Хорхе Букай
Писма до Клаудия (54)

Писмо 50.

Мила Клаудия,

 

Агресия идва от латинската дума aggression и означава „нападам, връхлитам; настъпвам към“.

Враждебност идва от hostilitas, чието значение е „неприятел, противник“. Истина е, че враждебното поведение представлява агресия в смисъла на „настъпление към“. Но не всяка агресия е враждебна.

Специфичната функция на враждебността е да уязви, нарани или срази другия. С една дума, да го унищожи.

Агресивността обаче може да бъде съзидателна. Нападението представлява деструктуриране. Както казва Пърлс: „Когато се храним, режем храната на късове, преди да я поднесем към устата си. В устата я раздробяваме на още по-ситни парченца и я сдъвкваме с помощта на зъбите. Слюнката съдържа ензими, благодарение на които започва храносмилателният процес, който след това продължава в стомаха. Там храната попада под силното действие на солната киселина, която я разгражда, докато движенията на стомашната мускулатура подпомагат действието на киселината. Какво би станало, ако някой от нас спре всякакво агресивно поведение, включително безспорно агресивните действия — като рязане, хапане, дъвчене, киселинно разяждане, смилане и прочее? В резултат на това ще изхвърляме всичко във вида, в който сме го погълнали. Храносмилателната ни система трябва да разгради храната, за да може да асимилира полезните й съставки“.

Най-важното е, че ако се откажем от тази агресия към външния свят (храната), организмът ни ще потърси енергия от собствената си материя. Ще започнем да унищожаваме собствените си тъкани, за да използваме хранителните им вещества.

Излиза, че деструктуриращата агресия представлява част от „механизмите на инкорпориране“. В този смисъл психическият метаболизъм повтаря храносмилателния метаболизъм.

Ето защо понякога, когато искам да те накарам да видиш нещо, може би е добре да проявя агресия: агресия с любов, агресия прекрасна, агресия конструктивна.

Аз съм агресивен терапевт.

Може би безмилостен.

Понякога дори жесток.

Такъв съм, когато те тласкам да се изправиш лице в лице с онова, от което се опитваш да избягаш.

Такъв съм, когато ти казвам това, от което те боли най-много.

Такъв съм, когато в рамките на психодраматично упражнение си позволя да те обидя и дори да ти зашлевя плесница.

Такъв съм, когато се приближа, без да обръщам внимание на „препоръчителното и полезно“ разстояние между терапевт и пациент.

Такъв съм, когато си позволя да ти кажа: „Отегчавам се, дразня се, не ми се занимава, не искам, иди си“.

Такъв съм, когато ти кажа: „Харесва ми, остани, обичам те“.

Такъв съм с теб.

Такъв съм със себе си.

Такъв съм си.