Лев Толстой
Възкресение (10)

X

Обвинителният акт гласеше:

„На 17 януари 188* година в хотел «Мавритания» скоропостижно починал търговецът от курганска втора гилдия Ферапонт Емелянович Смелков. Местният полицейски доктор от 4-и участък удостоверил, че смъртта настъпила от разрив на сърцето, предизвикан от прекалена употреба на спиртни напитки. Тялото на Смелков било предадено на земята.

След няколко дни върналият се от Петербург търговец Тимохин, земляк и другар на Смелков, узнал обстоятелствата, придружаващи края на Смелков, изказал съмнение, че той е бил отровен с цел за ограбване на парите му.

Това подозрение е било потвърдено на предварителното следствие, което установява: 1. Че Смелков малко преди смъртта си получил от банката 3800 рубли сребро. Между това при описа на имуществото на покойния по установения ред се оказали в наличност само 312 рубли и 16 копейки. 2. Целия ден в навечерието на смъртта и цялата нощ Смелков прекарал с проститутката Любка (Екатерина Маслова) в публичния дом и в хотел «Мавритания», където по поръка на Смелков и в негово отсъствие Екатерина Маслова дошла от публичния дом за парите, които извадила от куфара на Смелков, като го отворила с дадения й от Смелков ключ в присъствието на прислужниците от хотел «Мавритания» Ефимия Бочкова и Симон Картинкин. В куфара на Смелков, при отварянето му от Маслова, присъствуващите Бочкова и Картинкин видели пачки сторублеви банкноти. 3. След връщането на Смелков от публичния дом в хотел «Мавритания» заедно с проститутката Любка, последната, по съвета на прислужника Картинкин, дала на Смелков да изпие в чашка коняк бял прашец, получен от Картинкин. 4. На следната сутрин проститутката Любка (Екатерина Маслова) продала на хазайката си, съдържателка на публичния дом, свидетелката Китаева, брилянтния пръстен на Смелков, уж подарен й от Смелков. 5. Прислужницата в хотел «Мавритания» Ефимия Бочкова на другия ден след смъртта на Смелков внесла на своя текуща сметка в местната търговска банка 1800 рубли сребро.

Съдебно-медицинският преглед, аутопсията на трупа и химическото изследване вътрешностите на Смелков разкрили безспорно наличие на отрова в организма на покойния, което дава основание да се заключи, че смъртта е последвала от отравяне.

Привлечени като обвиняеми, Маслова, Бочкова и Картинкин не се признали за виновни, като заявили: Маслова — че тя наистина била изпратена от Смелков от публичния дом, където, по нейния израз, работела, в хотел «Мавритания», за да донесе на търговеца пари, и че, отворила там с дадения й ключ куфара на търговеца, тя взела от него 40 рубли сребро, както й било заръчано, но повече пари не взела, което могат да засвидетелствуват Бочкова и Картинкин, в чието присъствие тя отваряла и затваряла куфара и взела парите.

По-нататък тя дала показание, че при второто си отиване в стаята на търговеца Смелков наистина му сложила, научена от Симон Картинкин, да изпие в коняка някакви прахове, които смятала за приспивателни, за да може търговецът да заспи и да я пусне по-скоро. Пръстена й подарил самият Смелков, след като я набил и тя заплакала и искала да си отиде.

Ефимия Бочкова дала показание, че не знае нищо за изгубените пари и че тя в стаята на търговеца не е влизала, а там се разпореждала само Любка, и че ако има нещо откраднато от търговеца, тази кражба е извършила Любка, когато е идвала за парите с ключа на търговеца. — На това място при четенето Маслова трепна и като отвори уста, погледна Бочкова. — А когато на Ефимия Бочкова показаха банковия чек от 1800 рубли сребро — продължаваше да чете секретарят — и я попитаха откъде има тия пари, тя заяви, че тия пари са спечелени от нея в продължение на 12 години заедно със Симон Картинкин, за когото се готвела да се омъжи. Симон Картинкин на свой ред при първия разпит признал, че той заедно с Бочкова, научен от Маслова, която дошла от публичния дом, откраднал парите и ги разделил между себе си, Маслова и Бочкова. — При това Маслова пак трепна, дори подскочи, цяла се изчерви и заприказва нещо, но съдебният пристав я спря. — Най-сетне — продължаваше да чете секретарят — Картинкин признал и това, че дал праховете на Маслова за приспиване на търговеца, а при втория разпит отричал своето участие в открадването на парите и предаването на праховете на Маслова, обвинявайки само нея във всичко. А за парите, вложени от Бочкова в банката, той дал показание заедно с нея, че те са спечелени от двамата през дванайсетгодишната им служба в хотела от бакшишите на господата.“

След това в обвинителния акт следваха описания на очните ставки и показанията на свидетелите, мненията на експертите и пр.

Заключението на обвинителния акт беше следното:

„Пред вид на всичко гореизложено, селянинът от село Борки Симон Петров Картинкин, на 33 години, еснафката Ефимия Иванова Бочкова, на 43 години, и еснафката Екатерина Михайлова Маслова, на 27 години, се обвиняват в това, че на 17 януари 188* година, като се уговорили предварително, откраднали пръстена и парите на търговеца Смелков на сума 2500 рубли в сребро и за да го лишат предумишлено от живот, напоили Смелков с отрова, от което последвала неговата, на Смелков, смърт.

Това престъпление е предвидено в точки 4 и 5 на член 1453 от Наказателния закон. За това и във основа на член 201 от углавното наказателно съдопроизводство селянинът Симон Картинкин, Ефимия Бочкова и еснафката Екатерина Маслова подлежат на съдене в окръжния съд с участието на съдебни заседатели.“

Тъй завърши четенето на дългия обвинителен акт секретарят и като събра листовете, седна на мястото си, като оправяше с две ръце дългите си коси. Всички въздъхнаха облекчено, с приятното съзнание, че сега започва разследването, че всичко ще се изясни и справедливостта ще бъде удовлетворена. Само Нехлюдов не изпитваше това чувство: той беше цял погълнат от ужаса какво е могла да направи тази Маслова, която той познаваше от преди десет години като невинно и прелестно момиче!