Лев Толстой
Възкресение (114)

XIII

Печката пламна, затопли се, чаят кипна и беше налят в чашите и канчетата и подбелен с мляко, сложиха гевреци, пресен бял хляб, печени яйца, масло и телешка пача. Всички се приближиха към мястото върху нара, което служеше за маса, и пиха, ядоха и разговаряха. Ранцева седеше на сандъка и наливаше чай. Около нея се натрупаха всички останали, освен Крилцов, който, снел мократа полушубка и завит в сухо одеяло, лежеше на мястото си и разговаряше с Нехлюдов.

След студа и влагата през време на похода, след калта и безредието, които завариха тук, и след работата, с която приведоха всичко в ред, след яденето и горещия чай — всички бяха в най-приятно и весело настроение.

Тропотът, виковете и псувните на углавните, които се чуваха зад стената, сякаш за да им напомнят онова, което ги окръжаваше, още повече усилваха чувството им на уютност. Като на малко островче сред морето, тия хора не се чувствуваха за известно време залени от ония унижения и страдания, които го заобикаляха, и заради това се намираха в повдигнато, възбудено настроение. Говореха за всичко друго, освен за своето положение и за онова, което ги очакваше. Освен това, както става винаги между млади мъже и жени, особено когато са събрани насила, както бяха събрани всички тия хора, между тях бяха възникнали споделени и несподелени, различно преплетени влечения един към друг. Почти всички бяха влюбени. Новодворов беше влюбен в хубавичката, усмихваща се Грабец. Тази Грабец беше млада студентка, която малко мислеше и беше съвсем равнодушна към въпросите на революцията. Но тя бе се подчинила на духа на времето, компрометира се в нещо и беше заточена. Както вън, на свобода, и сега главният смисъл на живота й бяха успехите пред мъжете, същото продължаваше и при разпитите, и в затвора, и в заточението. Сега, през време на пътуването, тя се утешаваше с това, че Новодворов се увлече по нея и тя самата се влюби в него. Вера Ефремовна, твърде влюбчива и невъзбуждаща любов към себе си, но с постоянна надежда за взаимност, беше влюбена ту в Набатов, ту в Новодворов. Нещо подобно на влюбеност имаше от страна на Крилцов към Маря Павловна. Той я обичаше, както мъжете обичат жените, но като знаеше нейното отношение към любовта, изкусно скриваше чувството си под формата на другарство и благодарност за нежните й грижи към него. Набатов и Ранцева бяха свързани с много сложни любовни отношения. Както Маря Павловна беше напълно целомъдрена девственица, тъй Ранцева беше напълно целомъдрена омъжена жена.

Шестнадесетгодишна, още в гимназията, тя обикнала Ранцев, студент от Петербургския университет, и се омъжила за него на деветнадесет години, докато той бил още в университета. През четвъртия курс мъжът й, замесен в някаква университетска история, бил интерниран от Петербург и станал революционер. Тя напуснала медицинския факултет, в който учела, последвала го и също станала революционерка. Ако мъжът й не би бил човекът, когото тя смятала за най-добрия, най-умния от всички хора на света, тя не би го обикнала, а ако не би го обикнала, не би се омъжила за него. Но щом веднъж обикнала и се омъжила — според нея — за най-добрия и най-умния човек на света, тя естествено разбирала живота и целта му също тъй, както ги разбирал най-добрият и най-умният човек на света. Отначало той намирал целта на живота в учението — и тя разбирала живота по същия начин. Той станал революционер — и тя станала революционерка. Тя можела много добре да доказва, че съществуващият ред е невъзможен и че задължение на всеки човек е да се бори с този ред и да се опита да установи такъв политически и икономически ред на живота, при който личността да може да се развива свободно, и тъй нататък. И й се струвало, че наистина така мисли и чувствува, но всъщност тя мислела само, че всичко онова, което мисли мъжът й, е самата истина и търсела само едно — пълно съгласие, сливане с душата на мъжа си, което единствено й давало нравствено удовлетворение.

Раздялата с мъжа и детето й, което взела майка й, била за нея тежка. Но тя понасяше тази раздяла твърдо и спокойно, убедена, че понася това за мъжа си и за детето, което е безспорно правилно, защото той му служи. Тя винаги беше мислено с мъжа си и както по-рано не обичаше никого, така и сега не можеше да обича никого другиго освен мъжа си. Но преданата и чиста любов на Набатов към нея я трогваше и вълнуваше. Нравствен и твърд човек, приятел на мъжа й, той се мъчеше да се държи с нея като със сестра, но в отношението му към нея прозираше нещо повече и това повече плашеше и двамата и заедно с това украсяваше сега трудния им живот.

Така че напълно свободни от влюбеност в този малък кръг бяха само Маря Павловна и Кондратев.