Марио Пузо
Омерта (7)

Глава VI

Франки и Стейс Стурцо притежаваха огромен магазин за спортни стоки в Лос Анжелис и къща в Санта Моника, която беше само на пет минути път от плажа Малибу. И двамата се бяха женили някога, но не за дълго, така че сега живееха заедно. Не бяха казали на никого от приятелите си, че са близнаци, а всъщност дори не си личеше, че са и братя, само дето и двамата бяха самоуверени и с атлетично телосложение. Франки беше по-чаровен и темпераментен, а Стейс по-флегматичен, но и двамата бяха известни като големи симпатяги. Посещаваха една от първокласните спортни зали, с които беше пълен Лос Анжелис. Там имаше дигитални уреди и телевизионни стени, които можеха да следят, докато тренираха. Към залата имаше баскетболно игрище, плувен басейн и дори боксов ринг. Беше пълно с треньори, добре сложени и добре изглеждащи мъже, и с красиви, любезни жени. Братята идваха, за да тренират и да се срещат с някоя от тях. Това беше чудесно място за лов. Беше пълно с новоизгряващи актриси, които се стараеха да поддържат телата си стройни, с отегчени съпруги на хора от филмовия бранш, които се чувстваха пренебрегнати от заетите си съпрузи и трябваше да убиват по някакъв начин времето с физкултурни занимания. Най-много обаче Франки и Стейс обичаха да организират баскетболни мачове. В залата идваха и добри играчи, на няколко пъти дори един, който беше резерва в отбора на Лос Анжелис „Лейкърс“. Франки и Стейс бяха играли срещу него, и то успешно. Това ги накара да си припомнят годините, когато бяха безспорни звезди в отбора на гимназията. Но не си правеха илюзии, че в сериозен мач могат да се справят така добре. Те бяха дали всичко от себе си, а оня приятел от „Лейкърс“ само се забавляваше.

В ресторанта на залата завързваха приятелства с треньорки, отегчени домакини, а дори и с някои знаменитости. Винаги си прекарваха добре, но това беше само малка част от живота, който водеха.

Франки беше треньор по баскетбол на един училищен отбор и гледаше много сериозно на тази работа. Непрекъснато се надяваше, че ще открие някоя суперзвезда. Беше обаятелен и децата го обичаха. Любимата му треньорска тактика беше следната: „О, кей — казваше той. — Да предположим, че в края на мача губите с двайсет точки. Амбицирате се и заличавате първите десет. Сега можете и да спечелите. Всичко е въпрос на нерви и на увереност в собствените сили. Винаги можете да спечелите. Намалявате разликата на десет точки, след това на пет и изравнявате. А след това ги побеждавате!“

Естествено тази тактика никога не успяваше, децата не бяха достатъчно подготвени както физически, така и психически. Просто си бяха деца. Обаче Франки знаеше, че онези, които действително имаха талант, няма да забравят съвета му и той щеше да им помогне по-късно.

Стейс беше по-уравновесеният от двамата и малко флегматичен. Занимаваше се с управлението на спортния магазин, от който се издържаха, и вземаше окончателното решение коя поръчка за убийство да приемат. Трябваше да бъде с минимален риск и максимално възнаграждение. Стейс мислеше непрекъснато в проценти и беше по-затворен. Братята рядко имаха разногласия. Бяха с еднакви вкусове и с почти равни физически умения. Понякога излизаха един срещу друг на боксовия ринг или на баскетболната площадка. Въпреки че Франки беше по-бърз, Стейс беше по-добър стратег. Това укрепи още повече отношенията им. Имаха си абсолютно доверие и това ги караше да се чувстват сигурни срещу останалия свят.

Сега бяха на четиридесет години и животът, който водеха, им харесваше, но често си говореха, че трябва да се оженят и да имат семейства. Стейс имаше любовница в Сан Франциско, а Франки приятелка във Вегас, която участваше в едно шоу. И двете обаче не проявяваха желание за женитба. Братята чувстваха, че връзките им с тях са временни, докато не се появи нещо по-подходящо. Тъй като бяха много общителни и добри компаньони, лесно се сприятеляваха и водеха активен обществен живот. Въпреки това изкараха годината след убийството на Дона с някои опасения. Такъв човек не можеше да бъде убит без известен риск. В края на годината Стейс се обади по телефона на Хескоф за останалите 500000 долара. Разговорът беше кратък и очевидно двусмислен.

— Здравей — каза Стейс, — идваме до месец. Всичко наред ли е?

Хескоф се зарадва на обаждането.

— Абсолютно — каза той. — Всичко е готово. Може ли да посочиш по-точна дата? Не искам да пристигнете, когато съм някъде из града.

— Ще те намерим — каза небрежно Стейс и се засмя. — Става ли? След месец. — Той затвори телефона.

Стейс и Франки бяха обсъждали как да вземат остатъка от възнаграждението. Прибирането на парите от такава сделка винаги беше опасно. Понякога хората не искаха да си платят, след като работата вече беше свършена. Така беше при всеки бизнес. В други случаи хората надценяваха възможностите си. Започваха да се мислят за толкова добри, колкото и професионалистите. С Хескоф такава опасност беше почти изключена. Той винаги е бил надежден посредник. Но случаят с Дона беше по-специален, както и самото възнаграждение. Тъкмо затова те не искаха Хескоф да знае точните им планове.

През годината братята бяха започнали да играят тенис, но този спорт ги победи. Бяха толкова надарени атлети, че не можеха да приемат подобно поражение, макар да им беше обяснено, че в тениса ударите се усвояват чрез инструкции, и то още в ранно детство. Че той, както и чуждият език, се учат в ранна възраст.

Точно затова братята направиха резервация за няколко седмици в една тенисбаза в Скотсдейл, Аризона, за да изкарат основен курс на обучение. Оттам възнамеряваха да отидат до Ню Йорк, за да се срещнат с Хескоф. Разбира се, по време на престоя си в базата щяха да изкарат по някоя вечер в Лас Вегас, който беше на по-малко от час със самолет от Скотсдейл.

 

 

Базата за тенис беше суперлуксозна. Франки и Стейс бяха настанени в бунгало с климатична инсталация и две спални, трапезария в индиански стил, дневна с балкон и малка кухня. Имаха великолепен изглед към планините. Разполагаха с вграден бар и голям хладилник, а в единия ъгъл на дневната имаше огромен телевизор.

Обаче двуседмичният им престой не започна съвсем гладко. Един от инструкторите измъчи Франки. Той веднага се открои като най-добър в групата. Особено се гордееше със сервиса си, който беше абсолютно необичаен и непрофесионален. Инструкторът Лесли се дразнеше най-много от този сервис.

Франки запрати топката в полето на противника, който не можа да я стигне, и се обърна горд към Лесли:

— Майсторска работа, а?

— Не — отвърна хладно Лесли, — направи фал. Настъпи чертата. Опитай отново, но с нормален сервис. Иначе топката ще е повечето пъти в аут.

Франки изпълни нов сервис, силен и точен.

— Този си го биваше, нали? — попита той.

— Пак направи фал — отвърна неодобрително Лесли. — Това не е никакъв сервис. Просто прехвърли топката в полето на противника. За новак си много добър, но тази игра се играе на точки.

Франки се ядоса, но запази спокойствие.

— Защо не ме изправиш срещу някой, който не е новак, пък да видим как ще се справя. Защо не застанеш отсреща?

Лесли го изгледа презрително.

— Не играя с новаци. — Той посочи към една млада жена на двайсетина години. — Роузи, изкарай един сет с господин Стурцо!

Момичето току-що беше дошло на корта. Имаше хубави, загорели от слънцето крака, които се подаваха от белите панталонки. Беше облякла розова риза с къси ръкави, на която беше изписано името на базата. Красивото й лице издаваше дяволитост, а косата й беше стегната отзад на конска опашка.

— Трябва да ми дадете малко аванс, защото ще ме затрудните — каза с обезоръжаваща откровеност Франки. — Прекалено сте хубава. Да не би да сте инструктор?

— Не — отвърна Роузи. — Дойдох да взема няколко сериозни урока, а Лесли е най-добрият треньор за такава работа.

— Дай му аванс — обади се Лесли. — Той е доста под твоята класа.

— Какво ще кажете за два сета от по четири гейма? — Нямаше лесно да се съгласи на по-малко.

Роузи дяволито му се усмихна.

— Не. Така няма да имате никаква полза. По-добре ще е да ви дам по две точки аванс на гейм. Ще имате по-голям шанс. Ако стигнем до равенство, ще трябва да направя четири точки вместо две, за да ви победя.

Франки кимна с глава в знак на съгласие.

— Да почваме тогава — каза той.

Бяха застанали близо един до друг и той усети сладкия аромат на тялото й.

Тя прошепна:

— Искаш ли да ти дам играта?

По тялото на Франки премина приятна тръпка.

— Не — отвърна той. — Не можеш да ме победиш с такъв аванс.

Играха под съдийството на Лесли, който не свиреше фаловете. Франки спечели първите два гейма, но след това Роузи направо го смаза. Посрещаше безпогрешно ударите му, а сервисът му изобщо не я затрудни. Винаги беше на мястото, където попадаше изпратената от Франки топка, и въпреки че няколко пъти стигнаха до равенство, тя го победи с шест на два гейма.

— Твърде добър си за новак — похвали го Роузи. — Обаче си започнал да играеш тенис след двайсетгодишна възраст, нали?

— Така е — отвърна Франки. Думата „новак“ започваше да го дразни.

— Сервисите и ударите се учат още в ранно детство — каза му тя.

— Така ли? Докато трае курсът, ще те победя — закани се той.

Роузи му се усмихна. За дребно лице като нейното устата й беше твърде голяма и устните изкушаващи.

— Може. Стига да се случи най-щастливият ден в живота ти, а аз да имам най-лошия.

Франки се засмя.

Стейс се приближи и се представи. След това каза:

— Защо не вечеряте с нас тази вечер? Франки няма да ви покани, защото го победихте, но и той ще дойде.

— О, не е вярно. Тъкмо се канеше да ме покани. Осем часът устройва ли ви?

— Чудесно — съгласи се Стейс и плесна Франки по задника с ракетата си.

— И аз ще дойда — каза Франки.

 

 

Вечеряха в ресторанта на базата — огромно помещение със стъклени стени, от които се откриваше изглед към пустинята и планините. Роузи се оказа направо находка, сподели по-късно Франки пред Стейс. Флиртуваше и с двамата, можеше да води разговор за всички видове спорт. Помнеше най-интересните срещи в минали и по-скорошни шампионати, върховите моменти в тях и участвалите звезди. Обаче беше и добър слушател. Накара ги да заговорят за себе си. Франки дори й разказа за работата си като детски треньор и за това как от магазина се снабдяват с най-добрите екипи. Роузи искрено се въодушеви.

— Но това е направо страхотно — възкликна тя.

После й разказаха как навремето са играли в сборния отбор на гимназиалните звезди.

Роузи имаше добър апетит, нещо, което те одобряваха у жените. Ядеше бавно и с финес. Имаше навика да навежда глава и да я накланя малко встрани, преструвайки се на срамежлива, когато говореше за себе си. Учеше психология в Нюйоркския университет. Произхождаше от средно богато семейство и вече беше обиколила Европа. Била тенис звезда в гимназията. Разказваше всичко това небрежно, като че ли да покаже, че не му отдава някакво значение, и непрекъснато докосваше ръцете им, за да не губи контакта с тях, докато говори.

— Още не съм наясно какво ще правя, когато завърша — сподели тя. — С моите познания от книгите нямам представа за хората в реалния живот. Например вие, момчета. Разказахте ми за себе си. Двамата сте големи симпатяги, обаче идея нямам кои сте всъщност.

— Не се безпокой — успокои я Стейс. — Такива сме, каквито ни виждаш.

— Не ме питай — обади се Франки. — Сега си мисля само как да те победя на тенис.

След разточителната вечеря двамата братя изпратиха Роузи по покритата с червена глина пътека до бунгалото й. Тя ги целуна леко по бузите и ги остави сами сред хладния въздух на пустинята. В главите им се запечата лицето й, осветено от лунната светлина.

— Страхотна е — каза Стейс.

— Дори нещо повече — отбеляза Франки.

 

 

През следващите две седмици тя стана тяхна приятелка. В късните следобеди след тениса ходеха да играят заедно голф. Беше добра, но не чак толкова, колкото братята. Те изпращаха топката много далеч, а когато трябваше да целят дупката, нервите им бяха като от стомана. Един мъж на средна възраст от базата също идваше на игрището за голф, за да станат четворка. Винаги искаше Роузи за партньор. Предложи да играят на по десет долара на дупка. Беше добър, но загуби. После поиска да вечерят заедно в ресторанта, но Роузи отклони поканата му за голяма радост на братята.

— Опитвам се да свалям един от тях — каза му тя.

В края на първата седмица Стейс спа с Роузи. Франки отиде да залага в Лас Вегас вечерта, за да не му пречи. Върна се към полунощ. Стейс не си беше в стаята. Когато се появи сутринта, Франки го попита:

— Е, как беше тя?

— Страхотна — отвърна Стейс.

— Ще имаш ли нещо против и аз да опитам? — попита го брат му.

Това беше нещо необичайно. Никога досега не бяха делили жена. Тук вкусовете им се различаваха. Стейс се замисли. Роузи се разбираше чудесно и с двамата. Обаче компанията се разваляше, ако Стейс спеше с Роузи, а Франки не. Трябваше и Франки да си намери някое момиче, но това щеше да развали всичко.

— Нямам нищо против — съгласи се Стейс.

 

 

И така следващата вечер Стейс замина за Лас Вегас, а Франки преспа с Роузи. Тя не възрази. Беше чудесна в леглото, без да прилага някакви специални трикове. Просто се забавляваше. Не се чувстваше неудобно, че стана така.

Но на следващия ден, когато тримата се събраха за закуска, Франки и Стейс не знаеха как да се държат. Бяха любезни един към друг, но по-сдържани и не се държаха естествено както преди. Хармонията помежду им беше изчезнала. Роузи изяде бекона, яйцата и препечените филийки, облегна се назад и каза леко развеселена:

— Да не би да ми създадете неприятности, момчета? Мислех, че сме приятели.

Стейс бе напълно откровен:

— Работата е там, че и двамата сме луди по теб, но не знаем как да постъпим.

Роузи се засмя.

— Оставете тази работа на мен! И двамата много ми харесвате. Прекарваме си чудесно. Нямаме намерение да се женим, а след като си тръгнем оттук, вероятно никога повече няма да се видим. Аз се връщам в Ню Йорк, а вие в Лос Анжелис. Така че да не разваляме всичко, освен ако някой от вас не е ревнив. Тогава ще трябва да прекратим секса.

Изведнъж напрежението между близнаците изчезна.

— Става — съгласи се Стейс.

— Не сме ревнивци, а освен това, преди да си тръгнем, ще успея да те победя един път на тенис.

— Не си научил ударите — каза сериозно Роузи. После стисна ръцете и на двамата.

— Хайде да опитаме днес — предложи Франки.

Роузи наклони срамежливо глава.

— Ще ти дам три точки аванс на гейм, но ако загубиш, ще престанеш да се правиш на голям мъжкар.

— Залагам сто долара за Роузи — обади се Стейс.

Франки им се усмихна презрително. Нямаше начин да загуби от Роузи при три точки аванс.

— Направи ги петстотин — каза той на Стейс.

Роузи ги изгледа дяволито.

— Ако спечеля, тази вечер Стейс ще спи с мен.

Двамата братя избухнаха в гръмогласен смях. Харесваше им, че Роузи не е безупречна и имаше своите малки недостатъци.

 

 

На корта нищо не беше в състояние да спаси Франки — нито сервисът му, нито акробатичните връщания на топки, нито трите точки аванс. Роузи започна да му бие сервиси, каквито не беше използвала досега, и той беше направо безпомощен. Размаза го с 6:0. Когато сетът завърши, тя го целуна по бузата и прошепна:

— Утре съм при теб.

Както беше обещала, след вечеря спа със Стейс, а през останалите дни от седмицата братята се редуваха.

В деня на заминаването я откараха с кола до летището.

— Обадете ми се, ако някой път минете през Ню Йорк — настоя тя. Те вече я бяха поканили да им идва на гости винаги, когато имаше път към Лос Анжелис. В този момент тя ги изненада. Подаде им две малки пакетчета, увити в хартия за подаръци. Близнаците ги отвориха. Във всяка кутийка имаше по един златен пръстен със син камък. — Подаръци за спомен — обясни тя.

 

 

По-късно, когато братята пазаруваха из магазините, видяха, че пръстените се продават по 300 долара.

— Можеше да ни купи по един от онези смешни каубойски колани за по петдесет долара — каза Франки. Почувстваха се много поласкани.

Оставаше им още седмица престой в базата, но не играха много тенис. Предпочитаха голфа, а вечерите прекарваха в Лас Вегас. Обаче не оставаха там за през цялата нощ. Така можеха да загубят много пари — в малките часове човек се чувства изморен и не може да мисли трезво.

На вечеря говореха за Роузи. Никой не каза нещо обидно за нея, въпреки че им беше паднала малко в очите, защото се беше чукала и с двамата.

— Явно й харесваше — каза Франки. — Никога след това не я видях да се натъжи или да се почувства неловко.

— Да, бе — съгласи се Стейс. — Беше страхотна. — Мисля, че открихме идеалната курва.

— Но те винаги се променят — отбеляза Франки.

— Ще й се обадим ли, когато отидем в Ню Йорк? — попита Стейс.

— Да — отвърна Франки.

 

 

След седмица те се регистрираха в хотел „Шери“ в Ню Йорк. На другата сутрин взеха кола под наем и се отправиха към къщата на Джон Хескоф в Лонг Айлънд. Когато паркираха отпред, видяха Хескоф да чисти баскетболната площадка от падналия слаб сняг. Той вдигна ръка за поздрав. Даде им знак да вкарат колата вътре в гаража до къщата. Там беше и неговата кола. Франки скочи от автомобила в движение, преди Стейс да паркира колата, за да се здрависа с Хескоф, но всъщност да го държи под око, ако нещо се случи.

Хескоф отключи вратата и ги въведе в къщата.

— Всичко е готово — каза той.

Заведе ги по стълбите до огромния сандък в спалнята и го отключи. Вътре имаше дебели пачки с банкноти, привързани с ластик, и прегъната на две кожена чанта, голяма почти колкото куфар. Стейс хвърли пачките на леглото. Братята прегледаха всичките, за да се уверят, че банкнотите са от по сто долара и че няма фалшиви. Преброиха само една пачка и я умножиха по сто. След това натъпкаха парите в чантата. Когато свършиха, погледнаха към Хескоф. Той се усмихваше.

— Пийнете по едно кафе, преди да тръгнете! Ако искате, пуснете и по една вода и се освежете!

— Благодаря — каза Стейс. — Има ли нещо, което трябва да знаем? Да се е вдигал някакъв шум?

— Нищо подобно — отвърна Хескоф. — Всичко е наред. Само не харчете много мангизи наведнъж!

— Те са за старини — успокои го Франки и братята се засмяха.

— А какво ще кажеш за приятелите му? — попита Стейс.

— Мъртвите нямат приятели.

— Ами децата му? И те ли си мълчат? — заинтересува се Франки.

— Възпитани са като порядъчни граждани — отвърна Хескоф. — Не са сицилианци. Радват се на успехи в професиите си и вярват в законите. Имат късмет, че не са заподозрени.

Близнаците се засмяха. Хескоф също се усмихна на шегата си.

— Просто ми е чудно, че за такъв велик човек не се вдигна шум — отбеляза Стейс.

— Вече измина почти година, но нищо не се е случило — каза Хескоф.

Братята довършиха кафето си и се сбогуваха с Хескоф.

— Поддържайте форма! Може пак да ви се обадя — предупреди ги той.

— Непременно — настоя Франки.

 

 

Когато се върнаха в града, братята сложиха парите на съхранение в личен банков сейф. По-точно в два. Дори не взеха от тях за дребни харчове. След това се върнаха в хотела и се обадиха на Роузи.

Тя се изненада, че се обаждат толкова скоро, и много се зарадва. Когато ги покани да дойдат веднага в апартамента й, в гласа й се усети нетърпение. Обеща им да ги заведе на нюйоркски театър. Вечерта те отидоха в апартамента й. Почерпи ги по едно питие, преди да излязат за вечеря, а след това щяха да ходят на театър.

Роузи ги заведе в „Ле Сирк“, който според нея беше най-добрият ресторант в Ню Йорк. Храната беше превъзходна. По молба на Франки му приготвиха чиния спагети, въпреки че ги нямаше в менюто. Бяха най-добрите, които бе вкусвал някога. Близнаците не можеха да се начудят, че в такъв шикозен ресторант сервират любимите им ястия. Забелязаха също, че управителят на ресторанта се отнасяше с Роузи с подчертано внимание, и това ги впечатли. Както и преди, си прекараха чудесно. Роузи ги подкани да разказват какво са правили, след като се разделиха. Беше изключително красива. За пръв път я виждаха в официално облекло.

Когато сервираха кафето, братята й поднесоха подарък. Бяха го купили същия следобед от магазина „Тифани“. Беше сложен в кутия, подплатена с кадифе във винен цвят. Струваше петстотин долара — беше семпло изработена златна верижка с диамант, инкрустиран в платинено легло.

— От мен и Стейс — каза Франки.

Роузи беше изумена. Очите й се навлажниха. Тя сложи верижката на врата си и диамантът легна точно между гърдите й. После се наведе и целуна и двамата по устните. Целувките й имаха вкус на мед.

Веднъж й бяха казали, че никога не са ходили на мюзикъл в Бродуей, затова тази вечер тя ги заведе на „Клетниците“. Беше им обещала, че представлението ще им хареса. Те наистина го харесаха, но с малки резерви. По-късно в апартамента й Франки каза:

— Не вярвам, че не е убил ченгето Жавер, когато му се отдаде възможност.

— Това показва, че Жан Валжан е станал наистина добър човек — каза Роузи. — Тук става дума за изкупление на грехове. За един човек, който е грешил и крал, но започнал да живее в мир с обществото.

— Но така просто няма смисъл — настоя Франки.

— Това е мюзикъл — обади се Стейс. — Дори и на кино в мюзиклите смисълът често се губи. В тях той не е главното.

Роузи обаче не се съгласи.

— Не, този е направен по много прочут роман от Виктор Юго, чиято главна тема е изкуплението.

Стейс дори се ядоса.

— Чакай малко — каза той. — Онзи приятел започна като крадец, а щом веднъж е откраднал, човек си остава такъв за цял живот. Нали, Франки?

Сега пък Роузи се подразни.

— Какво ли знаете вие за човек като Жан Валжан. — Това направо обезоръжи братята. Тя ги погледна дяволито и попита: — Кой от вас ще остане тази вечер? — Изчака да й отговорят и добави: — Не си падам по тройките. Ще трябва да се редувате.

— Кой искаш да остане? — попита Франки.

— Не започвай пак — предупреди го Роузи, — или ще установим красиви отношения както по филмите. Няма да се чукаме, а това не би ми харесало — и пак се усмихна. — Приятно ми е и с двама ви.

— Тази вечер ще се прибера в хотела — каза Франки. Искаше да й покаже, че няма власт над него.

Роузи го целуна за лека нощ и го придружи до вратата.

— Утре вечер ще ти покажа нещо специално — прошепна му тя.

 

 

Имаха на разположение шест дни да бъдат заедно. През деня Роузи трябваше да ходи на занятия, след това учеше, но вечерите беше на тяхно разположение.

Една вечер близнаците я заведоха на баскетболен мач в Медисън скуеър гардън. В града беше дошъл отборът на „Лейкърс“. За тях беше голяма радост да я гледат, когато подскача при всички добри попадения. След това посетиха една модна кръчма. Роузи им каза, че на следващия ден е Бъдни вечер и ще отсъства от града през седмицата. Братята предположиха, че ще прекара Коледа със семейството си. Обаче забелязаха, че за първи път, откакто я познаваха, Роузи беше малко потисната.

— Не, ще прекарам Коледа сама в една фамилна къща в провинцията. Искам да се спася от коледните глупости, за да уча и да размисля върху живота си.

— Защо не се откажеш и не прекараш Коледа с нас? — попита я Франки. — Ще сменим билетите за Лос Анжелис за друга дата.

— Не мога — отвърна Роузи. — Трябва да уча за изпити, а там мястото е най-подходящо.

— Съвсем сама? — попита Стейс.

Роузи сви рамене.

— Такава глупачка съм.

— Защо пък да не дойдем там с теб за няколко дни — попита Франки. — Ще си тръгнем на другия ден след Коледа.

— Вярно — обади се и Стейс. — На нас също би ни се отразило добре такова спокойно място.

Лицето на Роузи светна.

— Наистина ли искате? — попита тя видимо щастлива. — Ще бъде страхотно. На Коледа можем да идем на ски. Има един зимен курорт само на тридесет километра от къщата. Ще приготвя коледна вечеря. — Тя спря за миг и каза малко неубедително: — Но нали обещавате да си ходите след Коледа, трябва наистина да уча.

— Ние също трябва да се връщаме в Лос Анжелис — обади се Стейс. — Имаме работа.

— Господи, колко ви обичам, момчета!

— С Франки сме замислили нещо — каза небрежно Стейс. — Никога не сме били в Европа и си помислихме, че когато свършиш учението това лято, можем тримата да отидем там. Ще ни бъдеш гид. Искаме всичко да бъде първокласно. Само за две седмици. Ако дойдеш с нас, ще си прекараме чудесно.

— Така е — обади се Франки. — Не можем да заминем сами. — Всички се засмяха.

— Идеята е великолепна — зарадва се Роузи. — Ще ви покажа Лондон, Париж и Рим. Сигурна съм, че ще бъдете възхитени от Венеция. Няма да ви се иска да я напуснете. Но до лятото има още много време. Нали ви познавам, кой знае колко други жени ще сте свалили дотогава.

— Искаме теб — почти ядосан каза Франки.

— Ще бъда готова, щом се обадите — обеща тя.

 

 

Сутринта преди Бъдни вечер Роузи спря колата пред хотела им, за да ги вземе. Караше огромен кадилак, в чийто багажник бяха големите й куфари, но пак имаше място за скромния им багаж.

Стейс седна на задната седалка, а Франки отпред до Роузи. По радиото предаваха музика и в продължение на един час никой не каза нищо. Тъкмо това й беше хубавото на Роузи.

 

 

Сутринта по време на закуска, докато я чакаха, братята си бяха говорили. Стейс забеляза, че Франки се чувства неудобно. Това беше нещо необичайно за близнаците.

— Изплюй камъчето — каза той.

— Не ме разбирай погрешно! Не съм ревнив, но би ли се отказал да чукаш Роузи, докато сме на онова място?

— Разбира се — съгласи се Стейс. — Ще й кажа, че в Лас Вегас съм хванал трипер.

Франки се ухили.

— Не е нужно да стигаш толкова далеч. Ще се опитам да я спечеля за себе си. Може да стане и обратното, аз да се откажа, а ти да се опиташ.

— Ти си един лигльо — каза Стейс. — Ще развалиш всичко. Не сме я принуждавали да го прави. Тя поиска да стане така. И мисля, че за нас така е най-добре.

— Просто искам да опитам сам — настоя Франки. — Само за малко.

— Става — съгласи се Стейс. — Аз съм по-големият брат и трябва да се грижа за теб.

Това беше любимата им шега. Наистина Стейс винаги изглеждаше няколко години по-стар от Франки, а не само с десет минути.

— Но да знаеш, че тя ще те усети само за две секунди — предупреди го Стейс. — Роузи е умна и веднага ще разбере, че си се влюбил в нея.

Франки погледна стреснат брат си.

— Аз да съм влюбен в нея? Така ли мислиш? Господи! — изплаши се той. И двамата се засмяха.

 

 

Колата излезе от града и навлезе в земеделските райони на Уестчестър. Франки се разприказва.

— Никога не съм виждал толкова много сняг в живота си. Как ли живеят хората тук?

— Защото е по-евтино — отвърна Роузи.

— Колко път има още? — попита Стейс.

— Около час и половина. Момчета, искате ли да спра някъде?

— Не — каза Франки. — Да продължаваме.

— Освен ако не ти се налага на теб да спреш — обади се Стейс.

Роузи поклати глава. Лицето й имаше много решителен вид, стискаше здраво кормилото и се взираше в снежната пелена отпред.

Минаха през някакво малко градче и тя каза:

— Остават още петнадесет минути.

Колата заизкачва един стръмен склон. На върха на малък хълм стоеше къщата, сива като слон, заобиколен от покритото със сняг поле. Снегът беше кристалночист, без никакви следи от стъпки или автомобилни гуми.

Роузи спря колата пред главния вход и те слязоха. Подаде им куфарите и подаръците, обвити в разноцветни хартии.

— Влизайте! Вратата е отворена — подкани ги тя. — Тук не заключваме.

Франки и Стейс изкачиха предните стъпала и отвориха вратата. Влязоха в огромна гостна с препарирани глави на животни по стените, а в голямото като пещера огнище гореше голям огън.

Изведнъж чуха как отвън двигателят на колата изрева и в този миг от две странични врати се появиха шестима мъже. Държаха пистолети, а водачът им — огромен човек с големи мустаци, каза с лек чуждестранен акцент:

— Не мърдайте и не изпускайте пакетите! — След това пистолетите бяха опрени в телата им.

Стейс загря веднага, но Франки се обезпокои за Роузи. Трябваха му тридесет секунди да си обясни защо двигателят на колата изрева и да разбере, че Роузи вече я нямаше. Тогава изпита най-голямата горчивина в живота си и разбра истината. Роузи беше примамка.