Лев Толстой
Възкресение (104)

III

След развратния, разкошен и изнежен живот през последните шест години в града и след двата месеца, прекарани в затвора с углавните, животът сега с политическите, въпреки много трудните условия, в които тя се намираше, изглеждаше на Катюша твърде хубав. Преходите от двадесет-тридесет версти пеш, при добра храна, целодневната почивка след два дни пътуване я закрепиха физически; а общуването с новите другари й откри такива интересни неща в живота, за които тя нямаше никаква представа. Такива чудесни хора, както казваше тя, като тия, с които вървеше сега, тя не само не бе познавала, но и не можеше да си представи. „А аз плаках, като ме осъдиха! — казваше тя. — Ами че аз трябва да благодаря на бога довеки. Това, което узнах, цял живот нямаше да го узная.“

Много лесно и без мъка тя разбра мотивите, които ръководеха тия хора, и като човек от народа, им съчувстваше напълно. Тя разбра, че тия хора се борят за народа, против господарите; и това, че тия хора сами бяха господари и сами жертвуваха предимствата, свободата и живота си за народа, я караше да цени особено тия хора и да се възхищава от тях.

Тя се възхищаваше от всичките си нови другари; но най-много се възхищаваше от Маря Павловна, и не само се възхищаваше от нея, но я обикна с особена, почтителна и възторжена любов. Поразяваше я, че тази хубава девойка от богато генералско семейство, която говореше три езика, се държеше като най-проста работничка, раздаваше на другите всичко, което й изпращаше богатият й брат, и се обличаше и обуваше не само просто, но и бедно, без да обръща никакво внимание на външността си. Тази черта, пълната липса на кокетство особено учудваше и затова привличаше Маслова. Маслова виждаше, че Маря Павловна съзнава и дори й беше приятно да съзнава хубостта си, но че тя не само не се радваше на впечатлението, което външността й правеше на мъжете, но се боеше от това и изпитваше истинско отвращение и страх от влюбването. Другарите й мъже, които знаеха това, макар и да чувствуваха влечение към нея, вече не си позволяваха да изразяват това и се държаха с нея като с другар-мъж, но непознатите често я задиряха и от тях, според думите й, я спасяваше голямата й физическа сила, с която тя особено се гордееше.

— Веднъж — разказваше тя със смях — за мен се лепна на улицата някакъв господин и за нищо на света не искаше да ме остави, но аз тъй го разтърсих, че той се уплаши и избяга.

Станала революционерка, както сама разправяше, защото от детинство чувствувала отвращение от господарския живот, обичала живота на простите хора и затова винаги й се карали, че седи в слугинската стая, в кухнята, в конюшнята, а не в гостната.

— А мен ми беше весело с готвачките и с коларите и скучно с нашите господа и дами — разправяше тя. — После, когато почнах да разбирам, видях, че животът ни е съвсем лош. Майка нямах, баща си не обичах; деветнайсетгодишна напуснах с една другарка къщата си и постъпих работничка във фабриката.

След фабриката живяла на село, после дошла в града и в квартирата, където била тайната печатница, била арестувана и осъдена на каторга. Маря Павловна не разправяше никога това самичка, но Катюша узна от другите, че тя била осъдена на каторга, задето поела върху себе си отговорността за изстрела, който във време на обиска дал в тъмнината един от революционерите.

Откакто Катюша я опозна, тя виждаше, че където и да беше Маря Павловна, при всякакви различни условия, тя никога не мислеше за себе си, а винаги беше загрижена как само да услужи, да помогне някому в голяма или малка беда. Един от сегашните й другари, Новодворов, казваше на шега за нея, че се била отдала на благотворителен спорт. И това беше вярно. Най-важното в живота й беше, както за ловеца да намери лов, това, да намери случай да служи на другите. И този спорт стана навик, стана смисъл на живота й. И тя правеше това тъй естествено, че всички, които я познаваха, вече не само ценяха, а изискваха това от нея.

Когато Маслова беше прехвърлена при тях, Маря Павловна най-напред изпита към нея отвращение, погнуса. Катюша забеляза това, но после забеляза също така как Маря Павловна, направила усилие над себе си, става с нея особено ласкава и добра. И тази ласкавост и доброта от такова необикновено същество тъй трогнаха Маслова, че тя й се отдаде с цялата си душа, несъзнателно усвои възгледите й и неволно й подражаваше във всичко. Тази предана обич трогна Маря Павловна и тя също обикна Катюша.

Двете жени сближаваше също и отвращението, което и двете изпитваха към половата любов. Едната мразеше тази любов, защото беше изпитала всичкия й ужас; другата — защото, без да я изпита, гледаше на нея като на нещо непонятно и заедно с това отвратително и оскърбително за човешкото достойнство.