Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (43) (Книга първа: Степта)

10.

И когато новият ден започна, Кубрат поиска да удължи това сладко усещане на лекота и унес. Затова отиде да се окъпе в каменната къпалия, която Ван Фу беше изградил в Жълтия дворец.

Иначе всяка сутрин и ако можеше — всяка вечер, Кубрат се къпеше в коженото корито, което, сгънато в малък вързоп, вървеше подир Кубрат и на лов, и в поход. И наричаха коженото корито още и „ладията“, защото то не само можеше да носи вода, ами ако трябва, се носеше по водата.

И тогава при голия Кубрат влизаше Ак Йола, и докато Кубрат се къпеше, Ак Йола му разказваше какво е научил от своите съгледвачи. Защото Ак Йола беше баща на ушите и очите, та по волята на Ак Йола хиляди монаси, просяци и търговци притискаха до гърдите си медната пластинка с тамгата на Кубрат. Да, както жребците и кобилите на Кубрат носеха върху кожата си, изгорен с нажежено желязо, знака на Кубрат — а той беше подкова, пресечена със стрела, така и съгледвачите носеха същия знак, издълбан върху мед. И този знак им отваряше ръката, окото и ухото на Ак Йола. Рядко с Ак Йола при Кубрат идваха и четиримата съветници, ако имаше да се чуе нещо важно, което се е случило някъде по света. Още по-рядко в шатрата за къпане въвеждаха уловени чужди съгледвачи или престъпници, но щом видеха голото мършаво тяло на хана да се гъне под синьо-зелената вода, все едно, че бяха видели скелета на смъртта, защото те отнасяха със себе си този спомен в гроба.

А Кубрат беседваше с Ак Йола, когато се къпеше, не защото искаше да не губи време, ами защото водата беше свещената кръв на небето и земята, та тази вода и пречистваше, и свидетелстваше, че сърцето и ръцете на Кубрат са чисти, макар да праща на мъки и дори да убива.

Защото — като помислиш, какво съединява небето, което е горе, със земята, която е долу? Само светлината и водата. Но светлината не се връща, а водата се качва и слиза нагоре и надолу. И тъй като само небето и земята още от древни времена са придобили единство — та затова небето е чисто, а земята е спокойна, то истинската вода, небесната и земна кръв, винаги е чиста и спокойна. И тя няма цвят, нито мирис, и не е като нашата кръв, която гние и се вмирисва. И във водата човек олеква и сякаш лети, та се оприличава на боговете. Но небето и земята, които са постигнали единство, не притежават човечност. Те се отнасят към всички неща — и към човека — като към жертвено куче. Затова ханът, който съди с вода вместо кръв, също няма човечност, а само мъдрост.

И Кубрат, свит в кожената ладия, поливаше главата си с котела, в който Ак Йола хвърляше чисти нагорещени камъни, и през водните струи произнасяше присъди или раздаваше награди. И Ак Йола, по-мършав и от Кубрат, също не приличаше на обикновен човек, а на пратеник на небето, постигнал единството, но лишен от човечност.

В този ден, като видя Ак Йола, застанал пред вратата на къпалнята в Жълтия дворец, Кубрат с поклащане на глава му даде да разбере, че тази сутрин не желае да го изслуша. И Ак Йола се отдръпна от пътя му, и Кубрат затвори вратата след себе си. А водата в къпалнята беше топла и светлосиня, защото светлосини плочки обличаха мраморните стени. И над водата димеше лека пара.

Ала напразно Кубрат се мъчеше да се отпусне в топлата вода и да се потопи в оня странен унес между бденето и съня. И Кубрат си мислеше за Ак Йола и за хилядите утрини, в които беше си играл на бог, и обливан от вода, раздаваше смърт или живот. Защото може би небето и земята бяха постигнали единство, но той — Кубрат, имаше син, когато обичаше. А както се знае, да постигнеш единство, означаваше да не обичаш никого.

И Кубрат излезе от водата, та бързо се облече. И като се нарече размекнат старец, изпъна чертите на лицето си като тетива на лък и се приготви да посрещне деня, който идеше.