Джудит Макнот
Рай (58)

Глава 58

Главната новина в неделя бе арестът на Елис Рей Сампсън, който беше обвинен в убийството на Станислав Спижалски. Според официалните лица в съда Спижалски не е бил премахнат от някой измамен клиент, а от побеснелия съпруг на жена на име Белвил, с която мошеникът е имал връзка. Господин Сампсън призна, че е нанесъл побой на Спижалски, но че лъжеадвокатът е бил жив, когато го е захвърлил в канавката. Тъй като данните от аутопсията посочваха, че същата нощ жертвата е получила сърдечен удар, имаше вероятност обвинението срещу Сампсън да бъде мотивирано като „непредумишлено убийство“.

Мат и Мередит гледаха новините заедно. Той саркастична отбеляза, че съпругът рогоносец трябва да получи медал за това, че е отървал света от един паразит. Младата жена, която добре знаеше какво значи да си жертва на Спижалски, каза, че се надява обвинението срещу Сампсън да бъде смекчено.

Мат изпрати Пиърсън и Левинсън при Белвил, за да поемат случая.

Във вторник следващата седмица Шарлот Банкрофт, президент на „Сийборд Индъстрийз“, и нейният син Джейсън бяха официално разпитани в Палм Бийч, Флорида, за серията бомбени заплахи и манипулации срещу „Банкрофт и компания“. И двамата упорито отказваха да имат нещо общо с обвиненията. В сряда Каролин Едуардс Банкрофт доброволно се яви във Върховния съд на Флорида и свидетелства, че Шарлот Банкрофт е планирала да получи контрол над „Банкрофт и компания“, след което е смятала да предприеме действия за намаляване капитала на компанията.

На Каймановите острови, където почиваше с любовника си, Жоел Банкрофт — бившият ковчежник на „Сийборд Индъстрийз“, прочете за подозренията към майка си и брат си. Той беше подал оставка преди шест месеца, когато и двамата се бяха опитали да го въвлекат в машинации с някакъв брокер, изказал желание да им сътрудничи и да започне да изкупува акциите на „Банкрофт и компания“.

Докато лежеше на пясъка, си мислеше за майка си, чието желание да отмъсти на Филип Банкрофт се бе превърнало в разрушителна фиксидея и за брат му. Двамата го презираха за това, че беше хомосексуалист. След няколко часа младият мъж взе решение и се обади по телефона.

На следващия ден Шарлот и Джейсън Банкрофт бяха арестувани и обвинени в незаконни действия въз основа на анонимно обаждане, с което беше съобщено за номерата на сметките, в които се намираха закупените акции. Следствието установи, че Джейсън е открил сметките и е заплатил за изработването на бомбите по нареждане на майка си. Скоро след това, страхувайки се, че ще стане изкупителната жертва, той я беше пребил, предлагайки й да свидетелства в нейна полза срещу това да бъде освободен от отговорност.

За да спасят името си и действайки по инструкциите на Шарлот, директорите на „Сийборд“ избраха Жоел Банкрофт за президент и главен изпълнителен директор.

Мередит научи всичко това по чикагската телевизия и копнежът й по „Банкрофт и компания“ се засили над шока след откритието, че Шарлот и Джейсън бяха направили това, което тя смяташе, че е дело на Мат.

Мат, който седеше до нея на канапето, видя мъката в очите й и посегна към ръката й.

— Мислила ли си с какво ще се занимаваш сега, когато имаш толкова свободно време?

Мередит знаеше, че той има предвид нова кариера на мястото на тази, от която се бе отказала. Тя обаче имаше чувство, че отговорът й щеше да го ядоса и уплаши. Погледна към сплетените им ръце и се усмихна на четиринайсеткаратовия диамант, който той бе поставил на пръста й заедно с венчалната халка от платина.

— Може би ще превърна всекидневното пазаруване в моя нова кариера. Но каквото и да купя, ще бъде ужасен провал, защото не остана нищо за купуване, не мислиш ли?

— Какво ще кажеш за един малък самолет — попита той и я целуна по носа — или за една голяма яхта?

— Да не си посмял!

— Би трябвало да има още нещо, което искаш…

Мередит реши да му каже истината:

— Има. Страшно много го искам!

— Назови го, и то ще е твое.

Тя се колебаеше, поглаждайки новата халка на пръста му, и го погледна в очите.

— Искам да имам друго бебе.

Реакцията му бе мигновена и страшна.

— Не, никога! Ти нямаше да рискуваш, ако се беше омъжила за Паркър, няма да рискуваш и с мен.

— Но Паркър не искаше деца — възрази тя. — А ти каза всичко, каквото пожелая. И аз пожелах това.

Обикновено този неин поглед го разтопяваше, но тя му бе обяснила в леглото една нощ, че рисковете са големи и е възможно да направи отново спонтанен аборт. Знаеше, че първия път едва се бе спасила, и мисълта за това не му даваше мира.

— Не искай това от мен.

— Има гинеколози, които са специализирани по патология на бременността. Вчера ходих в библиотеката и прочетох доста неща. Има нови лекарства и нова техника, която изпитват сега…

— Не! — прекъсна я той решително. — Не и това. Поискай каквото и да е друго, но не това. Не мога да понеса притеснението. Признавам си.

— Пак ще говорим — заплаши го тя с усмивка, колкото упорита, толкова и очарователна.

— Моето становище ще бъде същото.

В този момент по телевизията обявиха, че има ново развитие по въпроса за „Банкрофт и компания“, и погледът на Мередит се прикова към екрана.

— Филип Банкрофт — съобщи говорителят — свика пресконференция днес късно следобед, за да коментира съобщението, че неговата дъщеря Мередит Банкрофт е била уволнена от поста президент заради връзките й с индустриалеца Матю Фаръл.

Уплашена, тя силно стисна ръката на Мат. И тогава сериозното лице на баща й се появи на екрана. Застанал на подиума в залата на „Банкрофт“, той прочете написаното изявление.

— В отговор на съобщението, че поради женитбата си с Матю Фаръл моята дъщеря Мередит Банкрофт е била уволнена от поста временен президент на „Банкрофт и компания“, Бордът на директорите и самият аз категорично отхвърляме подобни твърдения. Дъщеря ми прекарва дълго отлагания меден месец със съпруга си, след което се очаква да възобнови дейността си тук — той спря за миг и погледна право в камерата, и само Мередит разбра, че той не правеше изявление, той заповядваше. Заповядваше й на нея.

Шокът я изправи на крака, но нищо не можеше да се сравнява с това, което почувства само миг по-късно. Баща й започна да коментира нещо, което се беше появявало със седмици във вестниците на Чикаго.

— В отговор на публикуваните слухове за съществуването на стара и трайна вражда между Матю Фаръл и мен, бих желал да заявя, че съвсем наскоро имах възможността да опозная моя… ъ-ъ-ъ, зет.

Мередит разбра какво правеше той.

— Мат! — извика тя, сграбчвайки ръката му с невярваща усмивка. — Той ти се извинява! — в недоверчивия поглед на съпруга й проблесна нещо като удовлетворение.

Филип Банкрофт продължи:

— Както всички знаят, преди много години Фаръл и моята дъщеря бяха женени само за няколко месеца. Брак, който всички мислехме за приключен чрез един нещастен и прибързан развод. Но сега, когато те отново са заедно, мога само да заявя, че да имаш за зет мъж като Мат Фаръл е нещо, което всеки баща би смятал за… — спря, за да се прокашля отново, и гледайки сърдито в камерата, произнесе: — за чест!

Мередит още гледаше втренчено в екрана, когато започнаха спортните новини. После откъсна очи от телевизора и се обърна към мъжа си.

— Накарах го да обещае, че ще ти се извини, когато открие, че си невинен — докосвайки бузата му, тя прошепна с болка: — Възможно ли е да намериш място някъде в сърцето си, за да погребеш миналото и да се опиташ сега да бъдеш негов приятел?

За себе си Мат смяташе, че каквото и да направи Филип Банкрофт, включително и днешното му телевизионно изявление, не би могло да изтрие всичко, което този човек му бе сторил, камо ли да погледне на него като на приятел. Мислеше същото да го каже на Мередит, но когато погледна блестящите й сини очи, замълча.

— Ще се опитам — отвърна, после с усилие добави: — Речта му беше много добра.

 

 

Каролин Едуардс Банкрофт седеше срещу Филип във всекидневната на къщата, която някога бе делила с него, и чакаше да свърши изявлението му. След това изключи видеото и извади касетата със записа.

— Филип, това беше една наистина хубава реч.

Той й подаде чаша вино, но изразът на лицето му подсказваше, че не е съвсем убеден в това.

— Мислиш ли, че Мередит ще я хареса?

— Ще й хареса, защото би харесала на мен.

— Разбира се, че ти ще я одобриш, щом като ти си я написала.

Докато отпиваше спокойно от виното, тя го наблюдаваше как се разхожда из стаята.

— Дали е гледала предаването?

— Ако не го е гледала, можеш да й занесеш видеокасетата. А още по-добре е да отидеш при нея сега и да помолиш и двамата да я видят в твое присъствие.

Каролин кимна.

— Идеята ми допада. По-лично е.

Той обаче възрази:

— Не, не бих могъл да отида. Вероятно тя ме мрази и Фаръл ще ме изхвърли. Той не е глупак. Знае, че няколко думи не могат да поправят грешките, които съм направил. Няма да приеме извинението ми.

— Ще го приеме — каза тя тихо, — защото я обича.

Докато той продължаваше да се колебае, Каролин му подаде касетата и каза твърдо:

— Колкото повече отлагаш, толкова по-трудно ще бъде и за теб, и за тях. Иди сега, моля те.

Като пъхна ръце в джобовете си, Филип въздъхна.

— Каролин — каза виновно, — би ли дошла с мен?

— Не — отговори тя, потръпвайки при мисълта да се изправи срещу дъщеря си за пръв път. — Освен това самолетът ми излита след три часа.

— Би могла да дойдеш с мен и аз ще ти представя нашата дъщеря.

Сърцето й прескочи, когато чу как той произнесе нашата дъщеря, след което тя разбра какво искаше той и поклати глава, смеейки се.

— Ти си все още същият манипулатор, когото познавам отдавна.

— Аз съм и единственият мъж, за когото си била женена — напомни й той с една от редките си усмивки. — Трябва да съм имал и някои добри черти.

— Стига, Филип…

— Ще отидем да видим Мередит и Фаръл…

— Наричай го вече Мат.

— Добре. Мат. И след като си тръгнем от тях, ще се върнем тук. Би могла да останеш още малко, така бихме могли да се опознаем отново.

— Отдавна съм наясно с теб — отговори разгорещено тя. — А ако ти искаш да ме опознаеш, това можеш да направиш в Италия!

— Каролин — помоли я той пресипнало, — поне сега ела с мен. Това може да е последният ти шанс да се запознаеш с дъщеря ни. Ще я харесаш. Прилича на теб, много е смела.

Тя се опита да пренебрегне думите му и желанието на собственото си сърце, но вече беше невъзможно.

— Първо й се обади — каза с разтреперан глас. — След тридесет години не мога да се появя, без да съм я предупредила. И недей да се учудваш, ако откаже да ме приеме — добави, изваждайки от чантата си телефонния номер, който Мат й е дал.

— Вероятно ще откаже да види и двама ни, и аз не мога да я виня.

Той отиде в съседната стая, за да се обади, и се върна почти веднага. Каролин помисли, че Мат му е затворил телефона, и сърцето й се изпълни с мъка.

— Какво каза тя? — едва успя да произнесе.

Филип се изкашля, а гласът му излезе странно колеблив и дрезгав:

— Тя каза „да“.