Джудит Макнот
Рай (49)

Глава 49

С куфарче в едната ръка и с палто, преметнато върху другата, Мат се спря пред бюрото на секретарката, помогнала му да приготви заседателната зала в деня, когато беше идвала Мередит.

— Добро утро, господин Фаръл — поздрави тя.

Недоволен от враждебността, изписана върху лицето й и от тона й, Мат си взе бележка да я премести на друг етаж и вместо учтиво да я попита дали е прекарала добре уикенда, което смяташе да направи, той каза хладно:

— Елинър Стърн ми позвъни вкъщи тази сутрин и ме уведоми, че не се чувства добре. Ще я заместите ли? — това беше заповед, а не молба, знаеха го и двамата.

— Да, разбира се — отговори Джоана Симънс и така искрено му се усмихна, че той се зачуди дали не беше я разбрал погрешно.

Джоана изчака, докато новият и нежелан президент на „Хаскъл“ влезе в кабинета си, и след това се втурна към момичето от рецепцията. Беше се надявала да се поразмотае, тъй като новият й началник беше извън града. Шансът да работи за Фаръл обаче й предоставяше неочаквана и вълнуваща възможност.

— Вал — пошепна тя на колежката си, — запази ли името и телефонния номер на онзи репортер от „Татлър“, който ни искаше някаква информация за Фаръл?

— Да, защо?

— Защото — заяви победоносно — Фаръл току-що ми нареди днес да заместя неговата кокошка. Това значи, че ключовете от бюрото й ще бъдат у мене — огледа се да се увери, че другите секретарки, чиито бюра бяха пръснати в широка окръжност около бюрото на рецепцията, са достатъчно заети, за да не слушат. Повечето от тях не споделяха нейната неприязън към Матю Фаръл. Те не работеха тук отдавна и лоялността им по-лесно се прехвърли от стария екип към новия собственик. — Кажи ми пак какво точно искаше да знае оня репортер.

— Попита какво е отношението ни към Фаръл и аз му казах, че някои от нас не могат да го понасят — отговори Валери. — Попита ме дали съм го свързвала с Мередит Банкрофт и дали тя е идвала тук. Особено се интересуваше дали двамата се държат така приятелски, както са се държали по време на тяхната пресконференция. Обясних му, че разговорите на Фаръл не минават през мене и че Мередит Банкгюфт е била тук само веднъж за среща с Фаръл и адвокатите му. Искаше да знае дали някой друг е бил на срещата. Отговорих му, че не зная, защото неговата секретарка-томахавка води бележките на всички негови срещи, а той ме попита дали мога да се добера до тези записки от срещата с Банкрофт. Щели да заплатят за всяка информация за тази среща. Обаче не каза колко…

— Няма значение. Бих го направила и без пари! — изрече Джоана злобно. — Ще трябва да ми отключи бюрото на старата сврака, за да работя. Може би ще отключи и шкафовете с папките. Записките от срещата трябва да бъдат на едно от тия две места.

— Кажи ми, ако мога с нещо да ти помогна — поръча Валери.

Когато Джоана влезе в кабинета на Елинър Стърн, тя откри, че Фаръл вече беше отключил бюрото на секретарката си, но шкафовете с папките бяха все още затворени. Един бърз оглед на бюрото не разкри нищо друго, освен канцеларски материали и едно чекмедже, пълно с несекретни папки за дейността на „Хаскъл“. Нямаше нищо за Банкрофт.

— По дяволите! — изруга тя под носа си, гледайки през вратата, която свързваше секретарския офис с кабинета на Фаръл. Той стоеше прав и се взираше в компютъра на масичката зад бюрото. Без съмнение проверяваше отчетите за продукцията на „Хаскъл“.

Като се изтегли още по-назад на стола си, Джоана можа да погледне бюрото отпред. Ключовете му висяха от средното чекмедже. Ключовете за папките му би трябвало да бъдат или на тази връзка, или в едно от чекмеджетата на бюрото му.

 

 

— Добро утро — поздрави Филис, влизайки в кабинета след Мередит. — Как прекара уикенда? — попита тя и прехапа устните си, почувствала се неудобно от въпроса си.

Очевидно беше чула за юмручния бой в събота, помисли си Мередит, но в този момент това изобщо не я вълнуваше. Чувстваше се невероятно жизнена и щастлива.

— Ти как мислиш, че съм прекарала?

— Точна дума ли е вълнуващо? — опита се да се усмихне Филис. Спомни си как се бяха любили с Мат, нещата, които й беше нашепвал и правил с нея, и по цялото й тяло се разля приятна топлина.

— Бих казала, че е много подходяща дума — отвърна тя. С усилие прогони спомена за уикенда. Трябваше да се концентрира върху работата, която й предстоеше, преди да види Мат отново вечерта. — Търсил ли ме е някой по телефона тази сутрин?

— Нолан Уайлдър. Настоява да му се обадиш веднага щом дойдеш.

Мередит се вледени. Нолан Уайлдър беше председателят на Борда на директорите. Без съмнение щеше да й иска обяснение за случилото се в събота вечер. Това й се стори като акт на изумително нахалство, при положение, че неговият развод беше невероятно противен и се беше проточил цели две години из залите на съда.

— Свържи ме с него, моля те.

След минута Филис позвъни.

— Уайлдър е на линия.

Мередит се овладя, вдигна слушалката и каза с приветлив, но твърд глас:

— Добро утро, Нолан. Какво има?

— Това е, което аз щях да те попитам — отговори той със студения си, ироничен тон, който ползваше по време на заседанията и който Мередит особено ненавиждаше. — През целия уикенд ми се обаждаха членове на Борда и искаха обяснения за скандала в събота вечер. Не би трябвало да ти напомням, Мередит, че имиджът на „Банкрофт“ е основание за неговия успех.

— И не е необходимо — отбеляза тя, като се опитваше да говори като човек, който по-скоро се забавлява, отколкото сърди. — Това е… — замълча, тъй като Филис се втурна вътре с ужасено лице.

— Спешно се обажда Макинтайър от Ню Орлийнс, на втора линия!

— Не затваряй, Нолан — помоли Мередит, — обаждат ми се по спешност.

Още докато вдигаше телефона, я обзе неясна тревога. Гласът на Макинтайър беше напрегнат.

— Поредно телефонно обаждане за бомба, Мередит. Позвънили са в полицията преди няколко минути. Човекът казал, че бомбата ще се взриви след шест часа. Наредих да се опразни магазинът, а отрядът за обезвреждане на бомби е на път към нас. Следваме обичайната процедура за евакуация, точно както направихме миналия път. Смятам, че се обажда същият смахнат.

— Вероятно е така — съгласи се тя, като се опитваше да запази присъствие на духа. — Веднага щом като можете отново да влезете вътре, започни да правиш списък на всички, които биха имали някаква причина да ни подлагат на това. Притежава ли твоят началник на сигурността списък на задържаните за кражби в магазина? И нека кредитният ти инспектор да даде списъка с имената на всички, на които е отказан кредит през последните шест месеца. Марк Брейдън, който оглавява нашия отдел по сигурността, ще долети със самолета утре, за да съдейства на вашите хора. А сега изчезвай оттам — да не би да се окаже, че не се е обадил смахнат.

— Добре — съгласи се той неохотно.

— Обади ми се от мястото, където решиш да отидеш, и ми дай телефонния си номер, за да държим връзка.

— Разбрах, Мередит, наистина съжалявам. Не зная защо този магазин изведнъж се превърна в мишена. Уверявам те, че се изкривяваме да угаждаме на клиентите.

— Адам — прекъсна го тя, — изчезвай от тоя магазин!

— Добре.

Мередит превключи на другата линия, на която беше оставила Уайлдър да чака.

— Нолан, сега нямам време да говоря за заседание на Борда. В Ню Орлийнс току-що са получили поредна бомбена заплаха.

— Това ще се отрази ужасно на печалбите за Коледа — коментира той ядосано. — Дръж ме в течение, Мередит, знаеш къде да ме намериш.

Тя измърмори някакво обещание и след това започна да действа. Погледна секретарката си, която притеснено стоеше на вратата, и й нареди:

— Накарай да съобщят за тревога. Задържай всички мои разговори, освен ако не са крайно спешни, а ако са, свържи ме в конферентната зала.

Когато Филис излезе, Мередит се изправи и започна нервно да крачи, като си повтаряше, че няма нищо страшно, че това е само фалшива тревога.

Вероятността в Ню Орлийнс да избухне бомба и да нарани невинни хора беше повече, отколкото можеше да понесе. Мисълта, че бомбата може да се взриви, след като магазинът се изпразни, беше по-малко ужасяваща, но не по-малко болезнена. Като всички магазини от веригата „Банкрофт“ този в Ню Орлийнс беше красив. Мередит си представи как прекрасната фасада с блестящи на слънцето колони експлодира и потрепери. „Няма истинска бомба — повтаряше си тя, — това е фалшива тревога.“ Фалшива тревога, която щеше да излезе на магазина скъпо и прескъпо, причинявайки огромни загуби от коледните приходи.

Служителите прииждаха от всички етажи на магазина и се събираха в конферентната зала. Само Марк Брейдън, съгласно установената процедура, дойде направо в нейния кабинет.

— Какво става, Мередит?

Научил за ситуацията, той кимна с глава и заяви:

— Потеглям със самолета след няколко часа. Имаме добър специалист по охраната в този магазин. Заедно с полицията може би ще успеем да открием някаква следа.

Атмосферата в препълнената зала тегнеше от напрежение и любопитство. Вместо да седне, Мередит застана в средата на помещението, откъдето можеха да я виждат и чуват добре.

— Обадиха се за нова бомбена заплаха в Ню Орлийнс — започна тя. — Отрядът по обезвреждане е на път. Тъй като това е вторият опит, ще бъдем атакувани от пресата. Никой… никой — подчерта — не трябва да дава изявления. Отнасяйте всички запитвания от медиите към „Връзки с обществеността“ — погледна директора на същия отдел и продължи: — Бен, с теб можем да изготвим едно изявление след тази среща и… — прекъсна тя, тъй като телефонът върху заседателната маса иззвъня. — Извинете — вдигна Мередит слушалката.

Гласът на директора на магазина в Далас звучеше страшно:

— Имаме бомбен атентат, Мередит! Обадилият се в полицията казал, че бомбата ще избухне след шест часа. Подразделението е на път и освобождаваме магазина — тя машинално му даде същите нареждания, които беше дала на директора в Ню Орлийнс. За момент не можеше дори да разсъждава, после погледна събралите се.

— Още една заплаха за бомба — магазинът в Далас. В момента го освобождават. Съобщено е било на полицията по същия начин, както в Ню Орлийнс и отново, че бомбата ще избухне след шест часа.

От всички страни се разнесоха възклицания и ядни ругатни, после утихнаха при поредното иззвъняване на телефона. Сърцето на Мередит замря, но тя се пресегна и вдигна слушалката.

— Госпожице Банкрофт — чу се разтревоженият глас на полицая, — обажда се капитан Матисън от Първи участък. Току-що получихме анонимно обаждане по телефона от мъж, който твърди, че във вашия магазин е била поставена бомба, която е заредена да избухне след шест часа.

— Не затваряйте — поръча Мередит, вече не на себе си, погледна Марк Брейдън и му подаде слушалката. — Марк — каза тя и машинално приложи процедурата за магазина в Чикаго, прехвърляйки нещата в негови ръце. — Матисън е.

Парализирана от яд и болка, тя изчакваше, докато Марк задаваше въпроси на капитана, когото добре познаваше.

След като Брейдън затвори, той се обърна към смълчаната група в конферентната зала.

— Дами и господа — произнесе с глас, напрегнат от яд, — получило се е съобщение за поставена бомба и в нашия магазин. Прилагаме същите правила както при пожар. Знаете какво да правите и кажете на хората си. Необходимо е всички да излязат оттук. Ако се чувстваш паникьосан, Гордън — подхвърли той, като погледна към вицепрезидента на Мередит, който беше започнал да мърмори обезумял, — запази го за себе си, докато подчинените напуснат сградата! — хвърли бърз поглед към останалите в залата. Хората изглеждаха притеснени, но се владееха. Кимна учтиво и вече излизайки, даде инструкции на своите подчинени да ръководят евакуацията.

— В случай, че не ползвате пейджърите — извика той след тях, — не забравяйте да ги вземете, като напускате сградата.

Десет минути след това Мередит беше единствената, останала на етажа на ръководството. Стоеше до прозореца, слушаше виенето на сирените и гледаше как прииждат все повече и повече пожарни и специални коли за обезвреждане по Мичиган Авеню, за да се присъединят към вече пристигналите там. От четиринадесетия етаж тя наблюдаваше полицията, която образуваше кордон около магазина, и клиентите, които на тълпи излизаха навън. Топката, която притискаше гърдите й отвътре, нарасна, така че тя едва си поемаше дъх. Въпреки че беше наредила на управителите на другите магазини да се евакуират, тя самата нямаше намерение да напуска кабинета си, докато не станеше наложително. Този магазин живееше и дишаше за нея, беше нейно наследство и бъдеще. Нямаше да го изостави и да бъде изкарана навън, докато специализираният отряд не поискаше това от нея. Нито за миг не вярваше, че има поставена бомба, в който и да е от магазините, но дори да бяха само заплахи, загубите за компанията щяха да са огромни. Четиридесет процента от годишните продажби на „Банкрофт“ зависеха от коледния сезон.

— Всичко ще бъде добре — изрече тя на глас. Обърна гръб на прозореца и вниманието й беше привлечено от екраните на двата компютъра. В момента те отразяваха актуализирането на данните от продажбите във Финикс и Палм Бийч, Мередит извика на екрана сведенията за магазина във Финикс към същата дата на миналата година, за да може да направи сравнението. И двата магазина вървяха по-добре, отколкото преди. Опита се да се поуспокои от този факт. Тогава изведнъж й мина през ума, че може би близо до Мат има радио и той щеше да чуе какво става. За да не се безпокои, тя вдигна телефона и му се обади.

Когато разбра какво се случва, той направо обезумя.

— Изчезвай от тоя магазин, Мередит! — заповяда й. — Сериозно ти говоря, затваряй телефона и, по дяволите, се махни оттам!

— Няма — отвърна тя мило, усмихвайки се на безапелационния му разтревожен тон. Той я обичаше и тя се опиваше от гласа му, независимо дали я наричаше „любима“, или издаваше заповеди.

— Това е шега, Мат, точно като тази преди няколко седмици.

— Ако не напуснеш това здание — предупреди той, — ще дойда там и сам ще те изведа.

— Не мога — заяви му твърдо. — Аз съм като капитан на кораб. Няма да напусна, докато не разбера, че всички останали са излезли живи и здрави оттук — замълча, докато той изразяваше мнението си с една дълга и красноречива ругатня. — Не ми давай нареждания, които сам не би изпълнил — посъветва го с усмивка. — След по-малко от половин час трябва да сме опразнили сградата. Тогава и аз ще изляза.

Мат въздъхна тежко, но престана да я убеждава, тъй като беше безполезно. А и не можеше да се добере до нея, за по-малко от тридесет минути.

— Добре — съгласи се той, — но ще ми се обадиш, щом като излезеш навън. И без това ще полудея, докато чакам.

— Ще ти се обадя — обеща тя и добави: — Баща ми е оставил мобифона си в бюрото. Искаш ли номера, за да ми позвъниш, ако започнеш твърде много да се безпокоиш?

— Права си. Дай ми номера.

След като тя му го продиктува и затвори, Мат започна да крачи, твърде възбуден, за да седи на едно място и да чака безпомощен. Прекара ръка през косата си и отиде до прозореца, опитвайки се безуспешно да съзре покрива на нейното здание през лабиринта от небостъргачи. По природа Мередит беше предпазлива и той просто не можеше да повярва, че тя настояваше да остане в оня проклет магазин. Тогава му хрумна, че ако имаше радио, може би щеше да бъде в течение на това, което ставаше през дванадесет блока от него, както и в другите магазини на Мередит. Сети се, че Том Андерсън имаше радио.

Обърна се и се запъти към секретарския офис.

— Ще бъда при Том Андерсън — каза той на Джоана, — вътрешен 4114. Ако Мередит Банкрофт се обади, искам да ме свържеш с нея. Спешно е — предупреди я той, съжалявайки, че Елинър Стърн не беше на работа.

— Добре, господине — отговори тя.

Мат не забеляза враждебността в тона й. Беше твърде обезпокоен за Мередит, за да забележи една секретарка, беше твърде обсебен от тревогите си, за да вземе ключовете от бюрото със себе си.

 

 

Джоана изчака, докато се затворят вратите на асансьора, след това се обърна и погледна към бюрото му. Златният му ключодържател все още висеше на средното чекмедже. Третият ключ, с който опита, успя да отключи шкафа. Папката за Мередит Банкрофт беше старателно надписана и подредена на подходящо място под буквата „Б“. С потни от вълнение длани Джоана извади папката и я отвори. В нея бяха стенографските записки, чийто текст все още не беше дешифриран, както и едно споразумение от две страници, подписано от Мередит Банкрофт. Прочитайки условията на това споразумение, Джоана изкриви устата си в злобна усмивка. Същият мъж, когото списание „Космополитън“ определяше като един от десетте най-известни ергени на страната — този, който излизаше с филмови звезди и известни фотомодели и по когото жените въздишаха, — този същият мъж трябваше да плати на собствената си съпруга пет милиона долара само за да се среща с него четири вечери в седмицата в продължение на единадесет седмици. Трябваше също да й продаде някаква земя в Хюстън, която тя очевидно искаше…

 

 

— Нужно ми е радио — заяви Мат направо, като влетя в кабинета на Том Андерсън. Видя го на прозореца и веднага го включи. — Подразделението за обезвреждане на бомбата се струпва около „Банкрофт“. Евакуирали са цели три магазина — съобщи той несвързано. Беше обядвал с Том миналия вторник след бурната среща с Мередит и му беше разказал всичко, което беше довело до това. Сега погледна разстроен приятеля си и добави: — Мередит няма да излезе от магазина!

Том се наклони със стола си напред.

— Господи! Защо?

Мат се свърза с Мередит от кабинета на Том и разбра, че най-после е напуснала сградата. Все още говореше с нея, когато в новините по радиото съобщиха, че току-що в Ню Орлийнс е била открита бомба в клона на „Банкрофт и компания“ и че сапьорите се опитват да я обезвредят. Мат беше този, който й съобщи новината. Един час след това беше открита друга бомба в магазина в Далас, а третата беше намерена в отдела за детски играчки на магазина в Чикаго.