Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (8) (Балкански киберпънк роман)

Файл 5: Марш във виртуалната реалност

— Играта се нарича ПРИНЦ! — казва Крум.

— Каква игра? — питат Плъха и Пора.

— ГОЛЯМАТА! — отвръща Крум — Играта въобще! Играта, която ще играем докрай, докато станем БОГАТИ, РУСИ И КРАСИВИ!… Между впрочем, и безумно ИЗВЕСТНИ!

Момичето в бар „Манхатън“ прави чудовищен балон с дъвката си. Балонът става все по-голям и по повърхността му пълзят жилки, като по някакво виме. После се спуква и се лепва на носа и.

Бар „Манхатън“ преди това е бил оранжерия, покрита с гофриран метален покрив. Има четири маси и телевизор, включен на някакъв поп-фолк канал. (ЗА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ В ЧУЖБИНА: „Поп-фолк е особена музика, комбинация от големи цици (по вашему гърди, лебеди, прелестни възвишения), устни като начервено кокошо дупе и шкембе-чорба (последното е непреводим балкански идиом), не липсват и голи дамски пъпчета, но да спрем всичко това дотук, да спрем!“)

— Значи така, — казва отново Крум — играта се нарича ПРИНЦ и ПРИНЦЕСАТА е за мене!

— Каква принцеса? — пулят се Пора и Плъха.

— НАГРАДАТА! — казва Крум — ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО на ГЕРОЯ! ДОМИНИРАНЕТО над проклетото БИТИЕ!

— Пиленце! — обръща се Плъха към момичето на бара — Дай по още една принцеса!

Пиленцето донася някакви сгърчени препечени филии, намазани с кайма.

— Принцеси! А-а-а! — хили се Пора и показва метални зъби.

— Проклети пънкари! — вика Крум — вие сте елементарни като български некролог!

— Няма да обиждаш на некролог! — скача Плъха.

— Фалшиви, лигави, сълзливи, тъпи! — удря с юмрук по масата Крум — „На кого ни оставяш, какво направи ти с нас, добре си там, кефиш се, а питаш ли ни нас тука с пържолите и разгонените мадами?!“

— Млъкни! — внезапно шепне Пора — ХОРАТА ни слушат!

Тримата ядат принцеси и пият една обща бира.

В долния ляв ъгъл на Крумовото зрително поле изписаните с червен неон цифри се въртят шеметно. ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ живее собствен живот. Линиите и се извиват в напълно черното пространство, очертават грамадна фуния и стените на фунията започват да се движат. Крум пада, и пада, и пада, стиснал в ръката си МЕЧА, докато далече в мрака линиите не очертават нещо с правоъгълници, конуси и пирамиди. Град, досеща се Крум. ГРАДЪТ.

— Е? — тръсва глава той.

— Какво „е“? — пита Плъха и пали угарка, която изтръгва от дълбините на шапката си.

— Искате ли по ШЕСТ ЖИВОТА?

Пънкарите се споглеждат.

— Искате ли НОВИ ЗЪБИ?

Двамата проверяват в устата си.

— Искате ли БАНЯ С КОТЕШКИ ШАМПОАН ПРОТИВ БЪЛХИ, ДВЕ РОХКИ ЯЙЦА В ЛЕГЛОТО, искате ли, като краен резултат БОГАТСТВО и приятно РАВНОДУШИЕ?

Плъха и Пора го гледат и настръхват, когато очите му отново стават червени и в тях тръгват безкрайните колони от цифри.

— Искаме! — казват плахо и кимат.

— Тогава след мен! — скача Крум — ДА РАЗГРАБИМ ТОЗИ ГРАД! ДА СЕ ОПИЕМ СЪС ШАМПАНСКО, ДА СЕ НАФРАШКАМ С ПАРИ! И едно да е ясно, ПРИНЦЕСАТА Е ЗА МЕН!

Крум става и добавя:

— Впрочем, сметката плащате вие!

В следващия файл: Градът.

ДО ТУК СЕ СЛУЧИ СЛЕДНОТО

Човек, на име Крум, е намерен на крайградското бунище. Той е в безпомощно състояние и най-важното — с присадена компютърна платка на тила. След една изпълнена до горе с некачествен алкохол нощ, спасителите на Крум — Пора и Плъха се събуждат със стенания. Те не подозират, че животът им вече никога няма да бъде същият. Изтръгнатият от прегръдката на смъртта мутант развива убедително пред несретниците идеята, че животът е компютърна игра, която се нарича „Принц“ и главната награда в нея е Принцесата. На двамата пънкари той обещава по шест живота, факт, който те не могат да осъзнаят… Накрая Крум тръгва през бунището начело на малката си експедиция, за да разграби като един кибернетичен Александър Македонски големия град. И в този момент…