Лев Толстой
Възкресение (116)

XV

Макар че Новодворов беше много уважаван от всички революционери, макар че беше много учен и се смяташе за много умен, Нехлюдов го причисляваше към ония революционери, които, стоейки по морални качества по-долу от средното равнище, бяха много по-ниско от него. Умствените сили на този човек — неговият числител — бяха големи; но мнението му за себе си — неговият знаменател — беше несъизмеримо огромно и вече отдавна беше надраснало умствените му сили.

В сравнение със Симонсон той беше човек със съвсем противоположна същност на духовния живот. Симонсон беше от ония хора, предимно с мъжка същност, у които постъпките произтичат от дейността на мисълта и се определят от нея. Новодворов пък принадлежеше към ония хора, предимно с женска същност, у които дейността на мисълта е насочена отчасти към достигане на цели, поставени от чувствата, отчасти към оправдаване на постъпките, предизвикани от чувствата.

Цялата революционна дейност на Новодворов, макар че той умееше красноречиво да я обяснява с твърде убедителни доводи, изглеждаше на Нехлюдов основана само върху тщеславието, върху желанието да има първенство сред хората. Отначало, благодарение на способността си да усвоява чуждите мисли и да ги предава точно, в периода на учението си, в кръга на учителите и учениците, където тази способност се цени високо — гимназията, университета, министерството, — той имал първенство и бил задоволен. Но когато получил диплома и престанал да се учи, и това първенство престанало, той изведнъж, както разправяше на Нехлюдов Крилцов, който не обичаше Новодворов, за да получи първенство и в новия си кръг, променил напълно възгледите си и от еволюционист-либерал станал червен, народоволец. Поради липсата в характера му на морални и естетични принципи, които предизвикват съмнения и колебания, той много скоро заел в революционния свят положението на партиен водач, което задоволявало самолюбието му. Избрал веднъж посоката, след това той никога не се съмнявал и не се колебаел и затова бил сигурен, че никога не греши. Всичко му изглеждало необикновено просто, ясно и безспорно. И при ограничеността и едностранчивостта на възгледите му наистина всичко било много просто и трябвало само, както той казвал, да бъде човек логичен. Самоувереността му беше тъй голяма, че тя можеше само да отблъсква от себе си хората или да ги подчинява. А тъй като той развивал дейността си между твърде млади хора, които приемали безкрайната му самоувереност за дълбокомислие и мъдрост, мнозинството му се подчинявало и той имал голям успех в революционните кръгове. Дейността му се състояла в подготовка на въстание, в което той трябвало да вземе властта и да свика народно събрание. На събранието трябвало да бъде предложена съставената от него програма. И той беше напълно сигурен, че тази програма изчерпваше всички въпроси и не можеше да не се изпълни.

Другарите му го уважаваха за смелостта и решителността му, но не го обичаха. Той сам никого не обичаше и се отнасяше към всички знаменити хора като към съперници и ако можеше, охотно би постъпил с тях както старите самци-маймуни постъпват с младите. Той би изтръгнал от другите хора всичкия ум, всичките им способности, само да не пречат на изявата на неговите способности. Отнасяше се добре само с хората, които се прекланяха пред него. Така се отнасяше той сега, през пътя, към проагитирания от него работник Кондратиев, към Вера Ефремовна и към хубавичката Грабец, които бяха влюбени в него. Макар по принцип да беше привърженик на женския въпрос, дълбоко в душата си той смяташе всички жени за глупави и нищожни, с изключение на ония, в които често се влюбваше сантиментално, както сега беше влюбен в Грабец, и тогава ги смяташе за необикновени жени, чиито достойнства може да забележи само той.

Въпросът за отношенията между половете му се виждаше, като всички други въпроси, много прост и ясен и напълно разрешен с признаването на свободната любов.

Той имаше една фиктивна жена, друга истинска, с която се беше разделил, след като се беше убедил, че между тях няма истинска любов, и сега се готвеше да встъпи в нов, свободен брак с Грабец.

Той презираше Нехлюдов, защото се „лигави“, както той казваше, с Маслова, и особено за това, че си позволява да мисли за недостатъците на съществуващия ред и за средствата за изправянето му не само съвсем не тъй, както мислеше той, Новодворов, но дори някак посвоему, по княжески, тоест глупашки. Нехлюдов знаеше това отношение на Новодворов към него и за свое огорчение чувствуваше, че въпреки благодушното си настроение, в което се намираше през време на пътуването, му отвръщаше със същата монета и никак не можеше да надвие крайната си антипатия към този човек.