Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34гласа)

Информация

Сканиране
noisy(2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion(2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki(2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. —Добавяне

XX

Но като напук делото продължи много: след единичния разпит на свидетелите и на експерта и след всички зададени както обикновено с важен вид ненужни въпроси от заместник-прокурора и защитниците председателят предложи на съдебните заседатели да разгледат веществените доказателства, състоящи се от огромен пръстен с брилянтена розетка, който очевидно е бил носен на много дебел показалец, и филтъра, дето е била изследвана отровата. Тия вещи бяха запечатани и върху тях имаше етикети.

Заседателите вече се готвеха да разгледат предметите, когато заместник-прокурорът отново се надигна и поиска преди разглеждането на веществените доказателства да се прочете медицинският акт от изследване на трупа.

Председателят, който гледаше делото да се приключи колкото може по-бързо, за да стигне навреме при своята швейцарка, макар да знаеше много добре, че прочитането на този документ не можеше да има никакво друго последствие освен скука и отдалечаване времето за обяда и че заместник-прокурорът иска това прочитане само защото знае, че има право да го иска — все пак не можеше да откаже и се съгласи. Секретарят извади книжата и отново зачете със своя особено изговарящ буквите „л“ и „р“ тъжен глас:

— „По външния оглед се оказа, че:

1) Ръстът на Ферапонт Смелков е два аршина и нещо.

(— Виж ти, мъжага — загрижено прошепна търговецът на ухото на Нехлюдов.)

2) Годините по външен вид се определят приблизително около четиридесет.

3) Трупът е подут.

4) Цветът на кожата е навред зеленикав, на места с тъмни петна.

5) Кожата по повърхността на тялото е в мехури с различна големина, а на места се е разцепила и виси на големи парцали.

6) Косите са тъмноруси, гъсти и при докосване лесно се откъсват от кожата.

7) Очите са излезли от орбитите и роговицата им е потъмняла.

8) От носа, двете уши и устата тече пенеста сукървица. Устата е полуотворена.

9) Шия почти няма поради издуване на лицето и гърдите.“

И т.н. и т.н.

На четири страници в двадесет и седем точки следваше по тоя начин описанието на всички подробности при външния преглед на страшния, огромен, дебел и още подпухнал, разлагащ се труп на веселилия се в града търговец. Чувството на неопределена погнуса, което изпитваше Нехлюдов, се засили още повече при четенето на това описание на трупа. Животът на Катюша и изтичащата от ноздрите сукървица, и изскочилите из орбитите очи, и неговата постъпка с нея — всичко това сякаш бяха неща от един и същ порядък и той от всички страни беше заобиколен и погълнат от тия неща. Когато най-после четенето на външния оглед свърши, председателят въздъхна тежко и вдигна глава с надежда, че е свършено. Но секретарят веднага почна да чете описанието на вътрешния оглед.

Председателят пак наведе глава и като се опря на ръката си, затвори очи. Търговецът, който седеше до Нехлюдов, едва се сдържаше да не заспи и от време на време се олюляваше; подсъдимите, както и стражарите зад тях, седяха неподвижно.

— „Според вътрешния оглед се оказа, че:

1) Черепните кожни покривки леко се отделят от черепните кости и никъде не беше намерено кръвоизлияние.

2) Костите на черепа са със средна дебелина и цели.

3) Върху твърдата мозъчна обвивка има две малки пигментирани петна, големи приблизително около четири цола, самата ципа има бледоматов цвят“ — и т.н. и т.н. още тринадесет точки.

Следваха имената на свидетелите, подписи и след това заключението на лекаря, от което се виждаше, че намерените при аутопсията и записани в протокола изменения на стомаха и отчасти на червата и бъбреците дават право да се заключи с голяма вероятност, че смъртта на Смелков е последвала от отравяне с отрова, попаднала в стомаха с виното. Мъчно е да се каже по намерените изменения на стомаха и червата каква именно отрова е вкарана в стомаха; а че отровата е попаднала с виното, може да се предполага по това, че в стомаха на Смелков бе намерено голямо количество вино.

— Види се, здравата е пиел — промърмори събудилият се търговец.

Четенето на този протокол, продължило около час, не задоволи обаче заместник-прокурора. Когато протоколът беше прочетен, председателят се обърна към него:

— Предполагам, че е излишно да се четат актовете за изследване на вътрешностите.

— Аз бих помолил да се прочетат тия изследвания — строго каза заместник-прокурорът, без да гледа председателя и приповдигайки се леко на една страна, като даваше да се разбере по тона на гласа, че искането да се прочете е негово право, че той не се отказва от това право и че ако му откажат, това ще бъде повод за касация.

Членът на съда с голямата брада и добродушните дръпнати надолу очи, който страдаше от катар, почувствува отмаляване и се обърна към председателя:

— Защо е нужно да се чете това? Само се бавим. Тия нови метли не метат по-чисто, а само по-дълго време.

Членът със златните очила не каза нищо и гледаше пред себе си мрачно и решително, не очаквайки нищо добро нито от жена си, нито от живота.

Започна четенето на акта:

— „През 188* година, на петнадесети февруари, аз, долуподписаният, съгласно заповед №638 на медицинското отделение — започна отново решително секретарят, като повиши диапазона на гласа си сякаш за да разсее съня, натежал над всички присъствуващи, — в присъствието на помощник-медицинския инспектор, направих изследване на вътрешностите:

1) На дясното крило на белия дроб и на сърцето (в шестфунтова стъкленица).

2) На съдържанието в стомаха (в шестфунтова стъкленица).

3) На самия стомах (в шестфунтова стъкленица).

4) На черния дроб, далака и бъбреците (в трифунтова стъкленица).

5) На червата (в шестфунтов глинен съд).“

В началото на четенето председателят се наведе към един от членовете и му пошепна нещо, после към другия и като получи утвърдителен отговор, прекъсна четенето на това място.

— Съдът намира излишно четенето на акта — каза той.

Секретарят млъкна и взе да събира книжата, а заместник-прокурорът започна сърдито да записва нещо.

— Господа съдебните заседатели могат да разгледат веществените доказателства — каза председателят.

Старейшината и някои от заседателите станаха и затруднени от движението или от положението, което трябваше да предадат на ръцете си, се приближиха до масата и разгледаха поред пръстена, шишенцето и филтъра. Търговецът дори премери пръстена на пръста си.

— Ей, че пръст е имал! — каза той, като се връщаше към мястото си. — Цяла краставица — прибави той, очевидно забавлявайки се със създадената представа за отровения търговец като за някакъв исполин.