Фердинанд Липс
Конспирацията срещу златото (6) (Погледът на един частен швейцарски банкер зад кулисите на властта)

Въведение

Една конспирация срещу златото е правителствено посегателство срещу свободите на индивида, регламентирани от конституцията. Но защо правителствата прибягват към нея? Понякога те искат да водят войни, без да вдигат данъците; друг път — чрез преразпределяне на доходите да постигнат т.нар. „social engineering“ (обществен аранжимент на благоденстващата държава). Общият знаменател е налице: в златото те виждат единствената пречка в опитите си да издигнат Вавилонска кула на неизплатимите дългове.

Тази книга е много повече от хроника на войната със златото. Освен всичко друго тя е доклад за историческата несполука на „парите-есперанто“. Преди повече от 100 години един полски лекар на име Людовик Лазарус Заменхоф (1859–1917) създаде синтетичен общ език с надеждата, че той ще преодолее тегнещото над човечеството проклятие. В Библията се казва, че по някое време човекът станал толкова високомерен, че предизвикал Бога с желанието си да построи кула, стигаща до небето. Бог наказал това нахалство, като объркал езика на хората. Тъй като те вече не можели да общуват помежду си, станало невъзможно кулата да бъде завършена. Заменхоф нарича новия език „есперанто“, което означава „обнадежден“. Тази надежда обаче се оказа напразна; по-късно възникнаха и други изкуствени езици (напр. „идо“). Но — объркването на езиците и Вавилонското проклятие все още са в сила.

Ще бъде сполучливо сравнение, ако наречем валутите без покритие „пари-еперанто“. Библейската история може да бъде смятана и за предупреждение да не предизвикваме отново Бога, издигайки кула на задлъжняването, която един ден ще достигне небето. Но няма уши, които да чуят. И ето че господният гняв се излива върху нас. И този път са объркани не езиците, а световните валути. Кулата никога няма да може да бъде завършена, защото валутите не могат да влязат в съзвучие помежду си. Надеждата, че парите-есперанто ще избегнат Божия гняв, е напразна. Възникват нови синтетични валути — напр. SDR (специалните права за тираж; създадена през 1969 г. като резервен посредник на световната валутна система), еврото и т.н. Объркването на валутите и Вавилонското проклятие са в сила.

Притежанието на злато няма нищо общо с алчността: става дума за свободата на индивида. Златният стандарт не е „игра“: той е въплъщение на вечния принцип pacta sunt servanda (договорите трябва да се изпълняват). Официалната омраза към златото, която вече направо граничи с невротизъм, ще ни се стори по-малко ирационална, ако осъзнаем, че златото и само златото е в състояние да развенчае вечните измамни намерения, потулени зад обещанията на управляващите.

След като от 1971 г. САЩ вече не изплащат международните си задължения в злато, искат същото и от другите страни: те също официално да заклеймят златото! Тази работа много напомня баснята на Езоп за вълка, който загубил опашката си. Тъй като не се чувствал комфортно, той се опитал да убеди събратята си също да се откажат от този безполезен израстък. Но един стар побелял вълк взел думата и казал, че предложението му щяло да е по-приемливо, ако било направено преди съдбоносния инцидент. Швейцария беше единствената държава, която изповядваше политиката, че желанието на Америка и другите страни да се освободят от „излишните“ златни резерви щеше да е по-искрено, ако беше предявено преди абдикацията на долара през 1971 г. Историята обаче няма хепи енд: Швейцария беше унижена — тъй като имаше нахалството да притежава валута, която е по-стабилна от долара.

Превъзходната книга на Липс е адресирана към критичния читател, който иска да вникне в предизвикателството на божествения авторитет, отнасящо се до построяването на кулата от неизплатими задължения.