Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Jälle need naksitrallid, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отестонски
- Дора Янева-Медникарова, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2012 г.)
Издание:
Ено Рауд
И отново Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада
Приказна повест
Първо издание
За тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в Международния почетен списък на Ханс Кристиан Андерсен.
Рецензент Александър Панов
Превод от естонски Дора Янева-Медникарова
Под редакцията на д-р Георги Вълчев
Художник Едгар Валтер
Редактор на издателството Добринка Савова-Габровска
Издателство Периодика, Талин
Издателство Отечество, София, 1988
История
- —Добавяне
Най-високият човек на света
След като Якичка не успя да открие следите на Мъхеста брада, Маншон и Полуобувка решиха да се върнат в хотела. Щяха да продължат издирването по-късно. Но едва кривнаха зад ъгъла, когато зърнаха много хора, изпълнили площада. Те се вълнуваха, а тълпата нарастваше просто пред очите им.
— Ох, че се наредихме! — промърмори Полуобувка. — Чак такова внимание не съм очаквал!
— Най-важното е да запазим спокойствие — окуражи го Маншон, докато си пробиваха път към хотела. — Ще се престорим, че сме свикнали на подобно внимание. За нас то е нещо обикновено, нали?
Промъкваха се, а сърцата им лудо биеха. Якичка ги следваше неотлъчно.
Пред входа на хотела дебнеше цяла рота журналисти с фотоапарати и филмови камери.
— Добре ще е да им се поусмихнем — разсъждаваше на глас Полуобувка. — Та да не им се сторим надменни… то не е една беля!
Маншон беше убеден, че най-важното е да се държат естествено.
— Точно така! — отсече той. — Едно непресторено държане подкупва хората.
— Именно! — съгласи се Полуобувка. — Да опитаме! Но все пак трябва да поздравиш хората с няколко думи. Иначе ще бъде съвсем неучтиво.
— Добре де! Две-три приказки все ще мога да кажа!
И вече започна да обмисля краткото си приветствие.
— След всяка реч има овации — напомни Полуобувка. — Да не забравиш да се поклониш.
— Може — съгласи се Маншон. — Ще го направим скромно и преди всичко естествено!
Най-после се измъкнаха от навалицата и се покачиха на стълбището на хотела. Само две стъпала още и всички ще ги видят.
Маншон решително се обърна и отправи поглед към хората.
Но какво беше това? Никой не им обръщаше внимание. Нито един фотоапарат не щракна, нито една кинокамера не зажужа. И никой не погледна към тях.
— Излиза, че речта ми отпада! — смути се Маншон.
Полуобувка се озъби злобно:
— Хората не винаги знаят какво искат!
— Остави — тупна го по рамото Маншон. — Не сме дошли тук за овации, а да се настаним в хотела.
През голямата стъклена врата влязоха във вестибюла. Ето го и познатия администратор.
— О-о! — изненада се той. — Връщате ли се? Напълно ви разбирам, подобен случай не бива да се пропуска.
Смелчагите се спогледаха.
— Какъв случай? — озадачено запита Маншон.
Сега пък администраторът се учуди:
— Не знаете ли? — поклати глава той. — Не може да бъде! Целият град говори за това.
И тъй като Маншон и Полуобувка го слушаха и явно нищо не разбираха, администраторът добави с тържествен тон:
В нашия град е пристигнал най-високият човек на света. Всеки момент го очакваме в хотела!
— Значи това било! — поклати глава Полуобувка. — Онази тълпа там него чака, нали?
— Разбира се! — усмихна се администраторът. — Само него!
Маншон и Полуобувка не споменаха, че съвсем неотдавна точно тъй посрещаха и тях. Просто попитаха дали има свободна стая в хотела.
— Не мога да ви дам луксозния апартамент сега — извини се администраторът. — Разбирате ме, нали? Там ще настаним най-високия човек на света. Но една по-малка стая близо до апартамента е свободна. Така ще видите най-високия човек на света и като негови съседи може да получите автограф.
— Все ни е едно — ухили се Полуобувка. — Главното е да имаме покрив над главата си.
Администраторът им подаваше ключа, когато забеляза Якичка и присви късогледите си очи.
— О, небеса! — изтръпна администраторът. — Какво се е случило с вашия приятел, че лази сега на четири крака?
На Маншон му стана неловко, но побърза да обясни, че това съвсем не е Мъхеста брада, а едно кученце, което са решили да приберат при себе си.
— А-а, тъй значи! — успокои се администраторът. — Ще наредя да постелят сено в кучешката колибка, за да може нашето кученце да се наспи добре.
— Много сте внимателен — благодари Маншон.
— Извинете, но къде остана вашият брадат приятел?
— Изчезна! — отвърна Маншон.
— Вероятно са го отвлекли — уточни Полуобувка.
Един през друг те споделиха своите подозрения за онази дама, която ги посети в хотела.
— За съжаление не знаем нито името, нито адреса й — въздъхна Маншон. — Но ще я търсим навред, макар това да ни отнеме много време.
— Разбира се — съгласи се администраторът. — Ще я намерите. Мъхеста брада се набива в очи, онази жена няма как да го опази в тайна.
Тази забележка накара Полуобувка да пламне:
— Мъхеста брада никак не бие на очи — заяде се той. — Само най-високият човек на света може да бъде забелязан.
Администраторът не долови горчивия намек в думите на Полуобувка.
— Е, все ще откриете вашия Мъхеста брада! Всичко ще излезе наяве.
Така обнадеждени от администратора, смелчагите заедно с Якичка се вмъкнаха в асансьора, стигнаха тринайстия етаж и отвориха своята стая до луксозния апартамент.
— О-о! — възкликна Маншон, щом прекрачи прага. — Ето ги и трите мечки. Аз пък си мислех, че в по-малките стаи мечките ще бъдат по-малко!
На стената висеше точно същата картина с трите мечки. Това ги накара веднага да свикнат с новата обстановка. Якичка също беше възторжена и весело залая.
— По мечките лае — обясни Полуобувка. — За следотърсач не я бива, ама виж, от изкуство разбира!
Маншон снизходително се усмихна. Изкуството за него беше нещо велико. Не можеше току-тъй да се шегуват.
— Хайде да окъпем кучето! — каза Маншон, без да очаква възражения. — Иначе стаята ни ще се превърне в развъдник на бълхи.
— Ами да — отвърна Полуобувка. — Бълхите най-напред ще се изпокрият в козината на мечките, а след това ще наскачат по леглата ни.
Маншон влезе в банята. Потече обилна топла вода и скоро ваната се напълни. Къпането можеше да започва.
— Якичка! — подвикна Маншон. — Скачай вътре.
Кучето безстрашно се приближи и се остави да го пуснат във ваната. И дори не мигна, когато Маншон изсипа върху му цяло шише шампоан. Беше от главата до петите в пяна и Маншон старателно се зае да го измие.
Точно в същия момент Полуобувка се развика:
— Иде! Чуваш ли какъв шум се вдига в коридора?
Маншон се ослуша. В коридора се носеше тропот на обуща и гълчава! Бяха вече пред вратата им. Полуобувка не издържа и надникна навън.
— Ето го! — извика той. — Страшна работа! Висок като върлина!
Маншон мигом заряза Якичка и се втурна към вратата да види.
— Милостиви боже! — смая се той. — В сравнение с нас този човек е направо исполин!
Леко прегърбен, за да не се удари в тавана, най-високият човек на света се приближаваше към луксозния апартамент. Лицето му беше мрачно и уморено. Нямаше къде да избяга, беше плътно обграден от хора. Едни искаха да го зърнат, други — автограф да им даде, трети — просто да му стиснат ръката. Той спря близо до апартамента, но така бе притиснат, че едва ли щеше да успее да направи последната крачка до вратата. И подобно положение бяха неведнъж и нашите приятели, затова искрено съчувствуваха на най-високия човек на света.
— Обръч на славата — промърмори Полуобувка. — Добре ни е познат.
Най-високият човек на света се спря и безпомощно размаха предългите си ръце. Опита се да каже нещо, но напразно. В коридора вдигаха страшна врява.
И точно в този момент се показа кучето.
Цялото покрито с пяна, то се промуши между краката на Маншон и Полуобувка и с лай се втурна по коридора. Разтърси козината си и пяната се разлетя, пръсна се по дрехите на хората и даже по лицата им. Всички се отдръпнаха, вдигаха ръце да се запазят от пяната, криеха се един зад друг.
Единствено най-високият човек на света не загуби само обладание. С един-два скока той стигна вратата и ключът изщрака в ключалката. Успя все пак да се усмихне и да благодари на смелчагите, преди да изчезне в своя апартамент.
— Якичка! — развика се Маншон. — Бързо ела тук!
Якичка веднага се върна, сякаш се досети, че задачата е изпълнена. Маншон доизкъпа кученцето и го настани в ъгъла на стаята, за да изсъхне кожухчето му.
Подразбрали, че най-високият човек на света няма намерение да се показва навън, хората постояха, постояха и започнаха да се разотиват. Коридорът скоро утихна.
— Най-после оставиха на спокойствие този нещастник! — поклати глава Маншон.
— Направо е страшно да се помисли до какво състоянието е докарала природата с този висок ръст. По-рано не ми е идвало даже и на ум, но сега разбирам колко ни е провървяло с нашия ръст.
— Да-а! — замислено отвърна Маншон. — Наистина трябва да благодарим на съдбата за този наш късмет!
Някой тихо почука на вратата. Полуобувка стана и отвори.
— Ще разрешите ли?
— О-о! — ахна Полуобувка.
На вратата стоеше най-високият човек на света. Сега и Маншон пристъпи смаян към него.
— Моля, заповядайте! — покани го той. — Не се бойте от кучето, то почти е изсъхнало след банята.
Най-високият човек се наведе силно напред, прекрачи и затвори вратата след себе си.
— От сърце благодаря на вас и на вашето кученце! Просто ме избавихте!
Подаде ръка на Маншон и се представи:
— Моите приятели ме наричат Антената!
— Аз пък съм Маншон — с все сила разтърси ръката на новия си познат Маншон.
Полуобувка също протегна ръка:
— Моите приятели ме наричат Полуобувка!
Още веднъж си стиснаха ръцете, а после най-високият човек на света се настани в креслото, предложено му от Маншон.
— Едва сега дойдох на себе си — рече той и се огледа наоколо. — Какво спокойствие! Честно казано, отбих се при вас, за да се избавя поне за минута от славата си. В моя луксозен апартамент телефонът непрекъснато звъни.
— Позната история — с разбиране го погледна Маншон.
— И навярно само дами ви звънят? — попита Полуобувка.
— Най-често дами! — потвърди най-високият човек на света. — Но и мъже звънят, дори малки деца. И всеки иска нещо важно! Един — да си кореспондираме, друг — да ме нарисува. Повярвайте, животът ми е станал истински кошмар!
— Тежко се живее, станеш ли прочут! — съгласи се Маншон.
— Точно така! — отвърна най-високият човек на света. — Прочут си, а не можеш да разполагаш със себе си. Често трябва да се измъквам през задните врати като куче!
— Много добре ви разбираме! — разбъбра се Полуобувка. — И ние не знаехме какво е това слава, но сега сме съвсем наясно. Не принадлежиш на себе си, ако си прочут.
И разказа как и те се бяха заплели във възела на славата.
— За щастие това време отмина! — обяви Полуобувка. — А откак вие се появихте в града, на нас просто не ни обръщат внимание!
Най-високият човек на света се усмихна накриво:
— Е, значи все някаква полза имало и от мен!
В този момент телефонът иззвъня. Маншон вдигна слушалката.
— Извинете — разнесе се женски глас. — Най-високият човек на света да се е отбил случайно при вас?
Маншон погледна към мястото, където седеше най-високият човек на света, но него го нямаше. Изнизал се беше от стаята им незабелязано като сянка.