Карла Нигърс
Опитай с търпение (4)

Четвърта глава

Пейшънс направи огромна закуска с палачинки, пресни плодове и кафе. Много кафе. Бе прекарала ужасна нощ. Мисълта, че на следващия ден отново ще се сблъска с Джейк Фар, когото бе заподозряла в любовни връзки със сестра й, не й даде покой. Да не говорим пък за недоверието й към собствената й сестра. Това, че тя и Терънс имаха брачни проблеми, съвсем не означаваше, че Тили му изневерява. Пейшънс нямаше представа откъде й хрумна подобна мисъл. Вероятно бе изпаднала под зловредното влияние на Ню Йорк.

Джейк — предателят, се мотаеше из краката й, докато правеше палачинки. Той не бе се завърнал в спалнята и вероятно бе прекарал нощта при своя адаш. Компания й правиха само котките на Тили.

— Да — проточи тя — само когато огладнееш, се сещаш за мен.

Но не можеше дълго да му се сърди и му подхвърли палачинка. Той я глътна още във въздуха и остана близо до нея в случай, че отново реши да прояви щедрост.

— Приятелят ти стана ли вече? — погледна тя Джейк, сякаш можеше да й отговори. Лош навик. Макар според нея да нямаше нищо лошо да си говориш с животни. Не искаше да се прави, че не го забелязва и да го кара да се чувства самотен. Тили обаче винаги бе настоявала, че сестра й се нуждае от човешка компания.

„Това, което ти трябва — бе й повторила тя поне хиляда пъти, — е някой, който да може да ти отвръща.“

Тя пусна радиото, за да чуе сутрешните новини. Кой казва, че не поддържа контакти с хората?

След около два часа сестра й вероятно ще е станала и Пейшънс ще й се обади по телефона, за да установи кой, по дяволите, е този, с когото споделя апартамента на Сентръл Парк Уест.

Пейшънс обърна палачинките. Добрата закуска щеше да й помогне да прецени по-добре ситуацията, в която бе изпаднала.

Джейк се появи в кухнята и почти я накара да затаи дъх пред неприкритата му мъжественост и интимността, която присъствието му мигновено създаваше. Носеше джинси без колан и синя памучна риза — висяща над джинсите незакопчана, така че разкриваше гладкия му корем и тъмните косъмчета по гърдите.

— Добро утро — каза тя, като съжали за смущението в гласа си. Просто не бе свикнала по време на закуска около нея да се навъртат мъже.

Той изглеждаше напрегнат, все още сънен и намръщен.

— По дяволите, колко е часът?

Пейшънс погледна часовника радио.

— Седем и половина.

— Неделя сутрин?

— Да.

— Не спиш ли до късно в неделя?

— Май само ти го правиш…

— Седем и половина не е моята представа за късно — рече той и премигна — още не можеше да отвори очи. — И обикновено в колко часа ставаш, ако не е тайна?

Тя повдигна рамене. Нямаше намерение да се притеснява за режима, който си бе създала в продължение на тридесет и две години.

— В пет и половина или при изгрев-слънце, в зависимост от сезона. Най-добре пиша рано сутрин. Да не съм те събудила?

— Ти събуди кучето, което пък събуди мен, като облиза лицето ми.

— Облиза лицето ти? — Пейшънс изгледа песа сърдито. — А аз си мислех, че си привързан само към един човек, Джейк! Извинявай, обикновено не се държи така с непознати.

Да, Джейк не бе от ранобудните и само измърмори нещо в отговор, вперил поглед в каната с кафе. Пейшънс го покани да си налее и той си наля. Чудеше се дали му е направила същото впечатление, каквото той на нея. Тя нямаше как да изглежда страхотно в мъжката пижама на Терънс, с вълнени чорапи, несресана коса и лице, понаплискано със студена вода. Някои жени успяваха и рано да изглеждат зашеметяващо, но не и тя. Просто бе вдигнала косата си с гумено ластиче, за да не и пречи, докато приготвя закуската. Тили би се ужасила. Миналата Коледа бе изпратила на Пейшънс цял тон скъпа козметика, книга за гримиране и цветоанализ и различни видове шапки, панделки и ленти за коса… Пейшънс по-скоро се развесели от това, вместо да се обиди. Да не би Тили да мисли, че тя не знае как да се облича? Това, че не го правеше често, не означаваше, че не знае как. Е, не бе чак такъв отшелник.

— Искаш ли палачинки? — попита тя любезно.

Той се надвеси над нея и изгледа тигана със съмнение.

— Имам и чист кленов сироп. Сама съм го направила. Като тръгвах на юг, сложих една бутилка в багажника.

— Хм… Звучи добре.

Той набързо сложи масата. Явно бе свикнал сам да се оправя в кухнята. Дори извади салфетки и наля сока в керамична каничка. Пейшънс бе впечатлена.

Палачинките бяха леки и сладки с лек привкус на овесени ядки.

След като излапа две, Джейк рече:

— Няма да те притеснявам повече. Ще се изнеса още тази сутрин и ще те оставя с кучето и с котките на сестра ти.

Пейшънс се опита да сподави странното чувство на разочарование, което изпита. Да не би да искаше той да остане? Понякога не разбираше дори себе си.

— Къде ще отседнеш?

— В Ню Йорк има безброй хотели.

— Но ти си добре дошъл в този дом! — можеше да си позволи да полюбезничи малко, след като нямаше вероятност той да остане. Защо пък да не остане? Не, щеше да я отвлича от работата й, а нямаше време. — Не искам Терънс да ме обвини, че съм те прогонила. Между другото, той знае ли, че съм тук?

Джейк я изгледа вяло.

— Предполагам, не.

— Сигурен ли си, че той щеше да ти каже?

— Ако е искал да останем приятели, щеше да ми каже.

Добре че Пейшънс не беше докачлива. Сякаш някой бе оставил Джейк Фар в компанията на кълбо отровни змии. Може би пък наистина да предпочита змии пред нея, кучето й и котките на Тили.

— А Тили? — плахо попита тя.

— Матилда нищо не ми е споменавала за теб, но точно преди да замине, не можах да се срещна с нея — той намаза трета палачинка. — Мисля, че в случая дясната ръка не знае какво прави лявата.

Пейшънс не се задълбочи в оценки на положението, но в тишината, която последва, почувства смущаващия поглед на дълбоките му кафяви очи. Това определено я обърка. Изведнъж съжали, че не си е сложила сутиен, преди да дойде в кухнята.

— Какво имате предвид, господин Фар — извади го тя от съзерцанието.

Той отклони поглед и налапа палачинката. Джейк — кучето — също се приближи, изпълнен с надежда.

Тя вече не чакаше отговор, когато Джейк рязко попита:

— Откъде ти хрумна, че Матилда и аз… сме…

— Защото съм идиотка — рече Пейшънс, която нямаше намерение да излага семейството си пред непознати.

— Сигурно си имала някакво основание да мислиш, че тя…

Пейшънс подскочи.

— На твое място бих забравил какво съм казала! Бях много ядосана и можех да допусна всичко.

— Е, добре — процеди той и остави вилицата. — Надявам се, че Терънс и Матилда ще прекарат чудесно във Флорида.

Значи Джейк Фар не знаеше, че са заминали на различни места. Вероятно Тили се бе доверила на Пейшънс заради котките и сега тя едва не бе я издала пред най-добрия приятел на Терънс. Или поне някакъв приятел. Ако беше най-добрият му приятел, сигурно щеше да научи, че Терънс има семейни проблеми.

— Надявам се да прекарат прекрасно — додаде тя.

Натрапеният й съквартирант въздъхна и се изправи.

— Аз ще измия чиниите — рече той. — След това си тръгвам. Какви са плановете ти за деня?

Да се обади по телефона на Тили и да й вдигне страхотен скандал. Но на него каза:

— Не зная. Ще прегледам някои материали и ще поработя върху една статия, която съм започнала. Слушай, няма нужда да напускаш. Мисля, че има достатъчно място и за двама ни.

— За петима ни — поправи я той.

Пейшънс вече бе открила, че котките влизат в кухнята само за да бъдат нахранени. С достолепните си кралски осанки те изобщо не приличаха на истински котки. Ако видеха мишка, сигурно щяха да се обадят в полицията.

— Аз бих могла да си отида — предложи тя. — Мога да взема котките на север. Тили никога няма да научи. Тогава спокойно ще разполагаш с апартамента.

— Това никога няма да стане.

— Не искам да се чувстваш така, сякаш съм те изгонила.

Джейк я изгледа:

— Пейшънс, искаш ли да остана?

— Е, добре, ако нямаш други алтернативи…

— О, аз винаги имам алтернативи…

И той й хвърли потайна, секси усмивка, която ясно й даде да разбере какви помисли таи. Или може би той четеше нейните?

Джейк не каза нищо, просто нави ръкави и се зае със съдовете от закуската.

 

 

— Вече си го изгонила? Пейшънс, ти си невъзможна! — възмутено възкликна Тили в слушалката.

Джейк си бе отишъл преди час — бе събрал приборите си за бръснене, спортния екип, червената риза, всичко. Пейшънс се готвеше да се обади в Аризона, когато телефонът иззвъня — сестра й се интересуваше за котките.

— Не съм го изгонила — оправда се Пейшънс. — Напусна по собствено желание. Защо не ме предупреди за него?

— Защото не знаех, че ще е там. Било е идея на Терънс — не му бях казала, че ти ще гледаш котките ми.

— А сега той знае ли?

— Не, освен ако Джейк не му се е обадил.

— Не мисля, че ще си направи труда. Изглеждаше щастлив да се разкара оттук.

— Какво си му направила?

— Какво искаш да кажеш? Тили, поради това, че любовният ми живот не следва каноните на романтичните романи, не означава, че съм откачена. Той помисли, че съм му откраднала леглото и…

— Леглото му? Пейшънс, какво се е случило?

— Не си въобразявай нищо. И ако ти каже, че съм му откраднала фланелката, не му вярвай. Той си отиде с всичко, с което бе дошъл, бъди сигурна!

— Разбирам… — проточи Тили, ала явно нищо не разбираше.

Пейшънс съжали, че се опита да й обясни.

— Джейк Фар мисли, че ти и Терънс сте заедно във Флорида.

— Терънс не обича да обсъжда личните си проблеми с никого, даже с най-добрия си приятел — и тя бързо смени темата. — Как са Аполон и Афродита?

— Просто прекрасно.

— Какво направи в края на краищата с Джейк?

— Джейк?

— Кучето ти, Пейшънс.

— О, той…

Но Пейшънс не умееше да лъже и Тили веднага разбра истината.

— Да не си го домъкнала със себе си? О, Пейшънс! Как си могла! Сега разбирам защо Джейк е напуснал. Никой, освен теб, не може да изтърпи това куче.

— Той е страхотно куче!

— На открито, може би. Но не и в Ню Йорк, Пейшънс. Нали не е направил никакви поразии?

Пейшънс предварително бе решила да премълчи премеждията на Джейк от предния ден.

— Държи се учудващо добре.

— Това обяснява всичко. Джейк мрази кучета…

— Не е вярно! Той общува прекрасно с други кучета.

— Нямам предвид твоя Джейк. О, по дяволите! — заприлича й на предишната Тили. — Ама че недоразумение!

— Изобщо не е недоразумение. Ние с Джейк и котките се чувстваме много добре. Джейк Фар си отиде вкъщи или на хотел. Няма го вече тук. Защо просто не се отпуснеш и да се наслаждаваш на почивката си, без да се безпокоиш за нищо?

— Сигурна ли си, че ще мога?

Гласът й прозвуча почти отчаяно. Пейшънс смени тона.

— Разбира се!

— Добре тогава.

— Можеш ли да ми дадеш телефонния си номер? Мислех да ти се обадя, но го нямам. Дори не зная името на хотела.

— „Скритата камила“ в Скотсдейл. Край басейна съм, така че нямам номера под ръка. Можеш да го получиш от рецепцията или ще ти го дам следващия път, когато се обадя. Наслаждавай се на живота и не давай на това куче бира „Саранак“. Това е любимата бира на Терънс.

Те с Джейк току-що си бяха разделили една, докато тя решаваше кръстословицата в „Ню Йорк Таймс“.

— Нещо друго?

— Приятно прекарване в Ню Йорк.

Щом затвори телефона, без да усети, Пейшънс се унесе в мисли по Джейк Фар. Как би могла да прекара приятно в Ню Йорк, когато той е някъде наблизо? Сигурно нямаше да го види повече. Ами прекрасно тогава!

Тя скочи и грабна новата каишка.

— Хайде, Джейк! Излизаме на разходка.

Но кучето не реагира. Въпреки че обичаше рунтавия пес, той нямаше тъмните очи на Джейк Фар, мъжествено очертаната му челюст и мускулести бедра.

— Как ще издържиш две седмици в Ню Йорк? Два дни престой и вече си се скапал!

Тя нахлузи каишката на врата му и бързо напуснаха апартамента.

 

 

— Джейк, какви ги говориш?

Беше късно неделя вечерта и Джейк говореше по телефона сред пълния хаос, в който бе се превърнал домът му по време на ремонта. Не смееше да седне никъде, не знаеше къде да отиде, къде да си намери място.

— Я не ме будалкай, Терънс! Защо не ме предупреди за Аполон, Афродита, Джейк и Пейшънс Медрид?

— Джейк? О, Боже, тя е домъкнала проклетото си куче в нашия апартамент? Матилда не ми каза… — изръмжа той и едва успя да се овладее. — Извинявам се за недоразумението. Матилда и аз сме забъркали страхотна каша. Пейшънс е слязла от планините да гледа котките. Не знаех, преди да заминем.

— Всичко е наред, успокой се. Станалото, станало. Аз се изнесох тази сутрин от апартамента.

Ала си бе истинско бягство, реши наум той. Не бе съзнателен избор. Бе избягал от Пейшънс Медрид и буйната й червена коса, сини очи и освободен заразителен смях. През целия ден се бореше със странното усещане, че е страхливец.

— Едва сега разбрах всичко. Днес Матилда се е обадила по телефона на Пейшънс, а по-късно на мен. Помоли ме да ти предам да се погрижиш за сестра й, докато е в Ню Йорк. Очевидно Пейшънс преживява сериозна криза напоследък, сторила се е малко потисната на Матилда. Не знам подробности, но мисля, че има някакви проблеми с работата си. Стояла е затворена във вилата си през цялата зима. Матилда се надява тя да се възползва от престоя си в града и да се отпусне, да се срещне с хора, да се позабавлява, но засега не е показала с нищо, че желае да го стори.

Джейк се замисли над думите на приятеля си, но те някак не се връзваха с това, което бе видял с очите си. Имаше нещо…

— Кажи ми честно, Терънс! Ти ме молиш за услуга, нали?

Терънс въздъхна дълбоко по начин, по който човек сигурно започва да въздиша след съвместен живот с член от фамилията Медрид.

— Матилда те моли да се върнеш обратно в апартамента. Просто се дръж приятелски с Пейшънс. Зная, че искаме прекалено много, но зная също така, че оставането в твоя апартамент е практически невъзможно. Слушай, няма нищо скрито в тази работа. Ти си видял вече. Матилда изобщо няма намерение да ви жени или нещо подобно.

— Тогава какво се опитва да направи?

— Да помогне на сестра си.

— Да ме използва, за да помогна на сестра й, искаш да кажеш. Терънс, не познавам тази жена, но в нея няма нищо лошо, с изключение на името на грозното и куче.

Терънс се засмя.

— Той е много любвеобилен, а?

В края на краищата, Джейк се остави да го убедят. Не можеше да си обясни защо. Но реши, че нищо няма да загуби, ако прави компания на Пейшънс. Освен това, Матилда и Терънс никога не го бяха молили за услуга.

— Много е важно — подчерта Терънс.

— Какво мислиш за характера на вашата Пейшънс? — попита Джейк.

— Мисля — започна внимателно приятелят му — че Матилда вероятно малко пресилва нещата и на твое място щях да внимавам. Пейшънс е най-упоритата, най-самостоятелната, непредсказуема и избухлива млада дама, която познавам.

Дори въз основа на беглите си впечатления, Джейк бе готов веднага да се съгласи с преценката му. Но трябваше да се добави, че бе и удивително красива — с прекрасните си форми и буйна червена коса — нещо, на което Терънс може би не бе обърнал внимание, поради обстоятелството, че е женен за сестра й.

Пейшънс Медрид е много по-интересна, отколкото празния ми разхвърлян апартамент, помисли си Джейк.

— Е, поне не е отегчителна — отбеляза виновно приятелят му.

— Напълно съм съгласен.

— Много съм ти задължен, Джейк. Не бих те молил, ако Матилда не настояваше толкова. Никога не съм я виждал така обезпокоена за сестра си.

— Но ти не споделяш нейните страхове, нали?

— Честно да ти кажа, не знам. Всичко ми изглежда някак странно. Пейшънс винаги е създавала впечатление на свръхсамостоятелен човек. Внимавай с нея, моля те!

Джейк се засмя.

— Няма проблеми, Терънс! Не съм малък, ще се справя.

Терънс Търуилигър не коментира повече, а просто му пожела късмет.

 

 

В ранната вечер Пейшънс отново бе навлякла пижамата на Терънс и бе запалила камината в библиотеката. Завита с кашмирено одеяло, тя поглъщаше глава след глава „Тримата мускетари“. Ако изключим образа на Джейк Фар, който от време на време смущаваше покоя й, можеше да се каже, че е прекарала един добър ден. Бе излязла да поразходи Джейк и да купи зеленчуци и плодове, но реши да остави разглеждането на Ню Йорк за по-нататък, ако изобщо си дадеше труд да го направи. Трябваше й време да свикне с празнотата, която бе оставил след себе си нейният съквартирант.

Неочаквано обаче й се обади портиерът и съобщи, че господин Фар е във фоайето и пита дали може да я види.

— Защо? — изненада се тя.

— Само момент, госпожице Медрид, ще го попитам.

Тя почака няколко секунди.

— Господин Фар… хм… желае да нощува в апартамента.

Въпреки че трудно някой можеше да я смути, сега Пейшънс почувства как страните й пламнаха. Джейк наистина ли намираше ситуацията за забавна или се опитваше да се добере до нея? Би могла да го отпрати да си върви по пътя. Но той бе приятел на Тили и Терънс и тя нямаше да пропусне възможността да докаже на сестра си, че тя, Пейшънс, не е подивяла и би могла да понесе, който и да е съквартирант за няколко дни. Дори такъв, който ненавижда животните и е толкова секси, колкото Джейк Фар.

— Ами, изпратете го горе — каза тя със завидно спокойствие.

Реши да не го чака на вратата, да не би да си въобрази, че й е липсвал или нещо подобно. Когато той позвъни, тя лениво прекоси фоайето с одеялото около раменете си със свитата си от четириноги, бавно отвори поредицата от ключалки и без даже да направи опит да прибере кичурите от лицето си, пусна Джейк Фар в апартамента.

Ала сякаш пустинният вятър нахлу през отворената врата и въздействието на този мъж заплаши да я помете. Той бе сменил джинсите и памучната си риза със сиви панталони, провиснало черно кожено яке и очукани ботуши. Не приличаше на светски тип, а още по-малко на най-добрия приятел на Терънс Търуилигър.

Пейшънс досега не бе се впечатлявала толкова от някой мъж. Сигурно причината беше в това, че всичко ставаше в Ню Йорк. Прекалено много озон във въздуха или друга вредна концентрация. Тя забеляза, че мъкне същата протрита раница, която бе отнесъл със себе си сутринта.

— Здрасти — непринудено поздрави той. — Ето ме, пак съм тук.

Нямаше шега. Тя сподави усмивката си и се уви още по-плътно с одеялото. Чувстваше се като Пепеляшка преди появата на добрата кръстница. Вероятно трябваше да избърше пепелта от лицето си, преди да се приближи до вратата. Добре, че пижамата на зет й бе хубава. Повечето от нейните бяха протрити и оръфани, макар че според нея можеше да си ги носи още дълго време.

— Оказа се, че в апартамента ми просто не може да се живее, а не намерих свободна стая в приличен хотел…

— Няма защо да се обясняваш — прекъсна го тя хладно, привидно самоуверено и не дотам наивно като Пепеляшка. — Не съм у дома си, че да те гоня. Аз съм сестра на Тили, а ти си приятел на Терънс. Предполагам, че и двамата сме в правото си да бъдем тук.

Нали прозвуча разумно? Тогава защо, учуди се тя, сърцето й тупти така тревожно?

Джейк Фар побърза да я успокои в познатия му стил:

— Утре ще се опитам да намеря къде да отседна…

— Не се притеснявай! Мислиш ли, че ще можеш да изтърпиш Джейк?

Непоправимото й куче вече го бе поздравило сърдечно, като се изправи на задните си крака и сложи лапи върху гърдите му. Е, поне не бе толкова мръсно. Пейшънс го бе изкъпала сутринта. Със сила, но внимателно, Джейк Фар го избута настрана и му заповяда да седне. Пейшънс не му разясни, че обикновено Джейк не изпълнява деветдесет процента от командите.

Ала Джейк не само седна, а направо се сгромоляса.

— Добро куче — рече Джейк с половин уста. Обърна се към Пейшънс и добави без особен ентусиазъм: — Ще го понеса някак.

— А Аполон и Афродита?

Той кимна рязко и отнесе раницата си във втората гостна, а Джейк щастливо се затътри след него.

Пейшънс, разбира се, не бе оправила леглото. И нямаше намерение. Джейк Фар можеше превъзходно да се справи с това сам. Преди да замине, Тили бе предложила прислужницата й да продължи да идва, но Пейшънс отхвърли предложението, тъй като предпочиташе сама да чисти и да поддържа апартамента. Освен това не бе склонна наоколо да се навъртат шпиони, които да донасят всичко, което става, на сестра й. Една прислужница едва ли щеше да се зарадва много и на Джейк.

Като остави съквартиранта си да се оправя, тя се върна в библиотеката. Аполон дремеше на облегалката на кожения диван, но Афродита скочи в скута на Пейшънс и се настани удобно. Джейк — предателят, отново я бе изоставил.

Не след дълго, само след като бе изчела няколко страници от „Тримата мускетари“, усети нечие присъствие в библиотеката. Вдигна поглед от книгата и видя Джейк Фар, опрян на рамката на вратата. Кучето й мина покрай него и се стовари върху рогозката пред дивана. Дишаше така тежко, сякаш току-що бе обиколило езерото. Един ден в Ню Йорк и вече се бе отпуснало.

Ню Йорк обаче нямаше същото въздействие върху Джейк Фар. Пуловерът му добре очертаваше широк гръден кош и мускулести ръце.

— Ще имаш ли нещо против да сложиш още едно дърво в огъня? — попита Пейшънс. — Така добре съм се настанила, че…

— Няма проблем.

— Благодаря.

Тя наблюдаваше как той се отдалечи от вратата бавно, отмерено, с гъвкава походка. Така добре владееше тялото си и се държеше по един толкова самоуверен и интригуващ начин, който човек можеше да вземе за арогантност. Пейшънс се надяваше бързо да свикне с неговото присъствие. Искаше да се отпусне и да помисли как би могла да помогне на Тили. А ако продължи да се впечатлява от походката на Джейк, нямаше да стигне до нищо конструктивно.

Той се наведе и избра една цепеница, после внимателно я постави върху горещите въглени, докато на негово място тя просто щеше да я хвърли и толкоз.

— Сама нацепих този дънер — съобщи Пейшънс гордо. — И го почистих, преди да внеса дървата в апартамента на Терънс. Донесох цял наръч в джипа. Тили умее да цепи дърва, но не го прави вече. Ти умееш ли?

Той я погледна:

— Нямам огнище, нито камина, но мога да се справя.

— Аз имам печка с дърва. По-добре отоплява от камина.

— Така съм чувал — той застана с гръб към огъня и втренчи очи в нея. — Исках да те поканя да излезем да вечеряме някъде заедно.

— Да вечеряме? Сега е почти девет часа. Отдавна вечерях. Направих си омлет и салата — в хладилника има яйца, ако търсиш нещо за ядене. Мислех да направя малко пуканки. Вие, нюйоркчани, нямате ли проблеми с храносмилането като вечеряте толкова късно?

— Някои от нас и късно си лягат.

Пейшънс вдигна рамене. Беше се разприказвала като някой, който от месеци не е виждал друго човешко същество. Така си и беше. Наложи й се да довърши дълъг и труден проект и не бе напускала вилата си, освен за покупки. Но да се разприказва пред Джейк, бе по-лошо от това да говори на препарираната еленска глава на чичо Исая.

— Какво ще кажеш да пийнем по едно питие?

— Предлагаш да излезем ли?

— Ами, да.

Тя присви очи. Чудеше се какви ли са намеренията му.

— Защо?

— Защото вечерта е прекрасна — рече той. — И защото си помислих, че би могла да поискаш да видиш нощен Ню Йорк.

— И друг път съм била в Ню Йорк — каза тя с известна мнителност.

— Често ли идваш тук? Странно, не сме се срещали.

— Не, не идвам често, но Ню Йорк си е Ню Йорк — колко пъти да го разглежда човек? Небостъргачи и толкоз. Те не са като дървета. Не е чудно, че не сме се срещали, защото ние с Терънс не се разбираме кой знае колко. Мисля, че той би предпочел да ме натика в някой килер, когато съм в града.

Джейк реши да не спори с нея, дори не я остави да доразвие мисълта си. Просто я гледаше така, сякаш споделяше отношението на приятеля си.

— Забрави за питието — каза той и преглътна въздишката си на отегчение. — Ще видя какво мога да спретна в кухнята.

Въпреки че бе уморено, кучето й веднага последва Джейк. Зажаднял е за мъжка компания, реши Пейшънс. Афродита започна да мърка в скута й, очевидно доволна, че и двамата досадници са се омели.

— Бих искала да съм разумна като теб — измърмори Пейшънс.

Тя самата бе безкрайно щастлива, че Джейк се е върнал, нищо, че не си го признаваше. Прочете три страници от „Тримата мускетари“, преди да осъзнае, че не е разбрала нито дума. И си даде сметка защо — заради Джейк Фар. Той й пречеше да се концентрира. Ядосана на себе си, тя започна да чете отначало. Но го чуваше как си тананика мотиви от стари рок мелодии и изведнъж Д’Артанян и неговите подвизи останаха някъде далече, далече от нея.

Двамата Джейковци се върнаха в библиотеката, двуногият носеше две бири и голяма купа пуканки. Бе навил ръкавите на черния си памучен пуловер и изглеждаше небрежен и безкрайно симпатичен. Кръстоса крака върху рогозката до дивана и остави кулата на старинната масичка със свещника. Кучето се търкулна до него.

— Предполагам, че и то обича пуканки?

— Повече, отколкото бира. С масло ли са?

— С масло и малко сол за вкус. Нали не възразяваш?

— Не, благодаря.

— Няма защо — той взе шепа пуканки и ги изсипа в устата си. — Какво свърши днес?

— Нищо особено.

Тя се пресегна да си вземе и забеляза, че той я гледа така, сякаш знае нещо за нея, което и самата тя не знае. Това не я изненада. Можеше само да си представи какви приказки бе разказвал Терънс за снаха си. И даже Тили. Животът в семейство Търуилигър даде на сестра й нова насока на отношението й към фамилия Медрид. „Пейшънс — бе й казала тя наскоро, — ние не сме израснали в нормално семейство.“ Сякаш това бе нещо ново. Но какво значи нормално? Детството им беше щастливо.

— Какво четеш? — прекъсна мислите й Джейк. Тя му показа. — Не съм я чел от години.

— Аз също. Но не се е променила. Така и не разбрах защо не е озаглавена „Четиримата мускетари“.

— Защото Д’Артанян е новодошъл…

— Наистина.

Джейк подхвърли малко пуканки на другия край на стаята да накара кучето да се махне, но то набързо ги събра и се върна, за да се тръшне отново в краката на новия си приятел. Не бяха само пуканките, помисли си Пейшънс. Глупавият й пес бе харесал Джейк Фар, като изобщо не обръщаше внимание на факта, че човекът не обича кучета. Афродита премигна, раздразнена от присъствието на тези натрапници от мъжки род. Изправи се, протегна се грациозно, скочи от дивана и се отдалечи, явно недоволна от това, че двамата Джейковци бяха развалили хубавата им вечер. Аполон бе по-глупав и остана на мястото си. Джейк нищо не каза, но по израза му личеше, че отношението му към котките е още по-презрително, отколкото към кучетата.

Пейшънс се пресегна за още една шепа пуканки. Неговата представа за масло и сол коренно се различаваше от нейната, но тя реши да премълчи забележката си.

— Имаш ли нещо против да си поговорим?

— Не, защо?

— Кой си ти всъщност? Вече разбрах, че си приятел на Терънс и че в момента ремонтират апартамента ти, но това май е всичко. Ако ще бъдем съквартиранти, бих желала да науча малко повече за теб. Е, не искам да проявявам прекалено любопитство, но…

— Няма проблеми. Аз също бих искал да науча нещо повече за теб — въпреки че бе спокоен и отпуснат, Пейшънс забеляза, че кафявите му очи неотклонно я наблюдават и не пропускат и най-малкото й движение. Тя почувства как по гръбнака й пролази гореща тръпка. Опита се да не обръща внимание. Бе изкарала тежка самотна зима и този вид рязка физическа реакция на първия мъж, когото бе срещнала от месеци, не бе изненадваща.

— Имам малък консултантски бизнес тук, в Ню Йорк — каза той небрежно. „Джей Пи Еф Ентърпрайзис“.

— Какво означава тази абревиатура?

— Джейк Пътнам Фар.

Като име звучеше не по-малко елитарно от Терънс Търуилигър ІІІ.

— Не си ли младши, трети, четвърти или нещо такова?

— Не. Моите родители просто са харесали името Джейк.

— А Пътнам? Едва ли и него просто са харесали?

Той се усмихна:

— Бабата на майка ми е била Пътнам. А твоите родители откъде са избрали имена като Матилда и Пейшънс?

— Никога не сме получавали директен отговор по въпроса. Майка ми твърди, че е купила книга именник и двамата с баща ми си избрали по една страница, като се спрели на първите имена, които им попаднали. Татко казва, че това е работа на чичо Исая. Според дядо той ни кръстил на две миещи мечки. Не вярвам на нито една от тези истории.

Ето, че се бе разприказвала. Можеше да изкара по цели дни, без да промълви изречение, но не и в компанията на Джейк Фар. Той сякаш не се отегчаваше, по-скоро се забавляваше.

— Родителите ти и чичо ти Исая изглежда са доста интересни личности.

Тя се засмя.

— О, да, така си е. Или бяха, какъвто е случаят с чичо Исая. Почина преди три години. Още ми липсва… — но как така бяха стигнали до темата за нейния живот, когато тя искаше да научи нещо повече за неговия? — За какво се консултират хората с „Джей Пи Еф“?

— Мениджмънт и проблеми на ръководството на малки и средни фирми.

— До късно ли работиш?

— В началото го правех. Сега обаче прехвърлям повечето от работата на моя екип. Ти пишеш по екологични проблеми, нали?

Пак се захванаха с нея. Или може би това просто бе проява на учтивост от негова страна.

— Да, журналист и редактор съм в природонаучно списание с незначителен тираж и работя на свободна практика за други списания. Пиша и сценарии за научнопопулярни филми, чета курс лекции… Написала съм две книги за екосистемите в региона. Току-що предадох и една детска минисерия за живота в горите. Предназначена е да накара малките да наблюдават естествения живот около тях и да го описват с думи. Към серията съм подготвила и няколко материала за учители — тя отново усети, че се разприказва прекалено. — Нали уж щеше да ми разказваш за себе си, а само ме слушаш.

Той повдигна рамене.

— Няма кой знае какво за разказване. На тридесет и осем години съм, завърших Нюйоркския университет. Не съм се женил. Имам апартамент в Уест Сайд, имам родители, брат, сестра, две племенници и един племенник. Живеят на около час път с кола от Ню Йорк.

Градски птици, помисли си Пейшънс и си взе шепа пуканки.

— Ти живееш в Адирондакс, нали?

— В южната част на Адирондакс, в старата вила на чичо Исая. Страхотно място за писател!

— Матилда — Тили, каза, че се намира край някакво езеро.

Тъй като устата й бе пълна с пуканки, Пейшънс само кимна.

— И е доста отдалечена от най-близкия град.

— Според Тили, да. Тя счита всяко място на повече от час от най-близкия универсален магазин за затънтено. Но това не ме притеснява.

— Какво обичаш да правиш?

— Да карам колело, кану, да наблюдавам птиците, да се занимавам с градината, да шия… Неотдавна се заех с дърворезба. Чета много. А ти?

— Е, аз не шия — пошегува се той, като протегна дългите си крака — с изключение на някое скъсано копче. И не се занимавам с дърворезба или нещо подобна, но всичко останало върша с удоволствие, когато имам възможност, разбира се.

— Но какво правиш, когато си в града?

— Обичам спорта, театъра, концертите и много често вечерям навън, както повечето нюйоркчани. Твоят живот ми се струва много уединен.

Той искаше да я накара да говори повече за себе си, а не да й разказва собствения си живот. Зад него огънят пращеше и отблясъците от пламъците правеха очите му да изглеждат по-тъмни и странно омагьосващи. В апартамента бе тихо почти като в планинската й вила. Тя си го представи седнал пред печката в нейната всекидневна и почувства внезапно топлина и… малко страх от въздействието на този мъж върху нея. Ала се опита да запази непринудения тон на разговора.

— На тридесет и две години съм и не съм омъжена. Имам приятели и роднини, но съм щастлива, когато съм сама. Сигурно си чул приказките на Тили, нали? Тя мисли, че ще стана като чичо Исая.

— Отшелницата, мисля, че така обикновено те нарича.

— Това е, защото сама пека хляб и ям горски плодове. Тили иска да утвърждава своя начин на живот, като го сравнява с моя и си мисли, че печели от сравнението.

— Сигурно сте много близки?

— Винаги сме били близки и много откровени една с друга.

Джейк кимна, очевидно не бе изненадан.

— Не мога да си представя, че можеш да бъдеш друга, освен откровена. Но сигурно си има и своите неудобства да живееш сама, особено през зимата. В града е къде-къде по-добре.

Пейшънс замълча дипломатично.

— Слушай, програмата ми за тази седмица не е особено напрегната. Ще имаш ли нещо против да те разведа из града?

— Не се чувствай задължен да…

— Удоволствието ще бъде изцяло мое — рече той, внимателно отмести главата на своя приятел от скута си и се изправи. — Възползвай се от моето предложение, Пейшънс. И в планините можеш да седиш до огъня и да четеш „Тримата мускетари“. И — погледна той спящото куче — Джейк ще се справи някак и без теб за няколко часа.

Пейшънс почувства как гърлото й пресъхва, а ръцете й овлажняват. По-скоро щеше да се изправи пред вълк единак, отколкото да приеме предложението на Джейк да я развежда из града. Не, той определено я притесняваше. Безпокоеше се от неоправданото вълнение, което я обземаше в негово присъствие. Трябваше й време да излезе от летаргията на предългата уморителна зима, преди да позволи на някой мъж да се намеси в живота й.

— Благодаря много за предложението — рече тя учтиво, — но откровено казано, не зная какво бихме правили из града.

— Остави на мен да ти покажа.

Гласът му бе нисък и дълбок, пълен с обещания и радостно нетърпение, и преди тя да обмисли отговора си, той изчезна от стаята, като я остави сама с горещата тръпка на предчувствието, която бавно и възбуждащо пълзеше по тялото й.