Лев Толстой
Възкресение (44)

XLIV

При първото свиждане Нехлюдов очакваше, че като го види и узнае намерението му да й служи и разкаянието му, Катюша ще се зарадва, ще се трогне и ще стане пак Катюша, но за свой ужас той видя, че нямаше вече никаква Катюша, а само Маслова. Това го учуди и ужаси.

Но най-много го учудваше това, че Маслова не само не се срамуваше от положението си — не на затворничка (от това тя не се срамуваше), а от положението си на проститутка, — но тя като че беше дори доволна, почти се гордееше с това. Всъщност не можеше и да бъде другояче. Всеки човек, за да действува, трябва да смята своята дейност за важна и добра. И затова, каквото и да е положението на човека, той непременно ще си създаде такова разбиране за живота на хората изобщо, което ще оценява неговата дейност като важна и добра.

Обикновено мислят, че крадецът, убиецът, шпионинът, проститутката, като признават професията си за лоша, трябва да се срамуват от нея. А става тъкмо обратното. Хората, поставени от съдбата и от греховете и грешките си в известно положение, колкото неправилно и да е то, си създават такова разбиране за живота изобщо, което оценява тяхното положение като добро и почтено. За поддържането пък на такъв възглед хората се придържат инстинктивно към оня кръг хора, в който се признават понятията, които те са си съставили за живота и за своето място в него. Ние се учудваме, когато крадците се хвалят с ловкостта си, проститутките — с разврата си, убийците — с жестокостта си. Но това ни учудва само защото атмосферата, кръгът на тия хора е ограничен и главно, защото ние се намираме извън него. Но нима не виждаме същото явление при богатите, които се хвалят с богатството си, тоест с грабителството, при военачалниците, които се хвалят с победите си, тоест с убийството, при управниците, които се хвалят с могъществото си, тоест с насилието? Ние не виждаме у тия хора извращаване на понятията за живот, за добро и за зло, за да оправдаят своето положение, само защото кръгът на хората с такива извратени понятия е по-голям и самите ние принадлежим към него.

И Маслова си беше създала такова разбиране за своя живот и своето място в света. Тя беше проститутка, осъдена на каторга, но въпреки това си беше създала такова разбиране за живота, което й позволяваше да одобрява себе си и дори да се гордее пред хората с положението си.

Този мироглед се състоеше в това, че главното благо за всички мъже, всички без изключение — стари, млади, гимназисти, генерали, образовани, необразовани, — е в половото общуване с привлекателни жени и затова всички мъже, макар и да се преструват, че са заети с други работи, всъщност желаят само това. А тя, привлекателна жена, може да задоволява или да не задоволява това тяхно желание и затова е важен и нужен човек. Целият й предишен и сегашен живот потвърждаваше правилността на този възглед.

В продължение на десет години навсякъде, при всички случаи, като се почне от Нехлюдов и стария пристав и се свърши със затворническите надзиратели, тя виждаше, че всички мъже имат нужда от нея; тя не виждаше и не забелязваше ония мъже, които нямаха нужна от нея. И затова целия живот тя си представяше като сборище обхванати от похот хора, които я дебнеха от всички страни и с всички възможни средства — измами, насилие, пари, хитрост — се мъчеха да я овладеят.

Така разбираше Маслова живота и в тази своя представа за живота тя не само не беше незабележителен, а, напротив, твърде важен човек. И Маслова държеше на това разбиране за живота повече от всичко на света и не можеше да не държи на него, защото, ако изменеше на това разбиране за живота, тя губеше значението, което подобно разбиране й отреждаше сред хората. И за да не изгуби своето значение в живота, тя инстинктивно се придържаше към оня кръг хора, които гледаха на живота като нея. Затова, предугаждайки, че Нехлюдов иска да я изведе в друг свят, тя му се противопоставяше, предвиждайки, че в оня свят, към който той я теглеше, тя ще трябва да изгуби това свое място в живота, което й създаваше сигурност и самоуважение. По същата причина тя пропъждаше от себе си спомените за първата си младост и първите си отношения с Нехлюдов. Тия спомени не си схождаха със сегашния й мироглед и затова бяха напълно зачеркнати от паметта й или по-скоро се пазеха някъде дълбоко незасегнати в паметта й, но бяха тъй затворени, замазани, както пчелите замазват гнездата на ларвите, които могат да погубят цялата им пчелна работа, за да няма до тях никакъв достъп. И затова сегашният Нехлюдов не беше за нея оня човек, когото тя някога беше обичала с чиста любов, а само богат господин, от когото може и трябва да се възползува и с когото можеше да има само такива отношения, каквито имаше с всички мъже.

„Не, не можах да й кажа най-важното — мислеше Нехлюдов, като вървеше заедно с тълпата към изхода. — Не й казах, че ще се оженя за нея. Не й казах, но ще го направя“ — мислеше той.

Застанали край вратата, като пропущаха посетителите, надзирателите пак ги брояха с две ръце, за да не излезе някой повече или да остане някой в затвора. Това, че пак го тупнаха по гърба, сега не само не го оскърби, но той дори и не забеляза.