Лев Толстой
Възкресение (105)

IV

Влиянието на Маря Павловна беше влияние, на което Маслова се подчиняваше. То идеше от това, че Маслова обикна Маря Павловна. Друго беше влиянието на Симонсон. И причината на това влияние беше, че Симонсон обикна Маслова.

Всички хора живеят и действуват отчасти според мислите си, отчасти според мислите на други хора. В това, доколко хората живеят според мислите си и доколко според мислите на други хора, се крие едно от главните различия между хората. Едни хора в повечето случаи използуват своите мисли като умствена игра, отнасят се с разума си като с маховик, от който е снет въртящият каиш, а в постъпките си се подчиняват на чужди мисли — на обичая, на традицията, на закона; други пък, които смятат мислите си като главен двигател на цялата си дейност, почти винаги се вслушват в изискванията на своя разум и му се подчиняват и само понякога — и то след критична оценка — възприемат онова, което е решено от други. Такъв човек беше Симонсон. Той всичко проверяваше и решаваше с разума си и каквото решаваше, това правеше.

Решил още като гимназист, че спечеленото от баща му, бивш интендантски чиновник, е спечелено по безчестен начин, той му беше заявил, че трябва да раздаде състоянието си на народа. И когато баща му не само не го послуша, но и здравата му се скара, той напусна къщата и престана да приема средства от баща си. Решил, че цялото съществуващо зло произлиза от невежеството на народа, той напусна университета, сближи се с народниците, постъпи учител на село и смело проповядваше и на учениците, и на селяните всичко онова, което смяташе за справедливо, като отричаше онова, което смяташе за лъжа.

Арестуваха го и го осъдиха.

През време на съда той реши, че съдиите нямат право да го съдят, и заяви това. А когато съдиите не се съгласиха с него и продължаваха да го съдят, той реши, че няма да отговаря и мълчеше при всичките им въпроси. Заточиха го в Архангелска губерния. Там той си изработи религиозно учение, което определяше цялата му дейност. Религиозното му учение се състоеше в това, че всичко в света е живо, че мъртво няма, че всички неща, които ние смятаме за мъртви, неорганични, са само части от огромно органично тяло, което ние не можем да обхванем, и че затова задачата на човека като частица от големия организъм се състои в поддържане живота на този организъм и на всичките му живи части. И затова той смяташе за престъпление да се унищожава всичко живо: беше против войната, смъртното наказание и всякакво убийство не само на хората, но и на животните. По отношение на брака той имаше също своя теория, а именно, че размножаването на хората е само низша функция на човека, докато висшата е да се служи на вече съществуващото живо. Той намираше потвърждение на тази мисъл в съществуването на фагоцити в кръвта. Ергените според него бяха също фагоцити, чиято задача беше да помагат на слабите, болни части на организма. Тъй и живееше той, откакто реши това, макар че по-рано, като младеж, се бе предавал на разврат. Той признаваше сега себе си, както и Маря Павловна за световни фагоцити.

Любовта му към Катюша не нарушаваше тази теория, тъй като той обичаше платонически, като смяташе, че такава любов не само не пречи на фагоцитната дейност в служенето на слабите, но още повече подтиква към нея.

Но освен че решаваше посвоему моралните въпроси, той решаваше посвоему и по-голямата част от практическите въпроси. За всички практически работи той имаше свои теории. Имаше си свои правила — колко часа на ден трябва да работи, колко да почива, как да се храни, как да се облича, как да пали печката, как да се осветява.

Заедно с това Симонсон беше извънредно плах с хората и скромен. Но когато решаваше нещо, нищо вече не можеше да го спре.

Тъкмо този човек упражни решително влияние върху Маслова с това, че я обикна. С женския си усет Маслова много скоро се досети за това и съзнанието, че е могла да събуди любов у такъв необикновен човек, я издигна в собствените й очи. Нехлюдов й предлагаше брак от великодушие и заради онова, което се беше случило преди; а Симонсон я обичаше такава, каквато беше сега, и я обичаше просто заради това, че я обичаше. Освен това тя чувствуваше, че Симонсон я смята за необикновена, различна от всички жени, с особени високи нравствени качества. Тя не знаеше добре какви качества й приписваше той, но във всеки случай, за да не го измами, стараеше се с всички сили да извика у себе си най-добрите качества, каквито можеше да си представи. И това я караше да се старае да бъде толкова добра, колкото беше възможно за нея.

Това започна още в затвора, когато при общото свиждане на политическите тя забеляза върху себе си особено упорития под надвисналото чело и вежди поглед на невинните му, добродушни тъмносини очи. Още тогава тя забеляза, че този човек е особен и я гледа особено, и забеляза това неволно поразяващо съчетание в едно лице на суровост, която идваше от щръкналите коси и смръщените вежди, и детска доброта и невинност на погледа. После в Томск, когато я преместиха при политическите, тя пак го видя. И макар че между тях не беше казана нито дума, в погледите, които си размениха, имаше признание, че се помнят и имат значение един за друг. Между тях и после нямаше значителни разговори, но Маслова чувствуваше, че когато той говореше в нейно присъствие, думите му бяха насочени към нея и че той говореше за нея, като се мъчеше да се изразява колкото се може по-разбрано. А сближението им се засили особено, откакто той тръгна пеша с углавните.