Джудит Макнот
Рай (51)

Глава 51

Мат крачеше изнервен във фоайето на апартамента си, когато Мередит най-сетне пристигна в седем часа вечерта, с тридесет минути закъснение. Той отвори широко вратата, придърпа я вътре и сърдито заяви:

— По дяволите, ако ще закъсняваш и ако ще има бомби навсякъде, обаждай ми се да ми кажеш, че си добре! — миг след това съжали за избухването си.

Тя изглеждаше толкова изтощена.

— Съжалявам. Не смятах, че си си въобразил какво ли не.

— Очевидно, че въображението ми преиграва, щом като се отнася до тебе — каза Мат сухо и я поведе навътре в апартамента и нагоре по стъпалата, към хола. Това беше най-уютното място, и гледката от ъгловите прозорци беше прекрасна.

— Прекарах повече време от днешния следобед в полицейския участък — обясни Мередит, като седна на кожения диван. — Опитах се да им дам всякаква информация, която можех и която би им помогнала да открият кой е поставил бомбата в магазина. Когато се отбих вкъщи да се преоблека и да дойда тук, се обади Паркър и говорихме почти половин час по телефона.

Тя се замисли, припомняйки си телефонния разговор с бившия си годеник. Нито единият, нито другият беше повдигнал въпроса за това, че той беше прекарал нощта при Лиза. Паркър не беше лъжец или това, че съзнателно пропусна да й предложи някакво обяснение, беше мълчаливо потвърждение на факта, че нощта не е била платонична. Мередит изпита странно чувство, като си ги представи заедно — странно и някак си спокойно и насърчително, защото обичаше и двамата.

Преди да затвори, той й беше пожелал щастие, но беше изразил съмнение в бъдещото й щастие с Мат. За него беше говорил малко, но бе споменал, че съжалявал за боя с него. И бе добавил:

— Единственото нещо, за което съжалявам повече, е, че пропуснах удара си.

Останалата част от разговора им беше за бизнес и тя не беше нито приятна, нито окуражителна.

— Съжалявам, ако изглеждам твърде отнесена — извинително произнесе Мередит. — Беше невероятен ден, отначало докрай.

— Искаш ли да говориш за това?

Тя го погледна, изненадана от спокойствието и сигурността, които се излъчваха от него. Беше облечен в обикновени тъмни панталони и бяла риза с навити до лакътя ръкави. И всяка една от неговите изваяни черти отразяваше усещането за неоспорима власт и сила.

Изведнъж тя си помисли с усмивка, че в леглото можеше да накара този горд, властен мъж да стене от страст и желание към нея. Харесваше й, че беше така. Обичаше го. Обичаше Матю Фаръл. Въпросът му я върна към по-малко приятни мисли.

— Ти май забрави, че ми разказваше за тоя ден?

— Чувствам се виновна, когато те натоварвам с моите грижи и работи — отговори Мередит, въпреки че жадуваше да чуе неговото мнение и може би насърчение.

С определено чувствен израз на лицето си Мат заяви:

— Това, че ти ме натовари отново, е малка фантазия, която ме държа буден до зори… — блясъкът в очите при спомена за изживяното заедно му бе достатъчен и той се усмихна. После сериозно добави: — Нека чуем как мина твоят ден.

Тя с усилие се отърси от чувствената магия на неговото въображение.

— Всъщност лесно може да се обобщи — каза, подви крака под себе си и се извърна към него. — Последно по ред, но не и по значение, е, че днес следобед акциите ни паднаха с три пункта.

— Ще се покачат отново, само да отшуми историята с бомбата.

Мередит кимна и продължи:

— Днес сутринта се обади председателят на Борда. Искат да дам обяснение за боя в събота вечер. Говорех с него, когато позвъниха и съобщиха за първата бомба, така че не довършихме разговора си.

— Бомбените заплахи ще отвлекат вниманието им за известно време.

— Предполагам, че след всеки облак наистина има светкавица.

— Какво друго те безпокои?

— Бих искала да разполагам с малко повече време, за да уредя въпроса с финансите за откупуването на земята в Хюстън от тебе. Паркър е уредил да получим заем от друг кредитор, тъй като неговата банка не може да ни кредитира. Днес, след като чули за бомбата, му се обадили и се отказали от сделката. Трябвало да изчакат няколко месеца и да видят как ще се развият нещата с „Банкрофт“.

— Много мило от страна на Рейнолдс да ти съобщи всичко това точно днес — отбеляза Мат с унищожителен сарказъм.

— Той се обади, за да се извини за случилото се в събота. Освен това, тъй като утре имахме уговорена среща да обсъждаме условията за заема с новия кредитор, Паркър трябваше да ме уведоми, че новият заемодател е отменил срещата — силен пиукащ сигнал от пейджъра й я принуди да замълчи. Тя се пресегна за чантата си, която беше оставила долу до канапето. Извади пейджъра и като видя изписаното съобщение, изстена, отметна глава и затвори очи.

— Само това ми липсваше!

— Какво им?

— Баща ми е — въздъхна тя. — Иска да му се обадя, а сега в Италия е два или три часът посред нощ. Или се обажда просто да ме чуе, или пък най-накрая е видял вестника. Мога ли да се обадя от твоя телефон?

Филип беше на летището в Рим. Когато гласът му прокънтя в слушалката, Мат изруга, а Мередит потрепери.

— Какви, по дяволите, ги вършиш? — изкрещя той, щом като го свързаха.

— Успокой се, моля те — започна тя, но нищо не бе в състояние да го спре.

— Да не си си изгубила ума! Оставям те сама за две седмици и твоята физиономия се появява навсякъде по вестниците до тая на онова копеле, а след това и бомбени заплахи…

Като не обърна внимание на коментара му за Мат, Мередит се опита да го успокои относно истинската неприятност.

— Не се притеснявай — молеше го тя. — И трите бомби бяха открити и обезвредени…

— Три! — изрева той. — Три бомби ли? За какво говориш?

— А ти за какво говориш? — попита тя, но твърде късно.

— Имах предвид фалшивата тревога в Ню Орлийнс — отвърна й. — Три бомби ли са били открити? Кога? Къде?

— Днес. В Ню Орлийнс, Далас и тук.

— Какво стана с продажбите ни?

— Случи се неизбежното. Трябваше да затворим днес, но утре ще наваксаме. Вече работя по една идея за специална продажба. От рекламата искат да я нарекат „бомбастична продажба“ вместо изгоряла — опита тя да се пошегува.

— Какво стана с акциите ни?

— Паднаха с три пункта днес при затварянето.

— Ами Фаръл? — гласът му бе задавен от ярост. — Какво става с него? По дяволите, стой далече от този тип! Никакви пресконференции повече — нищо!

Говореше толкова високо, че младият мъж добре го чуваше. Мередит го погледна безпомощно, но вместо да я окуражи поне с усмивка, Мат просто я чакаше да се разбунтува срещу нарежданията на баща си. След като не го направи веднага, той се завъртя, отдалечи се до прозореца и остана с гръб към нея.

— Сега ме слушай — молеше тя баща си, — няма никакъв смисъл да се притесняваш за каквото и да било. Ще си докараш някой нов инфаркт.

— Недей да ми говориш като на безпомощен инвалид! — гласът му ставаше все по-напрегнат. — Чакам отговор за Фаръл.

— Не смятам, че трябва да разискваме това по телефона.

— Престани да го усукваш, по дяволите! — побесня баща й и Мередит усети, че вероятно беше по-добре да приключи с въпроса сега, вместо да се опитва да го отлага, тъй като той все повече се дразнеше от нейните уклончиви отговори.

— Добре — каза тя тихо, — ще се разправяме сега, ако това е, което искаш — замълча, трескаво премисляйки кой щеше да е най-добрият начин да му поднесе нещата. Изглежда, най-разумно беше да започне с това, че беше открила двуличието му отпреди единадесет години. — Разбирам, че ме обичаш и че си постъпил така, както си сметнал, че ще бъде най-добре за мене преди единадесет години… — последва мълчание и тя предпазливо добави: — Говоря за телеграмата, която си изпратил на Мат, уведомявайки го, че съм абортирала. Зная за нея…

— Къде, по дяволите, си сега? — попита той подозрително.

— В апартамента на Мат.

Гласът му потрепери от ярост и от нещо друго, може би страх? Или паника?

— Идвам си вкъщи. Самолетът ми излита след три часа. Стой далече от него! Не му се доверявай. Ти не познаваш този човек, казвам ти! — като смени темата, Филип добави: — Виж, докато пристигна, дали ще успееш да ни опазиш от банкрутиране.

Затвори телефона. Мередит бавно остави слушалката. После погледна към Мат, който все още стоеше с гръб към нея, като че ли я обвиняваше за нерешителността й.

— Ама че ден беше днешният — изрече тя горчиво. — Предполагам, че се сърдиш, защото не му казах повече за нас.

Без да се обръща, Мат изрече с безизразен глас:

— Не се сърдя, Мередит. Опитвам се да си внуша, че няма да отстъпиш, когато той се върне тук. Че няма да започнеш да се съмняваш в мене и в себе си, или по-лошо — да сложиш на везните това, което трябва да получиш, ако останеш заедно с мене, срещу това, което ще загубиш, ако го направиш?

— За какво говориш? — попита тя и се приближи до него.

— Дни наред се опитвам да отгатна какво ще направи той, когато се върне и разбере, че искам да бъдем заедно.

— Мат, не те разбирам.

— Баща ти ще изиграе своя коз. Ще те изправи пред жесток избор: него или мене; „Банкрофт и компания“, заедно с президентския кабинет — или нищо, ако предпочетеш мене. И аз не съм сигурен — добави с въздишка — кой път ще поемеш.

— Няма да се стигне дотам — увери го, защото искрено вярваше, че с течение на времето би убедила баща си да приеме Мат. — Аз съм всичко, което той има, и ме обича по свой начин — продължи тя, а очите й го умоляваха да не усложнява повече нещата. — И защото наистина ме обича, той ще гърми и трещи, а може би и ще ме заплашва, но ще омекне. Много мислих за това, което ни причини. Мат, моля те, просто се постави на негово място. Представи си, че имаш осемнадесетгодишна дъщеря, която си закрилял от всяко противно нещо в живота. И си представи, че тя срещне много по-голям на години от нея мъж. И че този човек отнеме девствеността й и тя забременее. Какво щеше да изпитваш към него?

След секунда мълчание Мат отговори троснато:

— Щях да го ненавиждам — и точно когато Мередит си мислеше, че е постигнала целта си, той добави: — Но бих намерил някакъв начин да го приема заради нея самата. Сигурен съм, че нямаше да я сломя, като я принуждавам да смята, че той я е изоставил. Нито пък бих опитал да го подкупя да направи точно това.

Мередит преглътна.

— Той опита ли се да направи това?

— Да. В деня, в който те заведох при него?

— А ти как реагира?

Мат впери поглед в големите й разтревожени очи, усмихна се и я прегърна.

— Казах му — прошепна, като впи устни в нейните, — че не трябва да се бърка в живота ни. Но не съвсем с тези думи — измърмори тежко, като целуваше ухото й, докато тя се разтопяваше от удоволствие до него.

Беше вече полунощ, когато я изпрати до колата й. Изтощена от преживяванията през деня и приятно отпусната от любенето с него, Мередит потъна в седалката.

— Сигурна ли си, че си достатъчна будна, за да шофираш? — попита той с ръка на отворената врата.

— Само малко… — отвърна тя и включи двигателя. Отоплението и радиото заработиха веднага.

— В петък вечер правя купон за актьорския състав на „Фантомът на операта“ — съобщи той. — Ще дойдат доста хора, които познаваш. Сестра ми също ще бъде тук, а си мислех да поканя и твоя адвокат. Смятам, че те двамата ще си допаднат.

Като се подвоуми, сякаш се боеше да зададе въпроса си, Мередит го подразни:

— Ако това може да се смята за покана, отговорът ми е „да“.

— Не те моля да дойдеш като гост.

Озадачена и смутена, тя се втренчи в кормилото.

— О…

— Бих искал ти да бъдеш домакинята.

Молеше я за нещо, което всъщност представляваше публично изявление, че те са семейна двойка. Мередит погледна тия негови настоятелни сиви очи и се усмихна безпомощно.

— С официално облекло ли?

— Да, защо?

— Защото — отвърна тя със закачливо пламъче в очите — за една домакиня на вечерта е много важно да бъде подходящо облечена.

Смеейки се, Мат я издърпа от колата, прегърна я и отново я целуна с благодарност и облекчение.

Все още я целуваше, когато по радиото съобщиха, че тялото на Станислав Спижалски, който е бил арестуван за неправомерно представяне като адвокат и измама на клиенти, включително на Матю Фаръл и Мередит Банкрофт, е било намерено в канавката на пътя извън Белвил, щата Илинойс.

Мередит се отскубна от Мат и шокирана се втренчи в него.

— Чу ли?

— Чух го по-рано днес.

Пълното му безразличие и фактът, че беше пропуснал да спомене за това, й се сториха малко странни. Но изтощението не й позволяваше да разсъждава, а и устата му отново се стремеше към нейната.