Хорхе Букай
Писма до Клаудия (39)

Писмо 35.

Клаудия,

 

Благодаря ти, че ми изпрати копия на предишните писма. Толкова ми беше приятно да ги прочета! Има куп неща, които много ми харесаха.

Между нас да си остане… Харесаха ми толкова много, че на места се съмнявах дали съм ги написал аз… (Нещата стават сериозни. Да не би да ме обзема скромност? Съмнявам се…)

Забележката за скромността е интересна.

Макар да ненавиждам целите, чувствам, че никога няма да успея да бъда скромен.

Понякога, когато се погледна отстрани, се виждам толкова самонадеян, тъй взискателен, така горд от себе си…

Тълковният речник казва: „Скромен: обикновен, незначителен“.

Не съм скромен.

Когато се хваля с егоизма си, когато чувствам, че съм най-важният човек на света (с две прекрасни изключения — децата ми), когато вярвам, че съм центърът на моя свят, когато търся всички отговори вътре в себе си… Не, не съм скромен.

А околните? Останалите? Тези, които обичам?

Нима не правя нищо за тях?

НЕ!

 

 

Усещам, че понякога изпитвам удоволствие от това да доставя удоволствие на теб — и тогава го правя. Когато ти казвам, че го правя за теб, те лъжа. Истината е, че всичко е за мен; заради себе си избирам да се откажа от това, което искам, за да ти дам нещо. Какъв егоист съм, а?!

Да.

В края на краищата, ако някой ме нарече „егоист“, какво ми казва? Казва ми: „Не мисли за себе си, мисли за мен“.

Е, кой тогава е егоистът?

 

 

Преди три или четири хиляди години в Талмуда е казано следното:

Ако аз не помисля за себе си, кой ще го направи?

И ако мисля само за себе си, кой съм?

И ако не сега, кога?

Има три категории хора.

В първата са онези, които, стане ли им студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. Хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. В третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят.

Първият тип хора умират от студ, те са самоубийци. Вторите са клетници, защото умират сами. Третите са нормални човешки същества с присъщите им зрялост и егоизъм (палят огъня, защото на тях самите им е студено).

Аз искам да съм онзи, който пали хиляди огньове; нещо повече — искам да науча хиляди хора да палят огньове.

Няма никакво съмнение, че не съм скромен.