Ено Рауд
И отново Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (3)

На щанда за детски играчки

Веднага щом Маншон изведе автофургона от площадката в парка и зави по първата попаднала му улица, Полуобувка скочи от походното легло.

— Е? — радостно възкликна той. — Как ви се вижда моята военна хитрост?

Мъхеста брада зяпна изненадан.

— Военна хитрост ли? Ти на този припадък военна хитрост ли му викаш? Пък ние с Маншон направо се побъркахме от страх!

Полуобувка прихна да се смее.

— А какво в края на краищата ми оставаше да направя? — спокойно обясни той. — Грохнах от умора, залитах до припадък, а ония ми ти ловци на автографи напират ли, напират!

— Още не мога да дойда на себе си от тази безумна история — обади се зад волана и Маншон. — За съжаление не беше възможно да припадна и аз, кой тогава щеше да кара колата.

— Така е — съгласи се Полуобувка. — А сега трябва някак да се доберем най-сетне до морето!

— Да се надяваме, че там поне ще се отървем от тази слава — въздъхна Маншон. — Не ми се вярва да се е разнесла извън града. Едва ли някой край морето ще се разтича за нашите автографи.

Полуобувка блажено се изтегна на походното легло:

— Представям си как ще се заривам в пясъка! — размечта се той. — Ще си поръчам цял куп лимонади, ще си отпивам от време на време по глътка — ела да ме видиш тогава! Красота!

Маншон внезапно натисна спирачките и така закова автофургона, че Полуобувка и Мъхеста брада едва не се пребиха.

— Какво стана? — стресна се Полуобувка.

Маншон посочи към витрините на един магазин, до който беше спрял.

— Мисля, че ще трябва да си купим едно-друго — обясни той. — Когато е на почивка, човек се нуждае от толкова много неща, а тук навярно ще можем да си купим всичко необходимо.

Полуобувка и Мъхеста брада се съгласиха с него. И без обяснения беше ясно, че покупките можеха да направят почивката им само по-интересна и по-съдържателна.

— Аз ще си купя бяла кърпа за главата — обади се Полуобувка. — Слънцето край морето е силно и ме е страх от слънчев удар.

— На всяка цена трябва да си взема кошничка за горски плодове — реши Мъхеста брада. — Току-виж настъпило времето за бране.

И така смелчагите слязоха от колата и отидоха право в магазина.

— Господи! — ахна Маншон. — Колко много неща! Как ли при този богат избор ще купим онова, което ни трябва!

Смесиха се с многобройните купувачи и се заоглеждаха наляво и надясно.

— Спортни принадлежности! — провикна се Полуобувка. — Как сме могли до ден-днешен да не се занимаваме с никакъв спорт! Отпуската е тъкмо за това и непременно трябва да се снабдим с нещо.

Мъхеста брада и Маншон не изпаднаха във възторг от предложението му.

— Да си вземем по един туристически екип — предложи Мъхеста брада. — Ще ни се намери време за кратки излети. Да се запознаем с природните красоти и живописния морски бряг.

— И не забравяйте хавлии! — напомни Маншон. — Представяте ли си колко е приятно да се разхождаш край морето, наметнат с една мека хавлия.

Полуобувка тъкмо отвори уста да спомене още нещо за спорта, когато погледът му остана прикован върху щанда за играчки и спортните принадлежности мигом се изпариха от главата му.

— Страшна работа! — смая се той. — Я вижте какви играчки има там!

— За какво са ни играчки? — озадачи се Маншон.

Полуобувка изобщо не го чу, ами се запровира напред към играчките. Мъхеста брада и Маншон, щат не щат, трябваше да го последват. Цяла изложба на всевъзможни надувни играчки! Очите на Полуобувка блеснаха.

— Погледнете само! — рече той и протегна ръка към наредените играчки. — Прелест!

— Е, и? — настръхна Мъхеста брада. — Да не си решил да купиш всичко?

— Защо пък не? — изпъчи се Полуобувка. — Надувни играчки! Тъкмо за море! Дори и да се зариваме в пясъка, и лимонада след лимонада да пием, пак ще ни доскучае без тях!

Маншон и Мъхеста брада се замислиха. Ами ако Полуобувка се окажеше прав? Синьо еднообразно море! И каква приятна изненада за окото — надувни играчки във вид на най-различни животни. Изпълваш ги с въздух и се носиш върху тях по морската шир.

— Е, какво толкова ще умуваме! — реши Маншон и се обърна към продавачката: — Моля, един крокодил за мене!

— А на мен един лъв! — поръча Мъхеста брада.

— Аз искам слон — отекна гласът на Полуобувка. — Но с по-дълъг хобот, ако може!

Продавачката мило им се усмихна:

— Чудесен избор! — похвали ги тя. — Само животни от южните страни!

Тя сякаш си спомни нещо и добави:

— Имаме един интересен комплект. Днес го пуснаха в продажба и веднага го разграбиха. Сега ще ви го покажа.

Тя смъкна огромна картонена кутия:

— Вижте! — отвори я пред тях. — Три малки надувни човечета, онези, които освободиха нашия град от плъховете.

Продавачката сръчно разопакова кутията и нареди пред смелчагите три гумени човечета — Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

— Невероятно! — изуми се Маншон. И опипа пълничката ръчица на надувния Маншон.

— Нали?! — съгласи се продавачката.

Тя рече да добави още нещо, но неочаквано млъкна и втренчи очи в тях.

— Наистина — скромно се усмихна Мъхеста брада. — Има някакво сходство с нас.

В същия миг усмивка грейна и по лицето на продавачката.

— Приятно ми е да ви обслужа — рече тя. — И пак ви казвам, че направихте много сполучлив избор.

От своя страна и смелчагите зарадваха продавачката, като си купиха играчките, направени специално за тях.

— Един Маншон за мене — поръча си Маншон.

— Мъхеста брада за мен!

— Десет Полуобувки за мене! — смая всички Полуобувка. — Да имам какво да подарявам на приятелите си!

— Добре, добре — усмихваше се продавачката. — Хубаво е да се подарява нещо, което прилича на самия теб.

Тя опакова покупката в хартия, приятелите платиха и вежливо се сбогуваха.

— Е, това е! — рече Маншон. — Сега ни трябва само да си вземем по един туристически екип. Но най-напред ще вземем хавлиите и още някои дреболии.

Полуобувка обаче беше обсадил съседния щанд, където имаше играчки с пружина.

— Престани, Полуобувка! — сурово подвикна след него Мъхеста брада. — Нямаме никаква нужда от подобни играчки.

— Точно тъй! — съгласи се и Маншон. — Никакви играчки повече! Хавлии ни трябват!

Полуобувка се закова на място и с укор изгледа своите приятели.

— Забравихте ли моето безрадостно детство? — промълви той. — Никой никога не ме е милвал, нито ми е подарявал играчки. Най-после и аз мога да имам някаква играчка, а вие ме упреквате!

Маншон и Мъхеста брада се умълчаха и примирено се загледаха в Полуобувка, когато той отново приближи до щанда.

— Какво обичате? — запита продавачката.

Полуобувка пробяга с очи по рафтовете. Автомобилчета, автобуси, трактори, патици, кокошки, жабчета… На какво ли да се спреш?

— Какво бихте ме посъветвали да си купя?

Продавачката го изгледа внимателно.

— Вие да не сте?… Знаете ли — прошепна тя, — останало е само едно мишленце, играчката на Полуобувка. Бях решила да го запазя за свои приятели, но ще го дам на вас. Струва ми се, че мишленцето ще ви грабне сърцето.

Продавачката измъкна изпод щанда едно мишле, нави го и го пусна. Мишлето с тихо бръмчене запълзя.

Полуобувка гледаше като омагьосан.

— Чудесно! — възкликна той. — Толкова е мило!

— Виждате ли — засмя се продавачката. — Досетих се, че веднага ще ви се хареса.

Полуобувка не скриваше своя възторг. Заръкопляска, заподскача.

— Чудо! — развика се той. — Истинско чудо!

Маншон и Мъхеста брада се приближиха до него. Играчката се хареса и на тях.

А Полуобувка подскачаше като смахнат, танцуваше, въртеше се така, че чак ризата му изскочи от панталона. И тогава…

Нещо тупна на пода. Неговото истинско мишле. С малките си колелца, очукано и овехтяло. Затова пък истинското!

— Миличкото ми! — наведе се над него Полуобувка. — Как можах да те забравя?

Нежно и затрогващо вдигна мишлето, докосна го с устните си и в миг забрави другото мишле, макар да беше с пружина.