Джудит Макнот
Рай (53)

Глава 53

В ранния следобед нито един от магазините — все още не беше отворен за клиенти и Мередит се опитваше да стои надалече от компютърните екрани в кабинета си. Марк Брейдън трябваше да се върне от Ню Орлийнс всеки момент, а още от сутринта очакваше и баща си. Съобщението на Филис, че Паркър е на телефона, бе приятно отклонение от грижите, които я бяха налегнали. Посягайки към слушалката, си помисли, че чувствата й към този човек не са били твърде дълбоки, щом като толкова лесно бе успяла да промени отношението си към него. По-скоро бяха чисто приятелски. Изглежда, че и Паркър привикваше към това толкова бързо, колкото и тя. Чудеше се защо, по дяволите, въобще бяха мислили за женитба. Многократните намеквания на Лиза, че във връзката им липсва огън, очевидно бяха основателни. Сега обаче Мередит имаше реални основания да смята, че това са били егоистични намеци. Това леко я нараняваше и ако не бе така погълната от проблемите си, щеше да извика Лиза и да си поговори с нея. От друга страна, си мислеше, че именно приятелката й би трябвало да стане инициатор на такава среща и трябваше да я направи много по-рано. Мередит вдигна слушалката.

— Здравей, красавице — поздрави я Паркър с ведър глас. — Можеш ли да понесеш малко добри новини в замяна на лошите?

— Сигурна съм, че ще се справя, опитай — отговори тя, като се усмихна.

— Намерих кредитори, които ще ти дадат заема за земята в Хюстън и ще финансират целия проект, когато сте готови с него. Влязоха в кабинета ми тази сутрин като ангели от небето, търсейки заеми, които биха могли да поемат вместо нас.

— Това е прекрасна новина — отговори Мередит, но ентусиазмът й бързо се смени с тревога. Как щяха да погасяват вноските за тези заеми следващите шест месеца, след като търговията вървеше толкова зле?

— Не ми изглеждаш много въодушевена.

— Тревожа се за слабите продажби в магазините. Не би трябвало да казвам това пред нашия банкер, но той е и мой приятел.

— От утре сутринта — започна Паркър колебливо — наистина започва нашият период на приятелството.

Тя замръзна на мястото си.

— Какво означава това?

— Трябват ни пари — въздъхна недоволно той, — така че ще започнем продажбата на вашите дългове на инвеститорите, които ще финансират проекта ти за Хюстън. Отсега нататък ще изпращате вноските си на „Колиър Тръст“.

Тя се смръщи замислено.

— На кого?

— Сдружение с име „Колиър Тръст“. Те ползват услугите на банка „Критерион“, която е на ъгъла до магазина. „Критерион“ ги финансира. Всъщност самата банка се свърза с мен преди известно време. „Колиър Тръст“ е частно съдружие със значителен капитал, който могат да заемат, и търсеха начини за реализацията на това. За да бъда сигурен, направих свои собствени проучвания. Оказаха се солидна организация и напълно конкурентни.

Мередит се почувства някак си неспокойна. Само преди няколко месеца всичко изглеждаше толкова безметежно и сигурно — както взаимоотношенията между „Рейнолдс Маркънтайл“ и „Банкрофт и компания“, така и в нейния личен живот. Сега всичко се рушеше. Тя благодари на Паркър за подсигуреното финансиране на проекта „Хюстън“, но нещо продължаваше да я тревожи във връзка с „Колиър Тръст“. Никога не беше чувала това име и все пак то й се струваше познато.

Минута по-късно Марк Брейдън влезе при нея, намръщен и небръснат, и тя се приготви да обсъжда по-належащия проблем с бомбените заплахи.

— Идвам направо от летището, както ми каза — обясни той, извинявайки се за външния си вид.

Тъкмо съблече палтото си и го хвърли на един стол, когато отвън се надигна суматоха и се чуха приглушените гласове на секретарките:

— Добре дошъл, господин Банкрофт.

— Добър ден, господин Банкрофт!

Мередит се изправи, подготвяйки се за срещата с баща си, от която толкова много се страхуваше.

— Добре, хайде сега да чуем всичко! — започна Филип, затръшвайки вратата на кабинета зад себе си. — Проклетият самолет имаше техническа повреда, иначе щях да съм тук часове по-рано — той захвърли палтото си и се обърна към Брейдън: — Е? Какво откри във връзка с тези бомби? Кой се крие зад всичко това? Защо не си в Ню Орлийнс? Изглежда, че този магазин е основният прицел.

— Току-що се връщам от там. Всичко, с което разполагаме, са само някакви теоретически постановки — започна търпеливо Марк, но млъкна, когато Филип се приближи към компютрите и извика на екраните данните за продажбите в магазина за деня. Когато ги сравни с данните от миналата година, лицето му посивя.

— Господи! — прошепна. — Много по-зле, отколкото очаквах.

— В скоро време ще се подобри — каза Мередит, опитвайки се гласът й да прозвучи успокоително, и го целуна по бузата. Ако положението не беше толкова сериозно, щеше да се засмее на външния му вид. Винаги безупречно спретнат, сега баща й беше с измачкан от дългия презокеански полет костюм, беше небръснат и разрошена коса.

— Точно сега хората по-малко влизат в нашите магазини — добави тя, — но след няколко дни, когато спре да се шуми за бомбите, ще се върнат — понечи да се отдалечи от бюрото си, за да може баща й да седне, но с разсеян жест Филип й посочи да остане там. Самият той се отпусна върху един от столовете за гости. Мередит забеляза, че е значително по-изтощен и напрегнат, отколкото изглеждаше.

— Започни от деня, в който тръгнах. Марк, ти също седни. Преди да чуя твоите теории, искам да чуя фактите от Мередит. Приключи ли с покупката в Хюстън?

Тя замръзна при споменаване на името и погледна извинително към Марк.

— Би ли изчакал няколко минути навън, докато обсъждам с…

— Не ставай смешна, Мередит — прекъсна я баща й. — На Брейдън може да се разчита, и ти знаеш това.

— Така е — отговори, леко стресната от тона му, но гласът й бе непоколебим: — Марк, моля те, дай ни пет минути.

Изчака, докато той излезе, и се обърна към баща си:

— Ако ще говорим за проекта „Хюстън“, ще трябва да включим и Мат. Спокоен ли си достатъчно, за да ме изслушаш, без да побесняваш?

— Абсолютно си права, че ще говорим за Фаръл. Но най-напред ще се опитам да спася бизнеса си.

Мередит инстинктивно почувства, че сега беше моментът, когато трябваше да му каже всичко, включително и за отношенията си с Мат. Точно сега, когато беше разтревожен от проблемите в магазина и Брейдън чакаше отвън, за да им предаде това, което беше научил.

— Каза, че искаш да чуеш всичко, което се е случило, и аз ще ти кажа всичко, накратко и в хронологичен ред, така че ще ни трябват само няколко минути. Но трябва да разбереш, че Мат е част от нещата.

— Започвай.

Тя посегна към дневника, който беше водила по негова поръчка, и разлиствайки страниците, каза:

— Опитахме се да купим земята в Хюстън, но по средата на преговорите открихме, че някой вече ни е изпреварил — поглеждайки го скришом, тя допълни: — „Интеркорп“.

Той подскочи като ужилен от мястото си.

— Седни и се успокой. „Интеркорп“ е купил земята за двадесет милиона и после вдигна цената на тридесет. Мат го е направил — подчерта тя, — напук на теб, защото всъщност ти блокира молбата му в Саутвил. Искаше да съди теб и сенатора Дейвис, както и зоналната комисия — Филип беше пребледнял и тя бързо добави: — Вече всичко е уредено. Няма да има процес и Мат ще ни продаде парцела на старата цена от двадесет милиона — Мередит го наблюдаваше, надявайки се на някаква положителна реакция, но той едва успяваше да овладее яростта си, така че тя продължи да разлиства дневника. Радвайки се, че следващият въпрос не засягаше Мат, продължи: — Сам Грийн ме уведоми, че се наблюдава необикновен интерес към нашите акции на борсата. Цените се покачваха до тази седмица, след което започнаха да спадат заради бомбените заплахи. Вече е време да разберем кои са новите акционери и колко е делът им…

— Сам спомена ли нещо за поемане на контрол? — запита той с напрегнат глас.

— Да — отговори тя с неудоволствие и отвори следващата страница, — но ние всички приехме, че вероятно напразно се безпокоим, защото точно сега сме неизгодна партия. Както знаеш, имаше заплаха от бомба в магазина в Ню Орлийнс, която се оказа лъжлива. В продължение на няколко дни процентът на продажбите спадаше, после обаче се върна към нормалния си ритъм — през следващите няколко минути тя му съобщи всичко, включително и за разговора си с Паркър тази сутрин. Той стоеше като истукан, но цветът на лицето му се бе възвърнал. — Нека сега да премина към личните въпроси и по-специално към Мат Фаръл. Можеш ли да понесеш този разговор сега?

— Да! — сряза я той.

— Като разбрах, че е купил земята в Хюстън, отидох в апартамента му, за да го накарам да намали цената, която ни предлагаше. Вместо Мат там заварих баща му, който ме предупреди да стоя настрана от неговия син, обвинявайки ме, че съм се опитала да разруша живота му и че съм направила аборт преди единадесет години — той стисна зъби, но Мередит продължи спокойно: — През същия уикенд отидох да видя Мат във фермата и двамата установихме какво си направил, включително и това, че си му попречил да ме види в болницата. Когато по-късно имах време да размишлявам върху всичко — каза с тъжна усмивка, — разбрах, че ти очевидно си искал да ме защитиш от човека, който си смятал, че се опитва чрез мен да се добере до богатство и среда. Не е трябвало да се намесваш — заяви твърдо. — Обичах го и никога не можах да преодолея напълно болката, мислейки си, че е изоставил мен и детето. Така че ти ми причини много повече страдания, отколкото той въобще би могъл да ми причини. Но знам, че не си го направил нарочно — добави, търсейки погледа му.

Когато Филип не реагира, Мередит продължи:

— През следващата седмица лъжеадвокатът, който ти си бил наел, беше арестуван и започна да издава имената на клиентите си в пресата, създавайки неудобство за Мат, Паркър и мен. Мат успя да го изкара от затвора и да се погрижи за него, след което тримата дадохме пресконференция. Опитахме се да представим проблема колкото се може по-спокойно и да демонстрираме взаимна солидарност. За съжаление миналата седмица отидохме да вечеряме по случай моя рожден ден, но Паркър пийна повечко и двамата с Мат се сбиха. Така че имената ни отново се появиха в пресата. За всичко това мога да кажа — опита да се пошегува тя, — че се превърна в реклама, благодарение на която продажбите в магазините се повишиха.

Баща и обаче не се усмихна. Когато най-накрая проговори, гласът му бе сърдит и изпълнен с недоверие:

— Развалила си годежа си с Паркър, нали?

— Да.

— Заради Фаръл?

— Да — тихо, но категорично, тя добави: — Обичам го.

— Тогава ти си глупачка.

— И той ме обича.

Баща й скочи от стола с изкривени от презрение устни.

— Това чудовище не иска теб, нито те обича. Това, което иска, е да ми отмъсти!

Тонът му я нараняваше толкова дълбоко, колкото и самите му думи, но Мередит продължи:

— Мат разбира, че не мога да отида при него още няколко седмици. Сега факт е, че двамата ще се учим да се приемаме един друг. Няма да те лъжа, сърдит ти е за всичко, които си ни причинил, но той ме обича и поради това би ти простил за миналото, би се опитал дори да бъде приятел с теб…

— Наистина ли ти наговори всичко това, Мередит? — попита той с хапещо презрение.

— Не — призна тя, — но…

— Тогава нека ти кажа какво ми каза той преди единадесет години. Този субект ме заплаши в собствения ми дом, че ще ме купи и после ще ме погребе! Преди единадесет години нямаше и хиляда долара, така че това беше празна заплаха, но сега, Боже мой!

— Какво му направи тогава, за да изрече всичко това? — запита Мередит, досещайки се за отговора.

— Няма да крия. Опитах се да му предложа пари, но той отказа и тогава аз го ударих.

— Той отвърна ли? — знаеше, че не го е направил.

— Не беше толкова глупав! Бяхме в къщата ми и щях да извикам полиция. А и не смееше да ме атакува, за да не те отдалечи от себе си. Той беше наясно с това, че ще наследиш милионите от дядо ти, да възнамеряваше да сложи ръка върху тях. Предупреди ме, че всичко това ще стане, ако застана на пътя му. И сега възнамерява да го осъществи.

— Това не е било предупреждение, а празна заплаха. Какво си очаквал да направи? Да стои там и да ти позволява да го унижаваш, да се подиграваш с него, и после да ти благодари? Татко, Мат има не по-малко гордост от тебе и е с толкова силна воля, с колкото си и ти. Затова не можете да се понасяте взаимно.

Той зина, когато чу наивните й разсъждения. Гледаше я с безмълвно учудване, а гневът му постепенно затихваше.

— Мередит — произнесе той почти нежно, — ти си умна млада жена и въпреки това все още си едно малко глупаче, що се отнася до Фаръл. Ти ми разказа за серия от драматични случки, които оказват пагубно влияние върху бизнеса ни. И въобще не ти е дошло на ума, че всичко, включително и бомбените заплахи, съвпадат с появата на Фаръл в живота ни.

— О, недей да ставаш смешен!

— Ще видим кой е смешен — той се облегна на бюрото и вдигна слушалката: — Кажи на Брейдън да влезе. Извикай незабавно Сам Грийн и Алън Стаили.

Веднага след като тримата се събраха, Филип премина към действие.

— Ще сваля картите си пред вас, но всичко, което ще говорим, държа да остане тук. Ясно ли е?

Мъжете кимнаха моментално и той се обърна към Брейдън:

— Да чуем твоето предположение за бомбените заплахи.

— Полицията смята, а и аз приемам това — започна Марк, — че не са имали за цел реално да нанесат щети на магазините. Напротив, бомбите са били внимателно поставяни на места, където лесно могат да се открият, преди да избухнат, а ако избухнат, да нанесат минимални вреди. За всеки случай е съобщавано в полицията достатъчно време предварително. А тук, в Чикаго, някой се е обадил точно преди взривът да бъде открит, намеквайки за местоположението му. Като че ли този, който стои зад всичко това, взима незабавни мерки да няма сериозни повреди в магазините. Това е необяснимо — каза той откровено.

— Не смятам, че е така — намеси се Филип. — За мен е напълно обяснимо.

— С какво? — запита Брейдън объркан.

— Много е просто — ако се готвиш да установиш контрол върху дадена верига магазини, поставяш бомбите, за да могат акциите им да спаднат и да ги купиш по-евтино. Тогава, естествено, се грижиш магазините да не пострадат, защото си планирал да станат твои.

Той се обърна към Сам Грийн в настъпилата тишина:

— Искам списък с имената на всяко лице, компания или институция, която е закупила повече от хиляда акции през последните два месеца.

— Мога да ви го представя утре — отговори Сам Грийн. — Току-що го привършвам по молба на Мередит.

— Това е първото нещо, от което се нуждая утре сутринта — разпореди се Филип и се обърна към Брейдън: — Направи всеобхватно проучване на Мат Фаръл и ми представи всякаква информация, до която можеш да се добереш.

— Ще ми бъде по-лесно, ако зная какъв вид информация искате.

— Като начало разбери имената на всички фирми, в които има основните дялове, и всяко име, под което извършва някакъв вид дейност. Искам да знам всичко, каквото можеш да откриеш за личното му финансово състояние, къде държи парите си и под какви имена. Искам имена! Има различни тръстове и прикрития, намери ми имена.

Мередит вече знаеше какво възнамерява да прави с тези имена — щеше да ги търси в списъка на новите акционери, който Сам щеше да му даде.

— Алън — обърна се Филип към ревизора, — работи заедно със Сам и Марк. Не искам никой друг да се включва в набирането на тази информация. Не е задължително всеки чиновник в магазина ни да разбере, че слухтим около съпруга на дъщеря ми…

— Това е последният път, когато говориш празни приказки за него, освен ако не ги докажеш! — възкликна Мередит.

— Съгласен съм — заяви той. Когато мъжете излязоха, Мередит го наблюдаваше сърдито, докато той си играеше с някаква поставка на бюрото. След малко, без да я гледа, я потресе с неочаквани признания: — С теб имаме много различия, ти и аз — започна колебливо. — Често сме били на противни становища и в повечето от случаите аз съм бил виновен. Докато бях заточен на онзи кораб, имах време да мисля за много неща. Когато не пожелах да станеш временен президент тук, ти ме укори, че не… не те обичам — той спря и се прокашля. — Но сбърка — погледна я с неудобство, после се втренчи в ръцете си и каза: — Видях майка ти за няколко часа, когато бях в Италия.

— Майка ми? — повтори несъзнателно Мередит. За нея тази жена бе повече мит, отколкото реалност.

— Това не беше акт на разкаяние или каквото и да е друго — добави баща й бързо. — Всъщност… спорихме. Тя твърди, че съм й приписал изневери, които никога не са били реалност… — гласът му заглъхна и загриженият вид на лицето му говореше, че той приемаше това за възможно. — Майка ти каза и нещо друго, нещо, за което мислех по време на полета към вкъщи — пое си бавно и мъчително дъх и отправи поглед към Мередит: — Обвини ме, че съм твърде ревнив и че се опитвам да контролирам хората, които обичам. Според нея им налагам несправедливи ограничения, защото се страхувам да не ги загубя. Може би точно в твоя случай това беше вярно… за миналото.

Тя почувства болезнено свиване в гърлото си, но следващите думи на баща й — откровени и сурови, сякаш я попариха:

— Моите чувства към Фаръл в този момент нямат нищо общо с ревността ми към теб. Той се опитва да унищожи всичко, което съм изградил, а то ще бъде твое един ден. Няма да му позволя да стори това. Ще направя всичко, всичко възможно, за да го спра.

Отвори уста, за да защити Мат, но той махна с ръка и я отряза:

— Когато разбереш, че съм прав, ще трябва да направиш своя избор, Мередит — Фаръл или аз. И се обзалагам, че ще направиш правилния избор, независимо от чувствата ти към този мъж.

— Няма да има такъв избор, защото Мат не е това, което ти смяташ, че е.

— Винаги си била сляпа, когато е ставало въпрос за него. Този път няма да те оставя да си затвориш очите и да се преструваш, че нищо не се е случило. Ще продължиш да работиш като президент на тази компания, докато го проучваме. „Банкрофт и компания“ е твое право по рождение и аз сбърках, когато исках да те спра. Ти си работила умно и навременно според това, което чух от Сам и Алън. Единствената ти грешка е разбираема — отхвърлила си мисълта за установяване контрол над фирмата, защото не виждаш логична търговска причина някой да ни купи. Причината не е логична и не е търговска, тя е акт на отмъщение, така че ти естествено си я пренебрегнала. Когато имаме всички факти налице — предупреди я, — ще трябва да заемеш официална позиция. Ти ще решиш дали трябва да се съгласим с нашия враг, или ще трябва да се борим за твоето право по рождение като президент на тази корпорация. И ти ще трябва да уведомиш Борда на директорите за твоя избор.

— Господи, толкова бъркаш с Мат.

— Надявам се, че не бъркам с теб — прекъсна я той, — защото ще ти се доверя, надявайки се да не го предупредиш, че го проучваме — баща й се пресегна за палтото си, неочаквано изглеждайки състарен, и каза: — Изтощен съм. Отивам вкъщи да си почивам. Утре ще дойда, но ми се обади, ако Брейдън открие нещо дотогава.

— Ще ти се обадя — каза тя със спокойно предизвикателство. — Сега искам ти да ми обещаеш нещо.

Той се обърна.

— Какво?

— Искам думата ти, че когато се докаже невинността на Мат, не само ще му се извиниш за всичко, което си му сторил, но искрено ще се постараеш да станеш приятел с него. Нещо повече, ще уведомиш Марк и Сам, и всеки друг, пред който си го обидил, че си сбъркал — той се опита да отмине всичко това със сърдито свиване на рамене, но Мередит бе решена да сключи сделката докрай: — Съгласен ли си?

— Да.

След като той си тръгна, тя седна. Нито за секунда не си беше помислила, че има нещо, за което трябваше да предупреди Мат, но все пак се чувстваше някак си неясно манипулирана от нуждата да мълчи, че е на негова страна. В същото време бе дълбоко развълнувана от признанието на баща си, че я обича и одобрява извършената от нея работа в негово отсъствие. Но това, което най-много чувстваше, бе надежда. Когато фактите се изяснят и баща й се извини на Мат, той ще бъде достатъчно благороден да приеме извинението. Възможността двамата мъже, които обичаше, да бъдат ако не приятели, то поне не врагове, се бе оказала наистина трудна задача.

 

 

Независимо от увереността си едно от нещата, които баща й каза, не й даваше покой. Вечеряха с Мат в слабо осветено кътче на местния ресторант. Докато я разпитваше за срещата с баща й, тя му разказа повечето от нещата, без да споменава абсурдното му твърдение, че именно Мат стои зад бомбените заплахи и опита за установяване на контрол върху „Банкрофт и компания“. Това тя искаше да му спести, за да получи в отговор извинението на баща си, когато се докажеше, че греши. Целенасочено изчака късната нощ, когато се върнаха в апартамента й да се любят, за да го попита за това, което я тревожеше.

Лежейки до нея в леглото, Мат се надигна на лакътя си.

— Ела с мен вкъщи — прошепна той с болка в гласа си. — Обещах ти рая, а не мога да ти го дам, когато живеем на две различни места и сме женени само наполовина.

Забеляза, че тя мисли за нещо друго. Хвана брадичката й, обърна лицето й към своето и попита тихичко:

— Какво има?

Като внимаваше в гласа й да няма никаква обвинителна нотка, Мередит го погледна в очите и отговори:

— Нещо, което баща ми каза.

Той стисна зъби при споменаването на баща й.

— И какво е то?

— Преди години си го заплашил да го купиш и после да го погребеш, ако застане между нас. Не си го казал, нали?

— Напротив — отговори той, а после добави по-спокойно: — Баща ти се опитваше да ме подкупи и да ме принуди да те напусна. Така че аз го заплаших точно с тези думи.

— Но ти не си имал предвид наистина това, което си казал, нали? — запита тя, търсейки очите му.

— По онова време всяка дума имаше точен и ясен смисъл — прошепна Мат и я целуна. — Но — промърмори, когато устните му леко докосваха бузите й — понякога променям решението си…

— А това, че ще го погребеш? — настояваше тя. — Искал си да го убиеш ли?

— Тази част от заканата ми бе фигуративна, въпреки че по онова време просто копнеех да му нанеса осезаема телесна болка.

Поуспокоена, Мередит постави пръстите си върху устните му.

— Защо си му заявил, че възнамеряваш да го купиш?

— Току-що бях отказал подкупа и слушах обвиненията му, че те преследвам заради парите ти, а не заради самата теб. Обясних му, че твоите пари не ми трябват и че възнамерявам някой ден да имам мои собствени, за да го купя и продам. Това бяха почти точно думите, които изрекох. Предполагам, че под „погребвам“ съм имал предвид същото — да го купя и продам.

Пръстите й гальовно се плъзнаха по бузата му.

— Сега може ли да ме целунеш? — попита тя, усмихвайки се.