Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (25) (Книга първа: Степта)

6.

След това сватбата на двеста и седемдесетия жребец от коляното на цар Резовите коне с кобилата Серах, която имаше девет имена на отци и праотци след своето име — тази сватба стана на могилата с Каменния истукан. А се избра тази могила, защото само така можеха да видят сватбата хилядите конници, търговци и всякакви други люде, които бяха събрани около Кубратовия стан. И те се събраха около могилата — отделно тумените на трите племена и отделно хората без оръжие. И съвсем настрана стояха жените, колкото ги имаше, защото и те искаха да гледат сватбата.

И най-напред изпратиха Кубратовата бяла кобила на върха на могилата. И всички я видяха очертана на синьото небе. После пуснаха жребеца Алтъй — златния кон на Аспарух, ала не за да я покрие, а за да разбере дали кобилата е готова да приеме жених. Такъв кон се нарича „клетникът“ и наистина е за жалене. А избраха Алтъй, защото беше нежен жребец и не хапеше, и не осакатяваше кобилите като някои бесни жребци.

И кобилата не само беше готова да приеме жребеца, ами сама зацвили и затича насреща му. И тъкмо Алтъй изви лък и се приготви да пусне стрела — и четирима здрави мъже го хванаха, а той ги влечеше по тревата. И конниците от тумена на оногурите викаха:

— Пуснете го, пуснете го.

А конниците от другите тумени свиреха с рогове и с уста. Тогава на върха на могилата — и той изписан на синьото небе — застана жребецът на Рез. Терес го пусна и коленичи при скутите на Истукана.

Тихо беше — само над степта се носеше пронизителното цвилене на измамения Алтъй. И не цвилеше той яростно, а жаловито, и сърцето на Аспарух се сви, защото така прилича да цвили кобила, но не жребец.

И кобилата приклекна под тежестта на жребеца и жените в подножието на могилата покриха лица, а мъжете мълчаха. И когато жребецът се отдели от кобилата, над степта се разнесе тържествуващ вик, сякаш тумените спечелиха битка.

А Кубрат, синовете му и хранените му хора се качиха на върха на могилата. И жрецът посочи на Кубрат плоча, вкопана в земята и обрасла с лишеи. На плочата имаше надпис на болгарски език, ала надписът беше полуизтрит. И като се наведе, Кубрат с мъка и труд прочете:

— Тук конят… Авсург, син на Аласа, син на Авсати… не мога да прочета другите имена, ала всички започват с буквата „А“… този кон скочи двадесет и четири лакътя, а на коня седеше конникът Бесах.

И Кубрат добави:

— След името на коня са сложили родословието му, а след името на човека — не.

И се намериха мъже, които бяха чували за легендарния кон Авсург, но никой не се досети кой беше Бесах.

Но защо дори подир името на коня Авсург имаше изредени девет негови бащи, а след името на Кубрат се спираше до Атила, та между Атила и Кубрат имаше само седем зачатия и седем рождения? Защото бащата на Атила беше вълк.

И легендата разказва, че един болгарски вожд искал да омъжи красивата си дъщеря за ромейския император — мисля, че беше Аркадий, а за да я запази чиста до сватбата, затворил я във висока кула. И с нея заключили опитомен вълк, да я пази. Но девойката понесла от вълка и родила Атила. Затова рисуват Атила с вълчи уши. Сам мога да кажа, че са ми разказвали и за други вълчи деца. На седмата година — ако не ги убият — по бедрата и по гърдите им израстват гъсти косми, и в устата им след млечните зъби израстват вълчи кликове. Такива хора са силни, със смугла кожа.

След това хвърлиха жребий на кой род се пада оплодената кобила. И като хвърлиха първи път между племената, падна се жребий на оногурите. И на втория път се падна коляното Акага. А на третото хвърляне конят отиде при рода Акага. И като си спомниха съдбата на Алтън, кутригурите и утигурите говореха, че има магия.

Ала самата Акага беше далеч със стадата на рода си. И Аспарух си спомни за нея и поиска да я види.