Лев Толстой
Възкресение (21)

XXI

Когато преглеждането на веществените доказателства свърши, председателят обяви съдебното следствие за приключено и без да дава почивка, за да се отърве по-скоро, даде думата на обвинителя, като се надяваше, че той също е човек и също има нужда и да пуши, и да обядва, та ще ги съжали. Но заместник-прокурорът не съжали нито себе си, нито тях. Заместник-прокурорът беше много глупав по природа, а освен това има нещастието да свърши гимназия със златен медал и да получи в университета награда за съчинението си върху сервитутите в римското право и затова беше крайно самоуверен, доволен от себе си (за което допринасяше и успехът му пред жените) и поради това беше извънредно глупав. Когато му дадоха думата, той стана бавно, излагайки на показ цялата си грациозна фигура в обшит със злато мундир, и като сложи двете си ръце на катедрата, приведе леко глава, огледа залата, като избягваше погледа на подсъдимите, и започна:

— Делото, което ви предстои да разгледате, господа съдебни заседатели — започна той своята реч, приготвена по време на четенето на протоколите и акта, — е характерно престъпление, ако можем да се изразим така.

Според него речта на заместник-прокурора трябваше да има обществено значение като ония знаменити речи, които са произнасяли станалите след това знаменити адвокати. Наистина зрителите бяха само три жени: една шивачка, една готвачка и сестрата на Симон, и един колар, но това нямаше никакво значение. И ония знаменитости са започнали така. А заместник-прокурорът имаше за правило да бъде винаги на висотата на своето положение, тоест да прониква в дълбочината на психологическото значение на престъплението и да разкрива обществените недъзи.

— Вие виждате пред себе си, господа съдебни заседатели, едно характерно, ако можем тъй да се изразим, престъпление от края на века, което носи в себе си, тъй да се каже, специфичните черти на онова тъжно явление на разложение, на което се подлагат в наше време ония елементи от нашето общество, попаднали под особените, тъй да се каже, парливи лъчи на този процес…

Заместник-прокурорът говори много дълго, като се мъчеше, от една страна, да си спомни всички ония умни неща, които беше измислил, а от друга страна — и това беше главното, — мъчеше се да не спре нито за миг и да направи така, че речта му да се лее без прекъсване в продължение на час и четвърт. Само веднъж той се запъна и доста дълго преглъща слюнката си, но веднага се оправи и навакса това забавяне с усилено красноречие. Той говореше ту с нежен, подмамващ глас, като стъпваше от крак на крак и гледаше заседателите, ту с тих, делови тон, надничайки в тетрадката си, ту с висок, изобличителен глас, обръщайки се ту към зрителите, ту към заседателите. Само към подсъдимите, които — и тримата — бяха впили в него очи, той не погледна нито веднъж. В речта му беше съчетано всичко най-ново, което тогава беше на мода в неговия кръг и което се приемаше и се приема още и сега за последна дума на научната мъдрост. Тук имаше и наследственост, и вродена престъпност, и Ломброзо, и Тард, и еволюция, и борба за съществуване, и хипнотизъм, и внушение, и Шарко, и декадентство.

Според определението на заместник-прокурора търговецът Смелков беше тип на силен, непокварен руски човек с широка душа, който поради доверчивостта и великодушието си е станал жертва на дълбоко развратени личности, в чиято власт е попаднал.

Симон Картинкин беше атавистичен продукт на крепостното право, човек угнетен, без образование, без принципи, без религия дори. Ефимия беше негова любовница и жертва на наследствеността. У нея се забелязвали всички признаци на дегенериране на личността. А главната двигателна пружина на престъплението беше Маслова, представляваща явлението декадентство в лицето на най-долните му представители.

— Тази жена — говореше заместник-прокурорът, без да я гледа — е получила образование, ние чухме тук в съда показанията на нейната хазайка. Тя не само знае да чете и пише, но знае и френски, останала сираче, което сигурно носи в себе си зародиша на престъпността, била възпитана в интелигентно дворянско семейство и е могла да живее с честен труд; но тя напуска благодетелите си, предава се на своите страсти и за да ги задоволява, постъпва в публичен дом, където се отделя от другарките си със своето образование и главно, както чухте тук, господа съдебни заседатели, от съдържателната, с умението си да влияе на посетителите с онова тайнствено свойство, в последно време изследвано от науката, по-специално от школата на Шарко, известно под името внушение. С това си именно свойство тя завладява руския юнак, добродушния, доверчив Садко, богатия гост, и използува това доверие отначало да го ограби, а после безжалостно да го лиши от живот.

— Той май че се увлече повече, отколкото трябва — каза председателят с усмивка, като се наведе към строгия член.

— Ужасен дръвник! — каза строгият член.

— Господа съдебни заседатели — продължаваше между това заместник-прокурорът, като кършеше грациозно тънката си талия, — съдбата на тези лица е във ваша власт, но във ваша власт е отчасти и съдбата на обществото, върху което вие влияете със своята присъда. Вникнете в значението на това престъпление, в опасността, която представляват за обществото такива патологични, тъй да се каже, индивиди, каквато е Маслова, и го запазете от заразата, запазете невинните здрави елементи на това общество от зараза и често пъти от гибел.

И като че ли сам впечатлен от важността на предстоящото решение, очевидно възхитен извънредно много от речта си, заместник-прокурорът се отпусна на стола си.

Смисълът на речта му, като се изключат багрите на красноречието, беше тоя, че Маслова е хипнотизирала търговеца, като спечелила доверието му и като отишла в стаята му с ключа за парите, искала да вземе всичко за себе си, но заварена от Симон и Ефимия, била принудена да ги раздели с тях. А след това, за да скрие следите на престъплението си, се върнала пак с търговеца в хотела и там го отровила.

След речта на заместник-прокурора от пейката на адвокатите стана човек на средна възраст във фрак, с широк полукръг от бял колосан нагръдник и произнесе остра реч в защита на Картинкин и Бочкова. Това беше наетият от тях за триста рубли адвокат. Той оправдаваше двамата и хвърляше всичката вина върху Маслова.

Той отхвърляше показанието на Маслова, че Бочкова и Картинкин са били заедно с нея, когато вземала парите, като настояваше, че това нейно показание, като уличена отровителка, не може да има значение. Парите, тези две хиляди и петстотин рубли — казваше адвокатът, — може да бъдат спечелени от двамата трудолюбиви и честни хора, които са получавали понякога по три и по пет рубли на ден от посетителите. А парите на търговеца са били откраднати от Маслова и предадени някому или дори изгубени, тъй като тя не е била в нормално състояние. Отравянето е извършила само Маслова.

Затова той молеше заседателите да признаят Картинкин и Бочкова за невинни в открадването на парите, ако пък ги признаят за виновни в ограбването, то без участие в отравянето и без предварително намерение.

В заключение адвокатът забеляза, напук на заместник-прокурора, че бляскавите разсъждения на господин заместник-прокурора за наследствеността, макар и да разясняват научните въпроси за наследствеността, в случая са неуместни, тъй като Бочкова е дъщеря на неизвестни родители.

Заместник-прокурорът записа нещо в книжата си сърдито, сякаш изръмжа, и вдигна рамене с презрително учудване.

После стана защитникът на Маслова и плахо, със запъване, произнесе своята реч. Без да отрича, че Маслова е участвувала в ограбването на парите, той настояваше само, че тя не е имала намерение да отрови Смелков, а му дала праха само да заспи. Искаше да блесне с красноречие, правейки преглед на това, как Маслова била въвлечена в разврат от един мъж, който е останал ненаказан, докато тя е трябвало да носи всичката тежест на своето падение, но от тази му екскурзия в областта на психологията не излезе нищо, тъй че всички се почувствуваха неудобно. Когато той бръщолевеше за жестокостта на мъжете и за безпомощността на жените, председателят, за да му помогне, го помоли да се придържа към същността на делото.

След този защитник стана пак заместник-прокурорът и като защити тезата си за наследствеността срещу първия защитник с това, че макар Бочкова да е дъщеря на неизвестни родители, това съвсем не оборва правдивостта на учението за наследствеността, тъй като законът за наследствеността е тъй установен от науката, че ние не само можем да извеждаме престъплението от наследствеността, но и наследствеността от престъплението. Що се отнася до предположението на защитата, че Маслова е била развратена от някакъв въображаем (той особено ядосано изрече „въображаем“) съблазнител, всички данни по-скоро говорят, че тя е била съблазнителка на много и много жертви, минали през ръцете й. Като каза това, той победоносно седна.

След това се предложи на подсъдимите да вземат думата за оправдание.

Ефимия Бочкова повтаряше, че тя нищо не знае и не е участвувала в нищо, и упорито сочеше Маслова като виновница за всичко. Симон само повтори няколко пъти:

— Ваша воля, само че мене невинно, напразно…

Маслова не каза нищо. На предложението на председателя да каже, каквото има да казва за свое оправдание, тя само го погледна, огледа всички като подгонен звяр и като сведе очи, заплака с високи хлипания.

— Какво ви е? — попита седналият до Нехлюдов търговец, като чу странния звук, който изведнъж издаде Нехлюдов. Този звук беше потиснато ридание.

Нехлюдов все още не разбираше цялото значение на сегашното си положение и приписа на слабостта на нервите си едва сдържаното ридание и сълзите, които напълниха очите му. Той сложи пенснето си, за да ги скрие, после извади кърпата си и започна да се секне.

Страхът пред позора, с който би се покрил, ако всички тук в съдебната зала биха научили за постъпката му, заглушаваше бушуващата вътре в него борба. В този първи момент този страх беше у него по-силен от всичко.