Джудит Макнот
Рай (3)

Глава 3

Декември 1973 г.

Звъненето на камбанката в ушите на Мат Фаръл ставаше все по-гръмко заедно с ускоряващите се удари на сърцето му, когато навлезе в нетърпеливото, искащо тяло на Лаура. Беше неудържима… и близо до края… Звъненето продължаваше.

— Хей, Фаръл, вътре ли си?

Той наистина беше „вътре“ в нея, готов да експлодира. И отново звън.

— По дяволите, Фаръл…

И тогава му мина през ума, че навън, до помпата, има някой, който скача по маркуча, натиска звънеца на бензиностанцията и го вика.

Лаура замръзна на мястото и нададе тих писък.

— О, господи, навън има някой.

Успя да я скрие и се изправи в момента, когато вратата се отвори. Оуен Кийтън се втурна в стаята, мърморейки подозрително:

— Какво, по дяволите, става тук? Щях да проглуша сградата.

— Почивах си — отговори му, приглаждайки с ръце тъмната си коса, разрошена от бурните милувки на Лаура. — Какво има?

— Баща ти се е напил в „Максин“. Шерифът е на път за там. Ако не искаш да прекара нощта в изтрезвителното, по-добре е да стигнеш при него преди властта.

Когато Оуен си тръгна, Мат вдигна палтото на Лаура от земята, където го бяха постлали, изтупа го и й държа, за да се облече. Знаеше, че беше помолила нейна приятелка да я докара дотук, така че трябваше да я закара до мястото, където беше оставила колата си.

— Къде си паркирала? — попита той.

Тя му обясни.

— Ще те закарам, преди да отида да спасявам баща си.

Меко падащият сняг и коледните светлинки правеха чудеса с Едмънтън. Те придаваха нещо романтично на това, което на дневна светлина беше малко градче, разпръснато из плитка долина, с множество купчини, издигащи се от чугунолеярните и изпускащи постоянни гейзери дим във въздуха. Тъмнината беше покрила всичко, скриваше и южния край на града, където хубавите сгради отстъпваха място на бараки, кръчми и заложни къщи, а после на орна земя, скована от зимата.

Мат спря пикапа си в тъмния ъгъл на паркинга до магазина на Джаксън. Лаура се прилепи към него.

— Не забравяй — каза тя, обвивайки ръце около врата му. — Ела да ме вземеш довечера в седем и ще довършим това, което започнахме преди час. Но, моля те, скрий се. Миналия път татко видя пикапа и започна да задава въпроси.

Мат я погледна, внезапно отвратен от сексуалното си увлечение по нея. Беше красива, богата, разглезена и егоистка — и той го знаеше. Беше разрешил да го използват като оръдие, ходеше на тайни срещи, вместо да застане на предната врата, както несъмнено правеха другите нейни приятели.

Нямаха нищо общо помежду си, освен чисто физическо привличане. Бащата на Лаура Фредериксон беше най-богатият гражданин на Едмънтън и тя учеше в скъп колеж на изток. Мат работеше в леярните през деня, а като механик — в почивните дни. Беше завършил вечерно училище и учеше в местния клон на държавния университет на Индиана.

Той отвори вратата и каза с груб и нетърпящ възражение глас:

— Или ще те взема от входната ти врата, или промени плановете си за тази вечер.

— Но какво ще кажа на татко, когато види пикапа ти?

Мат й отговори саркастично:

— Кажи му, че колата ми е на ремонт.