Александър Кючуков
Бие ли човешко сърце?

В творчеството на всеки голям фантаст непременно присъствува темата за пътуване във времето, за връзката — независимо как е осъществена — между поколенията, между настоящето, миналото и бъдещето. При Север Гансовски срещаме тази тема в „Млечният път“, „Винсент Ван Гог“, „Човекът, който направи Балтийско море“ и др. Темата е благоприятна за увлекателни сюжети, на които Гансовски е майстор, но не това е най-същественото. В центъра на вниманието на писателя стои отговорността на човека. Отговорност — това значи младият боец („Млечният път“) да не се забави нито миг в атаката срещу врага, дори когато от бъдещето са го предупредили, че закъснението само с една секунда би го спасило от вражеския куршум. Това значи авантюристът, посетил миналото, в крайна сметка да не присвои картините на Ван Гог, за да не лиши човечеството от тях. По време на върховни изпитания, каквато е битката с фашизма, хората ще се нуждаят от произведенията на великите художници!

Тази основна тема, вечна и актуална, звучи в разказа „Денят на гнева“ и в други разкази, невключени в този сборник: „Кулата“, „Фридей и мракът“, „Полигонът“.

Писателят не ни чете морални проповеди, той ни убеждава — със силата на фантастичното въображение, съчетано с жива художествена правда.

Личната съдба на Гансовски е такава, че заслужава да се кажат няколко думи за живота му.

Север Феликсович Гансовски е роден в Киев през 1918 година. Завършва гимназия в Ленинград. През 1941 година отива доброволец на фронта. По време на Великата отечествена война бива тежко ранен и след това демобилизиран. Така че темата за войната, за подвига („Новата сигнална“ и други) е и негова лична тема.

През 1949 година завършва Филологическия факултет на Ленинградския университет. Сега живее в Москва. Член е на Съюза на писателите на СССР.

Започва да пише разкази още като студент. През 50-те години издава два сборника. По същото време става известен и като драматург. Негови пиеси получават награди на всесъюзни и международни конкурси.

От 1960 година Север Гансовски печата научно-фантастични разкази в съветските периодични издания „Московский комсомолец“, „Вокруг света“, „Техника-молодёжи“, „Искатель“, „Уральский следопыт“, „Юный техник“, „Наука и религия“, „Пионер“, в сборниците „Мир приключений“ и „НФ“ (от създаването му), по-късно и в поредицата „Фантастика“ и други. През 1962 година печели поощрителна премия на международния конкурс за научнофантастични разкази, организиран от младежките научно-технически списания на България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия — за разказа „Неединствените съществуващи.“

Издал е няколко сборника научнофантастични разкази и повести.

Първите срещи на българския читател с фантастичното творчество на Север Гансовски датират от 1964 година, когато в списание „Космос“ започват да се появяват негови разкази. Част от тях са включени и в настоящия сборник. Той безспорно няма претенции за цялостно представяне на писателя, но ще ни запознае с някои основни страни на неговото творчество.

Освен на отговорността на човека пред времето, за която вече стана дума, Гансовски отделя внимание и на неизследваните възможности на човешкия дух и организъм, като ги хиперболизира — нали пише фантастика! Но хиперболата като правило служи само за рамка на картината, на която са нарисувани социални и прости човешки взаимоотношения. В много разкази се съдържат фейлетонни елементи, в най-добрия смисъл на думата: „Черният камък“, „Пробуждане“, „Електрическо вдъхновение“. Особено достойнство на повечето творби е майсторският финал — логичен и въпреки това неочакван. Това качество е характерно за прозата на големи разказвачи като Чехов, Чивър, Шекли, О’Хенри. Север Гансовски често изправя читателя си пред въпроса, дали всичко разказано не би могло да бъде обяснено и с естествени причини, т.е. без намесата на пришълци, без въобще да присъствува фантастичното… Но ако все пак има пришълци, които се крият между хората („Черният камък“)? Според Гансовски, те едва ли ще сторят зло на Земята, поне не съзнателно — а и няма да могат. Но те са чужди, студени, без сърце. И писателят се обръща към съвременниците — когато сте изправени пред нравствен избор, „положете ръка на гърдите си — дали бие човешко сърце?“

Поредната среща със съветската фантастика, в лицето на видния й представител Север Гансовски, несъмнено ще се посрещне със задоволство от българския читател, ще му донесе вълнуващите мигове на съпреживяване с героите, ще го подтикне към размисъл за техните нравствени проблеми, които ще се окажат и проблеми на нашата съвременност. Гансовски импулсира въображението на читателя, завладява вниманието му и печели сърцето му.