Хорхе Букай
Писма до Клаудия (43)

Писмо 39.

Клаудия,

 

Казваш, че си се затруднила да разбереш предишното писмо?

Човекът от предишното писмо пак съм аз. Поне засега. Невероятно е, че на моята възраст мога да позная едно напълно ново усещане, и то толкова силно.

— Мина ли? — чувам те да питаш.

— Да.

— Как успя да излезеш?

Истината е, че не съм излязъл: депресията просто си отиде.

Напълно съзнавам, че не съм направил нищо, за да се избавя от нея. Просто последвах съвета на Фриц и се отпуснах.

Днес, когато пътуването е приключило, чувствам, че се е случило нещо важно, забележително, ценно.

Чувствам, че съм различен от времето преди това да се случи. Сега съм по-спокоен, по-малко забързан.

Днес за първи път чувствам, че съм в състояние да разбирам пациентите си, когато изпаднат в депресия. Преди можех само да си представям какво чувстват, когато са потиснати. Сега знам. Благодарение на собствения ми опит и спомена за него мога да се свързвам с пациентите си — това е много важно за мен. Освен това, през тези месеци намалих работата — нещо, което исках да направя от години и все не смогвах. За сметка на това, в последните две седмици отново започнах да играя бридж, който бях изоставил преди много време заради „ангажиментите“ си. Отново намалих цигарите. И върви, че разбери защо, в резултат от целия този процес отслабнах с девет килограма (както знаеш, имах нужда, и то голяма).

— Аха, появил се е непоправимият оптимист, както те нарича Алдо!

— Знаеш ли, ако ми се удаде възможността да изтрия този мой житейски опит, ще трябва да се откажа и от всичко положително, което ми е донесъл той — от всичко, което съм постигнал.

* * *

Бари Стивънс: „Ако цената на всичко хубаво, което съм преживяла, се изразява във всичко лошо, което ми се е случило, не се отказвам от лошото, за да не загубя нищо от хубавото“.

Преди много време една от пациентките ми — Дида, ми каза:

— Докторе, в един английски вестник прочетох фраза, която сигурно сте написали вие; ако не сте вие, то тогава е някой, който ви познава и я е написал под ваше влияние.

Подаде ми късче хартия, на което пишеше:

ХУБАВОТО НА ЛОШОТО Е, ЧЕ НЕ Е НАЙ-ЛОШОТО.