямс! Чудя се сама на себе си. Не трябва да изплаквам проблемите си пред всеки непознат — въздъхна тежко. — Може би това е така, понеже съм твърде дълго време сама. За съжаление малкият се прибира твърде рядко.

Джанет искаше да каже, че Марк не е дете, а зрял мъж, но се отказа. Мисис Ривърс нямаше да я разбере.

За да разсее тягостното настроение, започна да разпитва за банални подробности от ежедневието и воденето на домакинството. Събеседничката й отговаряше с готовност. След като анкетата приключи, майката на Марк предложи:

— Елате пак някой друг път! Трябва да се запознаете със сина ми.

Джанет вежливо отклони поканата и се сбогува. По време на обратния път към Манхатън, кой знае защо настроението й беше потиснато.

 

 

Хвърли мрачен поглед на белия лист хартия, който лежеше върху масата пред нея. Темите за изпитите трябваше да бъдат обявени вдругиден, а тя не беше свършила и половината от работата.

Погледна часовника. Все още беше рано, би могла да поработи поне два часа. Не й се спеше.

Дали да не вземе една вана?

Не, трябваше по някакъв начин да се освободи от напрежението. Трябваше да направи нещо, за да не вижда непрекъснато на листа пред себе си лицето на Марк. Той бе изцяло виновен, задето не може да се концентрира в работата си. Единственото, което би могло да й помогне, бе да го види отново.

Стана и решително се запъти към студиото на Бредбъри. Артистите усилено репетираха някаква сцена. Някъде отгоре се чуваха гръмките наставления на Рей. Дик се мотаеше наоколо с огромната си камера.

— По дяволите! — ругаеше режисьорът. — Колко пъти да ти казвам, че трябва да движиш по-плавно камерата! По-плавно казах, несретнико! Кога ще се научиш да снимаш най-после!

— Най-големият нещастник си ти! — изкрещя Дик и хвърли бейзболната си шапка на пода. — Ела и си го снимай сам!

Бабс отиде до ядосания оператор и сложи загрижено ръка на рамото му.

— Дики, не прави така! Знаеш, че Рей никога не се задоволява с по-малко от два дубъла.

— Само че не съм аз виновен за това!

— Естествено, че не си — опита се тя да го успокои. — Ела и опитай още веднъж! След това всички ще си ходим вкъщи.

Никой не обърна внимание на Джанет. Всички бяха потънали в работа, а Марк никъде не се виждаше. Тя въздъхна тихо. Идеята да дойде тук не се оказа особено добра. Обърна се и се запъти към изхода, но изведнъж на вратата се появи Марк и едва не се блъсна в нея. Като я видя, очите му светнаха.

— Джени, колко хубаво, че си дошла тук! — поколеба се за момент и продължи: — Много съжалявам, че отклоних поканата ти онази вечер. Може ли сега, за извинение, да те поканя на вечеря?

Джанет кимна. Помъчи се да скрие радостта си.

— Къде ще идем?

— Все ми е едно.

Марк я заведе в някакво заведение за бърза закуска на Бродуей. Поръчаха си вечеря, но с това като че ли се изчерпа всичко, което можеха да кажат. Разговорът някак не вървеше.

Марк мълчеше и ровеше с вилицата в яденето си. Най-сетне с рязко движение отмести чинията си и погледна Джанет право в очите.

— Джени, трябва да ти кажа нещо!

Очите му потъмняха. Той въздъхна дълбоко.

— Толкова ли е страшно? — опита се да му помогне тя, като обърне всичко на шега.

— Не е лесно, наистина, знаеш ли… Ти ми харесваш от първия миг, когато се видяхме. Мисля… — той се запъна, — мисля, че се влюбих в теб.

Джанет се засмя.

— Толкова ли е трудно да се каже?

Марк я загледа недоверчиво. „Също като гимназист предпоследна година“ — помисли си тя.

— Ти също ли… искам да кажа, ти харесваш ли ме?

— Да! — гласът й потрепери.

Ръката му се плъзна по масата, остана за момент неподвижна, после пръстите му докоснаха дланта й. Докосването й подейства като електрически ток.

— Не разбирам, защо ти е толкова трудно да изложиш чувствата си на показ — прошепна му тихо.

Той пое дълбоко въздух.

— Страхувам се от трайните връзки — изговори мъчително.

— И защо?

— Не искам да изоставям майка си. Знаеш ли, тя ми е посветила целия си живот. Сигурно ще й е много тежко, ако изведнъж доведа жена с мен у дома.

Джанет учудено повдигна вежди.

— Да не искаш да кажеш, че никога досега не си имал приятелка? Че никога не си мислил за женитба, понеже майка ти ще се почувства изоставена?

По бузите му изби лека червенина. Гледаше втренчено чинията си, без да промълви нито дума. — Но, Марк, това е глупаво! — извика Джанет развълнувана.

— Ти не можеш да разбереш това — отвърна той разгорещено. — Майка ми е най-добрата жена на света. Никоя друга не може да се сравни с нея…

— Марк, чувал ли си за така наречения едипов комплекс?

— Това са глупости! Аз обичам и уважавам майка си, понеже тя е жертвала всичко за мен. Отказала се е от личния си живот, за да ме направи щастлив.

— И смяташ, че това е правилно?

— О, няма никакво значение дали е правилно. То просто е факт. Майка ми никога не ме е изоставяла заради някой мъж. Сега има право да очаква същото от мен. Не мога да й причиня такава болка!

Джанет разбра, че няма никакъв смисъл да го убеждава повече. Той беше напълно объркан и всеки аргумент от нейна страна само щеше да налее масло в огъня.

— Хайде да говорим за нещо друго, искаш ли?

Марк я погледна с благодарност.

— Как мина поредното ти професионално проявление? — осведоми се тя. — Чух, че си ходил в Сан Ремо.

— Да, беше страхотно! Трябваше да скоча от един мост.

— Я ми кажи, не те ли е страх?

— Страх от какво?

— Твоите ангажименти са доста рисковани. Артистите биха си строшили кокалите, ако трябва да го направят сами.

— И в живота всичко е свързано с опасности. Така наречените звезди са просто страхливи. Това е всичко.

— Не мислиш ли, че с рискованата си професия се стараеш да компенсираш нещо? — полюбопитства Джанет.

— Какво искаш да кажеш?

Двамата едновременно избухнаха в смях.

— Бабс влияе упадъчно върху езиковата култура на екипа ви — отбеляза Джанет.

— Не знам — отговори Марк — Според мен е съвсем нормално човек да пита за нещо, което не може да разбере…

— Само дето Бабс го прави непрекъснато.

— Е, коефициентът й на интелигентност не е колкото Еверест. Но тя е добро момиче.

— Не съм твърдяла обратното — Джанет стана сериозна. — Надявам се да бъдат щастливи с Рей, след като спечели любовта му — тя се засмя. — Ама че работа, сега пък аз говоря като авторка на любовни романи!

— Имаш право обаче — съгласи се Марк. — Не мога да се сетя за по-добра формулировка.

Джанет хвана ръката му и я притисна между дланите си. Изпита неудържимо желание да го прегърне и целуне. „Ще бъде жалко връзката ни да пропадне заради глупавия ти едипов комплекс, Марк Ривърс“ — каза си мислено.

Изпи на един дъх чашата си.

— Искаш ли да дойдеш с мен вкъщи?

Марк се сепна.

— Аз… ами… не знам. Всъщност, трябваше да уредя едни… — загледа се напрегнато в часовника си.

На лицето му беше изписано объркване.

— Добре — изрече накрая измъчено. — Нека да видим къде живееш.

Плати сметката и излязоха от заведението. Близостта на Марк караше Джанет да се чувства безкрайно лека и щастлива. Като че ли едва докосваше земята.

Той колебливо обхвана дланта й. Тя се притисна по-близо до него, гърдите й докоснаха ръката му. През цялото й тяло премина тръпка.

— Марк — прошепна нежно. — Толкова се радвам, че сме заедно!

— Аз също — отвърна той глухо.

Поколеба се и продължи:

— От първия момент, в който те видях, загубих контрол над чувствата си. Съпротивлявах се с всички сили. Нищо не помогна. Като видях как флиртуваше с Дик, щях направо да му извия врата.

Джанет се засмя тихо.

— Точно това ми беше идеята.

— Какво? — погледна я той неразбиращо. — Искала си да го убия, така ли?

— О, Марк, не бъди толкова глупав! Естествено, че не съм искала да му направиш нещо. Просто исках да събудя у теб малко ревност.

— Удаде ти се много добре — отбеляза той с гримаса. — Просто се пръсках от ревност.

— О, Марк, това е чудесно! — изчурулика тя с най-прелъстителния глас, на който беше способна.

— Не бих окачествил терзанията си като нещо чудесно. Според мен ти се държиш садистично.

Най-сетне се реши да я прегърне през раменете.

Джанет си наложи да го отблъсне встрани към края на тротоара. Той отскочи и поклати глава.

— Да, да, знаех си, че си жестока. Много по-опасна за мен, отколкото професията ми на каскадьор.

— Още не си ме видял какво правя, когато се развихря.

Стигнаха със смях и закачки до входната врата на нейното жилище. Марк изведнъж утихна. Докато се изкачваха нагоре с асансьора, не продума нито дума. Тя отвори вратата, опря се за момент на рамото му и усети, че той трепери.

— Какво искаш за пиене, Марк? — попита го, когато влязоха в малкото антре.

Заведе го в хола, който й беше същевременно и кабинет.

— Едно уиски, ако обичаш — огледа се наоколо. — Наистина си подредила много хубаво апартамента си. Мисля, че вкусовете ни съвпадат.

„И аз мисля така — щеше да отговори Джанет. — Твоята къща също много ми хареса.“

Добре, че навреме се сети да си спести забележката. Нямаше нужда Марк да узнава отсега, че е ходила в дома му и че се е запознала с майка му. Искаше засега да запази за себе си малката тайна. Не знаеше как ще реагира на признанието й.

Като че ли прочел мислите й, той започна да говори за майка си.

— Майка ми харесва същите картини, както и ти — посочи към една репродукция на стената. — И вкъщи имаме тази картина.

Джанет вече знаеше това.

— А ти как я намираш? Харесваш Моне само понеже допада на майка ти, или на теб също стилът му ти говори нещо?

— И двете — беше застанал пред картината и я разглеждаше така, сякаш никога не я беше виждал.

Тя пристъпи към него с чаша уиски. Марк я взе, без да отмества поглед от картината.

Джанет започна да става нетърпелива.

— Ако чак толкова ти харесва, ще ти подаря една и на теб — пошегува се тя. — Сигурно вкъщи никога нямаш достатъчно време, за да я разгледаш.

Той усети намека и се обърна като ужилен. Чувствата му бяха изписани в очите като на книга. Там имаше любов, желание, възхищение, но също и страх.

„От какво се страхува той всъщност? — запита се Джанет. — Наистина ли никога не го напуска мисълта за майка му?“

Марк сложи колебливо ръка на рамото й. Тя усети силните пръсти да галят кожата й. Приближи се още една крачка.

— Няма ли да седнем? — попита с треперещ глас.

Без да каже дума, Марк я сграбчи и впи устни в нейните. Страстта му избухна като вулкан. Джанет усети, че краката й омекват и се подгъват. Странна слабост обхвана цялото й тяло. Ако Марк не я държеше в прегръдката си, сигурно щеше да падне на пода. Беше незабравимо усещане да бъде така близо до него, да усеща силните мускули на тялото му, аромата на одеколона му… Отвърна на целувката му със същата страст. Изстена тихо. Неговите ръце се плъзнаха по раменете й, после погалиха нетърпеливо гърдите. Разкопча горните копчета на блузата и започна да обхожда с устни лицето и горната част на шията, а след това се спусна към щръкналите от възбуда връхчета на гърдите.

„Ще припадна!“ — помисли си Джанет. Никой мъж досега не беше я карал да се чувства така.

Марк я вдигна на ръце и я занесе до старото кожено канапе, което беше наследила от баща си.

— Не мога да повярвам! — прошепна горещо той. — Не мога да повярвам, че жена като тебе може да изпитва нещо към мен. Все си мислех, че не ме бива.

— Но е вярно, Марк! Аз те желая!

— Аз също — отговори й дрезгаво.

Започна да сваля блузата й с неумели ръце. Джанет едва сдържаше треперенето на тялото си. Марк също с мъка контролираше движенията си. Не можа да се справи с последните копчета и остави тази работа на нея. Усещаше напиращата мъжественост през плата на панталона му. Отпусна се със затворени очи и го придърпа върху себе си. Обви с две ръце шията му и го целуна страстно. Марк отвърна на целувката й като зажаднял пътник, който току-що се е озовал пред бистро планинско езеро.

— О, Марк, искам да ме любиш! Моля те, направи го! Не издържам повече!

Той я притисна за миг към себе си, после разкопча с треперещи пръсти панталона си. Трябваше да стане, за да ги свали.

Когато загуби контакта с тялото й обаче, с него изведнъж стана смайваща промяна. Съвсем ясно видя върху лицето му съжаление и разкаяние. Изглеждаше като малчуган, който току-що е направил непоправима беля.

Дръпна нагоре ципа на джинсите си, изстена тихо, седна на едно кресло и закри лицето си с ръце.

— Извинявай, Джени — измърмори след дълго мълчание.

Тя го гледаше, без да разбира нищо.

— Съжалявам… не исках да го правя. Но толкова те харесвам, че съвсем се забравих. Просто не можах да се овладея.

Джанет усети как я изпълват разочарование и гняв.

— Да не искаш да кажеш — в гласа й имаше кристалчета лед, — да не искаш да кажеш, че щеше да съжаляваш, ако беше спал с мен?

Той кимна.

Тя се взираше в него с широко отворени очи.

— Марк, ти си луд! Какво те спира да дойдеш при мен и да се любим? Напълно нормално е да правиш любов с някого, когото харесваш. А аз те харесвам. Даже „харесвам“ е слаба дума за това, което изпитвам към тебе. Досега смятах, че чувствата ни са взаимни.

— Аз те обичам, Джени! — изстена той. — Трябва да ми вярваш. И точно затова се въздържам.

— Но защо? Може би искаш да се самонакажеш за нещо?

— Ти не разбираш — отговори й измъчено. — Точно защото те обичам ме е страх, че скоро няма да мога да живея без теб. А една сериозна връзка няма да се понрави на майка ми.

— О, Марк!

— Не мога и не искам да я оставям сама!

— Ами ако тя те остави? — гласът на Джанет беше леден.

— Тя никога няма да направи това! — очите му засвяткаха диво. — Не, мама се интересува единствено от мен и никога няма да ме изостави!

Джанет се отчая. Бореше се с вятърни мелници. Докато Марк имаше такова отношение към майка си, между тях двамата никога нямаше да просъществува нормална връзка. Трябваше или да го забрави, или да намери начин да го освободи от тоталната зависимост от майка му. Но как?

— Марк, моля те, иди си — рече му едва чуто.

Той стана и безмълвно излезе.