Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34гласа)

Информация

Сканиране
noisy(2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion(2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki(2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. —Добавяне

XVII

— Е, какво ще кажете? — каза Маря Павловна. — Влюбен, съвсем влюбен. Ето кое никак не бих очаквала, Владимир Симонсон да се влюби с такава глупава, момчешка влюбеност. Чудно, и да си кажа право, тъжно — заключи тя, като въздъхна.

— Но тя, Катя? Как според вас се отнася тя към това? — попита Нехлюдов.

— Тя ли? — Маря Павловна се спря, очевидно искайки да отговори колкото може по-точно на въпроса. — Тя ли? Видите ли, въпреки миналото си, по природа тя е една от най-моралните натури… и тъй тънко чувствува… Тя ви обича — така хубаво ви обича и е щастлива, че може да ви направи макар и това отрицателно добро, да не ви забърква в своите работи. За нея омъжването за вас би било страшно падение, по-лошо от всичко по-предишно, и затова тя никога няма да се съгласи. А заедно с това вашето присъствие я тревожи.

— Но какво да правя, да изчезна ли? — каза Нехлюдов.

Маря Павловна се усмихна с милата си детска усмивка.

— Да, отчасти.

— Как тъй да изчезна отчасти?

— Излъгах ви; но за нея исках да ви кажа, че тя сигурно вижда нелепостта на някак възторжената му любов (той нищо не й е говорил) и е поласкана от нея, и се бои от нея. Вие знаете, че аз в тия работи не съм компетентна, но ми се струва, че от негова страна това е най-обикновено мъжко чувство, макар и маскирано. Той казва, че тази любов повдигала енергията му и че била платоническа. Но аз знам, че и да е изключителна любов, в основата й лежи все пак нещо мръсно… като у Новодворов и Любочка.

Навлязла в любимата си тема, Маря Павловна се отвлече от въпроса.

— Но какво да правя аз? — попита Нехлюдов.

— Мисля, че трябва да й кажете. Винаги е по-добре всичко да бъде ясно. Поговорете с нея, аз ще я извикам. Искате ли? — каза Маря Павловна.

— Моля ви се — каза Нехлюдов и Маря Павловна излезе.

Странно чувство обзе Нехлюдов, когато остана сам в малката килия, заслушан в тихото дишане на Вера Ефремовна, прекъсвано от време на време от въздишки, и в глъчката на углавните, която продължаваше да се чува през двете врати.

Това, което му каза Симонсон, го освобождаваше от поетото задължение, което в минути на слабост му изглеждаше тежко и страшно, но в същото време му беше някак не само неприятно, но и болно. Към това чувство се прибавяше и фактът, че предложението на Симонсон унищожаваше изключителността на неговата постъпка, намаляваше в неговите очи и в очите на чуждите хора цената на жертвата, която той принасяше: щом такъв добър, с нищо несвързан с нея човек искаше да съедини съдбата си с нейната, то неговата жертва не беше вече тъй значителна. Прибавяше се също може би и простото чувство на ревност: той тъй беше свикнал с нейната любов към него, че не можеше да допусне тя да обикне друг. Но това беше и пропадане на веднъж съставения вече план — да живее с нея, докато тя отлежи наказанието си. Ако би се омъжила за Симонсон, неговото присъствие ставаше ненужно и той трябваше да състави нов план на живота си. Не беше успял още да се справи с чувствата си, когато през отворената врата нахлу по-силен тътен от глъчката на углавните (при тях днес ставаше нещо особено) и в килията влезе Катюша.

Тя се приближи с бързи крачки.

— Маря Павловна ме прати — каза тя, като се спря пред него.

— Да, трябва да поговорим. Но седнете. Владимир Иванович говори с мен.

Тя седна, сложи ръце на колене и изглеждаше спокойна, но щом Нехлюдов произнесе името на Симонсон, тя цяла пламна.

— Той какво ви говори? — попита тя.

— Каза ми, че иска да се ожени за вас.

Лицето й изведнъж се намръщи и на него се изписа страдание. Тя нищо не каза и само наведе очи.

— Той искаше моето съгласие или съвет. Казах му, че всичко зависи от вас, че вие трябва да решите.

— Ах, какво е това? Защо? — продума тя и погледна Нехлюдов в очите с оня странен, малко разноглед поглед, който винаги тъй силно му действуваше. Няколко секунди те се гледаха мълчаливо един друг в очите. И този поглед каза много и на двамата.

— Вие трябва да решите — повтори Нехлюдов.

— Какво ще решавам! — каза тя. — Всичко е отдавна решено.

— Не, вие трябва да решите дали приемате предложението на Владимир Иванович — каза Нехлюдов.

— Каква жена съм аз — каторжница! Защо да погубвам още и Владимир Иванович! — каза тя, като се намръщи.

— Да, но ако дойде помилване? — каза Нехлюдов.

— Ах, оставете ме! Няма какво повече да говорим — каза тя и като стана, излезе от килията.