Лев Толстой
Възкресение (20)

XX

Но като напук делото продължи много: след единичния разпит на свидетелите и на експерта и след всички зададени както обикновено с важен вид ненужни въпроси от заместник-прокурора и защитниците председателят предложи на съдебните заседатели да разгледат веществените доказателства, състоящи се от огромен пръстен с брилянтена розетка, който очевидно е бил носен на много дебел показалец, и филтъра, дето е била изследвана отровата. Тия вещи бяха запечатани и върху тях имаше етикети.

Заседателите вече се готвеха да разгледат предметите, когато заместник-прокурорът отново се надигна и поиска преди разглеждането на веществените доказателства да се прочете медицинският акт от изследване на трупа.

Председателят, който гледаше делото да се приключи колкото може по-бързо, за да стигне навреме при своята швейцарка, макар да знаеше много добре, че прочитането на този документ не можеше да има никакво друго последствие освен скука и отдалечаване времето за обяда и че заместник-прокурорът иска това прочитане само защото знае, че има право да го иска — все пак не можеше да откаже и се съгласи. Секретарят извади книжата и отново зачете със своя особено изговарящ буквите „л“ и „р“ тъжен глас:

— „По външния оглед се оказа, че:

1) Ръстът на Ферапонт Смелков е два аршина и нещо.

(— Виж ти, мъжага — загрижено прошепна търговецът на ухото на Нехлюдов.)

2) Годините по външен вид се определят приблизително около четиридесет.

3) Трупът е подут.

4) Цветът на кожата е навред зеленикав, на места с тъмни петна.

5) Кожата по повърхността на тялото е в мехури с различна големина, а на места се е разцепила и виси на големи парцали.

6) Косите са тъмноруси, гъсти и при докосване лесно се откъсват от кожата.

7) Очите са излезли от орбитите и роговицата им е потъмняла.

8) От носа, двете уши и устата тече пенеста сукървица. Устата е полуотворена.

9) Шия почти няма поради издуване на лицето и гърдите.“

И т.н. и т.н.

На четири страници в двадесет и седем точки следваше по тоя начин описанието на всички подробности при външния преглед на страшния, огромен, дебел и още подпухнал, разлагащ се труп на веселилия се в града търговец. Чувството на неопределена погнуса, което изпитваше Нехлюдов, се засили още повече при четенето на това описание на трупа. Животът на Катюша и изтичащата от ноздрите сукървица, и изскочилите из орбитите очи, и неговата постъпка с нея — всичко това сякаш бяха неща от един и същ порядък и той от всички страни беше заобиколен и погълнат от тия неща. Когато най-после четенето на външния оглед свърши, председателят въздъхна тежко и вдигна глава с надежда, че е свършено. Но секретарят веднага почна да чете описанието на вътрешния оглед.

Председателят пак наведе глава и като се опря на ръката си, затвори очи. Търговецът, който седеше до Нехлюдов, едва се сдържаше да не заспи и от време на време се олюляваше; подсъдимите, както и стражарите зад тях, седяха неподвижно.

— „Според вътрешния оглед се оказа, че:

1) Черепните кожни покривки леко се отделят от черепните кости и никъде не беше намерено кръвоизлияние.

2) Костите на черепа са със средна дебелина и цели.

3) Върху твърдата мозъчна обвивка има две малки пигментирани петна, големи приблизително около четири цола, самата ципа има бледоматов цвят“ — и т.н. и т.н. още тринадесет точки.

Следваха имената на свидетелите, подписи и след това заключението на лекаря, от което се виждаше, че намерените при аутопсията и записани в протокола изменения на стомаха и отчасти на червата и бъбреците дават право да се заключи с голяма вероятност, че смъртта на Смелков е последвала от отравяне с отрова, попаднала в стомаха с виното. Мъчно е да се каже по намерените изменения на стомаха и червата каква именно отрова е вкарана в стомаха; а че отровата е попаднала с виното, може да се предполага по това, че в стомаха на Смелков бе намерено голямо количество вино.

— Види се, здравата е пиел — промърмори събудилият се търговец.

Четенето на този протокол, продължило около час, не задоволи обаче заместник-прокурора. Когато протоколът беше прочетен, председателят се обърна към него:

— Предполагам, че е излишно да се четат актовете за изследване на вътрешностите.

— Аз бих помолил да се прочетат тия изследвания — строго каза заместник-прокурорът, без да гледа председателя и приповдигайки се леко на една страна, като даваше да се разбере по тона на гласа, че искането да се прочете е негово право, че той не се отказва от това право и че ако му откажат, това ще бъде повод за касация.

Членът на съда с голямата брада и добродушните дръпнати надолу очи, който страдаше от катар, почувствува отмаляване и се обърна към председателя:

— Защо е нужно да се чете това? Само се бавим. Тия нови метли не метат по-чисто, а само по-дълго време.

Членът със златните очила не каза нищо и гледаше пред себе си мрачно и решително, не очаквайки нищо добро нито от жена си, нито от живота.

Започна четенето на акта:

— „През 188* година, на петнадесети февруари, аз, долуподписаният, съгласно заповед №638 на медицинското отделение — започна отново решително секретарят, като повиши диапазона на гласа си сякаш за да разсее съня, натежал над всички присъствуващи, — в присъствието на помощник-медицинския инспектор, направих изследване на вътрешностите:

1) На дясното крило на белия дроб и на сърцето (в шестфунтова стъкленица).

2) На съдържанието в стомаха (в шестфунтова стъкленица).

3) На самия стомах (в шестфунтова стъкленица).

4) На черния дроб, далака и бъбреците (в трифунтова стъкленица).

5) На червата (в шестфунтов глинен съд).“

В началото на четенето председателят се наведе към един от членовете и му пошепна нещо, после към другия и като получи утвърдителен отговор, прекъсна четенето на това място.

— Съдът намира излишно четенето на акта — каза той.

Секретарят млъкна и взе да събира книжата, а заместник-прокурорът започна сърдито да записва нещо.

— Господа съдебните заседатели могат да разгледат веществените доказателства — каза председателят.

Старейшината и някои от заседателите станаха и затруднени от движението или от положението, което трябваше да предадат на ръцете си, се приближиха до масата и разгледаха поред пръстена, шишенцето и филтъра. Търговецът дори премери пръстена на пръста си.

— Ей, че пръст е имал! — каза той, като се връщаше към мястото си. — Цяла краставица — прибави той, очевидно забавлявайки се със създадената представа за отровения търговец като за някакъв исполин.