Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cartas para Claudia, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Ева Тофтисова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Диан Жон(2011)
- Корекция и форматиране
- vesi_libra(2011)
Издание:
Хорхе Букай. Писма до Клаудия
ИК „Хермес“, 2009
Отговорен редактор: Вера Янчелова
Редактор: Валя Груева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN 954–26–0791–1
© 1987 Хорхе Букай
© 2009 Ева Тофтисова, превод от испански
История
- —Добавяне
Писмо 28.
Клаудия,
Задаваш ми все по-трудни въпроси.
Любовта… Какво е любов?
Нека започнем от очевидното.
Любовта е чувство и като такова, е свързана с усещането… С усещането за какво?
Нека първо ти припомня, че нищо не е абсолютно, и след това да ти кажа, че това, което наричам любов, е радостта от самото съществуване на другия; или може би трябваше да кажа: на онова, което обичаме (човек или не).
С други думи, любовта не зависи от това какво прави, казва или притежава обектът. За любовта ми няма значение дали това, което обичам, е до мен, или ме е напуснало; когато обичам, не се вкопчвам, не манипулирам, не оказвам натиск. Любовта е пълното приемане на другия.
Спомням си един цитат на Карл Роджърс: „Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава — и само тогава — мога да ти покажа най-нежното си аз, най-крехкото си аз, най-любовното си аз и най-вече — само тогава — мога да ти покажа най-уязвимото си аз“.
* * *
Всичко, казано дотук, ми помага да отделя любовта от три други преживявания, които хората често бъркат с нея:
• Влюбване
• Желание
• Нужда
За нуждата вече стана въпрос и ти казах, че тя представлява жизненоважната потребност от нещо (например кислород, помниш ли?). Лично аз се съмнявам, че е възможно да се изпитва нужда от друго същество. Да, знам, че понякога мога да убедя сам себе си, че „имам нужда“ от някого. Въпреки това ми е напълно ясно, че тази мисъл ми служи единствено да се самозаблуждавам.
Чувствам, че когато „имам нужда от теб“, поставям собственото си оцеляване в зависимост от теб, негласно те принуждавам да поемеш отговорност за моята привързаност, изчезвам като личност и се опитвам да те превърна в насъщна потребност.
Желанието, от друга страна, знае, че такава нужда не съществува. Думата произхожда от латинското quaerere, чието значение е „опитвам се да получа“.
Желанието е синоним на жажда и апетит.
Когато желая нещо, аз го желая за себе си.
С желанието си аз те въвличам в своеобразно притежание и очакване; с желанието си не ти позволявам да бъдеш, да съществуваш, да даваш, да ме оцениш.
„С желанието си аз подрязвам крилете ти и така оставаш завинаги край мен. Но ако това, което изпитвам към теб, е любов, аз се радвам, че ти порастват криле, и се радвам, когато видя, че политаш“.
Първия път, когато чух тези думи, ги произнасяше някакъв говорител по радиото. Все още усещам завистта, която в онзи ден изпитах към човека, съумял да изрази тази идея така красиво.
Влюбването няма нищо общо с казаното дотук, защото според мен влюбването не е чувство, а страст.
Ще се опитам да го изразя графично:
Плътната линия съответства на страстта — много силен афект, до който се стига бързо (за седмици, часове, дори минути) и който изчезва също толкова бързо.
Пунктираната линия представлява чувството — то расте бавно и неусетно, задържа се продължително на пиковата си позиция, след което постепенно отмира. (Дали винаги става така? Не знам.)
Тълковният речник определя страстта като: 1. Неудържимо увлечение. 2. Желание, чувство, което трудно се контролира. 3. Разпаленост. 4. Предмет на дълбоко увлечение.
Аз лично не се съмнявам ни най-малко, че страстта се контролира трудно. Но това в никакъв случай не означава, че е неприятна.
Истината е, че когато ми се случи да се влюбя в някого или в нещо, това ми се струва едно от най-прекрасните преживявания…
Бих ти казал, че обичам страстите си, особено когато осъзная, че нито имам нужда от тях, нито искам да ме съпровождат безкрайно. Чисто и просто се радвам всеки път, когато успея да се влюбя.
Всеки ден се срещам с хора, които се страхуват от страстите си, които толкова се боят от опасността да ги връхлети вътрешно безредие, че никога не си позволяват да се влюбят и още по-малко — страстно да намразят нещо.
Познавам и хора, изпаднали в другата крайност: за които чувствата са само преходни и безсъдържателни страсти, понеже се страхуват от дълбочината, която носят емоциите. Впускат се възторжено във връзки и няколко дни или няколко месеца по-късно се оплакват, че връзката им вече не е такава, каквато е била преди. Тогава я захвърлят като лишена от стойност, защото страстта си е отишла.
Напоследък ми се струва, че този тип човек — ще го нарека „страстотърсач“ — се среща все по-често. В света, в който живеем, много хора като че ли не намират ясен смисъл на живота си и посредством наркотици и подобни вещества се опитват да избягат в света на измамните удоволствия…
Човек може да бъде зависим от външни наркотици, каквито са марихуаната, кокаинът, различни анксиолитици[1], болкоуспокояващи, въглехидратите (към които са пристрастени затлъстелите хора), никотинът или алкохолът. Човек може да бъде зависим и от ендогенни наркотици — моят случай е точно такъв.
Когато попадне в опасна ситуация или е под силно напрежение, организмът отделя голямо количество силен стимулант. Тази субстанция, чиято цел е да подготви организма за действие и която се синтезира в гигантската лаборатория на тялото — по-конкретно в надбъбречната жлеза, — е адреналинът.
Всеки ден през кабинета ми минават хора, които са истински пристрастени към адреналина. Тези хора не могат да се наслаждават на нищо, ако то не се случва в ситуация на високо напрежение. През целия си живот са вървели по острието на бръснача и неспирно провокират и поддържат около себе си екстремни ситуации, за да могат да ги преживяват интензивно.
Няма нужда да ти пояснявам, че подобно на всички наркомании, тази също е опасна и колкото и невероятно да звучи, може да бъде смъртоносна (инфаркт на миокарда, перфорация на язвата, астма, улцерозен колит и т.н.). Между другото, винаги съм вярвал, че точно тази е първопричината за редица случаи на хипертиреоидизъм: пристрастяване към ефекта на тиреоидните хормони.
Както виждаш, понякога миналото ми на лекар надделява… Но да се върна на думата си.
* * *
Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях — от цялото си сърце.
Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се заражда чувството.
Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи, когато силата на чувството се превърне в дълбочина…
Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.
И най-накрая, бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.