Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (39) (Книга първа: Степта)

6.

И докато траеше ловът, три пъти конници приближаваха до Ак Йола и му казваха нещо. И тримата казаха, че тюркутският пратеник Истеми продължава нагло да се зъби и да говори дори против хан Кубрат. И Ак Йола видя, че Истеми се поотдалечи със своите хора към брега на езерото и тръстиките скриха тюркута от погледите на хората около хан Кубрат.

Тогава Ак Йола приближи своя кон Азман до коня на тюркута. И зад Ак Йола яздеха трима от синовете му, а с тюркута имаше неколцина негови тиуни. И ръцете на Ак Йола бяха скръстени, и раменете му стърчаха като свити крила на орел. А юздата беше между устните му. И Ак Йола каза на тюркута със стиснати зъби, без да изплюва юздата:

— Тюркутско куче, не мисли, че като си пратеник, не мога да те извикам на двубой и да те убия. И да набия главата ти на прът от шатрата си, та да побия пръта в купчина фъшкии.

А тюркутът Истеми, син на Песах, не беше страхливец и смело срещна погледа на Ак Йола, ала не за дълго. И като наведе поглед, отвърна му:

— Да ме убиеш не е позор, а да те убия — ще бъде велика чест за мене.

Ак Йола разтвори устни, та юздата падна върху гривата на коня и Ак Йола я затъкна в пояса си. И като се усмихна само с устни, рече:

— Ама ти имаш в сърцето си надежда, че може да ме убиеш? Не знаеш ли, че в седем различни страни — едните оковани в лед, та дори желязна подкова се плъзга по леда, а другите затрупани с пясък, горещ като пепел, та увивахме копитата с дрипи, за да не се пукат — знаеш ли, че в седем страни съм питал седмина жреци и всеки ми каза, че не мога да бъда убит, а ще умра от своята си ръка? Ако за тебе имаше дори зрънце надежда — зрънце, дребно като за човка на орехче, щях да те извикам на двубой. А сега цялата степ ще каже, че съм заклал едно дете.

И тюркутът въздъхна дълбоко и каза:

— Ак Йола, ти си роден преди мене и не мога да ти прекословя.

Ак Йола спря да се усмихва и огледа тюркута и коня му. А конят на тюркута беше много хубав. И конят беше покрит под седлото с одрана човешка кожа, с главата, дланите и стъпалата, оставени на кожата. И костите на черепа, и зъбите бяха изпочупени и извадени от главата, и лицето се беше смалило колкото глава на котка. Но с голямо майсторство тюркутът беше запазил чертите му и се виждаше, че е човешко лице. И гъстата черна коса, която извираше от това личице, беше закачена на седлото, та главата се отмяташе назад и гледаше към степта. А костите на дланите и на пръстите, както и костите на стъпалата, бяха оставени, та дланите и стъпалата изглеждаха огромни. И толкова бяха изсъхнали, че като висяха, тракаха като хвърлени зарове. И Ак Йола каза на тюркута:

— Знаеш ли облога с пояса и голите саби?

А тюркутът вдигна рамене и рече:

— Всяко дете го знае.

И Ак Йола му каза:

— Добре, ако ти пръв ме докоснеш, ще ти дам коня си, ако аз пръв те докосна, ще взема твоя кон. Но ще ми го дадеш с човешката кожа и с човешките коси по нея.

И тюркутът се замисли и рече:

— Да бъде. Остави ме само да се приготвя.

И тюркутът затвори очи и отпусна ръце върху коленете си, сякаш заспа в седлото. Ак Йола каза на големия свой син:

— Ето, учи се как да се откъсваш от света и да постигаш истината. Сега ако изкрещиш в ухото на тюркута, няма да те чуе, защото душата му търси да се слее с пътя на живота, а то ще рече — и на смъртта, и да постигне тайната на всичко живо. И тъй като този път е невъзможно да се разбере, той не може и да се опише. Може само да го почувстваш, ала трябва да изпразниш и ума, и сърцето си, защото сърцето също мисли. Гледай как тюркутът се превръща в камък. Гледай как остана сам-самичък и се отрече от света. Виж как лицето му се превръща в печат на бога на ненавистта. Сега ръцете му и мисълта му ще се движат сами по волята на този жесток бог.

А синът му каза:

— Татко, остави го да се приготви.

Ак Йола му отговори:

— Казах ти — той не ме чува.

А синът го помоли и каза:

— Татко, ти няма ли да се приготвиш?

И Ак Йола поклати глава и рече:

— Мъртвецът няма защо да се превръща в жив човек, за да вика призраци. Защото той сам е между призраците.

И синът — пък и другите наоколо, не разбраха дали Ак Йола говореше за себе си, че е мъртвец, или за тюркута. А тъй като мнозина разбраха, че ще се преборят Ак Йола и тюркутският пратеник, бавно приближаваха конете си към тях, ала мълчаха, сякаш приближаваха към мъртъвци.

И тюркутът отвори очи, и очите му бяха хладни и страшни. Превърнал се беше от човек в хищен звяр — ала звяр, който вече е вкусил човешко месо и не се бои от хората. И тюркутът каза дрезгаво с нов глас:

— Готов съм.

И Ак Йола каза на сина си:

— Дай ми пояса си.

И синът свали пояса си с лъснати железни пулове. И Ак Йола подаде единия му край на тюркута. И тюркутът захапа единия край на колана, пък Ак Йола захапа другия край. А конете им стояха един до друг — главата на единия към опашката на другия, така че окачените саби и на двамата се падаха откъм външната страна. И тюркутът три пъти изтегли наполовина сабята си, но звън не се чу, защото сабята се плъзгаше, сякаш влизаше в буца масло. После двамата ездачи замръзнаха, допрели коленете си, стиснали със зъби колана. И над железните пулове на пояса светеха железните очи на тюркута, а очите на Ак Йола сияеха. И Ак Йола каза през зъби на сина си:

— Удари с длани.

И синът му вдигна пред лицето си двете си голи длани една срещу друга. И всички наоколо замряха, вковали погледи в лицата на Ак Йола и тюркута. И синът на Ак Йола плесна с длани.

Тогава между двамата ездачи блесна нещо — като сянка на бял елен, който се мярва през процеп между кожите на шатра. И отново времето спря и завари двамата ездачи, застанали един срещу друг като вкаменени. Но сега ръката на тюркута лежеше върху дръжката на сабята му, а острието на сабята на Ак Йола беше допряно върху гърлото на тюркута, току под брадата му. И тюркутът леко отмяташе глава, сякаш Ак Йола повдигаше брадата му със сабята си. И като отпусна зъби, тюркутът изтърва края на тежкия пояс, но поясът не падна, защото увисна върху сабята на Ак Йола.

И Ак Йола свали сабята си и отвори устни, та коланът се плъзна и падна в тревата. И всички мълчаха. А тюркутът слезе от коня си, целуна го по челото и тръгна през степта, като се олюляваше, сякаш беше пиян. И Ак Йола каза на сина си:

— Вземи тази човешка кожа от коня, та я изгори. Някога аз знаех този човек — време му е да си почине. И като заровиш пепелта, заколи коня на тюркута върху гроба.