Джудит Макнот
Рай (19)

Глава 19

Точно в десет часа сутринта в понеделник Питър Вандъруайлд се представи на госпожица Стърн, която бе нарекъл „Сфинкса“. С вид на възмутен молител той зачака да забележат присъствието му, докато в един момент тя се показа достатъчно добра да спре чукането на машината и да го погледне.

— Имам среща с господин Фаръл в десет часа — информира я той.

— Господин Фаръл е в заседание. Ще ви приеме в десет и петнадесет.

— Според вас трябва ли да изчакам?

— Само ако смятате, че няма какво да правите следващите петнадесет минути — отговори тя студено.

Освободен като недисциплиниран ученик, Питър бързо тръгна към асансьора и се върна в кабинета си. Това изглеждаше много по-умно, отколкото да остане на шестнадесетия етаж и по този начин да докаже, че няма какво да прави през тези петнадесет минути. В 10.15 часа госпожица Стърн го покани за разговора.

— Седни, Питър — каза Мат. През уикенда беше прегледал всяко от предложенията. Беше доволен от няколко от тях, впечатлен от необикновено задълбочената мисъл на проучването и малко стъписан от някои от препоръките. — Кое по-специално харесваш на компанията в Атланта?

— Няколко неща — отговори Вандъруайлд, стреснат от внезапния въпрос. — Нейната собственост представлява в голямата си част нови търговски сгради с висок процент на заетост. Почти всичките им наематели са солидни корпорации с дългосрочни договори, а сградите са изключително добре поддържани и ръководени. Видях го със собствените си очи, когато отидох в Атланта.

— А чикагската компания?

— Намира се в жилищна сграда с висок наем. Печалбите им са отлични.

Мат присви очите и подчерта:

— От това, което прочетох тук, става ясно, че много от тези сгради са строени преди повече от тридесет години. Разходите по подновяването и ремонтите ще започнат да изяждат тези отлични печалби в идващите седем до десет години.

— Взех това предвид, когато подготвях сметките за проектопечалбите — отговори Питър, — но земята, върху която се намират тези сгради, винаги ще бъде едно голямо състояние.

Доволен от отговорите, Мат отвори следващата папка. Именно тази препоръка го беше накарала да се замисли дали оценката на Питър не беше малко надута.

— Какво те накара да вземеш предвид тази компания от Хюстън?

— Ако Хюстън продължи икономическото си възстановяване, цените на собствеността ще се покачват и…

— Това ми е ясно — нетърпеливо го прекъсна той. — Искам да знам причините, поради които ми препоръчваш да обсъждам покупката на „Торп Дивелъпмънт“. Всеки, който чете „Уолстрийт Джърнъл“, знае, че тази компания се продава от две години, както и защо не е продадена: цената й е смешно висока и се ръководи зле.

Питър се изкашля и настоятелно продължи:

— Прав сте, но ако ме изтърпите за малко, може би ще промените мнението си — когато Фаръл кимна рязко, той се впусна в обяснения: — „Торп Дивелъпмънт“ е собственост на двама братя, наследили имота преди десет години, когато умира баща им. След като започват да ръководят фирмата, правят поредица от слаби инвестиции, ипотекирайки повечето от собствеността, която баща им е натрупал с течение на годините. В резултат на това са задлъжнели до гуша на тръста „Континентъл Сити“ в Хюстън. Двамата братя не се понасят и не могат да стигнат до никакво споразумение. През последните две години единият се опитва да продаде компанията и всичките й капитали като цяло, докато другият иска да ги раздели и продава поотделно. Сега обаче те нямат друг избор, освен да направят последното, и то бързо, защото „Континентъл“ скоро ще обяви просрочка.

— Откъде знаеш това?

— Когато ходих в Хюстън през октомври, за да посетя сестра си, реших да хвърля поглед на компанията „Торп“. От Макс Торп разбрах, че името на банкера им е Чарлз Колинз, и когато се върнах тук, му се обадих. Той беше много нетърпелив да „помогне“ на „Торп“ да си намери купувач и се разприказва повече, отколкото предполагах. В течение на разговора започнах да подозирам, че причината за нетърпението му вероятно е нуждата да изчисти заемите на „Торп“ от сметките си. Той ми се обади минатия четвъртък, за да ми каже, че „Торп“ желаят да направят сделка с нас и че цената ще е много ниска. Поиска от мен да преразгледаме въпроса и да им направим предложение. Ако действаме бързо, смятам, че можем да купим, която и да е от собственостите на „Торп“, по-скоро за сумата, за която е ипотекирана, отколкото на истинската й цена. Колинз възнамерява да обяви ипотеката за просрочена и „Торп“ очевидно знаят за това.

— Какво те кара да мислиш, че ще я обявят за просрочена?

Питър лекичко се усмихна.

— Обадих се на мой приятел банкер в Далас и го попитах дали знае Колинз от „Континентъл Сити Тръст“. Той отговори, че го познава, и проведе с него приятелски разговор, за да сподели нарочно лошото състояние на банковото дело в Тексас. Колинз му разкрил, че банковите ревизори оказвали натиск върху него да обяви за просрочени няколко големи заема, включително този на „Торп“ — Питър спря за малко, очаквайки някакъв комплимент от безкомпромисния си шеф за изчерпателността и резултатите от своето проучване. Това, което получи, бе нещо като усмивка и почти незабележимо одобрително кимване. Той обаче се почувства като благословен от Бога и навеждайки се напред, попита:

— Интересува ли ви нещо повече за собствеността на „Торп“? Няколко обекта са наистина отлични и биха могли да се разработят и продадат за цяло състояние.

— Слушам — отговори Мат, въпреки че не беше твърде заинтересован да купува и разработва нови земи.

— Най-хубавото парче на „Торп“ е парцел от петнадесет акра, намиращ се на две пресечки от „Галерията“ — огромен луксозен търговски център със собствени хотели. Наблизо има и друг голям търговски център, а по авенюто се намират множество луксозни бутици. Петното на „Торп“ е между тях и е идеално за построяването на друг луксозен търговски център.

— Виждал съм тези участъци, когато ходих в Хюстън по работа — отбеляза Мат.

— Тогава със сигурност знаете каква сделка ще бъде закупуването на това място за двадесет милиона долара, колкото „Торп“ дължи. Бихме могли да строим на него или да го държим, за да го продадем след пет години, когато цената му ще бъде четиридесет милиона. Ако Хюстън продължи да се развива, парцелът със сигурност скоро ще струва толкова.

Мат си водеше бележки в папката „Торп“ и чакаше пролука в рецитацията на Питър, за да му каже, че интересите на „Инкеркорп“ са да инвестира в търговски сгради, когато младежът добави:

— Ако сте заинтересован, трябва бързо да се свържем с Торп и Колинз, тъй като и двамата казаха, че очакват оферта за същата земя. Първоначално помислих, че блъфират, докато не споменаха конкретни имена. „Банкрофт и компания“ от Чикаго например искат да я купят на всяка цена и това е добре премислено. Няма друго такова петно в целия Хюстън. По дяволите, бихме могли да го купим за двадесет милиона и след няколко месеца да го продадем на „Банкрофт“ между двадесет и четири до тридесет милиона, което е действителната му цена — гласът му замря, защото Мат внезапно се бе втренчил в него със странен израз на лицето.

— Какво каза? — попита той.

— „Банкрофт и компания“ искат да купят земята — повтори Питър, изненадан от студения, пресметлив поглед в очите на Фаръл. Реши, че той иска още информация, и бързо добави: — „Банкрофт“ е като „Блумингдейл“ или „Неймън Маскус“ — стари, уважавани магазини с клиентела предимно от висшето общество. Започнаха разширение и в други…

— Зная — прекъсна го Мат. Погледът му отново се насочи към папката и той започна да преглежда документите с нов интерес. Тази земя наистина беше сделка с голям потенциал за печалба. Но в този момент той не мислеше за печалбата. Гневът му от Мередит се бе възбудил отново.

— Купувай — каза той меко.

— Не желаете ли да чуете нещо за другите обекти?

— Не ме интересува нищо друго, освен това, което иска „Банкрофт“. Кажи на правния отдел да изготви офертата, занеси я утре в Хюстън и лично я връчи на „Торп“.

— Оферта? — Питър беше онемял. — За колко?

— Предложи петнадесет милиона и им дай двадесет и четири часа да подпишат договора, в противен случай ще се откажем. Те веднага ще предложат двадесет и пет, след което ще се спрете на двадесет. Кажи им, че искаме да оформим всичко в срок от три седмици, или се отказваме.

— Всъщност не мисля, че…

— Има и друго условие. Ако „Торп“ приемат нашата оферта, трябва да запазят цялата сделка в тайна. Никой не трябва да знае, че ние купуваме земята, докато се осъществи продажбата. Кажи на юристите да включат тази клауза в договора заедно с другите обикновени условия.

Неочаквано Питър се почувства притеснен. В миналото, когато Фаръл инвестираше или купуваше компании, които му беше препоръчал, той сам проверяваше нещата и взимаше предпазни мерки. Този път обаче, ако нещо се случеше, единствен той щеше да отговаря.

— Господин Фаръл, аз наистина мисля, че…

— Питър! — прекъсна го с нетърпящ възражение тон. — Купувай проклетата земя.

Кимайки, мъжът се изправи, но притеснението му нарастваше с всеки изминал момент.

— Позвъни на Арт Симпсън от правния отдел в Калифорния, дай му условията и му кажи, че искам договорите тук утре. Когато пристигнат, донеси ми ги и ще обсъдим следващите стъпки.

Когато Вандъруайлд излезе, Мат се завъртя в стола си и се загледа през прозореца. Очевидно Мередит все още го смяташе за по-нискостоящ от нея. Нейно право също така бе да изяснява чувствата си пред всички в чикагските вестници, което беше и направила. Но упражняването на тези права щеше да й коства около десет милиона — допълнителната цена, налагаща се да плати на „Интеркорп“ за земята, която искаше да купи в Хюстън.