Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (65) (Книга първа: Степта)

3.

На другия ден евреинът дойде в двореца и макар Севар да не го пускаше при Аспарух, евреинът със своята настойчивост го принуди да го пусне. Но Севар тръгна по петите му. И те намериха Аспарух върху най-горната площадка на най-високата кула, която се издигаше над двореца и крепостта. Оттам Аспарух гледаше града, морето и далечните хълмове, защото от кулата се виждаше в четирите световни посоки, докъдето стига човешки поглед. А освен това горе духаше свеж вятър и отвяваше комарите. И Аспарух най-напред искаше да отпъди евреина, после се досети, че ще остане отново сам на върха на кулата, та му каза:

— Говори.

А евреинът погледна накриво към Севар. Но Аспарух каза:

— И той ще остане.

Защото в тия дни на самотия и мъка Аспарух се сближи със Севар. И евреинът каза:

— Господарю, нося ти вести, които непременно трябва да стигнат до ушите на великия хан.

Аспарух въздъхна и каза:

— Говори.

И евреинът му каза:

— Господарю, наоколо се твори безумие, и макар да съм видял много безумия през живота си, това надминава всичко. Защото Фанагория е станала свърталище на арабските търговци и съгледвачи. Арабите купуват всички кораби, до които се доберат, и купуват всичко за корабите, което се прави във Фанагория — платна, въжа, смола, котви, железни гвоздеи, гребла и какво ли не още. Арабите купуват всичкия коноп, който докарват славяните, и са заръчали още, и всичкото грубо платно, което докарват индуси и китайци. И купуват грубите ладии, с които славяните свалят по реките своите товари, а плащат, сякаш купуват обкована с мед галера. Купуват и всички здрави роби мъже, които стават за гребци на галера. А от Египет не идва дори лакът платно, защото арабите не го пускат на тържищата. И това не е всичко. Разбрах, че арабите правят тъй във всички пристанища на Черно море — в Херсонес, насреща, и в градовете Одесос и Месемврия. И това не са никакви търговци, защото плащат с неброени пари и не се пазарят. И разбрах, че всичко купено — и корабите, и за корабите, всичко отива в арабската войска, която утре ще тръгне да обсажда Константинопол по море. Ромеите са луди да продават корабите си, платната си и въжата си на своите врагове, които утре ще ги поробят. Това е все едно да продаваш въжето, с което ще те обесят. Всички са луди, луди са, господарю.

И евреинът вдигна ръце нагоре, за да призове небето за свидетел, а може би и за помощ. Аспарух, който го слушаше с половин ухо, защото сърцето го болеше, каза на евреина:

— Кои сме ние да учим ромеите как да живеят и какво да правят?

Евреинът поклати глава и каза:

— Не е така, господарю. Ако великият господар, ханът, е решил да помага на ромеите, трябва да запрети да се продават кораби и стока за корабите в най-голямото тържище и най-големите работилници край вътрешното море. А мисля, че великият хан ще подкрепи ромеите, както ги подкрепяше при Ираклий — нека не намери мир в гроба, и не само от любов, ами защото е по-добре арабите да са по-далеч и е по-добре човек да има за съседи ромеи, не и араби. И освен това — арабите дават злато на тюркутите да тръгнат срещу болгарите, защото тогава болгарите няма да нападнат славяните, та славяните ще притиснат ромеите от север.

И чак сега думите на евреина стигнаха до ума на Аспарух, та той се учуди и каза:

— Човече, откъде знаеш тези вести?

А евреинът скромно наведе очи и каза:

— Навсякъде имам очи и уши, господарю. И плащам щедро.

Тогава Севар не се сдържа и се обади, като каза:

— Господарю, той е научил тези вести от жените, които продават телата си край пристанището, защото нощем не спи в ложето, ами спи в техните нозе.

А хората от свитата на Аспарух бяха казали на Севар, че виждат евреина в улиците с фенери, които светеха цяла нощ. И тези улици сега се виждаха от кулата да тръгват като спици на колело от главината на пристанището. И се виждаха сламени, дървени и каменни покриви на къщи, а повече се виждаха зелените шатри на вековните смоковници. И над тях грееше ярко слънце, но тези къщи и покриви бяха свърталища на мрака и домове на насилието. И вечер, в полумрака, пред тях седяха разкрачени жени от сто различни народа, а между бедрата на всяка жена грееше с червена жар меден мангал. Мангалите не угасваха и в най-голямата жега на летните нощи не само защото пъдеха комарите, а защото щом мъж избереше жената, тя влизаше в бърлогата си и хвърляше шепа благоухание върху жарта. И докато жената вътре изкарваше хляба си, от жарта се вдигаше благоуханен дим, угоден на Афродита. И другите жени наоколо го вдъхваха и завиждаха.

А се изливаха тези полутъмни улици — по които нощем се носеха престорени и непресторени стенания и по които нощем не яздеше конната стража, изливаха се тези улици в светлата река на крайбрежния път, опасал целия залив на Фанагория. И когато корабите идеха през нощта, виждаха насреща си като зиналите уста на змейове вратите на кръчми — казваха, че били девет десетици. И като змейове кръчмите гълтаха с одимените си врати подивели от морето мъже. Гълтаха и хиляди бъчви вино, труповете на хиляди бикове, овни, сърни, патици, риби, гълтаха коли с плодове, снопове треви за подправка, дърва, грозде — и смилаха всичко, та го изхвърляха през задните си проходи. Някои от пияните мъже тръгваха по ручеите на улиците с мангалите, други мъже змейовете избълваха към морето, а някои оставаха да наторяват с мършата си фанагорийската земя. Из тези кръчми и край тези мангали хората на Аспарух бяха видели да се мотае и да влиза, и да излиза синът на Израил.

Но евреинът отново вдигна ръце към небето и с възмущение рече:

— Аз ли да спя с тези жени? Аз ли да легна с тях, господарю? Аз съм като техен баща и като тяхна утеха. Трябва с тъга да ти призная, че отдавна съм се отказал да спя с жени.

А Севар му каза:

— Тогава защо мангалите на жените, при които влизаш, изгарят всичкото благовоние, та дори въглените им угасват? Да не четеш своите еврейски молитви при момичетата?

И евреинът се ядоса и каза на Севар:

— А как научавам тези безценни вести, голобради мъдрецо? Да не мислиш, че като отида при тюркутския пратеник и го попитам: „Кажи ми дават ли злато арабите на твоя каган?“ — той ще ми каже? А когато се размекне в обятията на някоя персийка, която е учила занаята си в храма на Астарта, заедно с хилядите мръсотии, които ще повърне хищната тюркутска уста, ще се търкулне и някой бисер. Ти виждал ли си как във вонята на купища мъртви миди, които се разлагат, рибарите ровят и търсят бисери? Цели нощи седя край тези клети жени и те си почиват с мене, и аз слушам тъжните им глупави разкази за живота им. И заедно с тези безкрайни и все едни и същи думи за измама, алчност и глупост, понякога устата им изтървават някой бисер. А ти ме укоряваш за мъките, които търпя.

Но Севар не се трогна и му каза:

— А защо държиш оная млада еврейка в странноприемницата, в която живееш? Не ти ли омръзна да слушаш все един и същ разказ за живота й?

Евреинът се смути, но каза:

— Ах, оная ли… С ужас разбрах, че е дъщеря на мой приятел. И търся кораб с надеждни хора, за да я върна в Испания, защото Испания е далеч.

Сега и Аспарух се усмихна за пръв път от много дни, защото се виждаше как храбро и нагло лъже евреинът, но лъжеше с такава радост и удоволствие, че човек прощаваше лъжата му и се развеселяваше. И евреинът също се усмихна и се видя колко умен човек е той и как се прави на глупав. И евреинът каза:

— Не само аз не излизам от улицата с мангалите. Оттам не излиза и тюркутът Истеми, син на Песах. И все така се случва, че харесваме едни и същи жени.

И евреинът се натъжи и каза:

— Жалко само, че нито пратеникът на славяните Слав, нито пратеникът на ромеите Скира идват на нашата улица. И византиеца го разбирам, защото при него живее най-красивата жена във Фанагория — тракийката Земела.

И Севар се отдръпна и пребледня, но Аспарух и евреинът не забелязаха, че името на Земела го порази, защото и двамата гледаха към Фанагория. И евреинът каза:

— Ах, уви — чувам шум на много племена, които бучат, както бучи морето. И чувам смута на народите, които напират, както напират големи води. Не съм го казал аз, господарю, казал го е пророк Исая, глава седемнадесета, ред дванадесети. А числото на главата е нещастно, но числото на реда е щастливо. И аз чувам този смут на народите, но дали го чуват и другите?

Аспарух му каза:

— Успокой се — ще кажа да донесат до ушите на хана твоите думи.

И като си спомни за баща си, Аспарух помръкна и попита:

— Евреино, как беше името ти?

И евреинът не се засегна, че са забравили името му, и с достойнство каза:

— Името ми е Исак, син на Яков. В нашия свещен закон Яков е син на Исак и не мога да разбера защо моите прадеди са объркали реда на имената. Може би в това се крие коренът на моите беди.

Аспарух попита:

— Защо баща ми те прати при мене?

Евреинът отговори:

— Той искаше да ти разправя някои от моите пътувания, защото, когато му ги разказах, той се учуди.

И Аспарух усети като топъл лъх грижата на баща си и като че ли усети, че Кубрат е на кулата. И тихо каза:

— Исак, щом си ходил толкова, че си могъл да учудиш хана на болгарите, кажи ми, чу ли нещо за страната на безсмъртните?

А евреинът също така тихо му отговори:

— Няма такава страна, господарю. Иначе отдавна щяха да я намерят хилядите императори, царе и ханове, та нямаше да се удивляваме на техните гробници и да ги разграбваме.

Аспарух каза:

— Чел съм в индуски и китайски книги за тази страна.

Евреинът каза:

— И аз съм чел. И дори вярвах, че има страна на хора с дупка на гърдите, които могат да се пренасят на кол, и мислех, че има хора птици, хора костенурки и хора риби. А излезе, че има само хора глупци. Ходих с кервани по тези земи, където според книгите трябваше да живеят тези чудновати хора. И какво — там живееха хора като тебе и мене.

Аспарух помълча и попита:

— А няма ли поне страна, в която хората живеят много дълго?

Евреинът отговори:

— Има. Веднъж, когато бягах от смъртта, попаднах в една долина на Кавказ. Там живееха хора на двеста години. Повярвах им, защото един беше излизал от долината в дните на Атила и дори беше донесъл хунска сабя от онова време. Иначе никой не излизаше от долината.

Аспарух се обърна с цяло тяло към евреина и го хвана за раменете. И го попита:

— Разбра ли тайната на тези хора? Пита ли ги какво ядат и пият?

Евреинът най-напред се стресна и се учуди на разпалените Аспарухови думи, после се вгледа в очите му и разбра, че момчето чака отговора му с нетърпение и трепет и че това не е момчешко любопитство. Тогава евреинът се превърна в стар баща, който говори със сина си, и гласът му стана друг, и осанката му друга. Скръбно и мъдро той каза на Аспарух:

— Сине, тези хора нямаха тайни. Те ядяха и пиеха като нас и тяхното дълголетие не може да ни научи на нищо, нито пък може да ни ползва.

Аспарух сне ръцете си от раменете на евреина и с недоверие попита:

— Защо не остана при тях?

Евреинът отговори:

— Ще ти кажа. Преди стотина, не — само преди петдесет години съобщили на последния император от династията Суй, известния Ян Гуан, че в горите на свещената планина забелязали елен с рога, когато всички елени били хвърлили рогата си. А някъде било писано, че безсмъртните елени не сменят рогата си. Тогава императорът заповядал да хванат елена жив. И го хванали с големи мъки, въпреки че ако е бил безсмъртен, нямало защо да се страхуват, че могат да го убият. И какво видели? Еленът наистина не сменял рогата си, ала не защото бил безсмъртен, а защото бил скопен. Когато се борил със свой съперник, оня като с нож отрязал мъжките му части. И еленът си стоял с вечни рога, защото новите рога растат заедно с мъжката сила всяка пролет и новите рога трябват на елените, за да се бодат с тях и да се борят за кошутите. Ако бях останал в долината, щях да съм като скопен. Щях да ям мляко и да гледам вечните снегове. И щях да имам вечни рога. А пък аз искам, господарю, да ми чупят рогата и да ми растат нови, да бода другите и те да ме бодат. И от време на време, е — въпреки че съм се отказал — да се качвам на някоя кошута…

И евреинът протегна ръка към Фанагория, но сочеше не града, а зелените градини около него, в които се виждаха редовете на лозите и тук-таме белееха покривите на крайградските къщи. И каза:

— А ти мислиш ли, че е по-зле от Кавказ тук да си купя една къщичка с едно старо лозе? И лете да слушам щурците и жабите, а зиме вятъра и вълците? И от време на време да ходя в улицата на момичетата, за да слушам техните тъжни и глупави разкази. Не, не и не! Сто пъти — не!

Евреинът яростно размаха ръце около себе си, за да прокуди сладкото изкушение, сякаш пъдеше стършел с тройно жило. И каза:

— Не и не! Искам да вървя, докато мога, и да умра с отворени очи.

И Аспарух го гледаше и слушаше. Видя, че евреинът е стар човек с увиснала кожа и увехнали пръсти, и почувства, че силата му изтича, а той храбро се бори със старостта. И неочаквано евреинът заприлича на Кубрат, та се сля с Кубрат. И Аспарух помисли за баща си не като за издялан от дърво безсмъртен идол, а като за стар човек, който се нуждае от помощ и подкрепа. И Аспарух каза:

— Добре, нека няма страна на безсмъртните и страна на хилядолетниците. Но няма ли треви, води и камъни, които дават сила на човека да се бори с времето?

Евреинът впери поглед в лицето на Аспарух и му рече:

— Това вече беше питане на зрял мъж. Да, има такива средства — някои по-слаби, други по-силни. Има билки и води, камъни и кал, но има един корен, който крие в себе си силата на живота. Само че много трудно се намира и е много, много скъп.

И евреинът със съжаление заклати глава.

Аспарух попита:

— Може ли да се намери този корен във Фанагория?

Евреинът попита:

— Защо ти е билка, камък или вода против старостта и немощта? Защо ти е коренът на живота?

И Аспарух замълча, защото разбираше, че вестта за немощта на хан Кубрат ще затъмни всички вести на евреина и ще обърне Фанагория с краката нагоре. Но го спаси Севар, който беше забравил враждата и недоверието си към евреина, та с широко отворени уши слушаше думите му. И Севар каза:

— Нашият господар е отгледан от една мъдра жена, която е много стара и се нарича Акага. И той навярно иска да й помогне.

И евреинът рече:

— Във Фанагория може да се намери всичко — стига да имаш злато.

Аспарух каза:

— Ще имаш злато. Много злато. Почакай ме в двореца, ще се върна.

Аспарух слезе от кулата, а след него слезе и евреинът, защото беше видял в двора на двореца един малинов храст с току-що узрели малини.

И като запретна полите на дрехата си, евреинът клекна пред ниското малиново храстче, отрупано с червени малини. Видя камък встрани, придърпа го и седна пред храста, сякаш щеше да дои крава. И подложи едната си длан под кичура плодове, а с другата ръка почна да бере зрелите малини. Ако някоя се отронеше, тя падаше в отворената му длан. Така евреинът обра целия храст и на земята не падна нито една малина.