Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Станисласки (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Convincing Alex, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ирина Димитрова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 118гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- maxin(2009)
- Корекция
- Ludetinata(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Нора Робъртс. Дръзко ченге
Американска. Първо издание
ИК „Колумбина прес“, София, 1996
Редактор: Теодора Давидова
ISBN 954-706-016-3
История
- —Добавяне
Девета глава
— И после — продължи Бес, докато се промъкваше сред движението — Джейд се обръща и казва: „Но това, което искаш, невинаги е това, от което се нуждаеш.“ Музиката се усилва, кадърът се затъмнява.
— Не че не са ми интересни оплетените истории на хората в Холбрук…
— Милбрук.
— Добре. — Алекс трепна, когато тя засече един седан. — Просто ми се иска да гледаш в пътя. Ще се почувствам доста неловко, ако ни глобят, докато съм с теб в колата.
— Не съм превишила скоростта. — Бес се намръщи и погледна скоростомера. — Е, съвсем малко.
Тя кара петскоростната кола като ветеран от автомобилните състезания, помисли си Алекс. И третира останалите невинни шофьори като конкуренти.
— Може би е най-добре да си намериш място в някоя лента и да се придържаш в нея.
— Само разваляш удоволствието. — Но тя изпълни съвета му. — Толкова рядко ми се случва да карам. А толкова обичам.
Алекс не можа да сдържи усмивката си. Вятърът нахлуваше през отворения люк на покрива и рошеше косата й.
— Никога не бих се сетил.
— За последен път ми се удаде възможност да карам, когато с Лорънс бяхме на някакъв прием на Лонг Айланд. — Тя погледна в огледалото и неспособна да устои на изкушението, мина в друга лента. — Едно пътешествие с мен му беше достатъчно, за да настоява да вземаме неговата кола с шофьор всеки път, когато отивахме някъде. — Усмивката й застина, когато зърна изражението на Алекс. — Извинявай.
— За какво?
— Че споменах за него.
— Нищо не съм казал.
Не, нищо не беше казал, призна Бес. Но не беше необходимо да изрича и дума, когато очите му ставаха толкова хладни. Тя стисна здраво волана и се втренчи право пред себе си.
— Той беше просто приятел, Алекси. Нищо повече. Никога не съм… — Тя пое дълбоко въздух. — Никога не съм спала с него.
— Не съм питал — хладно рече мъжът.
— А може би трябваше да попиташ. В един миг искаш да знаеш всичко за мен, а в следващия вече не искаш. Смятам, че…
— Смятам, че пак караш твърде бързо. — Той протегна ръка и погали бузата й. — И трябва да се отпуснеш.
— Добре. — Но пръстите й останаха вкопчени във волана. — Иска ми се… някой път… да поговорим за това.
— Някой път. — По дяволите, нима тя не разбираше, че не му се говори за другите мъже, които са били част от живота й? Не искаше дори да мисли за тях. Особено сега, когато я обичаше и когато знаеше какво означава да бъде с нея.
Знаеше как тихо въздиша, когато се обръща в съня си. Как сутрин очите й остават сънени и с натежали клепачи, дълго след като се е събудила. Знаеше, че обича да взема дълъг и горещ душ. А ухае толкова хубаво, защото се маже с ароматен крем, още преди да се е избърсала с хавлията.
Непрестанно губеше неща. Обеца, някоя важна бележка, пари. Никога не броеше рестото си и винаги даваше голям бакшиш.
Знаеше тези неща и ги ценеше. Защо трябваше да разговаря за другите мъже, които ги знаеха?
— Завий тук.
— Моля?
— Казах да завиеш… — Той млъкна, тъй като Бес подмина отбивката. — Добре, свий в следващата и ще се върнем.
— В следващата какво?
— Отбивка, Макний. — Той се протегна и леко дръпна косата й. — Да свиеш в следващата отбивка, означава, че трябва да се престроиш в дясната лента.
— О. — Тя се престрои, като натисна газта и ловко засече друга кола. Като чу яростното натискане на клаксона, само вдигна ръка и махна.
— Той не беше настроен приятелски — изтъкна Алекс, след като свали длани от лицето си.
— Зная. Но това не е причина и аз да бъда груба.
— Някои хора смятат, че засичането на друг шофьор е грубост.
— Не. Това е приключение.
Някак успяха да пристигнат без произшествия. Ала в мига, в който Бес паркира недалече от дома на родителите му, Алекс протегна ръка.
— Ключовете.
Тя се нацупи и ги залюля в ръката си.
— Не ме глобиха.
— Вероятно защото нито едно ченге не събра смелост да те спре. Дай ми ключовете, Макний. За днес приключенията ми стигат.
— Просто искаш да караш — присви очи тя, обзета от подозрение. — Защото смяташ, че е мъжка работа.
— Смятам, че е въпрос на оцеляване. — Той ги измъкна от ръката й. — Искам да остана жив. — Не че имаше нещо против да покара хубавия мерцедес. Но реши да не споменава за това.
— Хубав квартал — отбеляза тя, като огледа дърветата, прясно боядисаните къщи, спретнатите цветни лехи и децата, които караха велосипеди и скейтбордове по неравния тротоар.
Няколко от тях поздравиха Алекс. Бес бе внимателно огледана от група момчета, които подсвирнаха и вдигнаха палци към Алекс.
— О, първия знак на одобрение — рече тя, ала избърса потната си длан, преди да хвана ръката на мъжа. — И ти ли си карал велосипед по тротоара?
— И още как.
Напрегната и притеснена, тя приближи заедно с Алекс към къщата.
— А през лятото си седял на бордюра и си лъжел за момичетата?
— Не ми се налагаше да лъжа — отвърна мъжът и се усмихна. Вдигна поглед към стълбите, когато вратата се отвори и Михаил излезе навън, вдигнал на ръце Гриф.
— Пак закъсня. — Той заслиза, като люлееше момченцето.
— Тя пропусна отбивката.
— Винаги закъснява — усмихна се Михаил. — Ти си Бес.
— Да. Здравей. — Тя протегна ръка и стисна дланта му. Беше твърда като камък. Гриф се наведе да целуне Алекс, сетне издаде устнички и към Бес. Тя се разсмя и го целуна. — Здравей и на теб, хубавецо.
— Гриф обича дамите — рече Михаил. — Метнал се е на чичо си.
— Не започвай пак — промърмори Алекс.
Михаил не му обърна внимание и продължи да се взира в Бес, докато тя притеснено се размърда.
— Да нямам кал на носа?
— Не. Извинявай. — Михаил премести поглед към брат си. — Имаш подобрение, Алекси — рече на украински. — Тази жена наистина заслужава да се поизпотиш няколко сутрини в салона.
— Така е. — Алекс прегърна Бес през раменете. — Ако й кажеш нещо за това, ще те удуша, докато спиш.
Михаил се ухили. Приликата е невероятна, помисли си Бес. Неустоим чар, завладяващ сексапил. Дори детето го притежава, осъзна тя. Господ да е на помощ на жените от двайсет и първи век.
— Мъжки разговор? — попита тя.
— Лоши маниери — извини се Михаил. Харесваше му не само необикновения й външен вид, но и интелигентността, която струеше от очите й. Да, помисли си той, Алекс наистина отбелязва подобрение. — Хвалех брат ми за добрия вкус. Въведи я вътре, Алекс. Гриф иска да погледа малко децата.
— Къде е Сидни? — попита Алекс, докато изкачваше стъпалата.
— Вътре е, но е уморена.
— Твърде много работи.
— Да. — Той отново се усмихна. — И е бременна.
Алекс спря и се обърна.
— Така ли? — Слезе отново и стисна Михаил и Гриф в мечешка прегръдка. — Това е много хубаво.
— Чудесно е. Искаме голямо семейство и децата ни да нямат голяма разлика в годините.
— Значи слагате добро начало. — Алекс стисна ръката на Бес, а Михаил сложи Гриф на раменете си и прекоси улицата. Момченцето пляскаше с ръце и бъбреше на неразбираемия си език. — Още не съм свикнал, че Михаил е баща, а ето че той ще има второ дете.
Бес забрави притеснението си. Може би сладката непринудена целувка на детето й помогна да се отпусне. Тя плъзна ръка около кръста на Алекс.
— Хайде, чичо Алекс. Искам да се запозная и с останалите.
— Те са доста шумни — предупреди я той.
— Обичам шума.
— Могат да бъдат и любопитни.
— Аз също.
Пред вратата той хвана ръцете й. И друг път бе водил жени вкъщи, но никога не бе придавал значение на това. Този път бе жизненоважно.
— Обичам те, Бес.
Преди тя да успее да проговори, Алекс я целуна и бутна вратата.
Наистина бяха шумни, откри Бес. Изглежда, на никой не му правеше впечатление, че всички говорят едновременно или че голямото куче с клепнали уши лае и тича из стаята, за да се скрие под столовете. Бяха и любопитни, макар това да им придаваше чар. Още не се беше ориентирала, когато се озова седнала до бащата на Алекс, Юри, който я подложи на кръстосан разпит.
— Значи пишеш истории за телевизията. — Той кимна одобрително с голямата си рошава глава. — Имаш ум.
— Малко. — Бес се усмихна на Зак, който й подаде чаша вино.
— Рейчъл казва, че не е малко. — Той намигна на жена си, която седеше, скръстила ръце върху огромния си корем. — Тя гледа сериала.
— О, така ли?
— Признавам, обзе ме любопитство. — Рейчъл понечи да се настани по-удобно, ала бързо си даде сметка, че е невъзможно. — След като се запознахме, записах няколко серии. Сетне, като отстъпих пред опяванията на Зак да си взема отпуск по майчинство, осъзнах, че е твърде лесно да се пристрасти човек. Още не съм научила имената на всички герои, но ми е много интересно. Ник го гледа с мен. — Тя хвърли поглед към брата на мъжа си.
За своя чест Ник не се изчерви, ала се размърда неловко.
— Просто ти правех компания. — Минало бе доста време откакто се опитваше да докаже мъжествеността си с банди като Кобрите, но макар да бе на двайсет и една, все още не се чувстваше достатъчно уверен, та да признае, че гледа „Тайни грехове“. Той сви рамене, тръсна рошавата си руса коса, сетне зърна усмивките на роднините си. — Не че гледах. — Зелените му очи весело проблеснаха. — Просто харесвам мадамите.
— Всички така казват — усмихна се Бес. Жалко, че младежът не е актьор, помисли си. С този външен вид щеше да пожъне голям успех на екрана. — Коя ти харесва най-много, Ник? Луан, нашето наивно момиче с големи влажни очи, което страда в мълчание или коварната Бруки, която използва сексапила си, за да унищожи всички мъже, които пресекат пътя й?
Младежът се замисли и навлажни устни.
— Всъщност най-много си падам по Джейд. Харесвам по-възрастни жени.
Зак го стисна през врата.
— Ей — разсмя се Ник, без да си направи труда да се освободи от хватката. — Говорим си. Опитвам се да обърна внимание на дамата на Алекс.
— Убий го в съседната стая — небрежно подхвърли Алекс. — Тук ще ядем.
— Гледала съм много серии — надникна откъм кухнята Надя, майката на Алекс. Лицето й бе зачервено от топлината на печката. — Харесва ми.
— Е, тази Вики не е лоша. — Зак застана зад жена си и започна да разтрива раменете й.
— Мъжете винаги си падат по евтините мръсници — намеси се Рейчъл. — А ти, Алекс? Гледаш ли „Тайни грехове“?
— Не. — Не че щеше да си признае. — Макний ме осведомява какво става в Милбрук.
— Сигурно е много уморително. — Сидни, бледа, но блажено отпусната в ъгъла на канапето, отпи от бирата си. — Да спазваш темпото.
— Убийствено е. — Бес се усмихна. — Харесва ми.
— И как се запозна с Алекси? — попита Юри.
— Той ме арестува.
Настъпи моментна тишина и Алекси хвърли убийствен поглед към Бес. Сетне всички избухнаха в смях, а кучето отново уплашено хукна из стаята.
— Шега ли пропуснах? — Михаил влезе заедно с Гриф.
— Не. — Рейчъл се засмя отново, а брат й приседна на канапето до жена си. — Но имам чувството, че историята ще е много хубава. Хайде, Бес, трябва да я чуя.
Бес им разказа, прекъсвана поне десетина пъти от Алекс, който възразяваше, поправяше я или пък представяше собствената си гледна точка. Дори когато седнаха на голямата стара маса да похапнат от вкусното телешко, което бе приготвила Надя, все още се смееха или пък задаваха въпроси.
— Заключил те е в килията и ти въпреки това излизаш с него? — попита Михаил.
— Ами… — Бес навлажни устни. — Много е чаровен.
Юри се разсмя сърдечно и тупна сина си по гърба.
— Дамите все така казват.
— Благодаря, татко. — Алекс загреба от картофите.
— Хубаво е да си привлекателен за жените. — Той намигна на жена си. — Защото когато си избереш една, тя не може да ти устои.
— Аз те избрах — рече Надя и подаде бисквити на Ник. — Ти беше толкова бавен. Като мечка с… — Тя потърси подходяща дума. — С размекнат мозък. — Не обърна никакво внимание на изсумтяването на Юри. — Нямаше никакво намерение да ме ухажва. Затова го ухажвах аз.
— Накъдето и да се обърнех, тя все заставаше пред мен. — Той погледна жена си и в очите му проблеснаха спомени и нежни чувства. — Нямаше по-хубаво момиче в селото от Надя. И тя стана моя.
— Харесвах големите ти ръце и срамежливите очи — рече Надя и се усмихна. — Много скоро вече не беше толкова срамежлив. Но момчетата ми никога не са били срамежливи с момичетата — добави тя и се извърна към Бес.
— Защо да се губи време? — Алекс импулсивно притисна длан към бузата на Бес и извърна младата жена към себе си. Тя го изгледа озадачено. В очите й проблесна изненада, когато Алекс впи устни в нейните. Не беше лека приятелска целувка, а страстна и пламенна, от която й се зави свят.
Нямаше как да знае, че Алекс никога досега не е целувал жена пред семейството си, на масата на майка си. Нямаше как да знае, че с този свой жест той казваше на любимите си хора, че това е неговата жена.
Когато всички около масата заръкопляскаха, Бес прочисти гърло.
— Не — успя да изрече. — Никак не са срамежливи.
Надя преглътна сълзите си и вдигна чаша. Бе разбрала какво й казва синът й и усети горчиво-сладкото удоволствие при мисълта, че и последното от децата й е подарило сърцето си.
— Добре дошла — обърна се тя към Бес.
Леко смутена, Бес вдигна чаша като всички останали.
— Благодаря. — Тя отпи и изпита облекчение, когато разговорът се поднови.
Колко лесно е да се влюбиш във всички тях, помисли си. Толкова са сърдечни, открити, чувстват се тъй добре заедно. Родителите й никога не бяха водили такъв приятен задушевен разговор около масата. Нито пък я бяха обгръщали с обичта и вниманието, което Юри и Надя засвидетелстваха на децата си.
Това ли й беше липсвало през всички тези години? Дали именно тази липса не бе станала причина за пълната й неспособност да общува като дете и да стане толкова общителна като зрял човек?
Все пак това, което бе получила и това, което не бе получила, я бяха превърнали в сегашната Бес, така че не биваше да съжалява. Е, може би малко, помисли си тя и без да знае се включи в семейната традиция да хвърля тайно хапки на кучето под масата. Трудно й беше да не съжалява, като виждаше колко е хубаво да си част от такова сплотено и задружно семейство.
Поглъщайки всяка подробност, тя се озърна. И срещна погледа на Михаил. Този път му се усмихна.
— Пак си се втренчил в мен — рече.
— Да. Искам да издялам от дърво лицето ти. — Той протегна ръка и леко завъртя главата й. Разговорът около тях продължаваше, сякаш подобно нещо се случваше всеки ден. — Много е интересно. Мисля, че махагонът ще е най-подходящ.
— Това шега ли е? — развеселена попита Бес.
— Михаил никога не се шегува, когато става дума за работата му — намеси се Сидни. — Изненадана съм, че изтърпя толкова време, преди да ти предложи да му позираш.
— Да позирам? — Тя недоумяващо поклати глава. Изведнъж очите й се разшириха, когато всичко си дойде на мястото. — О, разбира се. Станисласки. Дърворезбарят. Виждала съм твои работи. Всъщност очарована съм от тях.
— Ако ми позираш, ще ти подаря нещо. Сама ще си избереш какво.
— Едва ли мога да откажа на подобно предложение.
— Добре. — Доволен, той насочи вниманието си към ястието. — Много е красива — рече тъй непринудено на Алекс, че Бес избухна в смях.
— Бих казала, че мъжете от семейство Станисласки си падат по необичайното, но съпругата ти ме оборва.
Михаил зарови ръка в кестенявата коса на жена си, плъзна пръсти по класически красивото й лице.
— Съществуват различни видове красота. Ела в ателието следващата седмица.
— Не си прави труда да спориш. — Сидни хвана ръката на Михаил и сплете пръсти с неговите. — Няма полза.
В другия край на масата Рейчъл трепна. Надя се наведе напред и тихо попита:
— На колко време са?
Рейчъл въздъхна.
— На осем, десет минути. Още са съвсем слаби.
— Кое е слабо? — Зак погледна към нея и зяпна. — О, Господи, сега ли? Сега?
— Не точно на минутата. — Ще бъда спокойна, каза си Рейчъл и пое дълбоко въздух. — Смятам, че имаш време да си хапнеш от сметановата торта на мама.
— Тя ражда. — Той се ококори към брат си, който бе не по-малко стреснат.
— Тук не сме готови. — Ник рязко се изправи. — Подготвяли сме за това нещо само у дома. Аз би трябвало да се обадя на лекаря, обаче не зная номера.
— Мама го знае — успокои го Рейчъл. Сетне протегна ръка и стисна дланта на съпруга си. — Спокойно, Мълдун. Има още много време.
— Имало време, как не! Тръгваме веднага. Не трябва ли да тръгнем веднага? — обърна се той към Надя.
Тя се усмихна и кимна.
— Наистина ще е най-добре, Зак.
— Но, мамо…
Възраженията на Рейчъл бяха прекъснати от Надя, която нежно заговори на украински. Същината на думите й бе, че не трябва да се спори с уплашените съпрузи.
— Трябва да си вдигне краката — обяви Михаил. — Това ти помогна, нали? — обърна се той към жена си.
— Да — отвърна Сидни. — Но мисля, че трябва да изчакаме, докато стигнат в болницата.
— Девет-едно-едно — заяви Алекс и скочи на крака. — Ще се обадя.
— О, седни — раздразнено махна с ръка Рейчъл. — Не ми трябват ченгета.
— Линейка — настоя той.
— Не съм болна. Ще раждам.
— Ще я откарам с пикапа. — Юри стана и се приготви да вдигне на ръце малкото си момиченце. — Ще стигнем бързо.
Докато мъжете продължаваха да спорят на различни езици, Надя безмълвно стана и отиде в кухнята да позвъни на гинеколога на Рейчъл.
— Вече съм минал по тоя път — обърна се Михаил към Алекс. — Зная как да се справя.
— Ха! — Баща им ги бутна настрани и заби пръст в гърдите си. — Аз, четири пъти. Вие не знаете нищо.
— Нямаме нито касетофон, нито музика. — Ник прокара пръсти през пясъчнорусата си коса. Ужасно се страхуваше, че ще му прилошее. Макар никой да не го слушаше, той продължи да бъбри: — Видеокамера. Трябва да намерим видеокамера.
— Мила, искаш ли чаша вода? Малко сок? — Когато тя изстена, Зак пребледня като мъртвец. — Още една? Не са минали десет минути, нали?
— Ще ми счупиш ръката. — Рейчъл издърпа длан от пръстите на съпруга си и хвърли умоляващ поглед към Сидни.
— Добре, момчета, отдръпнете се. — Стоманата, скрита под кадифената външност на Сидни, която бе причина за успешната й кариера, прозвуча в гласа й. — Алекс, качи се горе и донеси на сестра си възглавница, с която да пътува. Юри, върви да запалиш пикапа. Това е добра идея. Ник, тримата с Михаил и Гриф ще отидете до апартамента, за да вземете всичко необходимо за Рейчъл. Ще се срещнем в болницата.
— Как ще дойдеш там? — попита Михаил.
— Аз имам кола — обади се Бес, запленена от разиграващата се семейна драма. — Ще се съберем тримата.
— Чудесно. — Разпръсквайки войските със замаха на генерал, Сидни целуна съпруга си и го побутна към вратата. — Тръгвай. Зак и Надя ще пътуват с Юри и Рейчъл. Аз отивам с Алекс и Бес.
Когато я прониза следващата контракция, Рейчъл задиша бавно и равномерно.
— Извинявай, че ти създавам трудности — обърна се тя към Бес.
— Няма проблеми. — Трябваше да прехапе езика си, за да не попита какво е усещането да започнеш да раждаш на семейния обяд. Щеше да има време за това по-късно.
— Обадих се на лекаря и на Наташа. — Надя се върна в стаята и остана доволна, че Сидни е организирала войските. — Наташа ще дойде със семейството си.
— Трябва да тръгваме. — Зак помогна на Рейчъл да се изправи и преглътна мъчително. — Не трябва ли да тръгваме?
Когато пристигнаха в болницата, Сидни и Бес вече бяха близки приятелки. И едва ли можеше да бъде другояче, след като бяха пътували на една седалка, докато Алекс караше като луд обратно към Манхатън.
Разговаряха за мода, за няколкото общи приятели, които откриха и за мъжете от семейство Станисласки. Сидни се съгласи, че Бес проявява завидна сдържаност, щом не коментира шофирането на Алекс, след като той е бил тъй критичен към нея.
Когато стигнаха в родилното отделение, Рейчъл вече бе настанена в стая, Зак бе преодолял първия стадий на паника, а Юри потупваше джоба си, пълен с пури.
— Още е в началния стадий — осведоми ги Надя. — Компанията ще й се отрази добре.
Алекс се отправи към вратата, ала Бес изостана.
— Не искам да се натрапвам — обърна се тя към Надя.
— Това не е натрапване. Това е семейството. — Тя леко наклони глава. — Да не би да се чувстваш неловко при раждане?
— О, не. Как бих могла, след като съм описала толкова много раждания.
— И как направи проучването? — подхвърли през рамо Алекс.
— Говорих с гинеколози — усмихна се тя и трапчинката се появи на бузата й. — Открих и няколко бъдещи майки, които нямаха нищо против да наблюдавам как раждат. Ти виждал ли си някога раждане?
— Не. — Изражението му се промени. Типично за мъж. — Гледал съм филми в участъка, за всеки случай. Но никога не съм присъствал на живо.
— Страхотно е. — Тя се разсмя, отгатнала мислите му. — Не се тревожи. Ще ти държа ръката.
Прекараха времето в голямата просторна стая, разказваха си случки, даваха си съвети, шегуваха се със Зак, щом Михаил и Ник пристигнаха с вещите на Рейчъл. Гриф беше оставен при готвача на Зак, Рио, така че не оставаше нищо друго, освен да чакат.
Когато Рейчъл решаваше да се поразходи, всички се редуваха да я подкрепят по коридора, да разтриват гърба й, да й говорят, за да отвличат вниманието й между контракциите.
— Виждам как мозъкът ти работи — промърмори Алекс на Бес. — „Как ще използвам това?“
— Семейството ти е толкова сплотено — рече тя и се озърна. — Никога не съм познавала хора като тях. Моите родители щяха да бъдат ужасени, ако им се наложеше да участват в нещо подобно.
— Че нали това е наше бебе.
Тя се усмихна и вдигна ръка към бузата му.
— Точно това имах предвид. Всички те са забележителни хора.
— Радвам се, че си тук. — Когато се наведе да я целуне, Юри го тупна по гърба.
— Всичките ми деца направиха бебета, с изключение на теб. — Той се усмихна на Бес. — Скоро ли ще започнеш?
— Татко… — Не знаейки как да тълкува смеха на Бес, Алекс заговори тихо и решително на майчиния си език: — Когато реша да правя бебета, ще те уведомя.
— Какво има да решаваш? — Юри махна към Бес. — Нали тя е тази, която искаш?
— Да.
Юри протегна ръце.
— Тогава?
— Имам си причини да чакам. Мои лични причини.
Макар че Юри тъжно поклати глава, очите му закачливо проблеснаха.
— Защо всичките ми деца са толкова твърдоглави?
— Защо баща ми е толкова любопитен?
Юри се засмя, прегърна Алекс и го целуна по двете бузи.
— Върви, изведи това хубаво момиче на разходка, открадни си няколко целувки. На сестра ти ще й е нужно още доста време.
— Ще послушам този съвет. — Той хвана Бес за ръка и я поведе навън. — Хайде, ела да глътнем малко въздух.
— Алекси. — Бес трябваше да ускори крачка, за да не изостава. — Не му се сърди. Той не искаше да те поставя в неловко положение.
— Напротив, искаше, но не му се сърдя.
— За какво си говорехте двамата?
Той натисна копчето на асансьора.
— Знаеш ли, мисля, че няма да те науча на украински. Прекалено ми е удобно, че не разбираш.
— Но това е…
— Неучтиво — довърши той вместо нея и се ухили. — Зная.
Алекс взе доста присърце съвета на баща си и когато минаха покрай чакалнята, Бес все още беше замаяна. Алекс зърна вътре Ник. Младежът пушеше и крачеше нервно, като типичен бъдещ баща.
— Какво става, Ник?
— Мина ужасно много време. — Ръката на Ник трепереше леко, когато той вдигна цигарата към устните си. — Искам да кажа, на Сидни й трябваха само няколко часа с Гриф. Наистина става много напрегнато, а Рейчъл ме изхвърли заедно с камерата. Защо не могат да направят нищо?
— Не разбирам много от тия работи — промърмори Алекс. — Но мисля, че бебетата се появяват, когато са готови.
— Минали са само шест часа. — Бес приближи да успокои Ник, трогната, че младежът е тъй дълбоко загрижен за жената на брат си.
— Струват ми се като шест дни — рече Зак и пристъпи в чакалнята. Издърпа цигарата от ръката на Ник и смукна дълбоко. — Тя ме ругае. Зная какво значат тези думи, макар да не са на английски.
— Това е добър знак — увери го Бес. — Означава, че нещата се придвижват напред.
— Наруга и доктора. — Мъжът въздъхна и подаде цигарата на Ник. — Но към него поне не замахна да го удари.
— Ако не е улучила — отбеляза Алекс, — значи наистина е в лоша форма.
— Улучи. — Зак разтърка рамото си. — По-добре да се връщам.
— Да идем да му окажем поне малка подкрепа — започна Алекс, ала в същия миг зърна жената, която излизаше от асансьора. — Таша!
— О, Алекс!
Бес проследи с поглед как жената влетя в чакалнята. Косата й бе черна, дълга и къдрава. В очите й се четеше загриженост, ала жената се засмя, когато се хвърли в прегръдките на Алекс.
— Алекси, как е Рейчъл?
— Ругае доктора си и удря Зак.
— Аха. — Жената мигновено се успокои. — Това е добре. Здравей, Ник. — Тя протегна ръка на младежа. — Не се тревожи толкова. Твоят племенник или племенница скоро ще се появи на бял свят. Спенс паркира колата. Искахме да остави децата вкъщи, но те бяха толкова разочаровани, че ги доведохме. Фреди чака с нетърпение да те види.
— Как е тя? — поусмихна се Ник.
— Вече е по-висока от мен и е много красива. Алекс, къде е Рейчъл?
— Ще те заведа. О, това е Бес.
— Бес? — Наташа се извърна, едната й ръка все още почиваше на рамото на брат й. Разбира се, бе чула за Бес. Западна Вирджиния беше далече от Ню Йорк, но нещата, които се отнасяха до семейството, пътуваха бързо по телефонните жици. — Извинявай. Не те видях.
— Няма нищо. — Сетне Бес каза първото нещо, което й дойде наум. — Какви прекрасни гени имате всички.
Наташа вдигна вежди, сетне се засмя.
— Рейчъл каза, че ще ми допаднеш. Надявам се да имаме време да поговорим, преди да си тръгнем от града. Съжалявам, но сега искам да видя сестра си.
— Не се притеснявай. С Ник ще слезем до кафето да купим малко храна за цялата група.
Три часа по-късно Бес беше раздала сандвичи и кафе, бе люляла на коляното си малката дъщеричка на Наташа, Кати, сама се бе представила на Спенсър Кимбъл и му бе помогнала да забавлява своенравния си малък син. Запозна се с Фреди и веднага забеляза, че красивото момиче е влюбено до уши в Ник.
Докато часовете се точеха, тя подкрепи Михаил, когато мъжът настоя уморената му съпруга да си почине в чакалнята, поразпита набързо няколко от сестрите и започна да успокоява Алекс, когато сестра му мина в последния стадий на раждането.
— Няма да продължи много.
— Така казаха и преди час.
Двамата стояха в чакалнята. Алекс отказа да седне. След като се прозя и хубаво се протегна, Бес обви ръце около кръста му.
— Има голямо разкритие и бебето се показва. Когато за последен път погледнах монитора, пулсът на бебето беше силен. И бърз. Смятам, че ще е момиче.
— Откъде знаеш толкова много?
— Проучване. — Тя склони глава на рамото му. — Преди малко пресметнах, че съм наблюдавала раждането на дванайсет бебета, включително и две близначета.
Гласът й заглъхна и Алекс повдигна брадичката й.
— Заспиваш права, Макний. Трябваше да те изпратя вкъщи.
— Не би могъл дори с пистолет да ме прогониш.
Вярно беше, осъзна той. И това бе част от красотата й.
— Длъжник съм ти.
— Тогава си плати. — Тя поднесе устни за целувка.
— Мамо. — Макар да му бе приятно да наблюдава брат си, Михаил скочи, забелязал родителите си на прага.
— Имаме нов член на семейството. — В очите на Надя проблясваха сълзи. Прегърнал здраво жена си, Юри също се бе просълзил.
— Какво е бебето? — попитаха в един глас Ник и Алекс.
— Елате и вижте. След малко ще го донесат до стъклото.
— Рейчъл си почива. — Юри избърса сълзата, търкулнала се по бузата му. — Скоро ще я целунете за лека нощ.
Всички заедно приближиха до стъклената стена на помещението за бебетата.
— Аз съм чичо — обърна се Ник към Фреди. Бузите й поруменяха, когато я прегърна силно. — Ей, ето го Зак. — Той задържа ръка около кръста й, когато брат му влезе, понесъл малко вързопче. Вързопчето пищеше, а Ник се бе ухилил до ушите.
Той вдигна бебето. Върху къдравата черна коса се мъдреше розова панделка.
— Момиче е — промълви Алекс и притисна Бес към себе си. — Много е красива.
— Господи — беше единственото, което успя да промълви Ник. — О, Господи! — Развълнуван, той сведе поглед към Фреди. Отдръпна се и избърса сълзата от бузата й. — Какво е това?
— Толкова е сладка. — Фреди се извърна към него. В очите й проблясваха сълзи. За миг му мина през ум, че лесно може да потъне в тези очи.
— Да, страхотна е. — Той предпазливо си пое въздух. Тя беше негова братовчедка, напомни си. Е, нещо като братовчедка. И беше още дете. — Аз… нямам кърпичка.
— Нищо. — Фреди усети как сълзите се търкулнаха по бузите й, ала не им обърна внимание. Все пак това бяха най-хубавите сълзи. — Смяташ ли да имаш деца? — попита с обезоръжаваща откровеност.
— Да имам… — Ник би отстъпил назад, ала отвсякъде бе ограден от семейството си. — Не — рече решително и се застави да отмести поглед от мокрото й сияещо лице. — Не.
— Аз пък искам да имам. — Тя въздъхна и склони глава на рамото му.
Михаил прошепна нещо на Сидни. Тя кимна и избърса сълзите си. Застанала зад Фреди, Наташа намести Кати в прегръдките си и се обърна към съпруга си. Едната му ръка бе на рамото на Фреди, с другата държеше заспалия си син.
— Всяко едно е чудо.
Той наведе глава и целуна мокрите бузи на жена си.
— Само ми кажи, когато решиш, че искаш да имаме още едно наше чудо.
— Аз съм благословен мъж. — Юри прегърна Бес, която стоеше най-близо до него. — Двама внуци. Сега вече три внучки. — Той вдигна Бес и я завъртя във въздуха. Младата жена се засмя и се вкопчи в раменете му.
— Поздравления. — Тя му достави голямо удоволствие като го целуна силно по устата. — Дядо.
— Днес е хубав ден. — Юри бръкна в джоба си. — Да запалим една пура.