Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (52) (Книга първа: Степта)

1.

Слушайте!

Не искам да разказвам. Не искам да говоря. Искам да живея с моите призраци, докато един ден прекрача от мрака на слепотата в мрака на смъртта и вляза в техния кръг — призрак като тях.

Отчаян съм и съм нещастен. И виждам — ох, не бива да изрека виждам, сляп съм, — разбирам, че не мога да разкажа за „малката смърт“ на Кубрат. Помнете, че пиша по принуда. Продължавам да говоря с примирение, като отстъпвам на необходимостта. И трябва да разкажа, но зная, че не мога да предам нито мъката, нито ужаса на човека, който тръгва към смъртта и знае, че път назад няма.