Карла Нигърс
Опитай с търпение (8)

Осма глава

Ако беше малко по-топло, Пейшънс бе убедена, че щяха да се любят направо върху пристана. Ала сега Джейк нямаше друг избор, освен да я пусне. Тя се затича към хижата. Мисълта, че в сравнение с нея той бе направо замръзнал, донякъде я мобилизира. Хвърли две цепеници в огъня, свали вледенените си чорапи и ги сложи да съхнат. Състрадателно подсуши кучето, което веднага се пъхна под печката. Аполон и Афродита бяха избягали в съседната стая, щастливи, че са извън целия този хаос. Може би бяха взели и Джейк Фар за голямо мокро куче, тъй като той непрекъснато ръмжеше.

— По-добре се преоблечи — подкани го Пейшънс. — Не искам да настинеш заради мен.

Той я изгледа иронично и бавно започна да сваля мокрите си дрехи. Пейшънс се опита да устои на гледката, но се оказа невъзможно. Наистина имаше внушителни рамене и плосък, стегнат корем.

Джейк захвърли прогизналия си пуловер и започна да разкопчава панталона. Тя смутено извърна поглед. Не се случваше често пред очите й да се разсъбличат мъже.

Джейк се изсмя подканващо.

— Мога да отида в банята — деликатно додаде той.

— Там е по-студено. Отивам в спалнята да взема сухи дрехи.

Докато минавате покрай него, забеляза посинелите му от студ устни.

— Трябва да пийнеш нещо топло.

— Знаеш ли най-доброто лекарство срещу измръзване?

Знаеше, но предпочете да не му го казва.

— Топлото тяло на някой друг — отговори той вместо нея.

— Е, на мен също не ми е кой знае колко топло.

В смеха му отново прозвуча нотка на съмнение.

— Не съм толкова убеден.

Пейшънс бързо се отправи към спалнята и затвори вратата след себе си. Пламтеше цялата. Тялото й бе толкова горещо, сякаш току-що бе излязла от сауна.

— Тили — изстена тя, — как можа да ми погодиш такъв номер!

Животът й си бе съвсем спокоен, преди да се появи този дяволски мъж. И съвсем разумен. По мнението на другите, може би малко ексцентричен, но тя обожаваше свободата и самотния живот сред природата. Джейк Фар бе смутил безметежното я съществуване и го бе разклатил из основи. Всъщност вината не бе негова. Той, както и тя, бяха жертва на комбинациите на Тили. Може би в този момент оттатък Джейк също проклинаше съдбата, която не бе му спестила злощастния инцидент в леденостуденото планинско езеро и съжаляваше, че не може веднага да се върне в Ню Йорк.

„Знаеш ли най-доброто лекарство срещу измръзване…“ Може би го каза, защото тя бе единственото човешко същество наоколо, а той наистина беше премръзнал. Май не бе много справедлива към него, но откога сексът, любовта и хормоните се подчиняваха на справедливост и разум? Не я притесняваше фактът колко силно го привлича тя. Проблемът бе, че и той я привличаше. И то по начин, който надхвърляше всякакви мечта и фантазии.

Тя изстена объркано. Бе душевно и физически изцедена. Побърза да се преоблече. Избра по-хубаво бельо, но нахлузи най-протритите си джинси, евтина фланелка и старата червена бархетна риза на чичо Исая. Прибра набързо косата си, въпреки че изпусна няколко непокорни кичура да стърчат на воля. Искаше да заличи спомена, който бе оставила у Джейк след вечерята им в Ню Йорк.

Погледна се в огледалото. От там я гледаше уморена, небрежна, земна жена.

— Облече ли се? — извика тя.

— Да, горе-долу. Заповядай.

Какво означаваше горе-долу? Пейшънс се почувства по-притеснена, отколкото, когато навремето се наложи да измъкне една побесняла лисица от дупката й, ала влезе в стаята. Коленете й трепереха. Стисна юмруци под провисналите ръкави на ризата и отново усета, че й става невъобразимо горещо.

Джейк Фар взе стол и седна до печката, като протегна крака и почти завря стъпала под изтощеното нещастно куче. Бе облякъл черна риза, наполовина разкопчана, така че стегнатите мускули на гърдите му се виждаха, и тъмен клин. Тя изпита внезапно желание да прокара ръка по бедрото му и да усети твърдите мускули под меката тъкан.

— Имах намерение да направя планински крос…

— Съжалявам, нещата не са развиха по начина, по който си ги планирал.

— Е, чак пък планове. Само се надявах… Сестра ти ме накара едва ли не да мисля, че трябва да те откарам в дом за душевноболни — той я изгледа изпитателно за момент. — Добре ли си?

— Чувствам се прекрасно — кимна тя, като се опита да запази спокойствие и преди той да я е заподозрял в лъжа, отиде да сложи още една цепеница в огъня. Единственото й спасение бе да си намира непрекъснато някаква работа по-далеч от него.

— Май още ти е студено? — попита той зад нея.

— Да, малко.

— Седни край огъня тогава. Има място.

Тя го изгледа подозрително.

— Няма място, но както и да е…

— Мисля, че има — каза той с нисък дрезгав глас.

Пресегна се, обви ръка около кръста й и я притегли в скута си. Никога не бе седяла в скута на мъж. Дори като младо момиче. Сърцето й лудо препускаше. Загуби равновесие и неволно се опря на гърдите му. Още една грешка. Кожата му бе мека, а мускулите толкова твърди, колкото си ги представяше.

— Усещам, че вече си се постоплил.

— Само стъпалата ми са леденостудени, но ще се оправя.

Тя застина неподвижно.

— Не съм някоя малка женичка, сигурно ти е неудобно така…

— Не знам какво разбираш под неудобство — изсмя се той.

Тръпки на възбуда полазиха по гръбначния й стълб. Тя се изчерви, макар да бе израснала сред волнодумците от семейство Медрид и вече десет години живееше сама сред животни и сурови мъже. Нищо не можеше да я учуди на този свят. Не бе някоя неопитна наивница, нито девица. Знаеше, че не се изчерви заради думите на Джейк, а защото си ги бе помислила преди него. Веднага забеляза това, което мекият плат на клина не можеше да скрие. Той беше възбуден.

— Никак не си лесна за разгадаване, Пейшънс.

— Аз просто… — тя спря и облиза устни, почувствала, че дебне всяка нейна реакция. — Просто се опитвам да се държа естествено.

— Зная — рече той и леко я притисна към гърдите си. Бе съблазнително топла и женствена под старата риза на чичо й. — Именно затова толкова ми действаш…

Бяха съвсем близо един до друг и всичко, което Пейшънс желаеше в този миг, бе да я целуне. Тя вече предусещаше целувката му, влагата на устата му… Представи си как топлият му език танцува и се слива с нейния.

— Джейк…

И то се случи. Не можеше да каже кой направи първата крачка. Всъщност нямаше никакво значение за нея. Затвори очи и се наслади на вълнуващото усещане. Ръцете му обгърнаха бедрата й и интимността на този жест я наелектризира. Тя се отпусна върху него, гърдите им се притиснаха, а целувката им взе да става все по-дълбока и по-отчаяна. Можеше да почувства ефекта й от натиска на дланите върху бедрата й.

— Джейк… Нямах това предвид.

Очите му бяха потъмнели от желание.

— Искаш ли?

Тя не се поколеба.

— Да — той я повдигна с лекота, сякаш беше безплътна, и тя се засмя:

— Да не би желанието да ви придава свръхчовешка сила, господине?

— Вие сте в отлична форма, госпожице Медрид, и изобщо не сте тежка — изправи се той, без да я пуска на земята. Само я опря до гърдите си, така че тя да чуе ударите на сърцето му, което биеше ведно с нейното. — Бих могъл да ви нося на ръце до края на света.

Тя не бе сигурна дали това бе любезност, истина или самохвалство.

— Моли се да не ти се наложи.

Той бутна с крак вратата на спалнята и я отнесе до леглото на стария Исая с желязна рамка и матрак, натъпкан с конски косми.

Навсякъде бе оставила своя отпечатък — ръчно изплетена кувертюра, бродирани възглавнички, керамични лампи, старинни бродирани покривки, колекция от ароматизирани свещи в най-разнообразни свещници… Забеляза как Джейк се озърна наоколо. Беше приятно изненадан.

— Какво очакваше? — попита тя, развеселена. — Пушки и трофеи?

— Попадал съм на най-различни места…

— Тук са останали много вещи от чичо Исая, но има и мои. Попроменила съм интериора.

А как да впиша Джейк Фар в старата вила на чичо Исая, запита се тя, но нямаше време да си отговори, защото Джейк я положи върху леглото и се отпусна до нея. Той посегна и започна да навива провисналия й ръкав, след което рязко каза:

— Защо да не се отървем от тези дрехи, какво ще кажеш?

— Зная, че е по-секси, ако…

— Напротив — измърмори той и смъкна старата риза от раменете й. — Достатъчно е да те накарат да си представиш какви прелести се крият под тях…

Не чу какво точно й каза, но гласът му, докосването и очите му я накараха да се чувства желана и обвързана с него по болезнен начин. Нито можеше да определи, нито да разграничи емоциите, преплетени в диво кълбо. Но това нямаше значение в този миг.

— Всъщност — продължи той — имам предвид чорапите ти. Намирам нещо много еротично у жена обута в чорапи.

— Странен тип си, Джейк — усмихна се тя.

— Приемам го за комплимент…

Беше разсеян и не внимаваше особено какво говори. Пусна ризата на чичо Исая на пода до леглото и се надвеси над нея. Целият пламтеше, с изключение на леденостудените му стъпала. Тя потри вълнените си чорапи о тях и рече:

— Ако ти и студено…

— С всяка измяната минута ми става все по-топло.

Джейк я прегърна и дъхът му погъделичка лицето й.

Прехвърли бедро върху нейните и посегна да прибере непокорна къдрица от челото й, но тя упорито се върна обратно. Леко погали ухото й, след това брадичката й очерта устните й с палец. Тя целуна крайчеца на пръста му и се усмихна.

— О, Пейшънс! — прошепна той и сведе устни към нейните.

Беше бавна, романтична, щедра целувка, която повече даваше, отколкото вземаше, повече молеше, отколкото изискваше… Пейшънс й се наслади във всеки нюанс, като се опита да разгадае мъжа до себе си.

Джейк бавно я привлече. Ризата й се разтвори и той плъзна пръсти под нея. Пейшънс потрепери.

— Да не би ръцете ми да са студени?

— Не, не са студени… само малко хладни. Но не в това е причината…

— И аз така си помислих.

— О, каква самоувереност!

Тонът й го подразни, но изражението му остана спокойно и той поклати глава, като продължи нежно да гали страната й.

— Не. Просто съм чакал толкова дълго да се появиш в живота ми — очите му потъмняха и той седна до нея. Пейшънс се облегна така, че да може да следи изражението на лицето му. — И без да ми отговаряш, предусещам твоите желания… — той сви рамене. — Това ми дава надежда.

Гърлото й бе пресъхнало и думите й преминаха в неочаквано дрезгав шепот.

— Надежда за какво?

— За нас.

И устните му отново потърсиха нейните, дланите му се плъзнаха от стомаха към гърдите й и пръстите му срещнаха дантеления сутиен. Тя почувства изненадата му. Той сведе очи. Сутиенът й, съблазнително изрязан, бе в екстравагантен светлооранжев цвят.

— Да не мислиш, че като живея сама в гората, не нося бельо — подхвърли тя в отговор на блесналия му поглед.

— Какви други изненади си ми приготвила?

Не по-малко съблазнителните дантелени бикини, нещо, което той щеше да открие, когато му дойде времето.

— Ооо — проточи тя небрежно, — никога не се знае.

Той започна да разкопчава сутиена й, когато четириногият им приятел се вмъкна в спалнята и започна да лае. Очевидно не разбираше какво става тук. Пейшънс се опита да го прогони, но Джейк беше упорито животно, а и Ню Йорк го бе разглезил още повече. Той скочи в леглото. Все още не беше изсъхнал от инцидента в езерото и миришеше на мокри ръкавици. Пейшънс се изправи рязко.

— Не, Джейк! Слизай от леглото. Веднага! Няма да издържи такава тежест.

Кучето се изправи на четири крака и задиша в лицата им.

— Махай се, звяр такъв!

Тя го бутна силно и най-накрая той се сгромоляса на пода. Пейшънс изстена и се отпусна върху възглавниците. Сега и тя миришеше на мокро куче. Джейк — този, когото бе допуснала в леглото си се пресегна и загърна ризата й, скривайки съблазнителното бельо.

— Кучето ти е право.

— Какво? Глупавото псе изобщо няма никакво чувство за деликатност!

— Не можем да му се сърдим — Джейк се изправи, упорито вперил очи в люлката на двора. Без изобщо да я погледне, той рече: — Проблемът е, че ние дори не сме говорили.

С дълбока въздишка, тя се съгласи с него.

— Ще сложа чайника — каза той и излезе от спалнята.

Пейшънс изгледа кучето с укор, ала то очевидно нехаеше за всичко, което бе направило през този ден и последва новия си приятел в другата стая. През открехнатата врата до нея достигна суетнята около печката, шум от течаща вода и Джейк да си подсвирква. Какво ли имаше предвид, когато каза, че трябва да си поговорят? Той и тя май трябваше да си изяснят нещата. Може би прояви благородство или просто намесата на кучето го накара да осъзнае къде се намира и какво прави върху матрак с конски косми в затънтена някъде из планините вила с по-малката сестра на жената на най-добрия си приятел.

— Добре… — промърмори тя. — Всички признават, че съм много смела. Винаги съм се чудила какво толкова имат предвид.

Тя не бе човек, който се притеснява от истината. И сега призна, че никога досега не бе изпитвала подобно фантастично чувство като любовта си към Джейк Пътнам Фар. Нямаше да бъде лесно да се върне към действителността след такова изживяване.

 

 

— Притеснявам се за Тили — въздъхна Пейшънс.

Джейк я изгледа изпитателно. Бе направил английски чай, бе изпекъл сандвичи със сирене и бе отворил консерва с ананас.

— Защо?

— Защото не е на себе си.

— Но тя твърди точно същото за теб!

Пейшънс махна с ръка.

— Да, но греши относно мен. Да казва, че съм депресирана! Та това е част от плиткоумния й план да ни събере…

— Като имаме предвид, че за малко не го направихме — прекъсна я спокойно Джейк, — не мисля, че плиткоумен е най-точната дума.

— Плиткоумен в смисъл, че бе прекалено прозрачен, прекалено налудничав. Не че не се осъществи… — тя изстена: — О, не ми обръщай внимание! Това, което искам да кажа, е, че не съм депресирана. Просто Тили проектира нейната депресия върху мен. Знаеш, често самосъжалението провокира съчувствие…

Джейк отхапа от сандвича си. Изглеждаше доволен от простия им обяд.

— Не мисля, че Матилда е депресирана.

— Притеснена тогава.

Той нищо не отвърна.

Пейшънс въздъхна. Искаше й се да не бе подхващала тази тема. Да се обсъждат семейните проблеми с чужди хора, не бе характерна черта на фамилия Медрид, но тя бе започнала да възприема Джейк като част от семейството и затова се реши:

— Мисля, че тя и Терънс имат брачни проблеми.

— Защо мислиш така?

— Тили ми каза.

— Разбирам…

— Съобщи ми, че заминават на почивка поотделно, за да обмислят проблемите си — тя в Аризона, Терънс във Флорида. Но сега съм сигурна, че нещата са много по-дълбоки — и Пейшънс му каза за гафа с хотелите „Скритата Камила“ и „Скритото Фламинго“.

— Защо според теб ги е измислила?

— Просто това е симптом за обърканото й душевно състояние, за липсата на увереност, може би. Не зная. Ако знаех, едва ли щях да се притеснявам толкова — тя въздъхна, изведнъж загубила апетит.

— Близки ли сте със сестра ти?

Тя кимна.

— Винаги сме били много близки.

— Това е чудесно. Брат ми, аз и сестра ми… Е, добре, имали сме нашите върховни митове. Но тъй като не съм женен, нямам деца, не живея в предградията и не работя от девет до пет — сме се поотчуждили. Понякога това ни пречи да общуваме нормално, понякога помага. Зависи от случая.

Пейшънс присви очи и замислено се вгледа в него.

— Искаш да кажеш, че след като моят живот е толкова различен от този на Тили, ние вече сме загубили връзката помежду си? Че сме престанали да се разбираме…

— Казвам — спря я той, като отблъсна стола си назад, — че ти и сестра ти нямате толкова общи неща както някога. Да, живеете по коренно различен начин и това може би е променило представите ви едва за друга.

— Да, възможно е.

— Изглежда се съмняваш?

— Свикнала съм да подлагам всичко на съмнение. Заради особения дух, който винаги е царял в нашето семейство. Никога не сме били като другите. Имахме си чичо Исая — отшелника и ексцентричните ни родители археолози. Никога не са ни водили в Луна парк или в Дисниленд. Бродехме из горите, не сме имали дори телевизор — и още нямаме. Винаги съм разчитала, че Тили ме разбира. Не сме като нормалните семейства от предградията.

— Какво наричаш нормално семейство от предградията? Не съм сигурен, че съществува такъв феномен — той взе консервната кутия с ананаса и си отсипа няколко резена. — Не мога да отрека обаче колко сте образовани. Просто предполагам, че така сте възпитани — винаги да се стремите да разбирате другия. Може би този път просто сте се разминали и не сте се разбрали.

Пейшънс не искаше да възприеме гледната му точка. Ала някакъв вътрешен глас й нашепваше, че той говори верни неща.

— Самата Тили призна, че бракът й е пред провал.

— Това нейни думи ли са?

— Е, добре тя вече не използва такива изрази. Не мога да си спомня точните й думи.

— Според мен — започна той внимателно — и ти, и сестра ти правите погрешни заключения.

— Аз не съм я лъгала къде съм отседнала!

Той въздъхна:

— Малко е странно, но може би има някакво обяснение.

— Като например?

Той помисли за миг, после поклати глава:

— Не мога точно да кажа…

— Бих искала да науча къде в действителност са отседнали и дали са заедно. Не мисля, че ще издържа да остана в неведение още една седмица. Следващия път тя ще ти се обади и кой знае какво ще ти изприказва. Това, че ме изкара депресирана е ужасно!

— Може би, че си започнала да носиш секси дантелено бельо?

— Джейк, само да си посмял да…

Той се засмя:

— Това ще е нашата тайна, обещавам!

Тяхната тайна. Звучеше прекрасно. И малко я плашеше.

Но Джейк отново придоби замислен вид.

— Не зная дали бих могъл да ти предложа.

Почувствала колебанието в гласа му, Пейшънс рязко попита:

— Какво искаш да ми предложиш?

— Има вероятност да разбера къде са отседнали.

— Как?

— Терънс и аз имаме един и същ туристически агент, наш общ приятел. Предполагам, че той е направил резервациите и е уредил пътуването. Няма гаранция, но бих могъл да попитам…

— Би могъл — отбеляза Пейшънс, — но означава ли, че ще го направиш?

— Ако ние сме жертвите на „елегантния“ план на Терънс и Матилда, трябва да изясним цялата истина и то колкото се може по-скоро! Нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Според мен — надвеси се той над масата и тъмните му очи я пронизаха — твоята загриженост за сестра ти и ролята й в нашето запознанство е опит да ме отдалечиш от нещата, които са важни и за двама ни. Искам да изясня всичко преди… — той поклати глава и не завърши изречението. — Е, нека да спрем дотук.

Не бе лесно да устоят. Бяха на косъм да се любят върху матрака в съседната стая. А тя беше на косъм отчаяно да се влюби в този мъж. Но къде щяха да бъдат след седмица, когато Тили се върнеше вкъщи?

— Този туристически агент сега в Ню Йорк ли е?

— Да.

— Можеш ли да му се обадиш?

Той поклати глава и се изправи:

— Мисля, че за такова нещо трябва да се срещна лично с него. Ако тръгна веднага, ще стигна, преди да са затворили офиса.

Пейшънс не можа да разбере внезапното си разочарование. Та той си отиваше! Нейната вила бе нейният дом, нейната територия. И тя искаше той да остане тук. Нещата нещо май не се връзваха…

— Ще ми се обадиш, когато узнаеш нещо, нали?

— Да ти се обадя? — той се намръщи. — Останах с впечатление, че ти и твоят антураж ще дойдете с мен. Можем да вземем твоята кола, тъй като тя е приспособена за животни.

На Пейшънс й стана ясно, че изобщо не е обърнал внимание на раздрънкания й джип. Но тя беше видяла неговата акура. Кучето й с удоволствие би се разположило на една от седалките. Е, с малко въображение, тя, двамата Джейковци и двете котки щяха да се поберат в джипа й, дори да им бъде малко тясно. Независимо как щяха да пътуват, тя се почувства развълнувана от перспективата да се отправят обратно към Ню Йорк.

Подаде остатъка от сандвича си на кучето, което лежеше под печката и рече:

— Чу ли това, космат звяр? Отново заминаваме за големия град!

— Да… — проточи Джейк Фар. — Внимавай само да не забравиш каишката му.