Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cartas para Claudia, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Ева Тофтисова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Диан Жон(2011)
- Корекция и форматиране
- vesi_libra(2011)
Издание:
Хорхе Букай. Писма до Клаудия
ИК „Хермес“, 2009
Отговорен редактор: Вера Янчелова
Редактор: Валя Груева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN 954–26–0791–1
© 1987 Хорхе Букай
© 2009 Ева Тофтисова, превод от испански
История
- —Добавяне
Въведение
През 1923 г., преди да се посвети на фройдизма, Георг Гродек публикува „Книга за То“.
Книгата е написана във формата на писма, които главният герой, по професия психотерапевт, изпращал на своя приятелка. Измисленият персонаж от книгата на Гродек се нарича Патрик Трол.
Половин век по-късно, почти случайно, аз самият попаднах на Гродек, на Трол и на „Книга за То“. Чел съм я десетки пъти и винаги намирам в нея нещо добро, нещо ново и полезно; и всеки път я препрочитам с удоволствие.
Преди няколко години, по време на едно от чудните ми мислени пътувания из „Книга за То“, започнах да фантазирам…
Какво би написал Гродек през осемдесетте години, ако се захванеше с нова книга? Дали идеите му все още щяха да са силно повлияни от психоанализата?
Не, отговорих си сам.
И продължих…
Гродек вече не е между живите и Патрик Трол също си е отишъл с него.
Какви писма би писал в днешно време потомъкът на въображаемия Патрик Трол?
Желанието ми да открия тази книга ставаше все по-силно.
Една ноемврийска нощ през 1982-а седнах пред купчина бели листове и без много да мисля — мисленето не ми се удава особено, — започнах да пиша първото писмо от книгата, която вече живееше във въображението ми.
Все още помня какво си мислех в онази нощ: „Представям си, че съм потомък на Георг Гродек. (А нима, в известен смисъл, не съм?) Не, по-скоро съм потомък на Патрик Трол, чудесния терапевт от «Книга за То»… Представям си, че пиша на някогашна пациентка, която сега е моя добра приятелка… Заминала е някъде далеч. Въпреки това я помня съвсем ясно… Казва се Клаудия, като дъщеря ми… Нещо повече дори… Може би тази Клаудия е същата Клаудия, която след няколко години ще се роди като моя дъщеря… Клаудия, затварям очи и те виждам…“
Когато завърших първото писмо, запалих цигара и го прочетох, опитвайки се да забравя, че е мое. Днес се питам дали наистина е било мое.