Джудит Макнот
Рай (56)

Глава 56

Застанал пред огледалото, Мат завърза черната си папийонка със същата механична точност, с която беше вършил всичко друго през изминалите два дни. До неотдавна беше мечтал как Мередит ще застане до него вечерта и как двамата ще посрещат и поздравяват гостите си заедно. Но вече всичко свърши. Нямаше да си позволи да мисли за нея, да си спомня за нея или да чувства каквото и да било. Чрез Пиърсън я беше помолил да придвижи развода. С това беше направил първата най-тежка стъпка. Останалото щеше да бъде много по-лесно.

— Мат! — извика го баща му, влизайки в стаята с навъсено чело. — Искат да те видят. Наредих на човека от охраната да я пусне. Каза, че името й било Каролин Банкрофт — майката на Мередит — и иска да говори с тебе.

— Разкарай я. Нямам какво да кажа на никого, чиято фамилия е Банкрофт!

— Причината, поради която й позволих да се качи — продължи Патрик, пренебрегвайки негодуванието му, — е, че, иска да говори с тебе за бомбените истории в магазините. Знаела кой стои зад тях.

Мат замръзна за миг, после сви рамене безучастно и взе смокинга си.

— Да предаде информацията си на полицията.

— Твърде късно е. Аз вече я поканих да влезе. Тя е тук.

Като изруга под нос, той се обърна и видя стройна русокоса жена, застанала до вратата на спалнята му. За частица от секундата приликата й с Мередит го порази. Имаше очите на Мередит и нейната коса, но не и финеса на чертите и фигурата й. Каквато и прилика да имаше, му беше достатъчно да пожелае да я изхвърли навън.

— Виждам, че имате гости и аз се натрапвам — тя пристъпи напред и мина край Патрик, който вече се оттегляше, — но самолетът ми току-що пристигна от Рим, нямах никакъв друг избор, освен да дойда направо тук. Разбирате ли, след като вече се бях качила на самолета, ми стана ясно, че Филип вероятно ще откаже да се срещне с мене. А аз не зная къде живее Мередит.

— А откъде, по дяволите, знаете къде живея аз?

— Вие сте съпругът на Мередит, нали?

— Ще стана скоро бившият й съпруг — подчерта той.

— О! — възкликна Каролин, изучавайки студения, недосегаем мъж, за когото се беше омъжила дъщеря й. — Съжалявам да чуя това. Но да отговоря на въпроса ви. Получавам чикагски вестници в Италия и неотдавна в един от тях беше публикувано подробно описание на жилището и зданието, в което се помещава този апартамент.

— Чудесно! — възкликна той нетърпеливо. — И сега, след като ме открихте и влязохте тук, какво искахте да ми кажете?

Жената леко настръхна от тона му, но после изведнъж се усмихна.

— Бих могла да кажа например, че сте имали неприятности с Филип. Той кара много хора да гледат с неприязън на всеки, който носи неговото име.

Това изявление предизвика мимолетна тъжна усмивка върху устните на Мат.

— За какво дойдохте тук? — попита той, опитвайки се да бъде поне малко любезен.

— Миналата седмица Филип беше в Италия — започна тя и разкопча червеното си вълнено палто. — Убеден е, че вие стоите зад бомбите, които са поставени в магазините на „Банкрофт“, и че вие сте този, който планира да превземе „Банкрофт и компания“. Но греши.

— Приятно е да чуеш, че някой мисли различно — отбеляза Мат с убийствена ирония.

— Аз не мисля. Зная, че е така — Каролин започна да говори по-бързо: — Господин Фаръл, притежавам голям пакет акции в „Банкрофт и компания“. Преди шест месеца Шарлот Банкрофт — втората съпруга на бащата на Фаръл — ми се обади. Тя ме попита дали искам да си върна на Филип за това, че се разведе с мене и ме изолира от живота на Мередит. Шарлот управлява „Сийборд Индъстрийз“ във Флорида — добави тя задъхано.

Мат си спомни, че Мередит беше споменавала за нея.

— Тя го е наследила от съпруга си.

— Да, и го изгради в мощна холдингова компания, която притежава доста корпорации.

— Е, и? — подкани я той, когато тя се поколеба за миг.

— И сега — продължи тя — Шарлот се готви да сложи ръка на „Банкрофт и компания“. Попита ме дали бих дала гласовете си в нейна полза, за да може, когато придобие достатъчно дялове с право на глас, да получи контролния пакет от акции. Тя също мрази Филип, но не подозира, че аз зная защо.

— Сигурен съм, че й е дал стотици поводи — иронично подхвърли той, обърна се и облече смокинга си. Звънецът на вратата дрънчеше непрекъснато. Шумът от разговорите навън достигаше до спалнята му, докато гостите се спираха във фоайето, за да свалят палтата си.

— Тя мрази Филип — настояваше Каролин, — защото искаше него, а не баща му. И направи всичко възможно да го вкара в леглото си, дори след като се беше сгодила за баща му. Филип многократно я отблъскваше, докато един ден заяви на баща си, че тя е една обикновена продажна курва, която иска да се омъжи за Сирил заради парите му и която иска него — Филип. Бащата на Филип обаче беше влюбен в нея. Той обвини сина си за казаното, но все пак му повярва. Отмени венчавката си и Шарлот, която беше секретарка на Сирил, трябваше да чака години, докато накрая той отново реши да се ожени за нея. Преди няколко месеца й казах, че ще си помисля дали да й дам моите гласове от акциите, когато тя реши да се заеме с придобиването на контролния пакет, но след това започнах да променям намерението си. Филип е един обезумял глупак, но Шарлот е истинско зло. Тя няма сърце. Преди няколко седмици ми се обади. Беше побесняла от това, че някой друг изкупувал много акции от „Банкрофт и компания“ и предизвиквал покачване на цената — Мат не спомена нищо и тя продължи: — Беше паникьосана. Каза, че щяла да направи нещо, за да накара да падне цената, и след това щяла да настъпи тя. Следващото нещо, което чух, беше за бомбите, поставени в магазините, и как това е намалило продажбите на „Банкрофт и компания“, причинявайки падането на акциите с няколко пункта.

С това Мат намести липсващите парченца в мозайката — мотивът за внимателно поставените бомби, които бяха предназначени да нанесат щети на бизнеса, но не и на самите магазини; мотивът за изкупуването на корпорацията, което беше лош залог за краткосрочна печалба. Шарлот Банкрофт имаше мотивите и огромните парични суми, необходими да се осъществи изкупуването на корпорацията заедно с дълговете, а след това щеше да изчака, докато „Банкрофт и компания“ станеше отново печеливша.

— Ще трябва да съобщите в полицията — посъветва я той, като посегна към телефона до леглото си.

Тя кимна.

— Зная. Там ли звъните сега?

— Не. Ще се обадя на един човек на име Олсън, който държи връзка с местната полиция. Той ще ви придружи, за да съм сигурен, че няма да се отнесат към вас като към чудак или по-лошо, да се окажете за тях подозрителна.

Каролин не можеше да помръдне. Учудването й прерасна в изумление, когато той набра някакъв извънградски номер и нареди на човека с име Олсън да вземе сутринта първия самолет за Чикаго. След като затвори, Мат написа два номера на бележника до телефона, откъсна листчето и й го подаде.

— Ето домашния телефон на Олсън. Обадете му се тази вечер и му обяснете къде може да ви намери. Вторият номер е моят, в случай, че имате проблеми — враждебността, която беше показал преди малко, беше изчезнала. Държеше се все още хладно и очевидно не му се искаше да разговаря повече, но все пак я покани: — Мередит ми каза, че сте се снимали във филми. Творческият екип на „Фантомът на операта“ ще бъде тук тази вечер, както и още сто и петдесет други гости, някои от които може би познавате. Ако желаете да останете, баща ми ще ви представи.

Празненството вече беше в разгара си, когато те се придвижиха към дневната.

— По-добре да не ме представят — каза тя бързо. — Нямам никакво желание да подновявам познанството си със старите кръгове на Чикаго — после се подвоуми, наблюдавайки как сервитьорите в черни ливреи предлагат напитки на прекрасно облечени жени и на мъже в смокинги. Някой свиреше на пиано и музиката се сливаше с речта и смеха на гостите. — Аз… бих искала да остана само за малко. Някога живеех с чувството, че животът е само празненства, като това. Би било забавно да поостана, да погледам и отново да се чудя защо някога съм мислила, че всичко това е толкова чудесно…

— Кажете ми, ако разберете защо е така — помоли той.

— Защо организирате празненства и каните гости, след като не изпитвате удоволствие от това? — попита тя с извинителна усмивка.

— Приходите от представлението утре вечер ще отидат за благотворителни цели.

Пристъпи напред, за да се заеме с ролята на домакин, когато Каролин го подръпна за ръкава и го спря.

— Няма да оставам дълго — каза тя. — Предполагам, че трябва да се сбогуваме.

 

 

Докато пристигне във фоайето на жилищната сграда, където Живееше Мат, Мередит вече не беше сигурна дали е разумно, или лудост да се яви пред него по средата на празненството, особено след като й беше толкова сърдит и настояваше за незабавен развод. Не беше изключено да я изхвърли пред очите на всички. Май че си го заслужаваше.

Служителят от охраната провери в списъка си и Мередит въздъхна с облекчение, като разбра, че Мат още не беше извадил името й оттам. Разтреперана и с ускорен пулс, тя взе асансьора до апартамента на последния етаж и там се сблъска с една пречка, която най-малко беше очаквала. Когато натисна звънеца, й отвори Джо О’Хара. Веднага след това той пристъпи напред и прегради пътя й.

— Не биваше да идвате, госпожице Банкрофт — каза студено и фактът, че не я беше нарекъл госпожа Фаръл за пръв път от тяхното познанство, накара сърцето й да се свие от болка. — Мат не желае да има нищо общо с вас. Чух го да казва така. Той иска развод.

— Да, но аз не искам — подчерта тя. — Моля те, Джо, пусни ме да вляза, за да го убедя и него, че не иска.

О’Хара се поколеба, разкъсван между лоялността си към Мат и умолително искрените очи на Мередит, докато отвътре се носеха смях и шумни разговори.

— Не мисля, че можеш да го направиш, и не смятам, че това е мястото, където трябва да го сториш. Има много хора вътре, а и е пълно с репортери.

— Прекрасно! — заяви тя с повече увереност, отколкото чувстваше. — Тогава всички могат да съобщят на света, че господин и госпожа Фаръл са били заедно тази вечер.

— По-вероятно е да разкажат на света, че господин Фаръл те е изхвърлил през вратата и ме е уволнил, задето съм те пуснал вътре — измърмори той навъсено, но отстъпи назад и Мередит импулсивно обви ръце около врата му.

— Благодаря ти, Джо — той стоеше слисан и изчервен от удоволствие. — Как изглеждам? — попита тя импулсивно. Разпери полите на роклята, сякаш се канеше да направи реверанс, и застина в очакване на мнението му.

— Изглеждаш великолепно — отговори й смутено, — но това няма да има никакво значение за Мат.

Водена от това потискащо предсказание, Мередит пристъпи в апартамента. Щом влезе във фоайето, започнаха да се обръщат глави, да секват разговори, после се подновяваха с нова сила, а името й се носеше от уста на уста. Без да обръща внимание на всичко това, тя огледа дневната и трапезарията, а след това насочи поглед към издигнатия подиум — оградено със стъклени стени пространство за разговори, намиращо се в най-отдалечения край на апартамента. Сърцето й заби учестено, когато видя Мат да стои там. С подкосени крака се запъти към него.

Докато се изкачваше по стъпалата, водещи към Мат, тя можа да види лицата на заобиколилите го. Звездата на мюзикъла стоеше до него, говореше му нещо оживено, а той гледаше безразлично очарователното й лице. Мередит беше само на няколко крачки, когато Стантън Ейвъри, който стоеше от другата страна на Мат, я забеляза и му каза нещо — очевидно го предупреди за появата й.

Той рязко се обърна, впи поглед в нея, а очите му бяха като късове лед. Изражението му толкова красноречиво изключваше нейното присъствие тук, че тя се подвоуми дали да продължи, после се стегна и се изкачи при него.

Като по някакъв невидим знак хората, които разговаряха с него, се разпръснаха, оставяйки двамата сами на подиума. Мередит чакаше, като се надяваше, че той ще каже нещо, ще направи нещо. И когато това не стана, той зачете присъствието й с леко кимване на глава и пророни само една дума — нейното име — с вледеняващ тон:

— Мередит.

„Следвай инстинктите си“ — беше я посъветвал преди една седмица, и тя се опита да постъпи така.

— Здравей — поздрави го тихо. — Може би се чудиш какво правя тук?

— Не особено.

Заболя я, но инстинктът й подсказа, че той не беше напълно безразличен, защото явно очакваше от нея да говори. Усмихна се леко, готова да се предаде, но не беше сигурна как да го направи.

— Дойдох, за да ти разкажа за днешния ми ден — гласът й трепереше и тя знаеше, че той го усеща, но не промълви нито дума, нито пък я насърчи. Като събра кураж, Мередит пое дълбоко дъх и продължи: — Днес следобед ме извикаха на спешно заседание на Борда. Бяха ужасно разстроени, всъщност — разгневени. Обвиниха ме, че не защитавам интересите ни и че това е свързано с тебе.

— Колко глупаво от тяхна страна. Не им ли обясни точно и ясно, че „Банкрофт и компания“ е единственото нещо, което те интересува?

— Не съвсем — отвърна тя със загадъчна усмивка. — Поискаха също от мене да подпиша някакви писмени декларации и официални оплакващи, с които те обвиняват за смъртта на Спижалски и за това, че незаконно си използвал връзката си с мене, за да ни вземеш под контрол. Естествено, и за бомбите в нашите магазини.

— Това ли е всичко? — попита той саркастично.

— Не съвсем — отвърна Мередит отново. — Аз… казах на директорите… — изрече тя, а гласът й замря от напрежение и страх, че той наистина не я искаше повече.

— Какво им каза? — попита той с безразличие.

Мередит се вкопчи във въпроса му като малка искрица насърчение и продължи:

— Казах им това, което ти заяви, че трябва да им се каже!

Изражението на лицето му не се промени.

— Да се разкарат ли?

— Не, не точно така — отговори тя малко смутена. — Пратих ги по дяволите.

Той мълчеше. Сърцето й замря, когато внезапно видя развеселения блясък в очите му и леката усмивка върху устните.

— И след това — продължи тя — се обади твоят адвокат, за да ме уведоми, че ако не подам молба за развод до шест дни, на седмия той щял да подаде от твое име. И аз му казах…

Направи пауза, а Мат й помогна услужливо:

— И него ли прати по дяволите?

— Не, казах му да се разкара!

— Наистина ли?

— Да.

Чакаше я да каже повече. Очите му се взираха в нейните.

— И? — подсказа й той.

— Смятам да направя едно пътуване. Аз… ще имам доста време на разположение сега.

— Взимаш си отпуска ли?

— Не, подадох си оставката.

— Виж ти! — възкликна той, но гласът му изведнъж беше омекнал, тя се разтопи от погледа му. — Какво пътуване имаш предвид, Мередит?

— Ако ти все още желаеш да ме заведеш там — тя преглътна болезнено, — помислих си, че бих искала да видя рая.

Той нито се помръдна, нито продума. За един ужасен миг Мередит помисли, че е сгрешила и само си е въобразявала, че той все още не е безразличен към нея.

И тогава Мат протегна ръка.

Сълзи на радост и облекчение бликнаха от очите й, когато постави своята длан в неговата и усети пръстите му да я обгръщат с топлина и сила. Миг след това той рязко я притегли и обви ръце около нея като стоманени обръчи.

Скривайки я от погледите с раменете си, повдигна лицето й нагоре.

— Обичам те! — прошепна секунда преди да впие устни в нейните за жадна целувка. Някъде блесна светкавица от фотоапарат, последва друга и още една, и още една. Някой започна да ръкопляска и това прерасна в буря от аплодисменти, след тях последва смях, а целувката им все още продължаваше.

Мередит не забелязваше нищо. Тя се разтопяваше в огъня от жарките му устни, напълно забравила за всичко и всички наоколо… веселието, ръкопляскането, смеха, светкавиците от вдигнатите фотоапарати. Тя беше вече на половината път до своята цел.